Петър Гюзелев на 20.01 в "24 часа": Лекарите ми дават живот до края на февруари

https://www.24chasa.bg/Article/1943836 www.24chasa.bg

Ако сгрешат за диагнозата, ще напиша още два албума до края на годината, каза на 20 януари легендарният китарист на "Щурците" в интервю за "24 часа". Тогава Гюзелев за първи път обяви, че лекарите са му дали 4 месеца живот.

-Г-н Гюзелев, постоянно обгрижвате някого и помагате на непознати, сякаш това е мисия. Кога станахте добрият човек?

- Когато влязох в църквата и се запознах с посланията. После започнах да се срещам с хора, които имат проблеми. Проблеми имах и аз и хората ми подадоха ръка, защо да не отвърна по същия начин? Прекрасно е да бъдем честни, да подаваме ръка на нуждаещи, вместо да гледаме само личния си интерес. Човек се учи на тази работа. Понякога той е егоист, но е хубаво да се промени и прегърне добродетелите. Аз се промених до голяма степен, защото станах вярващ.

Но има и друго. Когато трябваше да замина в Щатите на лечение, не ми достигаха пари. Оставаха 3 дни да изпратя сумата, а тя не бе малка - към 15 000 долара. И хората ми помогнаха, българският народ ми помогна. Само по "БГ радио" и в една от църквите се пусна съобщение и парите бяха събрани. За мен това бе много ново чувство към българина, когото в момента много ругаят. Но той не се е променил. Защото и едно време също бе така - българинът, макар и беден и с живот в недоимък, подава  ръка за помощ
Възрастна жена бе превела един лев от оскъдната си пенсия и това окончателно издигна българина в очите ми.

- Имате двойствен живот - на големия китарист Пеци Гюзелев от "Щурците" с хиляди концерти и фенове, и на вярващия добродетелен християнин. Кой ви е по-ценен?

- И двата. С единия създавам музиката, с другия отправям посланието, което трепти в сърцето и разума ми. Едно е само да мечтаеш, друго е да го направиш реалност. Едно е само да свириш с китарата вкъщи, друго е да се качиш на сцената и да отправиш посланието към хората.

- Но навремето известността не ви ли направи горделив, не гледахте ли отвисоко на живота?

- Винаги е така. Особено като бяхме хлапаци. Когато спечелихме "Златният Орфей" през 1967 г. и станахме за една нощ известни, се прибрах в София и заизлизах с китарата си по бул. "Руски" и с две мацки. Те вървяха от двете ми страни, а аз дрънках отпред. А сега я слагам в куфар - да не разбере някой какво има вътре. Човек се променя, расте. Ранните ни песни бяха с едни текстове, после в тях започна да има послания, защото самият ти започваш да разглеждаш света около теб, да оценяваш кое харесваш, кое е свързано с правилния подход и кое не е.

- Но днес има песни с много вулгарни послания...

- Да, има най-различни състави. Някои гледат мръсотията, от която могат да спечелят пари. Това никого не ползва и те ще изчезнат. Но истината, нещата, които трептят в сърцата на хората, мечтите им, които проблясват в някаква песен, сякаш виждат пътя, който ще изминат - нелесен, но ги кара да се чувстват щастливи, това осмисля и музиката ти, и теб като човек. Дори с това да помогнеш на ближния си. Аз
често подарявам на някого своя подарък.

И съм щастлив от неговата радост

И знам, че той може да направи същото за друг - да протегне ръка. Благодаря на всички, които ми протегнаха ръка в труден момент. Сега той продължава, но аз видях, че има добри хора, и съм щастлив. От това изведнъж главата ми се напълни с толкова много песни, че ми се ще да издам 6 албума един след друг. Първият вече е факт.

- Откъде дойде това вдъхновение, Бог ли просветли разума ви, че за 2-3 години написахте около 150 песни? Толкова нямате за 40 години с "Щурците".

