Адвокатката на Продан Христов от Виена: Търсехме правен механизъм да регистрираме лекарството против рак

https://www.24chasa.bg/Article/1908166 www.24chasa.bg

Адвокат Стефани Атанасова има 17-годишен стаж като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 5 г. е адвокат на доброволни начала на създателя на антималигноцит Продан Христов.

 - Адвокат Атанасова, възможно ли е 50 г. да не се намери механизъм едно лекарство да бъде регистрирано, както стана ясно от интервюто на вашия довереник Продан Христов, публикувано на 6 април 2013 г. в “24 часа”?
- Не мога да коментирам събитията преди 2008 г., откогато познавам г-н Продан Христов. След като се запознах с него, разбрах, че това е един скромен и почтен човек. Дълбоко го уважавам и като негов адвокат в цялост го подкрепям.

- Как се запознахте?
- Запознахме се по повод едно досъдебно производство срещу неизвестен извършител по описа на Националната следствена служба. Бяха събрани около 6-7 тома, в които бяха приложени и разпитите на около 20 свидетели. Те казваха, че антималигноцит им е помогнал, че не е токсичен, че няма вредно странично действие и че спомага за силното намаляване на раковите образувания, а в някои случаи води и до изчерпване на образуванията. В досъдебното производство бе назначена физикохимична и токсикохимична експертиза, по която химици - експерти от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИИКК) към МВР, трябваше да дадат заключение. Задачите на експертизата бяха да определи съдържат ли се отровни и вредни за здравето на човек вещества в антималигноцита. В резултат на това бяха направени химическо изследване, газова хроматография-масспектрометрия, атомноемисионен спектрален анализ (АЕСА). Заключението бе, че антималигноцитът не е опасен за здравето и живота на хората. С оглед на това не се установиха данни за осъществен състав на престъпление и поради липса на извършено престъпление досъдебното производство бе прекратено през 2009 г.

Адвокатката на Продан Христов от Виена: Търсехме правен механизъм да регистрираме лекарството против рак

- Какво стана след това?
- Имах 2 срещи с
тогавашния премиер
 Бойко Борисов
Едната бе на 23 ноември 2009 г. На нея присъстваха тогавашният зам.-министър на здравеопазването с ресор “Лекарствена политикa”, представители на Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването. Взе се решение да се намери правен механизъм по казуса антималигноцит с опция за регистрация.

- Намерихте ли този правен механизъм?
- Със заповед на тогавашния министър на здравеопазването Божидар Нанев бе създадена работна група, която да обсъди възможностите за разрешаване за употреба на антималигноцит.

- Какво направи тази работна група?
- Бе проведена една-единствена среща, на която по тяхна покана присъствах и аз в качеството ми на пълномощник на г-н Христов.

- Какво стана на тази среща?
- Обсъждахме и водихме дебати относно законовата регулация, в това число Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и регламент 726/2004 /ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета на Европа.

- Какво изискват законът и регламентът, споменати от вас?
- Накратко казано, те дават две възможности. Законът, който споменавам, може да разреши употреба по национална процедура, при която компетентният орган е българската агенция по лекарствата, докато регламентът урежда реда по централизирана процедура, по която компетентен орган е Европейската агенция по лекарствата.

- Коя от двете процедури може да се приложи за антималигноцита?
- Аз представих на работната комисия правното ми становище, че в сега действащия Закон за лекарствените продукти има предвидена правна възможност антималигноцит да се регистрира по национална процедура, при вземане на решение от национално ниво, без да се прибягва до централизирана процедура към Европейската агенция по лекарствата, тъй като в антималигноцит не се съдържа забранена от Европейската общност субстанция или неразрешено активно вещество. Разбира се, това би могло да стане по ред и програма, определени от Изпълнителната агенция по лекарствата, под контрола на министерството на здравеопазването. Но нещата приключиха дотук.

- Защо?
- За мен не на ясно как приключи амдминистративната преписка. Липсваха достъпност, прозрачност.

- Комисията не излезе с мнение или не ви го дадоха?
- Не мога да кажа, но не получих експертно мнение по приключилата преписка, нито пък се запознах с доклад по случая от членовете на работната комисия. Това провокира правен интерес за моя упълномощител г-н Христов и аз образувах съдебно производство, в което настоявах да получа становище на комисията. Делото обаче за жалост бе прекратено поради липса на точно установени правила и поради недопустимост.

