Уагадугу от сутрин до мрак

https://www.24chasa.bg/Article/1878984 www.24chasa.bg
Старата джамия в Бобо, издигната от кал и дърво през 1893 г. Стърчащите от фасадата колци играят ролята на гредоред от вътрешната страна, а отвън служат за покатерване на майстора, ако се наложи замазка на кирпича след някой пороен дъжд. СНИМКА: Гeорги Милков

За едни може да звучи като закана за мръсна обида, за други да загатва обещания за проточило се удоволствие. Във всеки случай пътуването из Буркина Фасо си е едно истинско "уагадугу" - кой както ще да го разбира.

Зафичната в дълбоката прашна провинция на Западна Африка, без излаз на море и затисната от разни по-именити съседки като Мали и Гана, тази държавица не се слави като туристическа дестинация. Трябва да имате някаква друга сериозна причина, за да отидете там. Или пък да сте истински пътешественик с рецептори за скритото очарование на затънтените места на планетата.

Ако някой търси мотивация за ходене до Буркина Фасо, може първо да се хване за топонимията. Имената на градовете в тази страна, която до 1984 г. се е наричала Горна Волта, са с уникални вибрации.

Чуйте само как звучат - Уагадугу, Дедугу, Кадугу, Мусудугу, Сидерадугу и само Дугу. Или пък Гором-Гором, Бобо Диуласу, Фада Нгурма...

Деца махат на преминаващите по пътя коли. Прашните друмища на бившата френска колония Горна Волта са пълни с голи и боси дечурлига, които жизнерадостно тичат след чужденците. Освен че подвикват “ей, белите”, те упорито настояват да получат “нещо”. Въпросното нещо може да представлява абсолютно всичко от дребни монети през бонбони до химикалка или ключодържател.
Деца махат на преминаващите по пътя коли. Прашните друмища на бившата френска колония Горна Волта са пълни с голи и боси дечурлига, които жизнерадостно тичат след чужденците. Освен че подвикват “ей, белите”, те упорито настояват да получат “нещо”. Въпросното нещо може да представлява абсолютно всичко от дребни монети през бонбони до химикалка или ключодържател.

И тъй като най-важни във всяка страна са хората, самата идея, че ще срещнете уагадугци, горомгоромци и бободиуласци, вече си заслужава пътуването.
Местните обичат съкращенията и наричат столицата си просто Уага, а втория по големина град - Бобо. На държавата си викат само Буркина. Така я изписват и във френското посолство върху стикера, който лепят в паспортите.

Рисувани къщи в Тиебеле - село до границата с Гана. Сградите се полират със замазка от кал и кравешки тор.
Рисувани къщи в Тиебеле - село до границата с Гана. Сградите се полират със замазка от кал и кравешки тор.

Това е още един мотив за пътуване - виза се взема лесно. Може и на самата граница. По-важна в случая е задължителната ваксинация срещу жълта треска.
Трябва да покажеш такъв документ на влизане в страната.

Гарата в Бобо Диуласо
Гарата в Бобо Диуласо

Най-доброто време за пътуване в Буркина е от средата на октомври до декември. От януари започва да става горещо, като в началото на март температурите вече минават 40 градуса. Април и май е сухият период и жегите са непоносими за чужденците. Между юни и септември е влажният сезон, вали всеки ден и някои пътища стават непроходими.
Буркина е малка страна, която мнозина пътешественици ползват за удобна база, от която може да се иде сравнително бързо, лесно и удобно до всичките шест съседни страни.

Северната част на страната е надиплена от крайните дюни на Сахара и там се чувстват културните и търговски влияния на туарегските племена, кръстосващи от векове великата пустиня.

Гором-Гором и неговият пазар в четвъртък са едно от най-живописните тържища в цяла Западна Африка. Заради рисковете покрай войната в Мали и потоците от бежанци тази част на страната не се препоръчва за пътувания на западни туристи.

Бобо Диуласо също не е далече от границата с Мали, но той не е в опасната зона. Старата джамия в града е правена от кал и дърво през 1893 г. по модела на най-известните архитектурни забележителности в Мали, които сега са недостъпни заради военното положение. Поради тази причина Бобо Диуласо е задължителна спирка във всяко буркинско пътуване. На юг от там са Банфора - базов град, от който се стига до различни природни забележителности - езера, водопади и района Синду - бледо подобие на нашите Белоградчишки скали.

Има места, до които може да се стигне с автобус или маршрутка, но наемането на джип си остава най-добрият начин за придвижване в тази част на света. Струва между 70 и 80 евро на ден, като отделно се плаща горивото, но тези финансови усилия си заслужават. Хубаво е да имате и местен шофьор, а на места гидовете са задължителни.
Има обаче една важна подробност. В Буркина Фасо никой не говори английски. Затова и най-малките познания по френски са от жизнено значение.

Освен ако по някаква извратена причина не говорите местните езици - море, фулфулде или лоби. Бамбара също може да ви е от полза, ако джиткате покрай границата с Мали.
По някакви справки Буркина Фасо излиза мюсюлманска страна, но има много християни от всички възможни деноминации, както и анимисти. Често може да се види джамия от едната страна на пътя и църква от другата. Етническата и религиозна толерантност изглежда на високо ниво и никога не е имало сериозни конфликти. Препирни - да, но не за вероизповедание, а на тема бира. В страната се произвеждат няколко марки, които са характерни за отделни региони. "Бракина" е светло пиво, по-леко от столичното "Собайбра". Затова по-добре е да си поръчаш такава бира, когато си в Бобо Диуласо. Първо, защото се произвежда там и съответно ще е по-прясна. Освен това няма опасност да те обвинят, че си женчо.