- Може и негова да е помощта. Но преди с групата правехме по 260 концерта в годината, а сега има време да разработиш идеите си. Някои от много хубавите ми песни се раждат през нощта, ставам в 2 часа и до четири песента е готова. Първо нахвърлям музиката.
- Новият албум сякаш е музикална интерпретация на библейските притчи за доброто, честността, любовта. Това не е ли вид индулгенция, за да се харесате на Бог?
- Не е така. Когато си истински музикант, ти правиш послание, но то не е за твой интерес. Открил си една истина и искаш да я представиш на хората - това е. На теб са ти помогнали за нещо. Защо и ти да не споделиш доброто, красотата, ако щеш - и да помогнеш на някой нуждаещ се, дори и да те затруднява това? Някой път пък правиш весела песничка за радост без послание. Защо пък да не се засмеем?

- Отдавна "Щурците" не се събирате, а почти всички ви свързват с групата.

- Да, но нещата около нас се пормениха. Най-напред в "Щурците" бяхме приятели, после
 станахме колеги, сега сме самопознати.

Защото всеки започна свой живот без групата. Като се събрахме в началото искахме поне 60% от музиката да е обща, за да сме състав. Останалите проценти от песните можеха да са лични и по-различни. Лошото е, когато някой реши да води цялата група и да му се подчиняват. Такива моменти има. Затова и посланието ми към младите състави е да виждат кое е добро за всички. Защото публиката гледа групата, а не кой е написал текста и кой музиката. Много по-късно вече започва да се интересува от отделните музиканти.

- От "Щурците" помогнаха ли ви, когато събирахте пари за лечение в САЩ?

- Да, направихме заедно два концерта, за да мога да замина. Всички от групата ми
 дадоха хонорарите си След концерта в Ямбол се прибрах в 4 ч сутринта вкъщи и в 6 бях на летището. В Лос Анджелис живях в църква, в която имаше пиано и китара, и аз свирех и пеех на богослуженията. Така и по време на лечението не се отказах от музиката.

- Три години по-късно какво ви е състоянието?

- На 21 ноември получих замайване на главата, светът стана малко нереален. Отидох във Военно-медицинската академия, два дни ме изследваха и казаха, че ми дават само 4 месеца живот, т.е. някъде до края на февруари.

Туморът в главата отново започнал да нараства, а в момента съвременната медицина няма адекватно лечение.

- Не си ли казахте: "Имам 4 месеца, какво трябва да свърша?"

- Да. Не ме е страх от това. Като разбрах как стоят нещата, се заех да си определя задачите - семейно с децата, в професията си, с наследството. Казах си, че трябва да запиша първия от готовите 6 албума. Така че отново музиката и посланието в нея бяха водещи - "Бъди такъв, какъвто си",  "Да пламтя,  не да тлея".

Дори в последните минути се срещам с хора с проблеми, за да им кажа да не се страхуват, а да подадат ръка на други. Аз имам проблем, може и да си отида. Но се срещам с хора, които имат нужда да ги ободря. Защото човек изпада в тежки моменти. Такива задачи си поставям. Моята е ясна - отивам си. Оттук нататък приключвам с този въпрос.

- И в оставащите месеци не вас успокояват, а вие давате кураж на хората.

- Да. Смъртта не е радостно събитие, но трябва да я приемем като нещо нормално. Успокой семейството, което се тревожи, дай пътя, по който близките ти да продължат. А не да гледаш себе си и да оставиш хаос след теб. Сега махам личните си вещи за да не пречат - стари списания за китари,  които ще дам на вторични суровини, и т.н. Трябва да погледнем важните, истинските неща - да се срещнеш с децата си, с приятелите, които ще продължат този живот, и да им кажеш: "Не се тревожете. Учете се да бъдете честни. Аз поне се опитах да живея последните 18 години така, след като повярвах истински в Бог. Направете живота по-добър, включете се в промяната на света, не гледайте само личните си интереси, подайте ръка на нуждаещи се.

