Мими Николова: След песента Фидел Кастро дойде при мен и се разплака

https://www.24chasa.bg/Article/1918682 www.24chasa.bg
Мими Николова

Мими Николова е една от първите български поп певици. През 1965 г. печели първия фестивал "Златният Орфей" с изпятата от нея „Калиакра" на композитора Ангел Заберски, Слава Семирова и Емилия Захариева.

За естрадата я открива композиторът Петър Ступел, след като през 1958 г. тя изпълнява песента му "Замълчи, замълчи" за филма "Любимец 13".

През 60-те години се жени за композитора Иван Стайков, който пише голяма част от песните си специално за нея: "Синьо" (1962), "Минути" (1963), "Мостчето на влюбените" (1963), "Вървим по улицата двама" (1963) и др. През годините Мими Николова е записала над 300 песни от български и чужди композитори за БНР и "Балкантон".

 -Г-жо Николова, вие сте първият носител на “Златният Орфей”.

- Да, през 1965 г. наградиха моята “Калиакра”. Конкурсът тогава бе “Песни за българското Черноморие”. Провеждаше се във вариетето на Слънчев бряг. На третата година Генко Генков премести фестивала на лятната сцена.

- Как тръгнахте към голямата сцена?

- Пеех в хора на Софийските девойки. Взеха ме в неговия квартет. После той стана трио, а накрая дует под ръководството на Джеки Леви. Пеехме Гершуин в зала “България”.

- А как стана, че изпяхте “Замълчи, замълчи” за филма “Любимец 13”?

- Петър Ступел бе написал музиката за филма и търсел някой да изпее песента. Пробвал много певици - оперни, оперетни и пр., но не бил доволен. Тогава Джеки Леви му казал: “Има едно момиче, ще ти свърши работа.” Направиха аранжимент с голям симфоничен оркестър, дирижираше го Васил Стефанов.

 За записа в зала “България” качиха три маси една върху друга и аз - отгоре. От тавана се спускаше микрофон, а под мен свиреше оркестърът. След записа започнаха да ме канят и други композитори. С Йосиф Цанков записах “Лунни лъчи”, после изпях “Синьо”. “Мостчето на влюбените” снимахме в градинка на “Овча купел”. Сложиха леген и в него с пръчка правех вълнички и се оглеждах отгоре. Това бяха праобразите на сегашните клипове.

- А как записахте джазовата “Вечер над Орлов мост” - вражеска музика пред очите на соцвластта?

- В радио “София” доста мъмреха за джаз музиката Милчо Левиев, който бе диригент на бенда. През 1965 г. той направи “Джаз фокус” и ме покани при тях. При записа на “Вечер над Орлов мост Милчо и останалите музикантите направо импровизираха. И сега този запис го харесвам.

- Съпруг ви е композиторът Иван Стайков, как се запознахте?

- Пеех на морето. Предложи ми негова песен и се впечатлих, защото той бе модерен. Негови са песните “Синьо”, “Мостчето на влюбените”, “Вървим по улицата двама”.
През 1963 г. направихме спектакъла “Ревю на 33 оборота” в стария цирк. Там се запознах с Апостол Карамитев, Лора Керанова, Леда Тасева, Анани Явашев, които играеха хумористични сценки. “Ревю на 33 оборота" стана толкова популярно, че три месеца не слезе от сцената. В него пееха Емил Димитров, Лиана Антонова, избягалата от Куба Маргарита Кантеро и др. Имаше и балет. Вдигаха ни и ни смъкваха с асансьор. Тогава певци и артисти участваха в общи забавни програми при голям интерес.

По-късно Вили Казасян направи от радиооркестъра малък състав - комбо. Нарече го “Студио 5”, свиреха в БИАД, а ние пеехме. Коста Цонев и Пенка Груева бяха конферансиета, казваха епиграми, импровизираха. Оттам минаха Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Стефан Воронов. Имаше “Микрофонът е ваш” - прототип на днешното “Дансинг старс”. Стефчо Воронов бе изключително галантен, целуваше ми ръка и ми говореше на “вие”. След програмата излизахме от БИАД през задния вход да не пречим на публиката и той редовно ме изпращаше, да не би в тъмното да ми стане нещо. Жалко, че си отиде толкова млад.

Стефан Воронов се страхуваше да пътува със самолет и при последното турне на театъра едни излетели, а други с него избрали да пътуват с бус. И загива. Колко бе красив, очарователен - руса коса, небесносини очи, дълги мигли, изрисувани устни... Емил Димитров - също.

- Развличахте ли властта?

- Тя ни показваше и тоягата, и моркова - според интереса си. През 1969 г. в бар “Астория” на Златните пясъци имах 17 песни на английски. Пеех Гершуин и джаз стандарти с бенда на Милчо Левиев. И от Концертна дирекция направиха големи скандали, че музиката ни била упадъчна. Бе смешно, защото тогава на Златните идваха предимно все богати англичани, не като сега.

Но съм пяла и пред Фидел Кастро. Имахме програма в бар “Кукери” на Златните пясъци" през 1972 г., режисьор бе Хачо Бояджиев. И тогава дойде в България Фидел Кастро. Поканиха ме да пея с оркестъра в бар “Каней” до хотел “Хавана”, където Тодор Живков трябваше да го доведе. Спрели се на мен, тъй като предната година с Йорданка Христова и Бисер Киров бяхме в Куба на фестивала “Варадеро”, а после направихме турне на острова. Та на Златните пясъци пристигнаха Тодор Живков и Фидел Кастро, а оркестърът на Георги и Крум Калъчеви (съпруга на Катя Филипова) ги посрещна с музика на Сантана.

