“ПРЕДИ изборите: всички тръбят, че ако ГЕРБ спечели, трябва да се касират изборите. ГЕРБ печели и казва, че трябва да се касират изборите. Всички отвръщат: Абе, какви са тия глупости, бе!” Куриоз! Откри го бившият политик, днес тв водещ Емил Кошлуков, който зорко следи обострящата се шизофрения сред лидерите във властта. И не е единственият загрижен - с всеки час държавата изпада във все по-абсурдно положение. Да вземем партиите, които влязоха в парламента - повече от седмица след вота те още не са наясно кой спечели.
Без да вадим мисли от контекста и без обобщения, ето как стоят нещата:
- Бойко Борисов: “Първото място на ГЕРБ е истинската оценка за нашата работа през тези 4 години. Както и да гледам резултатите, 97 е повече от 84, и то - много повече.”
- Сергей Станишев: “ГЕРБ е само победител математически, но това, че коментира резултатите 4 дни след изборите, е показателно, че в тази партия нито се чувстват победители, нито реално са от гледна точка на възможността да съставят правителство.”
- Румен Петков, изгоненият фактор: “За съжаление, Сергей Станишев показа, че няма избори, които не може да загуби.”
- Лютви Местан: “Тези, които бихте, имат 120 мандата, за разлика от само 97 на ГЕРБ.”
- Волен Сидеров: “Чувстваме се морални и политически победители. ГЕРБ имаха на своя страна всички способи за контролиране на гласове, натиснаха кметове, зад тях бяха всички структури на властта.”
Представете си какво ще стане, ако тези хора трябваше да решават задачи от типа: един басейн се пълни от две тръби...
Голям зор ще е! А ние разчитаме, че ще се оправят с икономическата криза.
Както и да го гледаме, отвътре и отвън, положението е следното: правителството на ГЕРБ подаде оставка, спонтанните улични протести срещу цените на тока се политизираха, разчу се, че “революцията” е спонсорирана с руски пари, нито един от популярните българи не я подкрепи, даже фолкпевица не се жертва. По простата причина, че за метежа бяха ползвани същите футболни агитки и същите мижави граждански организации, които миналата година въстанаха срещу синята зона в София и не можеха да проумеят защо трябва да си плащат, ако имат кола и живеят в центъра. Иначе казано - група от населението, която не се вмества в термина “представителна извадка”.
Както и да е, това мина, президентът насрочи избори и на 12 април кампанията започна. В интерес на истината обаче кампания нямаше.
Само се плюха, като едни циганки пред нашата кооперация, които стигнаха до люти клетви и шамари заради някаква счупена детска количка. Така и ще си остареем, без да разберем какви са приоритетите на великите ни партийни водачи, как мислят да оправят Черноморието, могат ли да спрат рекета на банките, колко пари за майчински им се откъсват от сърцата. Щом дори това не знаем, тогава между какво въобще избираме?
Между червено, синьо и лилаво? Между нагли типове с истинско и с фалшиво късогледство? Мъжествени или женствени маниери? Между лаене и хапане? Какво?
В този ред на мисли, май си заслужаваме днешната патова ситуация, 120:120 депутати за двата лагера, при която всяко бъдещо правителство е предварително компрометирано. Но нищо, въпреки целия абсурд, без да търсят поуката, БСП и ДПС са доволни от това класиране. Няма нищо лошо във високото самочувствие, обаче трябва да пояснят:
1. Тройна ли е новата коалиция, понеже няма как да е двойна?
2. С какво Волен е по-добър от царя?
3.С какво Местан е по-добър от Доган?
Очевидно е: българите зациклиха! Вече е по-достойно да не гласуваш, вместо да узаконяваш поредното политическо кеширане.
На нито един политик не му изнася да помни, че едно от основните граждански искания през февруари беше промяна на конституцията. Детайлите от онзи епизод не са съществени, важно е осъзнаването, тлеенето на самата идея, че е крайно време за промяна на правилата. Какво пък толкова?
БСП успя да ни вдигне на национален референдум заради партийните си интереси, Русия отказа да спазва летните и зимни часови пояси, папата се отказа да е папа, Елтън Джон стана майка, защо да е толкова трудно да се свика Велико народно събрание в България?
Това е най-добрият начин да обсъдим и решим: дали и как да променим избирателната система, да въведем ли общинска полиция, да минават ли прокурорите, съдиите и шерифите през гласуване, както е в Щатите, да се борим ли за наши доброволци в първата колония на Марс и въобще - как да подредим живота си така, че да не завещаем на децата си своята шизофрения.
За да се свика ВНС, трябва да гласуват 2/3 от депутатите, независимо дали предложението е направено от президента, или от избраници. Ако след 21 май, когато ще заработи новият парламент, не чуете Волен или друг борец за свободи да дава такава идея, значи революцията все още предстои. До следващата криза!