Владислав Тодоров: Симеон Дянков изяде парцалите на народа

https://www.24chasa.bg/Article/1932310 www.24chasa.bg

С ВЛАДИСЛАВ ТОДОРОВ разговаря Мила Гешакова

- "България се завръща", казаха организаторите на кинофестивала в Ню Йорк New Directors/New Films 2013 за филма "Цветът на хамелеона", който режисира близкият ви приятел от детинство Емил Христов, а вие написахте сценария. С какво България стана интересна на американците?

- Надявам се филмът да е събудил любопитство към България. "Малки и тихи страни", както се беше изразил един чуждестранен кинокритик, подобни на нашата, будят интерес предимно с културата си, без, разбира се, да забравяме прословутото ни геополитическо местонахождение. Това, второто, засяга големи и много често сенчести интереси, които могат по-скоро да вредят, отколкото да помагат. От доста време обаче културният пазар в България работи на принципа - пълним си гушите, като изпразваме
главите . Зомбираните от кич и пошлотия читатели и зрители растат главоломно.

Културата е това, което описва лицето на България за външния свят - кино, литература, творенията на ума и ръцете, на въображението. Мъчно ми е да го кажа, но това лице днес стои доста безлично, по-безлично от всякога и в много отношения безпомощно. Сблъсъкът с външния свят не може да не наложи подобен извод. Нашата култура се намира в състояние на реален и за беда неудържим упадък. Налице е качествен срив както на теми и идеи, така и на творческа изобретателност. Говоря за живата ни култура, не за мъртвата, не за музейната и учебникарската, а за тази, която е в процес и се развива в условията на открит свят и висок риск да бъде затисната в конкуренция с глобалното културно производство.

Министерството на културата по традиция е институция на мъртвата, не на живата култура. Това министерство отколе опазва мумията на българския гений. Защото
с мъртвите се работи по-лесно. Това министерство съвсем доскоро беше във война с гилдиите и творческите общности, с живата култура. Въпрос е обаче кое от днешната жива култура ще бъде умъртвено за българската вечност и ще се превърне в паметен предмет на държавна грижа. Имаме ли усещането за паметни дела и неща, които живата България създава? Най-живото в днешната култура е злободневието й, а живецът й - злорадството и злословието. Тази култура се развива в условията на презрително отношение на българина към живите хора на изкуството. Това ефективно превръща тези хора в безутешно гето.

- Имаше ли критики към филма ви?
- Критиките обикновено идват от тези, които са се опитали да гледат този филм като познавателно произведение, което ще ни запознае с историята на една страна и едни хора. Ако този филм се гледа като филм, разположен в големия и странен свят на киното, той ще ви предложи други познания.

- Историята на Батко Стаменов - главния герой на филма - разжалван агент на ДС, който си прави своя ДС, забърквайки в компромати кръг от млади интелектуалци, идва чрез филма ви у нас във време на сигнали за подслушване на политици и обществени фигури и на предизборно вадене на досиета. Какво ни казва за обществото след 23 години преход такъв паралел?

- Политическият живот на страната е хронично зациклен в едни и същи неща, досиета, ченгета и прочее. Той е  завинтен в соца и няма ключ, който да го отвинти. Изкуството би трябвало да предложи подобен ключ. Соцът е писнал на всички именно защото се преживява като наложено хронично състояние. Борисов например е живото звено между Живков, царя и себе си - един масивен телохранителен соц. Нашият филм се опитва да разкрепости съзнанието на хората с ирония и черен хумор. Това е ролята на изкуството - да накара хората да погледнат на себе си със свободно око и да се отърват от това, което ги видиотява.

- "Всички, които се крият, трябва да бъдат следени!", казва друг герой във филма - Мляков, вербовчик в ДС. Има ли според вас за какво да се крият мнозинството българи днес?

- Иска ми се да обърна въпроса - има ли за какво да бъдат следени българите. Това да се криеш, е частна инициатива, това да те следят, е държавна инициатива.  Държавата е това, което трябва да бъде следено, но няма кой да го прави. Държавата, била тя червена, синя или жълта, е напакостила най-много на българите, но с този проблем малко хора се занимават. Необходима е постоянна разнородна спонтанна или организирана гражданска инициативност, която да държи институциите на светло и да им търси сметка. В това отношение медиите имат ключова роля да бъдат ефективна и независима четвърта власт, да действат с граждански рефлекс.

