Свалете напрежението с правилно меню

https://www.24chasa.bg/Article/1904711 www.24chasa.bg


Стресът е състояние на физическо, психическо и емоционално напрежение, което причинява физиологични или биологични промени. Реакцията на организма, подложен на негативен стрес, преминава през 3 етапа - тревога, съпротива, изтощение. До последния се стига при продължително въздействие на дразнителя и невъзможност на организма да се справи с него. "Стресът наистина може да причини болестни симптоми, а понякога и да увеличи риска от заболяване", предупреждава специалистът по ендокринология д-р
Димитър Димитров. Когато даден факт или обстоятелство мозъкът възприема като заплаха, организмът освобождава голямо количество "хормони на стреса" (глюкокортикоиди). Щом заплахата отмине, той се връща към нормалното си състояние. Когато човек е подложен на хроничен стрес, продължаващ повече от година, първите симптоми са леко главоболие, повишена податливостта към настинки. С течение на времето започват да се появяват по-сериозни оплаквания - депресия, косопад, затлъстяване, стомашно-чревни неразположения. Продължителното задържане в това състояние може да намали мускулната сила и да повиши инсулиновата резистентност, което да доведе до диабет.

Установено е, че съществува връзка между мозъка и чревния тракт и именно на нея се дължат често срещаните стомашно-чревни симптоми при хора, подложени на стрес. "За пептичната язва (възпалително заболяване на хранопровода) също е отговорен стресът - смята д-р Димитров. - Той причинява физиологични промени, които могат да доведат до усложнения на стомашната "рана". Доказано е също, че психическият стрес е рисков фактор за обостряне на колита - хронично възпаление на дебелото черво."

Проучванията сочат, че стресът въздейства и върху имунната система - раните зарастват трудно, намалява имунният отговор след ваксина, реактивират се скрити инфекции, голяма е податливостта на вирусни заболявания.
Острата форма на стрес, която настъпва при внезапни свръхизисквания, опасност или заплаха, атакува най-вече сърдечно-съдовата система. Оплакванията са повишаване на сърдечната честота, увеличаване работата на сърцето. Те водят до високо кръвно налягане. "Не само по-сериозните проблеми, а и всекидневните могат да влязат в ролята на стресови фактори - предупреждава д-р Димитров. -
Обърнете внимание на сърцебиенето, то е от ранните симптоми. Голяма част от посещенията при личния лекар са заради оплаквания, предизвикани от стреса."
Как да си помогнете при психическо напрежение? Пийте достатъчно вода (поне 2 л дневно) и правете гимнастика, съветва специалистът. Добрата електропроводимост на водата подобрява функциите на нервната система, а дехидра- тацията смущава мозъчната и мисловната дейност. Доказано е, че физическите упражнения намаляват хормоните на стреса. Като начало правете гимнастика 15-20 мин. поне 3 пъти седмично.

Стремете се към всекидневна активност. Добър ефект показват и различните релаксиращи практики - медитация, ароматерапия, рефлексотерапия. Помагат също позитивното мислене и споделянето на преживени емоции.

Негативният стрес най-напред причинява тревожност, често придружена от главоболие и смущения на съня



Свалете напрежението с правилно меню


Витамин С за добър имунитет. Подложен на стрес, организмът губи 350 мг витамин С само за 15 минути. При по-продължително въздействие на дразнителя имунната система отслабва, човек става по-уязвим на настинки и инфекциозни заболявания. Затова подкрепете организма си. Добри източници на вит. С са ябълки, киви, броколи, чушки.

Цинк за концентрация. Недостигът на цинк е отговорен за понижената работоспособност. Ценният микроелемент засилва паметта и концентрацията. Той постъпва в човешкия организъм с храната. Богати източници на цинк са телешко и говеждо месо, сирене и кашкавал, морски дарове, зърнени храни, джинджифил, спанак, ядки, тиквени семки.
Витамин В1, калий и магнезий за здрави нерви. Витамин В1 е необходим за нормалната въглехидратна обмяна на веществата. Засилва устойчивостта на нервите. Вит. В1 се съдържа в пълнозърнестите продукти, млечните изделия (кисело мляко, извара), овесените ядки, свинското месо, зелето. Често изнервеността е придружена от високо кръвно налягане. Калият, един от най-важните електролити в организма, регулира функцията на сърцето и понижава кръвното налягане във вените. Богати на калий са бананите, картофите, смокините, гроздето, кайсиите, зелените листни зеленчуци (спанак, маруля). Магнезият участва в много процеси на обмяната на веществата. Той има свойството да намалява освобождаването на стресови хормони. Съдържа се в авокадото, спанака, пилешкото и свинското без мазнини, бобовите растения (боб, леща, грах), кашу.

Омега 3 мастни киселини и витамин В9 за добро настроение. Тези важни хранителни вещества създават добра и продължителна защита срещу депресивни състояния. Японците например, които приемат чрез храната достатъчно омега 3 мастни киселини, по-рядко страдат от зимна депресия, отколкото европейците. Добри източници са сьомга, скумрия, херинга, млечни продукти, яйца. Изследванията сочат, че недостигът на витамин В9 (фолиева киселина) покачва най-малко до 42% риска от развитие на депресивно състояние. Добри източници на фолиева киселина са леща, авокадо, слънчогледови сeмки.

Триптофан и мелатонин за здрав сън. Организмът превръща аминокиселината триптофан в серотонин (т.нар. хормон на щастието), а после - в мелатонин (т.нар хормон на младостта). Тя действа отпускащо, което улеснява заспиването и подобрява качеството на съня. Скорошни изследвания показаха, че триптофанът действа най-добре, когато се съчетае с храни, богати на въглехидрати. Триптофан съдържат банани, ядки (кашу, орехи), черен шоколад, тиквени семки, царевица, житни растения.

Витамин В6 и въглехидрати за енергия. Витамин В6 е най-важният за пълноценното усвояване на въглехидратите - най-добрите доставчици на енергия. Богати източници на витамин В6 са пилешко месо, зеле, чушки, кайсии, мазни риби (скумрия, херинга, сьомга), а на въглехидрати - пълнозърнест хляб, царевица, ориз, картофи.

в."Всичко за семейството"