Българин виси 130 дни пред Държавния департамент, за да вземе децата си в САЩ

https://www.24chasa.bg/Article/1908468 www.24chasa.bg
Държавният департамент във Вашингтон. Тук Спас Марев стои 130 дни с американското знаме и плакат в ръка Снимки: Архив

Българинът Спас Марев, жена му Иванка и малката им дъщеричка престояли пред сградата на Държавния департамент в САЩ повече от 130 дни от 12 август 1976 г., за да успеят да вземат другите 2 деца на семейството - Румяна и Йорданка, които не били виждали 9 години.

Това става ясно от десетина грами от архива на американския държавен секретар Хенри Кисинджър, разсекретени тези дни от “Уикилийкс”.

Трагедията на Мареви не е единствената на разделени български семейства, показват грамите на Държавния департамент. По онова време в американската дипломатическа институция имало около 40 подобни случая на наши сънародници.

Драмата на Мареви обаче е една от най-продължителните - тя се проточва повече от 9 г. Битката за децата слага отпечатък на здравето на бащата Спас, който умира само на 56 г.

Първият опит на Спас Марев да напусне България е през 1952 г., когато е само на 16 г., става ясно от грама, писана на 17 декември 1976 г. от държавния секретар Кисинджър.
През 1955-1956 г. българинът излежава 1,5 г. за нов опит да избяга от родината. През 1967 г. Марев, вече женен, заминава на тридневна екскурзия в Турция. Малко преди това е бил в Югославия и се е запознал с турски туристи, които са му казали, че в Турция не връщат избягалите. По онова време съпрругата му не била информирана за намерението му да бяга, но след като останали няколко дни в Турция, той успял да я убеди. В България двамата оставят дъщерите си Румяна, на 3 г., и Йорданка - на 1 г.
9 години продължава битката на Мареви за децата им. Според грама на Кисинджър от  

17 август 1976 г.
голямото дете на
Мареви се намирало
в сиропиталище
в Провадия

След като успяват да избягат, съпрузите писали няколко писма до българското правителство. Според една от грамите таткото 4 пъти се е свързвал с хора от ъндърграунда, за да намери някого, който да изведе децата му нелегално от България. Той е убеден, че тъкмо това разгневило правителството, което по-късно му създало проблеми с вземането на децата. Затова Марев бил убеден, че ако се върне в България да си вземе децата, както му предлагали, ще бъде арестуван.
В битка за децата си и след като многократно е правил опити да разбере истината за тях, той се решава на отчаяната стъпка с бдението пред департамента. Взема отпуск от чикагския завод, в който работи, и заминава за Вашингтон. Там

на 12 август 1976 г.
развява
американското знаме
и опъва плакат,
 

който изразява исканията му. На 3-ия месец от бдението на Марев дипломатите започват все по-активни совалки за решаване на случая.

На 7 декември 1976 г. американското посолство в София научава от свои канали в МВнР, че на децата отново са отказани разрешения за напускане на България с 3 аргумента - първо, че родителите са напуснали страната нелегално, второ, че за децата се грижи добре българското правителство, и трето, че постъпките на родителите във Вашингтон показвали, че те като българи не се отнасяли с респект към родината си.
В тази посока била и инструкцията, която получило посолството на България във Вашингтон - да се придържа към горните 3 аргумента, когато говори с майката на децата.

“Въпреки че се надявахме да избегнем политическата конфронтация по този случай и да го разглеждаме като рутинен консулски въпрос, това вече не е възможно”, пише тогавашният американски посланик в България Мартин Херц на 8 декември 1976 г. до държавния секретар. Той обещава, че ще търси възможност да повдигне въпроса на високо политическо ниво.
На 10 декември 1976 г. представител на Държавния департамент одобрява предложението и окуражава посланика да съобщи на българското правителство, че към случая са проявили интерес и сенаторите Джаксън, Кранстън, Игълтън.

Междувременно служител на Държавния департамент съобщава, че на 9 декември 1976 г. се навършват 118 дни, откакто бащата стои на бдение пред департамента и се интересува какво мисли посолството за евентуалното издаване на виза на единия от родителите, за да иде до България, за да се срещне с децата си.
В тази посока е и решението на българските власти, съобщено на 14 декември на американския консул в България от зам.-директора на консулската служба в МВнР Николай Ковачев. Те разрешили на Мареви да се върнат в България и да се присъединят към децата си и ако те решат да го направят трябва да кандидатстват в българското посолство във Вашингтон за паспорти и амнистия. Консулът

предупреждава, че
Мареви трябва да се
върнат преди
15 януари 1977 г.
,

защото тогава изтичала дадената им възможност. Той съобщава, че Мареви все още са български граждани и затова трябва да се обръщат не към американските, а към българските власти, за да решат проблема си.

На 18 декември 1976 г. високопоставеният американски дипломат Армитидж се среща с българския посланик във Вашингтон Попов. Той припомня на посланика за едно изказване на Живков в началото на годината - че случаите на разделени семейства са сравнително малко и трябва да бъдат разрешавани бързо и задоволително. Затова той се надявал и случаят на Марев да бъде разгледан в този контектс.

Армитидж напомнил
на Попов, че Живков
е подписал
Хелзинкския акт,

в който има точка за разделени семейства. Най-накрая казал на Попов, че семейството е твърдо решено да си вземе децата, че продължава бдението вече 126 дни и, ако случаят продължи, ще предизвика и широка реакция и огромно съчувствие, включително интерес от конгресмени и широката публика. Ако случаят бъде решен позитивно, това ще направи добро впечатление, но ако това не стане, ще създаде проблем в американско-българските отношения.

Попов отговорил, че се е обръщал 2-3 пъти към София по случая и винаги е получавал неясен отговор. Казал, че децата са в пансион и за тях се полагат всички грижи, че според българските закони бащата носи наказателна отговорност, защото е оставил децата си без някой да се грижи за тях.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Зловещият бой между фенове на „Ботев“ (Пд) и „Локомотив“ (Пд) на 24 май сериозно разбуни духовете. Той е бил уговорен и се е провел близо до Асеновградско шосе. В кървавата битка са взели участие по 15 човека от агитка. Целият мач е продължил около минута и половина. Вече се появи и видео на уговорения бой в „Трафикнюз“

Красотата изисква жертви. С това е наясно актрисата Ралица Паскалева, за чиято визия се грижи топгримьорът Цецо Андреев. За разкрасителните процедури актрисата, позната с ролята си като д-р Стилянова от сериала "Откраднат живот", се раздели със 100 лв., за които се разплати с Андреев. След като й положи макиажа

Последната ни двойка е от 1993 година, бели лешояди имаме около 100 Иво АНГЕЛОВ Зъл бракониерски изстрел прекъсна полета на черния лешояд Ултрон. Величествената птица беше убита, преди да навърши една година. Тя бе единствената по рода си у нас. Преди около половин век видът изчезва по нашите земи