- Кога се променихте?

- Всичко започна много отдавна, през 80-те години на миналия век. Връщах се с влак от Берлин. Слязох в Будапеща да си взема сандвич и като се върнах в купето, ми бяха откраднали всичко - китарата, документите, куфара, пътната чанта, парите. Слязох и тръгнах да ги търся из гарата, да говоря със служителите, а влакът потегли. Беше нощ, вдигнах очи нагоре и казах. "Никога през живота си не съм вярвал, от дете са ме учили, че не съществуваш, и въпреки това от баба си съм чувал, че те има. Затова, ако съществуваш дори и една милиардна част, Боже, моля те, искам само две неща - да си намеря китарата и да се прибера вкъщи. И зачаках. Но нищо не стана. Викам си: няма ли поне едно рамо да ми удари? Ясно, казах си, няма Бог. И легнах на пейките в чакалнята. Сутринта двама полицаи ме побутнаха да стана, спането било забранено. Изведнъж се сетих къде съм, какво бе станало и направо се ужасих. Бе август, бях само по риза с къс ръкав и панталон - без пукната монета, без документи, без нищо. И в този момент, както се протегнах, в левия джоб на ризата усетих, че има нещо. Бръкнах и извадих една пачка с унгарски пари от моя малък джоб. Нито бях слизал преди това в Унгария, нито бях обменял форинти. С тези пари първо отидох в бръснарницата, после с такси до посолството и там ме изпратиха да се снимам за временен документ. Взех друго такси до гарата, купих си билет до София. Останаха ми точно пари за два сандвича и нито грам повече. След два часа дойде влакът. Немски влак да закъснее, не се е случвало. Закъсня с 2 минути. Тъкмо се зададе, отсреща гледам един железничар носи китарата към полицаите. Хукнах пред локомотива, взех си китарата и се качих на влака.
Двете неща, за които бях помолил Бог,  бяха изпълнени -   прибрах се вкъщи с китарата си. И сега свиря на този "Фендер".

- И повярвахте?

- Мина много време, преди да повярвам истински. Тогава Библията не се продаваше и нямах представа какво представлява. Милицията не позволяваше да се влиза в черква, особено по празници. И когато започнаха да се печатат и внасят библии в началото на 90-те години, разбрах, че това не е една книга, а няколко. Бъдещата ми съпруга бе вярваща протестантка. Вместо отговори на мои въпроси ми каза: "Ела да видиш и сам да разбереш какво е." Отидох. На проповедта четоха една от най-хубавите книги в Библията - "Послание към римляните на апостол Павел". Бе изключително нещо. Имам огромна библиотека и много чета. Но просто не можех да повярвам на каква висота на словото е написана Библията. Бижу! Започнах да ходя на църква, завърших богословие, слушах, внимавах, задавах въпроси, получавах отговори, докато дойде откровението и си казах: "Да, това е истината, която ще следвам цял живот - прави добро, не прави зло." Не три неща,  няма средно  положение - или си добър, или си лош
Или си нарушител на закона, или си примерен гражданин. И избираш дали си за истината, или за лъжата.

- И днес не изпитвате омраза въобще?

- Единствено към мръсотията, която ни залива в музиката. Мръсотията, която някои вкарват в песента, за да си изкарат хляба. Нея никой няма да я помни, чистотата ще се помни. Идеята на музиката е и да възпита, особено важна е как ще се изградят децата, които започват да слушат музика. Прати им истинското послание, за да могат твоите деца да получат чистота, не мръсотия.

- Но и вие изтървахте вашето момче като малко и улицата му подхвърли наркотиците. И си знаете през какъв огън сте минали, за да го измъкнете.

- И на мен ми е тежко, и на него, който се бори, и на децата му, които мечтаят да е с тях, и на първата му съпруга, и на втората... Ето, говорим как една малка грешка на един може да се отрази върху много хора и да провали два брака.

