Какво спасява от хемодиализа при хроничен гломерулонефрит?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/2021345 www.24chasa.bg
Проф. Боряна Делийска

На читателския въпрос отговаря проф. Боряна Делийска, началник-клиника по нефрология в болница "Царица Йоанна-ИСУЛ"

Хроничните гломерулонефрити представляват разнородна група бъбречни заболявания. Те засягат в еднаква степен и двата бъбрека, като основните промени са в малките структурни единици, съставляващи бъбречната тъкан- т.нар. гломерули.
Това са относително по-редки заболявания и според някои проучвания се установяват при 10 човека от 10 000 население. Част от тях могат да прогресират до напреднала бъбречна недостатъчност и необходимост от диализно лечение.

Гломерулонефритите са имунни бъбречни заболявания. Различни са причините, които могат да предизвикат, проявят или обострят заболяването - инфекции, токсини, алергии, неоплазми, автоимунни болести и др. При част от пациентите не може да бъдат установени факторите, причинили заболяването.

Отделните видове гломерулонефрит се различават както по клиничните белези и лабораторните промени, така и по характерните изменения в бъбречната тъкан.
Оплакванията на болните са различни и зависят от вида на гломерулонефрита. Те може да включват отоци, хипертония и промяна в цвета на урината от червеникава до кафеникава. За съжаление, както в целия свят, така и в България при част от пациентите заболяването се проявява без никакви симптоми и се открива едва в крайната фаза на бъбречна недостатъчност. При тези болни гломерулонефритът може да се диагностицира единствено по наличието на умерено количество белтък в урината, което не причинява клинични симптоми. Това е причината, поради която нефролозите в цял свят препоръчват поне един път в годината да се изследва урината, тъй като чрез нея би могло да се диагностицира своевременно и да се започне адекватно лечение на гломерулонефрита.

Прогнозата на заболяването зависи от стадия, в който е диагностициран гломерулонефритът. Като по-неблагоприятен прогностичен фактор се приема повишеният серумен креатинин, което е израз на увреждане на по-голямата част на функциониращата бъбречна тъкан. Прогнозата зависи и от степента на бъбречните изменения, установени с бъбречна биопсия. Това изследване определя вида на гломерулонефрита, интензивността на измененията, дали са активни, или хронични, вида на лечението, което трябва да се провежда, и прогнозата.

Тя е значително по-добра при ранно откриване на гломерулонефрита, адекватно лечение и проследяване на пациента, лечение на съпътстващите усложнения, лечение на допълнителните заболявания, каквито са захарният диабет, наднорменото тегло, повишените липиди, отстраняване на различни токсични фактори, други извънбъбречни заболявания и др.

За да се предотврати прогресията на гломерулонефрита, заболяването трябва да е точно диагностицирано, пациентът да следва указаното му от нефролога специфично лечение, поддържане на оптимално артериално налягане, избягване на вредности, терапия на други съпътстващи извънбъбречни заболявания.

Гломерулонефритите са специфични заболявания, които се лекуват само от нефролози. Предлагам на читателката да се свърже с водещ нефролог, който ще определи най-подходящото лечение с оглед на обратно развитие на болестните промени или забавяне на прогресията на гломерулонефрита.