Д-р Любомир Канов е психиатър в САЩ и винар в България

https://www.24chasa.bg/Article/200952 www.24chasa.bg

От двайсетина години Любомир Канов е стъпил здраво на два континента. С душата си е в България, където произвежда вино в родния на баща му Ломски край. С ума си е в САЩ, където има психиатричен кабинет и лекува американци от стрес, депресии, тревожни безпокойства и други актуални за времето ни болести. Когато си е в България, прави това по интернет.

Животът на Канов е метафора на човешката мечта и успех, независимо че срещу му почти винаги са духали насрещни ветрове. При това успех в Канада и САЩ.

... Любомир Канов е заченат малко преди сакралната дата 9 септември 1944 г. и роден малко след нея. (Едно време наричахме тези хора "връстници на свободата".)

Понякога той си мисли дали този факт не бележи живота му с особен белег, защото премеждията, които изживява, са много. Като дете помни страха на родителите от постоянно изчезващите хора. Дядо му по майчина линия е земеделец по убеждения. Преследван е и едва избягва смъртта преди 1944 г., а след това е пратен в Белене.

В деня преди матурата на Канов по математика в гимназията баща му загива по време на ленински съботник. През 1971 г., когато се дипломира като психиатър в Медицинската академия, брат му, студент в Полша, емигрира в Канада.

И Любомир веднага става "обект" на ДС

Разпределен е в психиатричната клиника в Лом. Възрастен благороден колега, макар и с голям страх един ден му признава, че хора от службите са го питали какво говори Канов и какво е отношението му към "мероприятията на народната власт".

После е участъков лекар в Радомирския край и една от пациентките му признава как от Перник идвали с тъмна волга и разпитвали защо докторът е толкова близък с попа, какво си говорят и кроят двамата. "Опитваха и провокации и аз знаех за интереса към мен, но не подозирах, че мога да бъда толкова важен за ДС", признава Канов днес.

След години митарстване из страната най-сетне намира работно място в Софийския психиатричен диспансер на ул. "Искър". Той и преди това не харесва комунизма, но както повечето българи живее двоен живот. Трябва да се крият мисли и думи, едно е поведението вкъщи с приятелите, съвсем друго на работното място.

"Аз обаче не можех да крия много мислите си, живеех с чувството, че съм в затвор", казва Канов. Той общува с брат си в Канада само с писма, които обаче са преснимани и трупани като компрометиращ архив.

Три месеца след като започва работа в София, на 3 март 1977 г. е арестуван. На следващия ден в килия на "Развигор" преживява силното вранчанско земетресение, което срина жилищни блокове в Свищов. На сутринта пита следователя може ли да провери дали майка му е жива след земетресението, защото живеят в паянтова кооперация. Служителят на МВР се засмива ехидно и казва: "Ти как очакваш да ти кажа дали майка ти е жива?!" Вместо да го обезкуражи, това поведение и отношение на следователя му дава сили да се бори за всяка дума заради достойнството си.

Канов е арестуван за престъпления срещу републиката - говори вражески срещу социализма, срещу Живков, срещу СССР, за Солженицин, за неправдите на социализма и т.н. Тези разговори са в приятелски компании - у дома му и на други места, но са били подслушани и записани.

60 дни го разпитват на "Развигор". В същото време изнудват приятелите му да признаят за какво са си говорили. Трикът е следният. Казват им: "Канов си призна всичко, пътник е за затвора, я си разкажи и ти всичко, че да олекне..."

Процесът срещу Канов е закрит, осъждат го на година и половина. Мотивите са според член 108 и член 113 от НК - "контрареволюционна пропаганда, целяща да разруши обществения държавен строй в България и в СССР". Лежи в Старозагорския затвор, работи като дърводелец.

Когато в наши дни докторът прочита досието си, вижда в него доноси от няколко души, има записи от подслушванията, схеми и диаграми на апартамента му (слагали са микрофони в комините). Има записки на следелия го по улиците служител на ДС, в които пише как "обектът се качи на трамвая..."

След излизането от затвора Любомир Канов пак работи като лекар. Но с ясното убеждение, че трябва да напусне България, не му се живее в комунистически строй, който за него е нова форма на робство. "Беше безнадеждно и без перспектива. Дори не мислех да се женя и да имам деца - не желаех да обричам на злощастие и други хора...", признава докторът.

