Срещам Ерик и Бен в Шефшауен, едно от най-живописните и спокойни места в Мароко. Двамата обаче изглеждат като хора, които току-що лично са участвали във филм на ужасите, и нито дъхавият ментов чай, който ни сервират на хотелската тераса, нито прекрасната гледка може да ги върнат бързо към нормалния начин на живот.
Двамата са от Швеция. Подобно на десетки европейци са качили раниците си на гръб и са поели на пътешествие в Мароко. Направили са обаче фаталната грешка да не прочетат предварително къде отиват и какво могат да очакват.
Първо пристигнали от Испания в Танжер, най-северния град на кралството. Там за два дни на главите им се е стоварил целият кошмар на мароканския масов туризъм. Попаднали на гид менте, който, вместо да им покаже забележителностите на града, ги замъкнал в кооператив за производство на килими. Казал им, че работещите на стари
дървени станове
жени ще
умрат от глад,
ако не купят от продукцията им. Тъй като двамата нямали исканите 300 евро, пет дни по-късно още мислеха за горките тъкачки. Вече обаче бяха разбрали, че това е една от многото форми на измама в Мароко. Зад гърба си имаха платена сметка за такси от 50 евро за 6 километра и тричасово пътуване в мароканска маршрутка, натъпкана с хора и багаж.
Затова погледите им се рееха над небесносиния Шефшауен, без да могат да попият необичайната му красота. По-късно ще разбера, че причината за странното им поведение може и да е друга. Още щом стъпвам на една от търговските улици, отнякъде изскача мъж и шепне "хашиш". След 100 метра се появява друг, а след още толкова и цяло магазинче за подправки и билки, в което също може да се купи трева.
Оказва се, че районът около Шефшауен е един от основните производители на канабис в Мароко. Хашиш се продава в целия град, което по принцип се смята за незаконно в страната и се наказва с до 10 г. затвор. Въпреки това "киф", както го наричат местните, се пуши от повечето марокански мъже. Много млади европейци идват в скритото високо в планините на Северно Мароко селище точно за да се напушат.
Първото нещо, което те грабва в Шефшауен, е небесносиният цвят на къщите, който дори е завладял някои от уличките в старата част на града и такситата. Той е дошъл от еврейски бежанци, потърсили спасение от испанската армия. За да се отличават къщите им от традиционно зеленото на мюсюлманите, започнали да добавят синка във варта, с която ги боядисвали. Така се стигнало до днешния Син град, както още е известен Шефшауен.
Той е сгушен в планините Риф. Основан е през 1471 г. като малка крепост, която трябвало да спира португалски завоеватели. После мястото станало убежище не само на местните племена, но и на много маври, които са били изгонени от Испания в началото на XVII век, както и на прокудени евреи. През 1920 г. испанците завземат Шефшауен. Престоят им там до 1956 г. все още се усеща по архитектурата на къщите. Шефшауен означава два рога, на които всъщност приличат издигащите се около него върхове. Те са предпочитано място от планинари и катерачи.
Другото нещо, което отличава Синия град от останалите туристически места в Мароко, е липсата на агресия от местните търговци и
значително
по-евтината храна
в ресторантите
Вечеря за двама, разбира се, без алкохол, излиза около 10 евро, дори да те минат в сметката, което не е изключено.
Шефшауен се намира между Танжер и древния туристически град Фес. До него се стига по живописен планински път, който най-добре е да изминете с автомобил под наем. Има обществени автобуси, но те са бавни и претъпкани. Шофирането извън големите градове в Мароко е като в Европа - добри платени магистрали и много полицаи с радари. Ако искате да пътувате още по-удобно, може да наемете и такси. Цената обаче трябва да се договори предварително. Това правило важи за повечето места в Мароко.
По възможност избягвайте случайни "помагачи". Във всеки по-голям град има хиляди хора, които разчитат да изкарат прехраната си, водейки чужденците до определени места. Обикновено те просто те заговарят на улицата. След това горещо започват да ти препоръчват близък пазар или магазин. Ако успеят да те заведат дотам, получават от продавача парична награда. Ти обаче си изгубваш времето и не успяваш да видиш истински стойностните неща, които Мароко предлага в изобилие.
Ловът на туристи е толкова развит, че някои от "помагачите" те прехващат дори с мотопеди на светофар при влизане в голям град и предлагат да те заведат до хотела, в който ще отседнеш. Ако приемеш, буквално се залепват за теб за целия ти престой в съответното населено място.
Всичко това може да не ви се случи, ако предварително знаете какво искате да видите и как да достигнете до него. Ако сте от хората, които не обичат сами да обикалят непознати места, най-добре е да си наемете гид. Това става лесно чрез повечето хотели в Мароко. Те разполагат със списък на одобрени от правителството екскурзоводи, които вместо шопинг ще ви покажат историческите и културните забележителности на дадено място.
Има места, където наистина няма да можете да се оправите без гид. Такъв например е древният град Фес. Старата му част, Медината, буквално е лабиринт от хиляди тесни улички. Тя се смята за
най-голямата
свободна от
автомобили зона
в света. Снабдяването на стотиците дюкяни става с магарета. Павираните улички се промушват между високи сгради без прозорци, зад чиито дебели зидове се крият вътрешни прохладни дворове с шадравани и зелени градини с портокалови дървета. Във Фес има много туристически бисери. Там се намира най-старият университет в света "Ал Карауин". Построен е през 859 г. като джамия. Към него е било направено религиозно училище, или медресе. Самият университет е създаден от жена - Фатима Ал Фихри, дъщеря на богат търговец.
