Богомил Манчев: Без частния проект “Белене” няма енергийна сигурност

https://www.24chasa.bg/Article/2034174 www.24chasa.bg
БОГОМИЛ МАНЧЕВ СНИМКА: Пиeр Пeтров

С управителя на фирма "Риск инженеринг" и председател на БУЛАТОМ д-р инж. Богомил Манчев разговаря Марияна Бойкова 

- Г-н Манчев, има ли бизнес в проекта "Белене"?

- Бизнес в него винаги е имало. От самото начало, когато започна преди 11 години, той е правен да работи на свободния пазар, а не като други енергийни обекти, които се построиха (има предвид централи, които имат договори с държавата за задължително изкупуване на тока - бел. ред.). Дори държавата да е собственик, а толкова много се борихме тя да остане с 51% от дяловете, никога не е стоял въпросът тя да изкупува електроенергията. Централата  ще търгува на свободния пазар
и каквато е цената, такава е.

Богомил Манчев: Без частния проект  “Белене”  няма енергийна сигурност

- Доскоро в енергетиката се притесняваха от недостиг на ток, сега има голям излишък и спрени мощности. Задават се и нови цени. Как ще коментирате?

- Колкото до цените, има редица документи, подписани от Европейската общност, които предопределят драстичното им увеличаване у нас. Не можем да избегнем плащането на емисиите, правенето на програмата 2020, според която у нас трябваше да бъдат инсталирани 600 мегавата слънчеви централи и 2000 мегавата вятърни до 2020 г. и която ние преизпълнихме с 8 години по-рано. Много се говореше в пространството, включително и от служебния кабинет, колко са инсталираните мощности на територията на страната.

- Колко са?

- Те са 13 000 мегавата, но от тях 6000 работят много малко през годината. Не са базови централи. Средногодишно слънцето работи около 1300 часа, вятърът - 2200 часа, водната ни електроенергетика - 3000 часа, а годината има 8760 часа. Най-напред се осигурява базата, тя трябва да е около 50-60% кондензационни централи и АЕЦ. Всичките тези мощности, които са около половината - вятърът, слънцето и водата, произвеждат 10,12, 15% от електроенергията, а другите 85% с какво да ги направим? Има и трети проблем, който идва с неправилното управление на възобновяемите мощности. През февруари и март и през октомври и ноември, когато е хладно и слънчево, фотоволтаиците са с най-голяма ефективност. И започваме да разтоварваме или да спираме енергоблокове на базови централи като "Марица-изток 2", "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3".

- Разтоварват се блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

- АЕЦ "Козлодуй" я разтоварваме последна. Тези базови централи имат определен брой спирания за целия период на експлоатация. Мисля, че за "Марица-изток 2" са 200 за целия 30-годишен живот. А те само за една година са я накарали да спре 15-20 пъти. При често спиране срокът за експлоатация на тези централи се свива изключително много и загубите не можем да ги сметнем какви ще бъдат.

- Твърденията на служебния кабинет, че има свръхкапацитет и реално свръхпроизводство на електроенергия не са верни, така ли?

- Не са верни, защото мощностите не са правилно структурирани и Електроенергийният системен оператор тепърва ще трябва да започне да управлява разнородните товари.
И другото е, че икономиката ни е банкрутирала.
И това може много хубаво да го видите на един хубав празник като Великден. Тогава става ясно, че непрекъснатото производство на икономиката ни ползва само 624 мегавата часово потребление. Една държава като нашата трябва да има 3000 мегавата непрекъснато производство, прекъснатото производство като леката и средната промишленост трябва да потребява 2000-3000 мегавата, които да работят между 8 и 16 часа на денонощие, и останалата част са домакинствата. Ние сме нарушили строго принципа, който беше преди 15-20 години, 30% беше еленергията за бита и 70% за промишлеността. В момента 80% от тока е за бита, 20% е за промишленост. И това показва, че нямаме държава.

- Тогава защо ни е "Белене"?

- "Белене" си е на точното място. Има само един смисъл да я няма - ако ние сме решили, че ще изчезнем като нация. Но тогава не са ни необходими и "Мариците", и VII блок на "Козлодуй", нищо не ни е необходимо.

- Е, в природата няма празно пространство.

