Яна Маринова: Синовете ми са по-умни от мен

https://www.24chasa.bg/Article/2015343 www.24chasa.bg
В ролята на Старк от американския филм "Стар рънърс"

В сериала "Фамилията" актрисата играе едно към едно себе си. Слабостта й е голямата женска сила, а в любовта търси приятел, с когото да се чувства свободна.

Яна Маринова е родена на 17 август 1978 г. в София. Завършила е спортното училище на "Славия", 10 години е тренирала лека атлетика. Има диплома от УНСС, работила е като управител на ресторанта на чичо си Мелик-Пашаев. През 2004 г. дебютира на тв екран в сериала "Хотел "България", година след това печели титлата "Мисис България". Снимала се е в реклами, участвала е в ревюта, водила е две години предаването "Елегантно" по "TV7". Участничка е в третия сезон на "Сървайвър". През последните години се снима в епизодични роли и в каскади за холивудски продукции, играе и в немския сериал "Ласко". На първия снимачен ден на сериала "Стъклен дом" сключи брак за втори път с дългогодишния си приятел Тихомир. От първия си брак има син Никола на 11 години. В момента играе в театъра, изпълнява и една от главните роли в сериала "Фамилията".

За 10-ина години Яна Маринова се превърна от красавица със сексапилен глас в успешна актриса. Познаваме я още от времето, когато правеше първите си крачки пред камерата в сериала "Хотел "България". После премина през всички възможни изкушения на популярността - беше носителка на корона за красота, водеща на телевизионно предаване, лице от рекламите, каскадьорка в холивудски екшън, автомобилна състезателка и какво ли още не. Дори най-злобните хейтъри не могат да Дори най-
злобните хейтъри не могат да отрекат, че през годините тя вървеше напред, развиваше се, добавяше към таланта си здрава работа и професионално обучение. Макар и без актьорско образование, сигурно часовете по актьорско майсторство, които е взела, надминават тези на завършилите театралната академия. Резултатът се видя в сериала "Стъклен дом", сега във "Фамилията" отново впечатлява с играта си. Но Яна си остана здраво стъпила на земята, откровена до себеразголване.

- Яна, пак случи на силен женски образ.

- Много си я харесвам ролята на Лора във "Фамилията", защото това е образ, който винаги съм мечтала да изиграя. За разлика от брат си, тя не е амбициозна. Ключовата дума за нея е волева. А това е качество, което много ценя. То я отличава и от предишната ми героиня Елена Атанасова от "Стъклен дом". Лора знае какво може и не държи да постига всичко на всяка цена, което заблуждава околните, че прави прекалено много компромиси. Тя е отдадена на семейството си, то е нейната вселена. Затова не може да прости на майка си, че не е издържала на напрежението и се е подчинила на болестта. Но като всеки волеви човек Лора се осланя на железни принципи, а синът волята се разклаща от страстта.

- И ти ли си намери майстора в сина си Никола?

- Да, точно така е. Никола е вече на 11 години, голям мъж. Скоро си говорихме, че отсега нататък той ще води състезание с нас. Колкото и да не го прави съзнателно, колкото и ние с баща му да не го правим съзнателно, то е неизбежно. Той ще си мисли, че всичко знае, че разбира живота по-добре от нас. Това са законите на природата. Децата порастват и ни показват, че остаряваме. Напълно съзнавам, че Никола е по-умен от мен, по-съобразителен, чете и знае просто по-различни неща. Същото е и с това момче, което играе сина ми в сериала. Вчера снимахме с Валери една сцена и си говорехме как точно трябва да я изиграем. Не можех да измисля как да стане. И той направо ме заби: "Яна, тук ще влезем така, там ще го направим така." И всичко си дойде на мястото. Как да не се учим от тези деца!

- Май Лора и Яна много си приличат.

- Играя едно към едно себе си, въпреки че сценарият ми поставя в различни ситуации от реалните. Но като отношение към живота съм си точно такава. Същото мога да кажа и за Елена от "Стъклен дом". Вкарвам в ролите си качествата, които притежавам в действителност аз самата.

- Сценаристите и продуцентите позволяват ли ти?

- Работата ни в сериала е съвместен процес. Сценаристите създават образа първоначално, но като видят как ти го подчиняваш на себе си, започват все повече да го пригаждат към теб. Това е задължително, иначе ще е изкуствено. Сериалът не е като филм. За кратък период да влезеш в кожата на някой друг и да го изиграеш. Снимаме години, реално живеем в сериала и ако не сме себе си, рискуваме да изфалшивеем.