В Уагадугу е друго - там казват, че "Бракина" е бира за женорята. С яденето трябва да сте още по-внимателни. Да се експериментира, е добре, но не и в Африка.
На мен лично надписът "агути" в едно уагадугско меню ми звучеше много апетитно и изискано. Оказа се, че това ястие представлява голям тръстиков плъх - печен и леко задушен. По-лесно се яде, ако е разфасован на малки порции, без да трябва да му гледаш издайническата физиономия.

В местните ресторанти се предлага масово ориз с разни сосове. Съветът ми е да проверите предварително от какво точно са приготвени тези манджи. Никога не поръчвайте на сляпо, ако не искате да ви изненадат и с месо от сляпо куче - друг вид гризач, само че подземен. Сушените гъсеници са любима хранителна добавка на буркинците. И сега най-лошото - някои сосове са с бамя и киселец. Бляк! Всичко друго мога да преглътна, но тези зеленини не ги понасям от малък.

Едно от нещата, които определено става за ядене, е мароканският кускус. На някои места вместо ориз или кускус предлагат местен заместител на хляба. Казва се то и е нещо като пелте от нишесте, извлечено от зрънцата на растението сорго. Под път и над път се предлага и пържен нилски костур, но като се има предвид каква гнъс се носи из реките в Буркина Фасо - по-добре никаква риба!

Хотелите не са много евтини. Средна категория с нормалните екстри и добър басейн излиза между 150-200 евро на вечер. Пенсионирани французи, заселили се в страната, или пък такива, които просто са решили да инвестират в Буркина, дават стаи под наем в нелошо уредени вили и частни къщи. Някои имат хубави градини и малки басейни. Към цената от 50-ина евро на вечер влиза и семпла закуска - кафе, багета или кроасан с масло и конфитюр от манго.

В Уагадугу има и хубави ресторанти, които обаче са скъпи в сравнение с нашите на същото ниво. Араби държат повечето пицарии, сладкарници и заведения за бързо хранене. Има и нощни клубове, около които обаче се навъртат представители, които нямат нищо общо с поетичното название на държавата. Буркина Фасо в превод от комбинацията местни наречия би трябвало да значи нещо като Страната на честните (в смисъл на некорумпирани) хора. Идеята на човека, наложил това име, е била наистина да се пребори с измамниците и рушветчиите. Името му е Томас Санкара. В началото на 80-те години на миналия век той е млад и амбициозен офицер с леви убеждения, който прави поредния преврат в страната и така през 1982 г. взема властта. Освен че променя държавното название, той започва тотални реформи - в икономиката, селското стопанство, образованието. Отнема привилегиите на краля на Моси - най-голямото и влиятелно племе, и дори му праща фиша със сметки за електричество. Нещо, което нагнетява конфликта помежду им до краен предел, защото къде се е чуло и видяло африкански крал да си плаща тока?

Том Санкара праща инкасатори с пушки и всичко завършва със смъртта на краля. За сравнително краткото си управление Санкара общо взето успява да преобърне хастара на бившата френска колония Горна Волта и дори води една война с Мали, която продължава цели 5 дни. Въпреки това и до днес е една от най-харизматичните фигури в историята на страната и мнозина го споменават с добро. Казват, че непрекъснато обикалял и най-затънтените кътчета, хората го обожавали, защото за първи път виждали жив държавен глава да ходи из селата им. По негово време се въвеждат безплатно образование и задължителни ваксинации за децата, строят се диги и язовири, които още са в услуга на населението. Никой не знае докъде би стигнал Томас Санкара в реформите, защото след 5 години управление през 1987 г. един негов боен другар и близък приятел му вижда сметката. С негласната подкрепа на Франция, разбира се. Санкара е изведен извън Уагадугу и разстрелян. Блез Компаоре става държавен глава. Сега сме 2013-а и той още е такъв, без ясна идея дали скоро ще сдаде властта. Това, което не може да се отрече на Компаоре, е, че през всички тези години държи Буркина Фасо в положението на най-стабилната държава в региона. Както и в класацията на трите най-бедни страни в света. Толкоз за политическата фауна. Иначе в страната могат да се наблюдават най-различни видове маймуни, включително и бабуини (песоглавци), както и лъвове, леопарди, слонове, хипопотами... Най-голямата и разнообразна популация от диви животни е в националния парк Арли, който е до границата с Бенин. Интересни села има и по границата с Гана и нагоре към Нигер и въобще по цялата страна. Стига да ви се уагадугства ден и нощ по прашните пътища на Горна Волта.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Починал е бащата на президента Румен Радев - Георги. Това заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Смолян. "Сутринта се обадих на президента, да му изкажа съболезнования. Учудвам се, когато баща ти е умрял, да говориш нелепици. В такъв тежък ден не бих си го позволил", заяви в Смолян премиерът Бойко Борисов

Очаквания пик на COVID-19 според всички експерти се очаква да настъпи в България през следващите 2-3 седмици. Състоянието на болниците и отделенията в страната, които ще трябва да приемат нарастващия брой заболели обаче буди силна и оправдана тревога. Снимки на хора публикувание в социалните мрежи от инфекциозните отделения във Видин и Велико

Всички регистрирани безработни в бюрата по труда да полагат задължителен 14-дневен труд в селското стопанство. Това иска Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), която изпрати официално писмо до Националния оперативен щаб за борба с коронавируса и съобщи за исканията си в прессъобщение до медиите