Драгомир Драганов: Още на 4 години съм казал, че като порасна ще пея с Лили Иванова

https://www.24chasa.bg/Article/1960442 www.24chasa.bg
Снимка: Румяна Тонева

Драгомир Драганов е роден на 22 януари 1971 г. в София. Той е български телевизионен водещ и естраден певец. Седем години (от 2000 до 2007 г.) е лицето на неделното развлекателно предаване на БНТ "Чай", а от 2007 г. води живите предавания и концерти на българската Евровизия. От 2010 г. е директор на "Софийски цирк на сцена" в читалище "Цар Борис III". Завършил е предучилищна педагогика в Софийския университет. 

- Г-н Драганов, вече два пъти Елица Тодорова представи "Само шампиони" без Стунджи - в Амстердам и в Гърция. Дори плъзна слух, че ще пее без него в Малмьо. Защо не пътува с нея?

- Стунджи е подписал договор за участие в чужбина много преди решението за участието им на Евровизия и ако го разтрогне, дължи неустойки. Затова се наложи тя да замине без него и се справи добре. Разбира се, че в Малмьо ще са двамата.

Драганов на слон в цирка
Драганов на слон в цирка

- От 2007 г. сте водещ на концертите и живите предавания на Евровизия. Повече негативи или позитиви ви донесе ролята ви на конферансие?

В прегръдка с Тони Димитрова
В прегръдка с Тони Димитрова

- Повече негативи, най-вече защото заради трудовия си договор с БНТ съм длъжен да спазвам определена етика дори когато колеги от други медии изопачават истината за българското участие на конкурса и ме заливат с откровени клевети. Нямам право да се обяснявам на всеки идиот, който, сигурно за да ме дразни, не спира да пише малоумщини. Представяш ли си както си водя предаването да кажа "Уважаеми зрители, този регламент не ми харесва, тази песен не е хубава, този изпълнител няма да ни представи добре". Пълен абсурд! Аз работя в БНТ вече 20 г. и съм доказал лоялността си. Като редактор в дирекция "Програма" и човек с дългогодишен телевизионен опит в предавания на живо имам служебния ангажимент да бъда водещ на предаванията и концертите, свързани с избора на песен, но никога не съм бил човекът, който еднолично да определя регламента или да решава как точно да се проведе изборът. Никога не съм имал каквато и да е възможност да манипулирам вота на зрителите или журито. Всичко това, разбира се, се знае в телевизията и в професионалните среди. Но в публичното пространство непрекъснато се намира някой да ме "демонизира". Оня ден срещнах в асансьора Вяра Анкова (генералния директор на БНТ - б.а.) и тя ми каза: "Разбрах, че пак са писали глупости, не им обръщай внимание."

Водещият с дует
Водещият с дует "Ритон" и Филим Киркоров

- Какво прочетохте последно?

Драго Драганов влиза на кон в телевизията. Сега обаче там се прави ремонт и същият този коридор се постила с плочи. Отгоре се слага окачен таван. “Стана ниско и вече никога никой няма да може да влезе на кон в коридорите на телевизията”, казва тв водещият.
Драго Драганов влиза на кон в телевизията. Сега обаче там се прави ремонт и същият този коридор се постила с плочи. Отгоре се слага окачен таван. “Стана ниско и вече никога никой няма да може да влезе на кон в коридорите на телевизията”, казва тв водещият.

- В сряда се връщам от командировка и в таксито от летището чета: "Драго обикаля Гърция с Елица, след като беше с нея в Холандия." А вътре в статията - "Организаторът на българското участие в Евровизия". Побеснях! Как да повярвам, че някой не го пише нарочно. Чак такива тъпаци да са, че да не знаят, че организаторът всъщност е БНТ, а в Гърция съм пратен като репортер и за един ден заедно с оператора сме заснели, монтирали и изпратили три различни репортажа, което е кучешки труд. Пред кого да се обяснявам, че нямахме време да изядем по един сандвич на крак, защото "обиколката", както я наричат "колегите", всъщност продължи един ден. И каква е тая простотия с Холандия, след като там с Елица беше моя колежка репортер. Има хора например, които продължават да натрапват твърдението, че лично аз съм определил Миро да ни представя на Евровизия. Умишлено забравяйки факта, че по решение на тогавашното ръководство беше направена анкета, която включваше 51 представители на музикалния бранш. Те анонимно попълваха анкети, слагаха ги в запечатани пликове, които ние двамата с Димитър Цонев отворихме на живо в предаването "Неделя х 3". Но познавам хора, които наистина и съвсем сериозно си мислят, че аз съм човекът, от когото зависи всичко. Горките... За последен път коментирам темата: нищо не зависи от мен и никога не е зависело в българското участие на Евровизия. Ако някога, когато вече не работя в БНТ, разкажа цялата задкулисна история, на някои от журналистчетата ще им виснат ченетата за цял живот. Но едва ли някой ще дойде да ми се извини за драсканиците по мой адрес.

Драганов с домашния си цирк

Снимка: Румяна Тонева
Драганов с домашния си цирк Снимка: Румяна Тонева

- Вие лично какво бихте променили в избора на песен за Евровизия, ако зависеше от вас?

С Лили Иванова на сцената
С Лили Иванова на сцената

- Ако зависеше от мен, 99% от българското участие на Евровизия досега нямаше да е такова, каквото е било. Миро отиде в най-силния си творчески период и тук у нас беше без конкуренция, но песента му можеше да е друга или да я изпее на английски, за да го разберат хората там. Искрено съжалявам, че Слави Трифонов не отиде на Евровизия. Представянето му там щеше категорично да преподреди нещата в българския шоубизнес. Всички щяхме да видим как се възприема на европейската сцена това, което пълни стадиони у нас. Група "Кафе" беше страхотна и звучеше модерно, но скандалът, който раздухаха българските медии, буквално уби смисъла от участието им още преди да се е състояло. Съжалявам, че и Поли Генова не замина с прекрасната си балада, а тръгна след второто си участие с песен, към която също имам резерви, защото текстът е лична изповед пред българската аудитория, чиято предистория чуждата аудитория не разбира, още повече изпята на български. Тъжно е, че Красимир Аврамов не намери сили и достойнство да разкаже истинската история на амбицията си и да назове имената на хората, които му угодиха. За мен перфектна песен и перфектно представяне имаше Мариана Попова. Но малшанс. Съжалявам, че на Евровизия не отиде Георги Христов в дует с Джани Фиорелино, яд ме е, че още не сме изпратили Мария Илиева, Графа, Любо. Но това е мое лично мнение, което може би нямам право да изразявам дори в това интервю, ако не беше засегната болна за мен тема. Решението тази година пак да заминат Стунджи и Елица също не е мое еднолично, а на комисия от много хора. Аз също съм част от тази комисия и участвах в обсъжданията, но ако ми бяха наредили да избера сам, щях да посоча млад изпълнител от тези, които се появиха през последните години.

- Националната телевизия ли е първото ви работно място?

- Още по време на следването започнах да работя в телевизията благодарение на изключителната Нели Терзиева. Тя ме взе в тогавашния "Ефир 2" след конкурс, на който се явиха над 200 кандидати. На щат ме назначи Хачо Бояджиев, на когото ще съм благодарен до края на живота си, защото той пръв оцени артистичните ми заложби. Вече бях направил първите си репортажи в "Днес +", бях минал бойното си кръщене като водещ на публицистичното предаване "Шок", когато през август 1992 г. той ме взе за водещ на едно експериментално предаване, което се казваше "Цветовете на нощта". Между другото за това предаване направих голямо интервю и репортаж за концерт на Лили Иванова във Варна.

- Как станахте близки?

- Отначало снимах няколко кратки интервюта по различни поводи. Постепенно отношенията ни започнаха да стават приятелски и тя видя в мое лице не просто изключителен почитател на творчеството , какъвто съм и до днес. Видя човек, който започва да навлиза в професията и да печели популярност без връзки и подкрепа, човек, който сам се бори за авторитета си. Мисля, че започна да ме уважава именно заради това. В годините много хора са коментирали отношенията ни, без да са наясно с тях. Телевизионната ми кариера се развиваше успоредно на приятелството ни и съвместните ни сценични изяви и никога не е зависела от тях. Лили гостува в "Чай" чак след като предаването навърши 1 г. Но тя е най-важният човек за професионалното ми израстване на сцената.