- Директно ли те поканиха за ролята или мина през кастинг?

- Говорихме с продуцентите за тази роля още след края на "Стъклен дом". Това е една от негативните страни на актьорската професия - чакането. Всичко може да се случи. Докато не застанеш пред камерата, ролята все още не е твоя. А ти вече живееш с новия образ, подготвяш се за него. Но нито за миг не съм се замисляла, че тези 7-8 месеца може да са загубени за мен. Аз съм направила каквото трябва, пък да става каквото ще. Подхождам към всичко на този принцип. Може би затова съм се научила чисто физически да правя толкова много неща и да не се оставям на случайността да ме изненада. Разбира се, изненадите са част от чара на живота, но не можеш да се оставиш на чакането им, за да ти се случат нещата. Трябва да си готов да хванеш птичето, когато кацне на рамото ти. Иначе може и въобще да не го забележиш.

- Да, късметът идва при подготвените.

- Той, късметът, идва при всички. Постоянно идва и си отива. Само че шансът на подготвените е по-голям да го хванат. Върховете и спадовете са част от живота на всеки, дори на най-успелия. Въпросът е дали ще отиваш най-горе и дали ще падаш най-долу. Трябва да имаш достатъчно издръжливост, да си позволяваш да грешиш и да се учиш от грешките си. Преди и аз бях такава, сега съм по-предпазлива, но въпреки това - винаги готова за някоя щуротия. Ако трябва да намеря някаква разлика между мен и героините ми, то това е, че аз винаги страшно много се забавлявам с всичко, което правя.

- Настъпваш здраво и в театъра. И там ли се забавляваш?

- Знаех, че трябва да опитам, за да разбера ставам ли за тази работа, или не. Абсолютно еднакво ми е усещането и на сцената, и пред камерата. Но има и разлика. Ще ти я обясня по-лесно с пример. В киното, ако трябва десет пъти да изиграеш една сцена, нали се досещаш колко смазващо е. А може десет пъти да не се получи или да изберат този кадър от десетте, в който най не се харесваш. А в театъра си ти. Няма как да се върнеш за втори опит. Най-новата постановка "Престъпления на сърцето", в която играя в Пернишкия театър, е за три сестри, събрани за смъртта на дядо си. Това предполага, че трябва да плача. Но ако не ми идва отвътре, мога да се смея истерично. Това е също нормална човешка реакция. Еднакво трудно е и киното, и театърът. Но като че ли на сцената се чувствам по-спокойна. Има разлика да играеш пред 2 милиона и пред 400 човека, нали. Винаги съм преливала от енергия. А тя е много нужна за театъра. Докато в киното трябва да си по-обран, да не се разпиляваш толкова. Казано накратко, всичко е добре, щом играя.

- А като водеща на "Гласът на България" пак ли ти е толкова добре?

- Страшно много харесвам самия формат. Имам ли възможност, винаги слушам музика. Знаеш каква купонджийка бях и как обичах да се вихря по клубовете. Но се оказа много трудно да си водещ на това предаване. Да четеш стриктно думички, да не можеш нищо да импровизираш и непрекъснато да цепиш секундата. По все пак страшно много се забавлявам и най-вече се възхищавам от участниците. Изумителен адреналин е да гледаш тези деца как вкарват в едно изпълнение всичките си мечти и амбиции. За мен беше истинско откритие как се преобразяват, когато излязат на двубой и се борят да останат в шоуто.

- Имаш ли си любимци сред тях?

- Имам, но няма как да ти кажа. Няма да е честно. Много ми се иска, като четем зад кулисите разни хейтърски злобни коментари, да им изкрещя в ефир като толкова много знаят, защо не дойдат те на сцената и да пеят.

- Яна винаги е с една крачка напред. Какво е следващото предизвикателство пред теб?

- В момента не са ли ми достатъчни? Няма как да те заблудя, има нови неща. Например имам предложение за един филм, но нямам право да ти кажа подробности. Ролята ми е малка, но е страшно интересна и различна от всичко, което съм правила досега. От три месеца ходя на специални курсове, за да мога да я изиграя. Това също са един вид актьорски уроци. Капка по капка на едно и също място дълбае камъка.

- А с каскадите какво става?