В отчаянието и едновременно с това заради голямото си желание да напусне България пише писмо до Държавния съвет с молба той и държавата взаимно да се освободят един от друг. Така и не получава отговор на утопичното си искане. Обмисля да избяга с плуване от Ахтопол до Турция. Спира го фактът, че във водите там намират трупове на удавници. А и разстоянията в картите за този район умишлено били лъжливи. Мисли и за бягство с шлеп по Дунав, но внимателното проучване показва, че шансът му е минимален.

Тогава прибягва до единствения легален и възможен начин - през 1984 г. се жени фиктивно за канадка и успява да замине в нейната родина, там брат му живее в Монреал. За да признаят дипломата му от България, той трябва да държи изпит по абсолютно всички дисциплини, които се изучават в медицината от първия до последния курс. Тъй като не знае добре английски език, му се налага за около година време и да го научи добре, и да вземе всички изпити. През това време работи като санитар.

Въпреки положения къртовски труд в Монреал му казват, че нямат нужда от лекари. Да поизчака десетина година и може би ще се отвори нещо. Канов кандидатства за различни позиции в няколко американски щата и отива в една университетска болница близо до Хюстън в Тексас. Там отново специализира психиатрия, получава съответния лиценз, става медицински директор на една клиника и после отива в Ню Йорк, където започва частна практика.

Там вече се жени за българка, с която се знаят от години, ражда му се и синът Александър.

Сега Любомир Канов е психиатър на свободна практика, със собствен психиатричен кабинет в Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк. Има към 300-400 пациенти и постоянно му се обаждат нови.

Когато в България настъпват промените през 1989 г., в Ню Йорк му гостуват много от тогавашните нови демократи начело с Филип Димитров, с когото са стари приятели.

През 1991 г. си идва за първи път в България. Но вече вижда разочарованието от промените в много хора. "Първите неща, които станаха тогава, предопределеха лошия път, по който тръгна България", убеден е Канов.

Дотогава той има и писателски опити, но творбите му са четени предимно от следователите в ДС. През 1991 г. с помощта на издателя Петриков и поета Борис Христов издава книгата си "Човекът кукувица", която печели наградата на Съюза на писателите. После издава още 3 книги, подготвя и нова.

Канов и днес твърди, че много обича България и не е бягал от хубавата си родина, а от комунистическата система. Както и че България би била благословена, ако е едно гигантско лозе. Ако благодарение на природата, климата и уютността си се превърне в страна на виното, зеленчуците и плодовете.

И заради това на наследствените си земи засажда лозя и започва да произвежда вино. Разбира се, докато отпие първата глътка, минава през целия ужас на чиновничеството, бюрокрацията, дори изтърпява и безчестието и лъжите на своите роднини. С българска упоритост и американски практицизъм обаче успява да се пребори с всичко това и да произведе хубаво вино. То се казва "Канов виняарт" и част от него изнася в САЩ. Участва на пет конкурса за вина в света и отвсякъде взема медали.

След това прави още една марка - "Пино ноар", което е много рядко и малцина го произвеждат в България. Канов доказва, че и в Ломския край могат да се произведат страхотни вина.

Така Любомир Канов осъществява и двете си мечти. Да стане лекар психиатър, както обещава на баща си, и лозар, който да произвежда вино. Днес продължава да пътува между САЩ и България - там лекува, тук прави еликсири.

Режисьорът Костадин Бонев е заснел филм за живота на Любомир Канов. Посланието им е изразено в призива на доктора към всички българи: "Никога не се отчайвайте и не падайте духом, въпреки всичко!"

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Деца сираци от Северна Корея са живели в България в средата на 50-те години на миналия век. По-късно лидерът на комунистическата страна Ким Ир Сен се разпорежда те да бъдат върнати в родината им. След това следите на момичетата и момчетата се губят. Тайни и малко известни факти се разкриват в току-що миналия премиерата си филм "Децата на Ким Ир

Надя Валентинова е завършила поп и джаз пеене в НБУ като ученичка на поп и джаз певицата Стефка Оникян. През 1999 г. е носителка на втора награда за млад/нов изпълнител на последния официално проведен "Златен Орфей". Има още куп престижни призове. Надя е главен вокалист на хеви-метъл групата "Гранулом", Разполага с 12 различни бленди на гласа си

Таксиииии! Така с айранче в ръка писателят Калин Терзийски се опита рано вчера сутринта да си хване превоз в столицата, видяха го топпапараците на "България Днес". Натоварен с покупки, Терзийски успя единствено да протегне айрана към един от шофьорите, за да привлече вниманието му. Заради липсата на свободна ръка творецът не си сложи маска