- То географски територията няма да бъде празна, но може да е населена с някои други хора. А те, като си направят държава, да си строят каквото искат. Колкото е съществен въпросът дали трябва да има "Белене", толкова е съществен и въпросът дали трябва да има и седми блок на "Козлодуй", нали? Еднакво съществен е.

- Построяването на седми блок има някакъв резон, доколкото старите блокове ще спират.

- Каква е разликата дали ще е "Белене", или седми блок, старите блокове пак се спират.

- Може да излезе по-евтино строителството на седми блок.

- Седми блок ще бъде два пъти по-скъп от двата блока на "Белене". Искате ли да разпишем днес и ще ви дам 1 млн. евро, ако не съм прав.

- Защо ще е по-скъп?

- Не следите цените, които се случват. Вижте в Англия, нормална, цивилизована държава, базовата цена за 1000 мегавата мощност, която започват да строят, е около 4,5 млрд. паунда, повече от 5,5 млрд. евро неескалирана цена. И те искат за 80 месеца да го направят, и те имат няколко години подготовка на площадката. Никой не е измислил топлата вода, всичките работим по един и същи времеви график за построяване на атомна мощност. И на всички им трябват 10 години. А ние този период го минахме, проектът е минал всички технически прегледи, всички верификации, само трябва да се подпише лицензът, той е готов. Седми блок е далече. Въобще не ме интересува дали технологията е руска, или западна. На всяка една мога да ви изброя много плюсове и много минуси. Но като ги съберем под черта, са горе-долу еднакви. Днес ако трябва да купим нова руска централа от 1200 мегавата, която е по-калпазански проект от "Белене", не можем да започнем да се пазарим с руснака за по-малко от 3,5 млрд. евро нулева цена. Един реактор  АП 1000 на "Уестингхауз" е 11 млрд. долара,
тоест ще струва колкото двата блока на "Белене".

- А колко ще струва „Белене"?
- Този въпрос е безсмислен. "Белене" може да бъде направен единствено и само като частен проект. Този, който ще го прави, ще си прецени капиталовложенията и ще работи на свободния пазар. Иначе аз съм против проекта.

- А ако е държавен?

- Ако е държавен, тогава ще излезем и ще обясним колко ще струва проектът без лихвите.

- И ако проектът е държавен, колко ще струва?
- Към 8 млрд. евро без лихвите. С лихвите за този период ще излезе 20 млрд. лева.

- Това с инфраструктурата, с всичко ли?

- 300 млн. лв. са жиците и те са задължение на Електроенергийния системен оператор. АЕЦ „Белене", който и да е собственикът му, ще си плаща такса за всеки мегаватчас за достъп и пренос на електроенергията през мрежата, нали така. Тя ще произведе 1 млрд. мегаватчаса електроенергия за своя живот. И за това време ще даде малко повече от 70 млрд. лв. на Електроенергийния системен оператор. Е, за толкова пари все ще изградят мрежата за 300 млн. лв. Ако ще правим държава, да правим енергетика, защото тя се прави много бавно. Днес ако рестартираме "Белене", преди 2021-22 г. първият блок не може да заработи.

- А колко ще струва токът от централата, ако се построи?
- Токът на "Белене" ще струва 28 евро.

- Е, това е нереално. Тези 28 евро за мегаватчас покриват цялата инвестиция, ли?

- Не, говорим за себестойността. Не с надбавката, с която ще се обслужи кредитът. С кредита сме предвиждали 60 евро на мегаватчас.

- Сравнено с "Козлодуй", как е?
- Блоковете в "Козлодуй" са амортизирани и не би трябвало да го сравнявате по този начин. Защото те спокойно произвеждат в момента на 27-28 евро на мегаватчас.

- Излиза, че 12 ст. ще струва киловатчасът на изхода на централата.

- След като я пуснеш обаче, а това е към 2020 година, след 7 години. Този момент е много съществен. Но аз никога не съм казвал, че токът от "Белене" ще е евтин.

- Но проектът бе реанимиран през 2002 г. с мотив за евтин ток, с цена 4 евроцента за киловатчас.

- Толкова щеше да бъде, ако беше направена преди години.

- Ако излиза на 12 ст., при сегашните добавки, колко ще струва?