- Сигурно сте следили хода на гражданските бунтове в цялата страна срещу рекета на енергийните монополи. Зарадва ли ви този протест, или ви разочарова?

- Тревога е думата. Това са гладни, безидейни бунтове,  които идват по-скоро да отсрамят унижените, а не да наложат нова политическа идея или конюнктура. Масите са травматично ощетени. Тези бунтове са безперспективни. Страстта на унижените и оскърбените е достойна и в същото време безсмислена, защото страстта догаря, без да има политически следствия. Тези, които падат от власт, винаги остават на власт. Вижте какво ще се случи на идните избори - промяната невъзможна. Парламентът се е превърнал в институция, в която частните интереси се формулират като обществени и правителството служи на тези формули. Чиновниците управляват бюджети, а не хора - балансират графи, а не съдби. Дянков изяде и парцалите на народа.

- Мнозина попитаха - къде потънаха българските интелектуалци около протестите? Преди имаше русенски комитет, днес няма и следа от интелигентски позиции и проникновения. Защо? Имате ли отговор?

- Интелектуалците от зората на демокрацията са изчезнал вид. Дали залезът на демокрацията ще ги събуди, е друг въпрос. Цинизмът е проникнал в костите ни. Голяма част от граждански неспокойните, от опасните умове се "нормализираха"в неправителствения сектор. Уседнаха в него комфортно обезвредени. Изследват, сондират, лобират, съветват, прогнозират, пишат сценарии. И аз редом с тях. Пребиваваме в състояние на експертна безотговорност и дебелоока меродавност. Кой от нас видя сценария с хората факли, които днес греят в попътния мрак? Кой знаеше, че на унижените срамът гори? Има нещо крайно безнадеждно, нещо патологично гнило в България - държавата чревоугодно осмуква народа.

- Тук има зловеща тенденция - вече 6-има си драснаха клечката, други погубиха себе си и семействата си заради дългове. Американската криза взема ли такива жертви?

- Американската не. За да не подпали чергата на фалиралите домакинства и малкия бизнес, държавата "национализира" лошите кредити и така ефективно ги премести в бъдещето като общ финансов товар на идните поколения. В България затягането на коланите спря дъха на хората и бизнеса.

- Някой беше казал, че кризата убива солидарността. У нас обаче тя роди "висящи" кафета, хлябове, цигари - малко, но от сърце. Има ли излаз от беднотията в близките години?

- И аз "вися", надявайки се отчаяно, без да вярвам, че това скоро предстои. Народът е до такава степен изтърбушен, битово обрулен и духовно видоизменен, че сам по себе си не представлява изход, а огромен товар. Вижте данните, които излизат по повод демографията, интелектуалното, психическото и физическо състояние на нацията - катастрофата не е просто битова, а психосоматична. Българинът е крайно изтерзан, изпаднал е в опасна изнемога. Щетите са дълбинни. Въпросът е дали са възстановими.

- Тук БСП и ГЕРБ са осъдени да управляват. Откъде може да дойде промяна?

- Отникъде другаде освен от тези, които я осуетиха. Единствено от тези, които се доказаха като неспособни и недостойни за нея. Парадокс, но те продължават да претендират за гласа ни, тези саморазхвалени спасители и лъжесвидетели на надеждата. Срамота - безсрамието ще гаси срама.

- Бихте ли се върнали да живеете в България, както мнозина работещи в чужбина направиха?

- Връщам се постоянно и за дълго. В някакъв смисъл аз се връщам в България толкова, колкото се връщам и в Америка. Двете страни ме притеглят еднакво и по свой си начин. Факт е, че все по-малко знам какво да правя в България, освен да се любувам на долините, водите и планините и да ме е срам от това, което се случва с хората. Тревожи ме мисълта, че в България народът беше разцепен и едни българи започват да бягат от други българи. Това прави завръщането много трудно - завръщането при хората, а не в природата.

  • Бунтът на невежите

    Бунтът на невежите

    Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм. Правителствата по света са поставени на изпитания. Те търсят пътища за ограничаване на щетите от сполетялата ни пандемия. Политиците се опират на знанията на стотици и стотици медици:

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо