Христос възкресе ли?

https://www.24chasa.bg/Article/1960522 www.24chasa.bg

Макар че има еврейски, ислямски, китайски и много други календари - почти навсякъде по света годината официално е 2013-а. Две хилядолетия и 13 години след предполагаемото раждане на Исус Христос християнското летоброене, което е започнало да се възприема в Европа едва след VIII век, е общоприето навсякъде по света.

Но докато преди сто години точно в навечерието на eвропейската ( Първата световна) война Европа и нейната християнска култура са изглеждали като център на света, то от Втората световна война насам това все по-малко е така. Християнска Европа вече не е център на света.

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата "Западният канон", критикува идеята на англо-американския поет Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура, като остаряла. Блум дава примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от "Процесът" посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника.
Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, то влияеше и на писателите комунисти и атеисти, отрасли в Съветския блок.

T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура.

(Всъщност европейската, "западната" култура има две родни места. И двете са повече или по-малко на Изток. Това са Древна Гърция и Древен Израел.)

Т. С. Елиът, едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни, макар и американец, е за мен последният голям европейски поет. Европейски е не само защото отива в Англия и става англокатолик, но и защото се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. Американецът Елиът става европейски поет. Но той е и последен, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война, когато Елиът спира да пише поезия.

След Втората световна война идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията е изместена от американската мултикултурна идея - идеята, че светът няма един географски, религиозен или културен център. Точно през последните десетилетия, когато се оформяше новата обединена Европа - времето на първия полувековен мир на Стария континент - Европа, престана да бъде център на света.
Вече и САЩ, държавата, която създаде мултикултурния модел на глобалния свят, не е единствена свръхсила.

А в големите източни икономически центрове, в Китай, Индия и Япония, хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц. Цитаделата на Цивилизацията. Някаква могъща средновековна крепост, около която обикалят безпросветни варвари...

Така се е мислело на запад по колониално време.

Световните войни слагат край на старите европейски империи и начало на американската икономическа и културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на комунизма с една американска идеология. Американският модел, макар и западен, не е европоцентристки, а мултикултурен и мултирелигиозен. Това е моделът на днешния глобален и многоцентров свят. Да се борим с глобализацията, е все едно да се борим с въртенето на Земята - със смяната на годините. Искаме ли наистина да се върнем назад в света преди интернет, в света на затворените граници и войните - топли или студени - между културите?
Според християните Исус е Бог и човек, който се е жертвал от любов към хората и със смъртта си е изкупил греховете им. Макар и да не е на една и съща дата, Възкресение Христово би трябвало да съвпада с края на еврейската Пасха, както и с настъпването на пролетта - с възкръсването на природата.

 Няма вече един център. И за да не се разпадне светът, всички ние, християни, мюсюлмани, евреи, будисти, хиндуисти и атеисти, трябва да се научим на толерантност едни към други.

Трябва да се научим да живеем заедно, да разбираме другите, да им съчувстваме, да обичаме ближния си. Към която и вяра да принадлежим, трябва да можем да кажем, че Бог е Любов.

Алтернативата на толерантността e барикадирането в собствената традиция или фанатичното  налагане в мултикултурния свят. Това е фундаментализмът - реакция на страх от глобализацията и вкопчване в корените, които се страхуваме, че губим.
Фундаментализмът може да бъде религиозен или светски. Националсоциалистическите и комунистическите диктатури на миналия век бяха светски, или квазирелигиозни фундаменталистични общества, които искаха да наложат с насилие една идеология на всички. Фундаментализмът може да доведе до гибел съвременния взривоопасен глобален свят.

Затова с православните християни в неделя ще си кажем “Христос возкресе!”
A на всички останали братя и сестри: Мир и Любов!

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Пали ли някой Балканите?

    Едно гласуване драсна клечката на пожара в Скопие - изборът на някогашния командир на отряда от албански сепаратисти през 2001 г. Талат Джафери за шеф на парламента буквално взриви и бездруго неспокойната Македония. Случва ли се нещо тревожно и извънредно на Балканите? Да не би Великите сили пак да искат война тук?
  • Моето политическо семейство и други животни

    Или как любовта между роднини прави от всеки българин управляващ С ГОДИНИТЕ българският политически живот все повече заприличва на турски сериал. Роднинските връзки набъбват, навързват се, оплитат се и накрая всеки е братовчед на някого. Та и в политиката у нас – всички сме братовчеди още от времето на Костов.