- Но той е за свободния пазар, който иска, да го купува. До 2020 г. Европейската общност по никой начин няма да ни остави с цена на електроенергията
под 10-12 евроцента, и то в най-щадящия случай. Защото трябва да си плащаме емисиите, зелената енергия.

- Трябваше вече първият блок да заработи, нали?

- Тази година трябваше да го пускаме. Ако беше станал, нямаше да се появят слънчевите централи, щяха да се изграждат с бавни темпове.

- При това правителство има ли по-големи шансове за "Белене"?

- Не мога да кажа дали има по-големи, или по-малки шансове. Американците и руснаците съзнават, че моделът, който предложихме миналата година, от политическа гледна точка е 100% работещ.

- Говорите за модела на 100% частна компания, която да изгради "Белене", ли?

- Не, моделът събира двете държави - САЩ и Русия, в този проект. А по какъв начин ще бъде парцелирано участието в собствеността, е друг проблем. И Вашингтон, и Москва дадоха съгласието си за участие в този проект. Вашингтон - че техни инвеститори могат да бъдат собственици, а Русия е съгласна американска компания да купи тяхната технология. Друг е въпросът дали инвеститорите ще могат да преглътнат политическата нестабилност у нас. В началото на февруари бях във Вашингтон и се срещнах с инвеститори, те и днес искат да участват. Зададоха ми прост въпрос - тъй като у вас е малко странна политическата ситуация, ако утре следващият или някой пореден премиер иска да национализира ядрената централа, какво правим? Какво мога да отговоря на този въпрос.

- А какво става с неустойките за "Белене" и с делата, които са заведени в арбитража? Нали ще идват руснаците да се срещнат с новото правителство, какво очаквате?

- Те ще идват да си говорят. А какви ще бъдат руските неустойки, е въпрос на арбитраж.

- Колко са неустойките към този момент?

- 1,2 млрд. евро, но вътре може да има неща, които не съществуват. И ние сме тези, които можем да потвърдим - това е да, това - не. Този списък го даваме на "Уайт енд Кейс", юридическата кантора, която защитава НЕК. Нали казват, че тя е правен съветник на Обама, предното правителство си я избра.

- Този консултант колко е взел, 36 млн. евро ли?

- Първо 15 млн. евро, после още. Да, стават 36 млн. евро.
Ние, като технически консултант на НЕК, удостоверяваме дали са верни сумите. Кой на кого дължи пари. За съжаление, доста странно се прекрати договорът. Там се ходеше и се обясняваше - ние първи блок ще си го платим, пък втория няма да го плащаме. А те казват - ама ние правим и двата. Ако имаше нормален диалог, ситуацията щеше да е друга.

- Защо замря пазарът на ток, това е другият голям проблем, защо не се изнася ток и как влияе на цената в държавата?

- Дали ще изнасяме ток, или не, няма да намалим цената, а само ще увеличим електроенергийния товар на държавата. Социалните проблеми са в друго направление. Видяхте, че Световната банка и Европейската общност дойдоха и казаха, че цената ще върви нагоре и никога надолу. Докато в Австрия е 20 евроцента за гражданина, в Германия - 26, а у нас - 8, никога няма да ни гледат благосклонно. Грешката с инвестиционната политика - въвеждането на много възобновяеми енергийни източници, накара държавата да измисли някакви доста глупави ходове, които предизвикаха вълненията.

- Имате предвид, че накачи добавките за зелена енергия, невъзстановяеми разходи и за тока на топлофикациите върху мрежата?
- Те повишиха много рязко таксите върху един мегаватчас за достъп и пренос. Със 17,52 евро на мегаватчас се товари чистата енергия, която се купува от централите. Тъй като икономиката на Унгария не работи, а е намалено и производството в Чехия и Франция, в Централна Европа има излишък на енергия. Унгарският ток например, който на борсата е 32-34 евро, стига на нашата граница с цена 38 евро на мегаватчас. Ако искам да се състезавам с тях, ми е необходима цена 39,5 евро на мегаватчас на нашата граница. И трябва да отида при производителя и да му кажа - можеш ли да ми дадеш 22 или 23 евро цена за мегаватчас, защото към тях трябва да прибавя и тези 17,52 евро, които плащам за мрежата. Това нещо като цена можеше да си позволи само трети и четвърти блок. Дори сега "Козлодуй" с пети и шести блок не може да си го позволи.