Аз изпях няколко кубински песни, но Кастро се впечатли от “Куба, колко си хубава”. “Колкото си по-далече, повече те обичам”, се пее в нея, а на речитатив се говори за един Фидел, който слиза от планината. И след това подема ритъма на ча-ча. Накрая Фидел Кастро дойде при мен и по лицето му се стичаха сълзи. Благодари ми. А зад мен чувам гласа на Бай Тошо: “А къде сте се научили да пеете толкова хубаво по кубински. Навярно сте били в Куба.” Толкова бяха доволни, че Тодор Живков каза:Идвате с нас в
“Кошарите”. А там бяха направили специална програма за посещението им. Фидел дръпна дълга реч и после вдигна наздравица с ракия и шопска салата.

- Вярна ли е мълвата, че Йорданка Христова е имала близки отношения с Кастро?

- Смятам, че интимните отношения на Данчето Христова с Фидел Кастро, за които се подмята, са измишльотина. Нали бях в Куба с нея през 1971 г., щях да разбера. Тогава не сме пяли пред Кастро. След фестивала “Варадеро” и турнето с оркестъра на Димитър Ганев имахме програма в баровете на хотел “Карпи”, където са пели звезди като Франк Синатра, Нат Кинг Кол и др. Бяхме научили много кубински песни.

С Йорданка бяхме близки, в една махала сме живели. През 1964 г. двете бяхме на щат към оркестър “София”, пяхме в Прага и Будапеща.

- Правите добър дует с Борис Годжунов...

- През 1973 г. записахме с него песента “Двата бряга” (по музика на Иван Стайков) за филма “Бягство в Ропотамо”. Но във филма изпълнявам още 10-12 песни. Тогава пак пеех в бар “Кукери” на Златните, тъй като програмата на Хачо Бояджиев се въртя 3 сезона. Трябваше да запиша песните в София. В 7 сутринта взех самолета, пристигнах в 8 часа и в 10 ги записах в Киноцентъра.

- Най-паметното ви турне?

- През 1977 г. участвах на световен фестивал, организиран от “Ямаха” в Токио. Там изпях на английски в зала пред 13 000 авторската си песен “Още веднъж” по музика и текст на Иван Стайков.

Сред 1850 песни от цял свят моята стигна финала, където останаха само 20. Пътувахме от София до Париж, минахме отгоре през Северния полюс до Токио. Като отлетяхме, в самолета ни раздадоха диплянки за хотела и обясняваха, че той представлявал цял град - в него имало 20 ресторанта, агенции, магазини, че и зъболекарска клиника. Досмеша ме за зъболекарите. Но в самолета порцелановата коронка отпред ми падна, както хапвах. Бяха я направили по искане на тв режисьора Васил Белов, защото единият ми зъб бе по-навътре и пред камерата правело лошо впечатление.

И за ужас тази коронка се счупи. Казах на стюардесите, очаквах да се скарат защо не съм внимавала и пр. На летището в Токио имаше писмо за мен. Информираха ме кои са 20-те най-добри клиники в Токио, за да си избера в коя да отида. А бях тръгнала с разрешените от държавата 50 долара на човек. И в хотела знаеха за моя зъб, дори бяха уведомили и посолството ни. На рецепцията ме успокоиха, че или хотелът ще плати на клиниката, или самолетната компания, тъй като коронката се е счупила по време на полет. Заведоха ме на зъболекар, той погледна счупената коронка и каза, че там с такъв остарял материал не работят. За 5 минути ми постави нова и поясни, че тя е нещо временно.

С временната коронка изкарах почти 20 г. За концерта направихме само по една репетиция, но организацията бе страхотна и всичко мина перфектно. Много ме бе харесал японец, искаше да представя негова песен на фестивали в Маями и в Бразилия. Но българските власти не ми разрешиха.

- Кога слязохте от сцената?

- Интензивно пях до 1989 г. С Борис Годжунов и Маргарита Радинска участвахме в програмата на ресторанта в НДК. След това тръгнаха митингите и на хората не им бе до концерти.

- Как се издържахте?

- Преподавам английски на деца. Завършила съм английска филология, а преди това майка ме накара да завърша паралелка по английски в 32-а гимназия. Дърпах се, вече имах основа по френски, но тя отсече: Английският е модерен език. Затова като певица много от репертоара ми бе с песни на английски.

 - И не пеете повече?

- Напротив, с пианиста Петър Железаров и Кристиан - млад китарист от Варна, всеки четвъртък изпълняваме джаз стандарти, евъргрийни и български песни в клуб “Антре” на ъгъла на улиците “Врабча” и “Париж”. Приемат се добре. Явно на хората им омръзнаха вече англииските песни и попфолкът.

Солистка съм и в хора на Софийските учителки. За 3 март бяхме в Братислава по покана на Българския културен център. Пях “Когато луната изплува”. На мен може да ми е омръзнала за толкова години, но хората искаха да я чуят. Идва после жена и казва: Плаках на вашите песни. Значи имат спомени. Както казва Лили, това са стойностни песни, евъргрийни. А сега слушам едни песни по радиото, на които заспивам. Една не можеш да запомниш. Телевизията уби много от тези изяви, пее се на плейбек, а и попфолкът завладя ефира и стана модел за подражание дори у децата.

- Следите ли новите таланти по тв риалитита?

- Да, има много талантливи деца. Богомил е блестящ, а пък Рафи си е завършен певец. Днес младите имат много информация. Навремето слушахме апокрифно радио “Белград” и радио “Истанбул”.

- Предлагаха ли ви да заживете в чужбина?

- Да, много ме канеха, но тогава трудно можеше да се пътува на Запад. Сега човек е свободен и може да пътува, но всичко стана много материално. По-рано държавата полагаше грижи за хората, имаше и богата концертна дейност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.