Колко често в ежедневието си забелязваме хората по улиците? Има едни хора, които често избягваме, заобикаляме и наблюдаваме просто отстрани, защото не знаем как да подходим към тях.
Обикновено те се движат по двойки - с бял бастун или с куче водач.
Какъв е пътят, по който незрящите хора получават верен приятел и нови очи?
Фондация „Очи на четири лапи" обучава кучета водачи, след което ги дава безвъзмедно на нуждаещите се от тях. Най-подходящите породи са лабрадор ретривър и голдън ретривър.
Техният темперамент им позволява да бъдат лесно обучени, а след това да се превърнат в добри помощници. Рядко се използват и немски овчарки за кучета водачи, тъй като са доста по-своенравни.
В България има над 18 000 незрящи хора. До момента училището към фондацията е обучило 44 кучета водачи, които помагат на слепите да преоткрият света, да се придвижват по-лесно и по-смело, да пречупят ограниченията на тъмнината.
Преди да постъпят в училището обаче, кучетата се отглеждат в приемни семейства, за да получат възпитание, да се научат на добри навици, да се социализират в обществената среда и да се подготвят за живота на водач.
Най-трудното за приемните семейства е мисълта, че някой ден ще се разделят с животното, но пък мисълта за каузата им напомня, че вършат нещо добро и оставят нещо от и след себе си.
След като кучето е изградено вече като характер и постъпи в училището, то надгражда своите навици, тренира на полигон и все повече се доближава до ролята в живота си, която ще изпълнява.
Всеки незрящ може да кандидатства да получи свой помощник, стига да докаже, че ще може да се грижи за него.
Филмът „Води ме" на студентите по журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски" - Невяна Попова, Джейн Димитрова - част от екипа на онлайн редакцията на „24 часа", и Цветелина Костадинова, показва как се променя животът на хората, които са получили куче водач, през какви трудности са минали, какви са били настройките им преди това, смятали ли са, че ще се справят и как живеят днес.
Бена, Панчо и Павлин разчупват ограниченията на света си, за да го построят отново - с нови очи - колкото чужди, толкова и чувствани като свои.
Три различни истории на трима души със сходни съдби показват, че и животът в тъмнина също е наситен с различни цветове и нюанси.