- Към 60 лева беше тази година цената на мегаватчас атомен ток на свободния пазар.

- Тя може да си позволи лукса да продава електроенергия на 50 лева, но "Козлодуй" изпълнява социална функция, политическият риск, с който е натоварена централата, е огромен.

- Тези такси се наложиха заради това, че НЕК се фалира с проекта „Белене", нали?
- Не е вярно. Проектът "Белене" все още не е в сметката, той тепърва ще я фалира.
НЕК я докара до фалит непрекъснатата глупост, която се правеше в енергетиката. НЕК получава пари от две неща: първото, като прави микса от енергии на централите и да си сложи 1 или 2 евро на мегаватчас отгоре. Второто е, ако излезе на границата да търгува навън или пък да продава на много търговци у нас. НЕК държи и половината капацитет на границата, за който също се плаща. Но когато се изнасят едва 100 мегавата, а не 1500 мегавата, няма никакъв приход. Нула по нула прави нула.

- Какъв е изходът тогава?

- Аз съм го написал, и други колеги са го написали - трябва да се махнат тези 9 евро за добавките.

- И къде да отидат? Кой ще ги плаща?

- Цената за достъп и пренос трябва да стане 10 евро и в тях да има 1,5 евро запас, които да отидат в една доверителна сметка. От така наречения бордер капацитет, който се плаща при преминаване на електроенергията през границата, 70% от него също да отиде в доверителната сметка, а 30% да останат за системния оператор за неговото развитие. Това ще даде възможност и производителите да си вдигнат с около 3 евро цената на енергията. И би трябвало да им вземат 1 евро на мегаватчас, когато се изнася техният ток и това да отиде пак в тази сметка. И с парите, които се съберат в нея, да се плаща скъпият ток. Проблемът със зелената енергия и с другите две добавки е на България, нали така. А ние караме гражданите на другите държави да я плащат. И тъй като българският ток става скъп, не можем да го изнасяме.
Същото е с добавката за тока на топлофикациите и заводските централи.

- Възможна ли е такава злоупотреба - да купуваш ток на ниска цена и да го продаваш като когенерация или зелена енергия?

- Възможно е, за съжаление. И това е нагло.

- Нека да се върнем към тази доверителна сметка, с която може да се отпуши износът, да я обясним по-подробно. Как точно да я наречем?

- Да я наречем сметка под специално управление от държавата. И трябва да я управляват съвместно Министерството на финансите и НЕК, за да има контрол и компанията да не харчи парите за друго. По закон само НЕК е тази, която трябва да плаща тези дотации за зелената енергия, за кафявата енергия (тока, който произвеждат топлофикациите - б. р.), невъзстановяемите разходи (тока на двете американски "Марици").

- Да направим схема - откъде ще се вземат парите?

- България произвежда към 40 млн. мегаватчаса годишно. В момента изнасяме 2,5-3 млн. мегаватчака, вместо да са 10 млн. И казваме следното - износът да бъде облекчен от таксите за зелена, за кафява енергия и невъзстановяеми разходи. Като махнем добавките, на търговеца ще му остане да плаща само за граничния пункт. Парите за добавките са 9 евро - 6 за зелена енергия, 2 е кафявата енергия, 1 евро са невъзстановяемите разходи. От 17,52 евро, каквато е таксата в момента, като извадим 9, ще се получи 8,50 евро. Предложението ни е тази такса да бъде закована на 10 евро. Тези 1,5 евро разлика да не се вземат от оператора, а да отиват в доверителната сметка.

- Това може ли да се нарече такса износ?

- Може и така да се нарече, защото от износа трябва някакви пари на държавата да се плащат. Те са за сметка на търговците. Предлагаме 70% от бордер капацитета, който по границите варира около 5 евро на мегаватчас, да отиват в тази доверителна сметка, а 30% да остават за системния оператор.

- Абсурд е тези пари да стигнат за добавките.

- Ако успеем да направим износ от 9-10 млн. мегаватчаса, в сметката ще влязат 50 млн. евро на година. Остават обаче 30 млн. мегаватчаса, които са за вътрешния пазар. Като ги умножим по 9 евро, ето ги още 270 млн.,плюс 50 правят 320 млн. евро. Те стигат и остават. Ето, събрахме ги.

- