Жерар Райл: Досега извадихме само 30% от "Офшорлийкс"

https://www.24chasa.bg/Article/1937993 www.24chasa.bg

Жерар Райл е първият неамерикански директор на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) във Вашингтон. Това е организацията, която в началото на април публикува мащабното международно разследване "Офшорлийкс".
Преди да застане начело на ICIJ през септември 2011 г. Журналистът, роден в Ирландия, емигрирал в Австралия през 1988 г., е бил репортер, разследващ журналист и редактор във влиятелните австралийски вестници “Сидни морнинг хералд" и “Ди ейдж".
Автор е на някои от най-сериозните разкрития в австралийаската журналистика. Четири пъти е печелил най-високата награда за журналистика в Австралия. Бил е заместник-главен редактор на "Канбера таймс" и стипендиант по журналистика в университета в Мичиган в САЩ. Автор и съавтор на няколко книги, публикувани в САЩ и Австралия.
Жерар отговори на въпросите на "24 часа" от Вашингтон.

- Жерар, как възникна идеята за "Офшорлийкс"?
- Работех от доста време в Австралия над едно разследване на широка схема за финансови измами. Тези хора продаваха акции в компания, рекламирайки фалшив продукт. Получените пари изпращаха в офшорни сметки, а после ги връщаха в Австралия. През 2009 г. написах и книга. Когато мой източник ми даде информацията, отначало помислих, че тя се отнася за въпросната фирма, но после видях, че отива по-далеч.
- Всъщност ти получаваш една мистериозна пратка...
- Да, така беше. Получих един плик с най-обикновен хард диск. Потърсих помощта на колегата, който се занимава с информационните технологии, за да мога да разчета диска. Не беше лесно. Така постепенно разбрах, че в диска има данни за хора от цял свят. Вземах диска вкъщи,
работех всеки
уикенд, през
нощта
Постепенно се заинтригувах, започнах да пускам в “Гугъл” имената, на които се натъквах, и разбрах, че макар на мен те да не ми говорят нищо, може би са значими някъде по света. Инстинктът ми говореше, че това е златна мина, че има хляб в тази история. Исках да я направя, но разбирах, че ми трябва помощта на журналисти по цял свят. По случайност скоро след това бях поканен да кандидатствам за директор на Международния консорциум на разследващите журналисти. И когато през септември 2011 г. поех този пост, си казах, че това е уникален шанс за тази история. В началото съвсем нямах гаранция дали ще излезе нещо. Бях наясно, че трябва да минем през дълъг технологичен процес - да проверим имената, да изчетем целия материал. Не бях сигурен дори дали това са реални имена, факти и документи. Но колкото повече работехме, разбирахме, че данните са истински.
- 92 места по света имат статут на офшорни зони. Колко от тях присъстват в мистериозния диск?
- Около 10.
- Кои са те?
- Ами например островите Кук, Британските вирджински острови, Сингапур, Лабюен...
- Лабюен?
- Да, за това място може би не си чувала никога. То е федерална територия на Източна Малайзия, която предлага такива финансови и бизнес услуги от 1990 г.
- Фактът, че дискът обхваща само 10-ина офшорки вероятно ще разочарова част от публиката.
- Давам си сметка за това. От една страна, става въпрос за огромно количество информация - около 2,5 млн. дигитални файла - документи, снимки, пидиеф формати, графики, в някои случаи паспорти. Общият обем е около
160 пъти повече
от документите,
в “Уикилийкс”
 Но от друга страна, това е много малка част от целия офшорен свят, в който има стотици хиляди, милиони транзакции, за които не знаем. В същото време, дори и в това привидно малко количество информация, се побират събития, които понякога са се случвали десетилетия.
- Как бе организирана работата след това?
- Поканих няколко души, които смятах, че ще бъдат полезни, сред които и специалисти по информационни технологии. Те мислеха с месеци какво да направят, как да анализират данните - всичко бе бъркотия, трудно за четене. Имаше толкова много файлове и трябваше да сложим ред в тях, иначе щяхме да си прекараме цял живот в четене, без да постигнем нищо. Това продължи с месеци. И тогава успяхме да свържем някакви имена от диска с някакви страни. Това го направиха нашите колеги от Нова Зеландия. И тогава се свързахме с наши колеги в тези страни и ги питахме какви са тези хора. Точно така дойде и първият пробив. Наш колега от Си Би си от Канада ни каза, че едно от имената му говори много. После това се случи с Япония. Така екипът ни започна постепеннно да се увеличава и постепено станаха 86 репортери от 46 страни, които работеха.
- Как успяхте толкова дълго да опазите тайната?
- Никой от тези репортери не знаеше какъв е мащабът на работата, която бяхме организирали във Вашингтон.
- Успяхте ли да проучите всички компании, чиито имена са в диска?