- За съжаление в момента нямам никакво време. Иначе непрекъснато има кастинги. Благодаря на Би Ти Ви, че ми дават възможност да правя две неща едновременно. Защото е нормално да искат да разчитат на кадрите си изцяло. А ето че се наложи да отсъствам на един от концертите на "Гласът на България", защото по същото време играех във Военния театър в постановката "Смях в залата". Въпреки че снимаме сериала едва ли не денонощно, имах възможност да репетирам и в новата постановка в Перник.

- Май Яна Маринова вече си е пълнокръвна актриса?

- Нали за това се борих през всичките тези години. Целите ми си остават абсолютно същите. Да играя нови и нови роли, все по-различни, все по-голямо предизвикателни за изпълнение. Но това не означава, че ще се откажа, ако следващата роля не е толкова силна, ако е крачка назад в развитието ми като актриса. Напротив. Точно това ме амбицира да се доказвам още и още. Помниш ли как приключи предишния ни разговор? Не може Яна Маринова да слага бариера пред мечтите си. Там някъде отпред ме чака Холивуд и аз работя всеки ден, за да съм готова да вляза през парадната врата. Но с наш филм, създаден тук от български екип.

- Ти си от редките щастливки с много женски приятелства. Популярността не ти ли ги отне?

- Напротив, спечелих нови. Например с Деси Бакърджиева си станахме страшно близки. А старите се циментираха. Неизбежно е интересите ни да се променят, да се налагат по-дълги раздели. Но истинските приятелства не се страхуват от такива неща. И новите няма как да ги изместят. Тези хора са част от теб, от порастването ти, от изграждането на характера ти. Може да се скарате за нещо, може 10 години да не си говорите, но си оставате приятели.

- А злоба не срещна ли?

- Кой не е злобен? Аз самата съм злобна. Ти да не мислиш, че не си. Няма човек, който веднъж да не е злобен, но друг път да е добър. Веднъж да обича, а друг път да мрази. Всеки си избира средата, която му пасва лично на него. Част от хората са ти симпатични, в други нещо не харесваш, но си оставате една компания. А и никой не е злобен просто така. Трябва да си му направил нещо, за да предизвикаш тази реакция.

- Излъчваш страхотна сила, а позволяваш ли си да си слаба?

- Разбира се, постоянно. Това е най-голямата ми сила като жена. Слаба съм, когато нещо не ми се получава. Мъжът ми позволява да се правя на силна у дома, просто защото е достатъчно умен. И накрая аз сама се отказвам. Но най-често си позволявам да съм слаба със сина си.

- Това част от възпитанието ти ли е?

- Не аз него, той мен възпитава. Мисля, че така е правилно. Какво значи да го възпитавам? Да ходя постоянно след него и да мърморя "това не прави, онова не прави". Основата той си я има, сега е време да стане мъж.

- Срещна много упреци, че си зарязала детето си след развода.

- Нали не вярваш, че това е истина. Всичко тръгна от едно предаване, където съвсем импулсивно казах, че за мен е важно детето ми да вижда край себе си една успяла майка. И в този смисъл, че за мен работата е на първо място. После излезе в жълтите вестници, че съм зарязала Никола. Няма такова нещо, разбира се.

- Не си от най-големите жертви на жълтите вестници.

- Защото винаги говоря с журналистите честно и открито. Ако питаш мен, жълтите вестници са абсолютно необходими. Сега ще ти кажа защо. Това, което те пишат, постоянно си го говорят хората зад гърба ти. И обикновено научаваш клюките последен. Сега взимаш вестника и си наясно. За мен не е драма. Но си представям какво е за тези деца от "Гласът на България". Още са с неукрепнала психика и като им кажат два пъти, че не стават за нищо, ще се откажат от мечтите си.

- Говориш много спокойно за възрастта си. Не се ли страхуваш от остаряването?

- Разбира се, че се страхувам. Но не от самото остаряване, а да не стана смешна в желанието си да изглеждам млада. Често съм виждала подобни примери и все си ги напомням. Иначе съм абсолютно убедена, че всяка жена е длъжна да се грижи за себе си във всеки един смисъл. Да се развива духовно, но да поддържа и тялото си. Това е въпрос на себеуважение.

- И начин да запазиш мъжа до теб.

- Той, мъжът, не се пази само с външност, ако имате истинска връзка. Важно е какво правите заедно, за какво си говорите. Моето разбиране за любовта го знаеш - да имаш до себе си приятел, с който се чувстваш наистина свободен. Напоследък любовта се превърна в пазар, в бягство от самотата. А всички забравят магията на обичането. Но първо трябва да обикнеш себе си, за да обикнеш и друг. В Тишо открих всичко това, намерих себе си. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.