- Има ли надежда комисията да излезе някога със становище?
- Питайте тях.

- Изчерпани ли са възможностите за регистрация на лекарството поне в България?
- Неправилно формулирате въпроса си към мен. Не е въпросът в изчерпването, а дали въобще има предоставена от нашата правна система такава възможност. Оказва се, че липсва правен механизъм. Компетентният орган Изпълнителната агенция по лекарствата под
страх от
санкции
спрямо
страната ни от
Европейската
агенция
по лекарствата
 се въздържа от каквито и да било действия.

- А защо българската агенция не поиска разрешение от европейската и с това въпросът да приключи?
- Аз бях направила своевременно официално запитване до европейската агенция. Проблемът е, че няма административна стратегия, по която да се регистрират лекарствата, открити в България. Изпълнителната агенция по лекарствата в България издава разрешения за употреба само на лекарствени продукти, които вече имат разререшение за производство и търговия в други държави-членки на Европейската общност.

- С други думи, лекарството не може да се регистрира първо в България, трябва да се тръгне от европейската агенция по лекарствата в Лондон?
- Така казват от правния отдел на Изпълнителната агенция по лекарствата. Но моето лично мнение е, че все още няма установена константна практика по практическото приложение на така визираните процедури в регламента. В него се предвижда еврокомисията да публикува в срок до 6 г. от влизането му в сила обобщен доклад за придобития опит в резултат на прилагането на процедурите, установени в него. Тъй като разпоредбите на настоящия регламент не засягат правомощията на органите на държавите членки, аз се питам не е ли възможно
 

нашата агенция по
лекарствата да поиска

писмена консултация коя процедура в конкретния случай следва да се задвижи - националната или централизираната? Не е ли възможно координирано прилагане на процедурите?

- Не е ли възможно да се приложи националната процедура, без да се нарушават обективно установените критерии за обществена практика и обществен морал?
- Регламентът дава такава възможност, когато става дума за продукти, които съдържат ново активно вещество, което може да подпомогне лечението на СПИН или рак. В интерес на общественото здраве решенията за издаване на разрешения само по силата на централизираната процедура следва да бъдат вземани въз основа на обективни научни критерии за качество, безвредност и ефикасност на разглежданите лекарствени продукти, преди вземането под внимание на икономическите и други съображения.
 

Антималигноцитът
предлага една
природна, нетоксична,
успешна терапия,

 при която са се получили впечатляващи резултати при лечението на рака. Антималигноцитът унищожава раковата клетка без да вреди на здравата. То представлява активна субстанция, която е изолирана от две растения див божур и овча опашка. А повечето субстанции, които се прилагат в борбата с рака, имат повече токсични явления, отколкото лечебни свойства.

- Казвате, че сте пратили тези свои аргументи в агенцията в Лондон. Какъв бе отговорът от там?
- Че разрешение от европейската агенция трябва да се иска само ако в лекарството се съдържа нова активна субстанция, която не е разрешена в общността към 20.11.2005 г. А в антималигноцита няма такава забранена нова субстанция. Както ви казах, има клауза в закона, която допуска по изключение да се даде възможност за регистрация. Но от правния отдел на българската агенция по лекарствата казаха, че не тълкувам правилно законодателството. Скромното ми мнение е, че

в България от години
няма някой, който да
е открил лекарство
-

случаят с антималигноцита е прецедент и това вероятно плаши българската агенция да поеме отговорност. Освен това сегашният Закон за лекарствените продукти не прецизира как трябва да става съгласуването с Европейската агенция по лекарствата.

- От разговора ни у мен остава усещането, че няма надежда за това лекарство?
- Ако това са изводите, които си правите, от пътя, който сме извървели досега...

- А какво се случва сега с антималигноцита?
- Антималигноцит вече не се произвежда и не се продава от г-н Христов. Поради това бях многократно заплашвана от отчаяно нуждаещи се хора, които искаха да си го закупят. По молба на г-н Христов отдавна изтеглих неговата документация и от Министерството на здравеопазването, и от агенцията по лекарствата.

- По-кратка ли би била процедурата по регистрацията му като добавка?
- Да, но това не е отвара от чай. Според г-н Христов това е лекарство и трябва да се регистрира като лекарство. Дори на 1 човек да е помогнал Продан Христов трябва да се намери начин да се даде шанс на това, което е създал.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,