- Все още не - проучили сме коло 20-30 процента. Работим успоредно и по други проекти и не е възможно да кажа как точно ще върви проучването. Знаеш как е, когато започваш едно разследване - може никога да не излезе нищо от него, да не намериш достатъчно факти, които ще го подкрепят или ще го направят значимо. Никога не можеш да предвидиш кога ще успееш да намериш една или друга информация, затова не може да се каже колко време ще отнеме. Ние продължаваме да сортираме данните.
Това е един
продължаващ
проект,
 на който не сме сложили точка.
- Имате да проучвате още около 70 % от данните.
- Да, давам си сметка, че част от тях може никога да не се превърнат в истории. Това е нормално. След като прочетем данните, ние започваме т.нар. крос чекинг - кръстосани проверки в съдебни и фирмени регистри. Гледаме фактите не само в момента, но и назад във времето. Защото имената, които намираме, може да не са значими сега, но да са били значими някога. Или обратното. Трябва нещата да се проследят в развитие. Дори да намериш много информация, или да прочетеш имената на много хора, трябва да ги сложиш в контекст, за да се получи история, защото сами по себе си само едни данни не значат нищо, без контекста, в който се намират. Точно това е нашата работа. Тя е доста по-различна от "Укилийкс", където един документ сам по себе си е история и значи нещо. Освен това много от колегите, с които работехме, са журналисти на свободна практика, а ние разполагаме с ограничен бюджет. Други колеги даваха от свободното си време, за да проучват данните.
- След първите публикации получихте ли сигнали, обаждания, други мистериозни дискове, които да открият възможности за следващи разследвания?
- Получихме повече от 1000 имейла - дори не съм ги прочел още. Нови дискове не сме получили, но винаги може да дойде нещо. Ти знаеш, че всеки добър журналист винаги е отворен за това и надава ухо да чуе нещо ново за темите, по които работи, и е готов да тръгне по някоя следа. Получихме много обаждания. Някои са за неща, които вече знаем.
- Когато се появи разследването координаторът за Източна Европа Стефан Кандея каза, че целият списък ще бъде публикуван на сайта на ICIJ. Кога ще стане това?
- Още не знам. Очаквам да го направим в бъдеще. Това не е лесно - има много неща, които трябва да обработим. Все още разчитаме данните, изясняваме различни аспекти. От общо 46 страни, с които работехме досега, открихме интересни истории за около 37 страни. За 9 не открихме нищо. Но това не значи,че няма да открием в бъдеще, нито пък че няма да се появят данни за нови страни.
- Получихте ли заплахи след публикацията?
- Не.
- Шефът на монголския парламент подаде оставка в резултат на вашите разкрития?
- Да, подаде оставка като шеф на парламента, но не и като депутат. Пуснахме и други истории, свързани с резултатите от публикацията, и ги актуализираме непрекъснато. Те непрекъснато растат и са огромен брой вече. Особено любопитни са реакциите в Европа, във Франция например. Още преди публикацията парите на политиците бяха важна тема във Франция, но след това наистина станаха гореща тема. Френският президент публикува на официалния правителствен сайт данни за министрите от своето правителство. Всички министри вече са задължени да публикуват подробности за банковите си сметки и други собствености, налагат се нови банкови правила. Въобще
темата за
банковите
правила става
много важна в
Германия,
Швейцария и
Франция
- Колко дълго може да продължи "Офшорлийкс"?
- Това ще ни държи нащрек поне до края на годината, а може и след това, ако успеем да намери ресурси. Все още работим върху записите. Все още има много фирми и хора, които остава да проучим.
- В България, както навсякъде, има огромен интерес. Но публиката вероятно се пита каква е целта и какъв ще е изходът от това разследване. Очаквате ли международните лидери да се обявят срещу офшорните зони, да обсъдят промяна на законодателството?
- Да, мисля че ще настъпи някаква промяна. Непосредствените резултати са оставките на няколко души, или оповестяване на финансовото им състояние. Никой не харесва идеята да плаща повече данъци, отколкото други хора. Излиза, че богатите, които знаят какво да правят, намират начин да плащат по-малко отколкото обикновените хора. Това бе един от проблемите, когато започвахме това разследване. Защото в много случаи всичко е перфектно легално.
- Тогава много хора ще се запитат: "Ако всичко е легално, какъв е тогава проблемът?"
- И ние си задавахме същия въпрос по време на цялото проучване. Това накара много журналисти по света да се съмняват че има хляб в тази история, защото не погледнаха отвъд нея. Но аз от самото начало бях убеден, че това е златна мина.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,