Нека да внимаваме. Посланията са в книгите, а напоследък  децата ни са само
пред компютрите, не четат. И не могат да  разсъждават

Затова казвам: Деца, четете тези книги, те не са писани случайно. Вижте реалността и живейте истински честен живот, за да може и вашите деца да живеят такъв. За мен е много важно държавата да се въздигне и върви напред, а в нея да живеят децата ни.

- Какво може да помогне за вървежа?

- Вярата. Но след комунизма, когато църквата бе вече свободна, хората тръгнаха да гледат какво се прави в нея. И мнозина останаха разочаровани. Те смятаха, че църквата изпълнява 101 желания.

Влизат в храма като в банка - да искат от Бог пари, апартамент, кола и т.н. И като нищо не става, казват: "Ега ти, това ли е вярата!"

Вярата не е в това да искаш материално, духовното е важно да учиш. Останалото, за да посрещнеш нуждите, само ще дойде. И по-важно ли е да имаш скъпа кола и да превърнеш парите в цел и те да са само темата вкъщи, отколкото да си здрав, да имаш прекрасно семейство, да излизате прегърнати с жена си, да мечтаете, да имате приятели. Аз имах много приятели, ама много. Сега почти не се срещаме, всеки се занимава с бизнес. И всички станахме едни... Всички имат големи къщи, но празни...

- Не си ли казвате: Ето, вярвам в Бог, защо не ме излекува?

- Понякога сме изправени пред изпитание. Да, би трябвало Бог да ме изцели, щом вярвам в него. Но заедно с това със сигурност съм направил стотина глупости, дори и като вярващ, които не е трябвало да правя. Не съм подал ръка на някого, а съм гледал личния си интерес. Дори и един трамваен билет да не продупчиш, е нарушение и води
до наказание. И трябва да понесеш последиците. Не можеш да прикриеш дори един свой грях, всичко се вижда.

- Говорите като проповедник.

- Хората разбират Библията по най-различен начин, но тя учи. Когато аз повярвах за пръв път, мислех, че трябва да зарежа всичко. И спрях да свиря, да правя албуми. Мислех си, че сигурно Господ иска такава жертва от мен. Никъде не е казано, че той иска да си зарежеш приятелите и професията. Просто е казано - помагай на нуждаещите се, както те ти подават ръка. Не лъжи, не кради, не прелюбодействай.

- А "Щурците" прелюбодействаха ли навремето?

- Ух, имаше гаджета във всеки град. Всяка банда тръгва така в началото.

- Но "Сигнал" си запазиха семействата, а в "Щурците" всички си сменихте жените.

- При 260 концерта за 365 дни в годината е трудно да задържиш и сплотиш брака. Животът е пълен с грешки.

- Четиримата от "Щурците" бяхте наградени с орден "Кирил и Методий първа степен с огърлие". Предложението за такъв орден на Йордан Караджов от "Сигнал" обаче първо бе върнато от президента, смятал, че втора степен му била по мярка.

- Това е мнение на президента, той е млад човек и има време да се научи на много неща и най-вече на култура. А ние сме от 50 години на сцената. Създали сме тази музика, изградихме я и независимо че "Сигнал" се появиха 10 години след нас, наравно участваха в процеса. И много днешни политици са израснали с тази музика. Тя стана здрава, монолитна и истинска основа на днешната и нея нищо не може да я заличи.
- Записвате албума в студиото на барабаниста от "Сигнал".

- Влади Захариев е вярващ от моята църква. С него имаме еднакво послание към хората. Ако прогнозите на  лекарите излязат  грешни и съм жив  и здрав, ще направя още два албума до края на годината - първия с послание, втория - с як жив рок. И догодина още три.

- Опитвали ли сте в "Щурците" дрога?

- Никога не съм пушил в живота си цигари, камо ли да опитвам дрога. Кирчо Маричков също не пуши. Помогна ни това, че всички бяхме от добри семейства. Баща ми Иван бе цигулар, но работеше в друга област, дори бе зам.-министър по енергетика.

