Христос възкресе ли?

https://www.24chasa.bg/Article/1960522 www.24chasa.bg

Макар че има еврейски, ислямски, китайски и много други календари - почти навсякъде по света годината официално е 2013-а. Две хилядолетия и 13 години след предполагаемото раждане на Исус Христос християнското летоброене, което е започнало да се възприема в Европа едва след VIII век, е общоприето навсякъде по света.

Но докато преди сто години точно в навечерието на eвропейската ( Първата световна) война Европа и нейната християнска култура са изглеждали като център на света, то от Втората световна война насам това все по-малко е така. Християнска Европа вече не е център на света.

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата "Западният канон", критикува идеята на англо-американския поет Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура, като остаряла. Блум дава примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от "Процесът" посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника.
Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, то влияеше и на писателите комунисти и атеисти, отрасли в Съветския блок.

T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура.

(Всъщност европейската, "западната" култура има две родни места. И двете са повече или по-малко на Изток. Това са Древна Гърция и Древен Израел.)

Т. С. Елиът, едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни, макар и американец, е за мен последният голям европейски поет. Европейски е не само защото отива в Англия и става англокатолик, но и защото се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. Американецът Елиът става европейски поет. Но той е и последен, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война, когато Елиът спира да пише поезия.

След Втората световна война идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията е изместена от американската мултикултурна идея - идеята, че светът няма един географски, религиозен или културен център. Точно през последните десетилетия, когато се оформяше новата обединена Европа - времето на първия полувековен мир на Стария континент - Европа, престана да бъде център на света.
Вече и САЩ, държавата, която създаде мултикултурния модел на глобалния свят, не е единствена свръхсила.

А в големите източни икономически центрове, в Китай, Индия и Япония, хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц. Цитаделата на Цивилизацията. Някаква могъща средновековна крепост, около която обикалят безпросветни варвари...

Така се е мислело на запад по колониално време.

Световните войни слагат край на старите европейски империи и начало на американската икономическа и културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на комунизма с една американска идеология. Американският модел, макар и западен, не е европоцентристки, а мултикултурен и мултирелигиозен. Това е моделът на днешния глобален и многоцентров свят. Да се борим с глобализацията, е все едно да се борим с въртенето на Земята - със смяната на годините. Искаме ли наистина да се върнем назад в света преди интернет, в света на затворените граници и войните - топли или студени - между културите?
Според християните Исус е Бог и човек, който се е жертвал от любов към хората и със смъртта си е изкупил греховете им. Макар и да не е на една и съща дата, Възкресение Христово би трябвало да съвпада с края на еврейската Пасха, както и с настъпването на пролетта - с възкръсването на природата.

 Няма вече един център. И за да не се разпадне светът, всички ние, християни, мюсюлмани, евреи, будисти, хиндуисти и атеисти, трябва да се научим на толерантност едни към други.

Трябва да се научим да живеем заедно, да разбираме другите, да им съчувстваме, да обичаме ближния си. Към която и вяра да принадлежим, трябва да можем да кажем, че Бог е Любов.

Алтернативата на толерантността e барикадирането в собствената традиция или фанатичното  налагане в мултикултурния свят. Това е фундаментализмът - реакция на страх от глобализацията и вкопчване в корените, които се страхуваме, че губим.
Фундаментализмът може да бъде религиозен или светски. Националсоциалистическите и комунистическите диктатури на миналия век бяха светски, или квазирелигиозни фундаменталистични общества, които искаха да наложат с насилие една идеология на всички. Фундаментализмът може да доведе до гибел съвременния взривоопасен глобален свят.

Затова с православните християни в неделя ще си кажем “Христос возкресе!”
A на всички останали братя и сестри: Мир и Любов!

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо е добре Македония да е в ЕС

    Докато част от по-гласовитите патриотично настроени българи спорят за договора, който София и Скопие ще подпишат (виж 1-а стр.) и се опитват да трупат някакви червени точки, друга, по-голяма част от българите си дава ясна сметка, че е най-добре България да подкрепи Македония да стане член на ЕС. И този договор,
  • Босата снимка на президента и нашите комплекси

    В името на това “Да не се изложим пред чужденците” неща, които извикват усмивка, водят до конвулсия ЦУНАМИТО от фейсбук недоволства по повод босата снимка на президента бляскаво демонстрира нашата алекоконстантиновщина. Алеко Константинов е особена и за мен доста противоречива фигура в българската литература.