- Дразни ли ви, че всички още ви наричат Драго Чая, а предаването го няма от толкова години?

- От една страна, съм безкрайно щастлив, че толкова поколения ме разпознават и ме свързват с предаването, което създадохме с невероятна енергия и амбиции. От друга, ме хваща яд, когато от някои от най-добрите телевизионни продуценти в България, обсъждайки варианти за съвместна работа, съм чувал: Ние не можем да ти създадем образ, който да измести този, който ти вече имаш в очите на хората... Те винаги ще те наричат Драго Чая. Давам си сметка за това. И през последните години не се боря за свое собствено предаване. Сигурен съм, че както и да се казва, каквато и насоченост да има концепцията ми, все ще се намери някой, който да я сравнява с "Чай". Но времето е минало и безпощадно е променило Драго Чая. По-здраво просто няма как да стъпвам по земята. Убеден съм, че ако хората ме видят в един стойностен проект, ще забележат промените. Стига да ми дадат шанс.

- Какъв сте били като дете?

- В квартала имаше повече момичета, отколкото момчета на моята възраст, и игрите не бяха толкова щури. Рядко съм се прибирал с охлузени колене. По-често изнасях концерти на съседите. Бях много любопитно дете. Можех да чета още в детската градина. Слагаха ме на столче пред децата от групата и докато учителките си говореха, аз четях на глас приказките на Богомил Райнов.

- Водеха ли ви често на цирк като малък?

- Всяка събота или неделя баба ми ме хващаше за ръка и заедно ходехме на театър или на цирк. Бях влюбен в цирковото изкуство, но циркът изгоря и съботите вече не бяха същите. Когато бях ученик в 7-8-и клас, започнах да ходя сам на театър почти всяка вечер. Нямаше разпоредителка, която да не ме познава и да не ме пуска да гледам представления без пари. Бях силно обсебен от мечтата да стана актьор. Изобщо това, което си спомням от детството ми, е, че бързах да порасна.

- Щом сте мечтаели да сте актьор, защо избрахте специалност "Предучилищна педагогика"?

- Не съм избирал изобщо. Просто трябваше на всяка цена да вляза в университета, за да отърва казармата. Тогава, ако като донаборник бъдеш приет да следваш висше образование, отлагаш казармата с 5 г. и на всичкото отгоре вместо 2 служиш 1 г. Изкарах 5 на изпита по литература и можех да вляза, каквото си поискам, но записах първо желание "Предучилищна педагогика", защото знаех, че това е специалност, в която кандидатстват само момичета, а има бройки и за момчета. И едно момче с такъв бал като моя 100% влиза.

- Кандидатствали сте и в НАТФИЗ.

- Да. И ме скъсаха на последния кръг. Но до следващата година вече си бях изградил един свой принцип, на който съм верен до ден днешен - никога не се опитвам да правя втори път нещо, ако не съм успял да го направя от раз. Рано взех и друго категорично решение - не участвам в състезания. Никога и за нищо на света не съм се сравнявал с никого и не искам никой да ме сравнява.

- Вярно ли е, че са ви съветвали да кандидатствате в Консерваторията?

- Да, но тогава не гледах сериозно на "певческите си способности". Не че сега се мисля за голям певец. Когато ме канят на участия и искат да изпея нещо - пея. И получавам пари за това. Имам 3 издадени албума, 90% са песни, писани специално за мен от най-добрите български композитори. Но не се бутам в радиата и музикалните телевизии. И винаги ми става смешно, когато някой ме критикува за изявите ми, защото по-добре от всеки си знам мястото и за разлика от десетки бездарници не се фантазирам и изживявам.

- В момента имате ли си половинка?

- Не. Както се казва няма пълно щастие. (Смее се.)

- В жълтата преса непрекъснато излизат нови клюки за вас, не само свързани с Евровизия. Свикнали ли сте вече с тях, или още ви огорчават?

- Изобщо. Забавляват ме, и то искрено. Понякога се чудя откъде пък чак такава глупост са успели да измислят. Имало е моменти, когато ми е ставало неприятно, когато едни прекрасни мои отношения са се коментирали по един много вулгарно извратен начин, и съм се замислял дали хората могат да се вържат и да повярват. Преди известно време например беше излязла една гнусничка статийка за това как аз много досаждам на Тони Димитрова, тя била пропищяла от мен. Непрекъснато съм ходел при нея в Бургас. Ходел съм с любовника си там и съм счупил спалнята. Ние се смеем с нея, но откъде да знам някакви непознати хора какво ще си кажат.

- Тони Димитрова ви е посветила поема след един телефонен разговор. Тя е сред най-близките ви приятели, нали?

- Тя, Нели Рангелова и Катя и Здравко от "Ритон" са хората, с чието приятелство съм много щастлив и много се гордея. С тях понякога говорим с часове. Много пъти се е случвало да гледаме някое предаване или филм и да си звъним да го коментираме по телефона. Или да се събираме по празници. След един много откровен разговор с Тони час или два по-късно получих два есемеса един след друг и когато ги отворих, видях, че са в стихотворна форма. Тя ми се обади и ми каза: Аз съм благодарна за това, което сподели, ето виж какво предизвика това у мен. Оказа се, че тя от малка пише стихове, без да ги споделя с никого. Изпрати ми едно стихотворение специално за мен, пропито с приятелство и подкрепа. С Нелката (Нели Рангелова - б.а.) ей така часове, часове си говорим.

- И тази година посрещнахте Коледа с дует "Ритон".

- Аз изпитвам невероятен респект пред интелекта на Здравко. Мисля, че много малко хора го познават в светлината, в която го познават истинските му приятели. Той е страшно начетен, в някои области има енциклопедични познания. Катя е страхотна домакиня, човек, който умее около себе си да създава толкова приятелска и весела атмосфера, че не ми се тръгва. Аз почти всеки път, когато ходя у тях, оставам с преспиване.

- Пътували сте много - кое е най-далечното място, на което сте били?

- В Норвегия на Евровизия. Обичам да пътувам и да се връщам на места, на които съм се чувствал добре. Обожавам Будапеща, Прага, Париж, Лондон. Да не говорим колко съм влюбен в Москва и какъв страхотен късмет имам, че имам приятели там, които вече толкова години ме канят на събития, организирани от тях.

- Кога за последно се видяхте с Филип Киркоров?

- Когато бяхме с Катя и Здравко през декември, но за съжаление не можахме да видим децата, защото се разбърборихме. Седнахме в ресторант "Пушкин", както всеки път. Това е като традиция. Даже сме го молили да отидем някой път на друго място. И веднъж той казва, добре, ще отидем в "Турандот". И ние се радваме, кой знае къде е това, а то - съседната врата. (Смее се.). Иначе Филип е зает, пишем си есемеси. Аз гледам много руска телевизия и като видя нещо интересно му пиша есемес, той звъни и така.

- Ходите ли на цирк, когато пътувате?

- Аз за това пътувам всъщност. Следя в интернет - когато се съберат няколко номера в една програма, които ми я любопитно да видя на живо, хващам си шапката и заминавам. Това са неща, с които човек не бива да парадира. Ако съм родител и трябва да се грижа за децата си, няма да имам това поведение. Но аз живея сам - волна птичка божия Ходя си насам-натам. Като нямам възможност си налягам парцалите здраво, и аз съм имал трудни периоди. Слава богу, успявам вече толкова години да се справям. Имам жена, която се грижи за домакинството ми, шофьор, защото не мога да карам, плащам на счетоводителка. Гледам да не се правя на такъв какъвто не съм, не обичам тези, които се правят на звезди. Не мога да се бутам в една лицемерна среда. Органически не мога да понасям лицемерните отношения. Но не обичам да се бутам между известните, не са вра между тях.

- Къде е вашето място, къде намирате спокойствие?- Преди 5-6 г. направих един ремонт на семейната вила в едно село на сръбската граница в кюстендилска област. Има малко смешно име - Горно Уйно. Майка и татко прекарват по-голямата чат от лятото там. Направих този ремонт с една ясна идея. Моите приятели ми се смеят и не вярват на твърдението ми, че ще дойде един момент, в който ще си отида там. Едно време хората пак се смееха, когато казвах, че ще пея с Лили Иванова, но стана. Понякога в натоварени моменти ми е дотастъчно само да си затворя очите и да си представя това място. Да знам, че ме чака ще мога един ден да отида на спокойствие там.