Старата Медина - Фес ел Бал,и е обект на Световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО. Една от най-интересните атракции в нея е най-старата работилница за оцветяване на кожи. Методите за производство не са се променили от XI век насам. Първо кожите се потапят в разтвор, наситен от киселината на курешки от гълъби. Щавят се и след това се накисват в огромни каменни делви. В тях те се оцветяват с растителни бои от къна, мента и шафран. Сушат се по покривите на Медината и на съседните хълмове. От тях се правят висококачествени кожени обувки, чанти и якета. От високо работилниците приличат на пита с мед.
Една от услугите е да ти ушият яке за 4 часа, което ти изпращат в хотела, докато разглеждаш.
Другото забележително нещо са дюкяните за килими, шалове и подправки. Любопитно е, че
зад дървените станове
във Фес работят
само мъже
Те правят от дебели китени килими до фини копринени дрехи. Изобилието от цветове е зашеметяващо, но още по-изненадваща е услугата да ти пратят покупката до всяка точка на света с DHL.
Фес е смятан от мюсюлманите за едно от най-свещените места на света. Наричан е Мека на Запада. В него обаче и до днес кипи активен живот. Много европейци също купуват имоти в Медината, разположена в подножието на Атласките планини, които превръщат в къщи за гости. Редом с хилядите дюкяни има и малки ресторанти, в които сервират превъзходна храна. Менюто за човек излиза около 7 евро.
Пътешествието ви в Мароко е най-добре да започне от Маракеш, докъдето летят повечето нискобюджетни авиолинии от Европа и има удобни железопътни и автобусни връзки до всички големи градове като Казабланка, Рабат, Фес и Танжер. Градът е последното населено място преди пустинята Сахара. Пълен е с всякаква категория хотели - от 30 до над 300 евро. Има затворени комплекси, които предлагат голф, СПА и развлечения и за най-изтънчените вкусове.
Маракеш е известен като Червения град заради цвета на крепостните стени и пясъчника, от който са изградени много къщи в него още през XII век. Той е бил един от най-важните религиозни, търговски и културни центрове, докато не е бил задминат от Фес през XVI век. По-късно възстановява своето влияние и за известно време отново е столица на кралството, преди управлението да се премести в Рабат.
Свидетелство за някогашната му мощ е построеният през 1578 г. дворец "Ел Бади" ("Неповторимият"). В момента от него са останали само развалини, но те продължават да впечатляват със своята величественост. Казват, че на противниците на султаните Абу Абдула ал Каим и Ахмед ал Мансур са им били нужни 10 г., за да ограбят всичките богатства на двореца.
Едно от най-запомнящите се места в Маракеш е площадът "Джемаа ел Фна". Той е най-известният в цяла Африка. Истинският живот на него започва в късния следобед, когато се появяват десетки разказвачи на истории, самодейни театрални групи, арабски, берберски и туарегски музиканти. Навремето площадът е използван за публични екзекуции, но сега културното му значение е признато дори от ЮНЕСКО. Най-страшното, което може да ви се случи, е да бъдете уплашени от многото змии, които укротители със свирки карат да танцуват. Хубаво е да бъдете бдителни и за парите си, тъй като в блъсканицата може да изчезнат.
По принцип това е безопасно място, което се посещава от много марокански семейства с деца. На "Джемаа ел Фна" се продава и най-хубавият портокалов сок на света. Чаша прясно изстискан плод струва под половин евро. Има и много сергии за подправки, които дълго да ви носят вкуса на Мароко.
От горещините в Маракеш, които дори през април може да стигнат до 40 градуса, е добре да се скриете в прохладата на ботаническата градина, създадена от френския художник Жак Мажорел. Студиото му в стил ар деко сега е превърнато в музей на берберската култура и се намира в сърцето на парка. По-късно той е бил купен от френския дизайнер Ив Сен Лоран. Мястото толкова му харесало, че той пожелал да бъде погребан там.
В Маракеш се намира и
любимото място
на Уинстън Чърчил
Британският политик и премиер често отсядал в петзвездния хотел "Мамуня" и обичал да рисува в неговите градини. Той е обичано място и за британския престолонаследник принц Чарлз и фронтмена на "Ролинг Стоунс" Мик Джагър.
В берберския град се намира и една от най-старите джамии в Арабския свят - "Кутубия". Тя е построена през XII век и е послужила за модел на мюсюлмански храмове в Севиля и Рабат. Заслужава си да видите и Музея на Маракеш. Въпреки че звучи официозно скучно, това всъщност е един спиращ дъха с красотата си дворец от XIX век. В съседство се намира джамията "Бен Юсуф", към която има древно религиозно училище. Архитектурата му е смазващо съчетание от фина дърворезба върху кедър и камък. В него са учели 800 ученици и може да видите килиите, в които са живели.
Ако искате да усетите атмосферата на мароканските крайбрежни курорти, от Фес лесно може да отскочите до Ел Джадида или Есауира. Те се намират на Атлантика и някога са били важни търговски центрове за португалците. Днес Ел Джадида изглежда малко разочароваща - с изоставени огромни вили и рушащ се стар град. Есауира обаче продължава да привлича много туристи, особено сърфисти.
Какъвто и маршрут да изберете в Мароко, правете щателно предварително проучване, за да няма разочарования. Трябва да знаете, че в малките населени места почти не се говори английски. Добре е да научите няколко френски или испански думи, за да не стоите гладни и жадни. Ако се постараете да научите и малко арабски, то просторите на гостоприемството в кралството за вас ще са безкрайни. Не е задължително да търсите луксозни хотели. Дори срещу 30 евро, може да нощувате в място като от приказките в "1001 нощ".