- Родителите ви бяха ли партийци?

- Да, но в годините самите партийци започнаха да се разочароват. Като млади са мечтаели промяна на властта и справедливост, но виждат, че всичко е блян. Като пораснах, често спорех с родителите си. Попитах защо вярват на тези лозунги. Отговориха ми: "Трябваше да стоим зад гърба ти, за да можеш да свириш. Иначе нямаше да пуснат групата ви да свири никъде в чужбина." Те също се бяха разочаровали от властта.

- Вярно ли е, че сте първият сноубордист в България?

- Да, донесох дъската си от Швейцария и тук по планините ме гледаха с почуда. Основахме федерацията по сноуборд, 6 години бях неин зам.-председател. Спортът много ми липсва. От дете плувах редовно. Един-единствен път съм бил в болница - като дете със скарлатина. После ми казаха да спортувам. И почнах да плувам, после ски, сноуборд.

- Като дете сте били цигулар, как така китарата ви омая?

- Бяхме на лятна бригада да берем домати. Спяхме по селски къщи. Паднах се с момче, което си носеше китарата. Взех я, оказа се, че струните са точно обратно на цигулката. А аз от 6-годишен учех цигулка. В почивката потренирах малко и за лагерния огън вече имах 2-3 готови песни. Свалих на бърза ръка три гаджета. Тогава песните се учеха лесно, бяха с по 2-3 акорда. Като се върнах в София,  хванах китарата, като използвах нотите за цигулка. После вуйчо ми донесе от Чехия истинска китара.

- Как минава един ваш ден?

- Изпивам си лекарството, което чичо доктор ми е дал, закусвам и се отдавам на пълна почивка. Всеки ден след обяд свиря на китара. Бях си дал една седмица пълна почивка, но вече  работя по втория албум, който е наполовина готов
 И Софийският общински съвет отново започва работа, така че и като общински съветник имам дела. Харесва ми, че София кандидатства за красива столица, че става все по-хубава. Искам да помоля столичани да спазват принципите на чистота, на ред. Няма смисъл едни да градят, други да рушат, едни да чистят, други да цапат.

- Вие сте общински съветник и редовно ходите на заседания. Какво мислите, като видите парламента празен, а шепа депутати приемат закон?

- За мен присъствието е важно, за да подкрепя доброто мнение и да спра недобрата идея. Аз съм съветник в сферата на изкуството и искам площад "Независимост" да се разшири и да обхване мястото на бившия мавзолей, където да се монтира сцена за културни прояви. През лятото може да се правят двудневни или седмични концерти и в Южния парк между хотел "Хилтън" и басейн "Спартак". Там може да се побере половин София.

- Следвали сте математика. Имате ли математическо уравнение за житейския успех?

- Формулата на живота е посланието в 10-те Божи заповеди. Ако сбъркаш тази формула, нарушаваш закон и това може да е понякога с крайно лоши последици.

- Какво очаквате да чуете на следващия преглед?

- Могат да ми кажат три неща. Първо, остават ти само 2-3 дни. Отивам при Бог и това е. Вторият вариант е, ако болестта се задържи на някакво положение и не се развива. Тогава гледам в дните, които ми остават, какво да дооправя в живота си и да дам съвет на децата какъв да е техният път. Третият вариант е най-мечтаният - да ми кажат, че туморът в главата вече го няма.

  • Кръжоците учат на солидарност, а децата имат нужда от това

    Кръжоците учат на солидарност, а децата имат нужда от това

    Двегодишните зигзаги между онлайн и присъствено обучение без съмнение се отразиха негативно върху социализацията и мотивацията на учениците. Затова е похвален опитът на държавата да наложи националната програма “Заедно в изкуствата и спорта”. Тя ще позволи още от есента поне по два кръжока за изкуства и два спортни отбора във всяко българско
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо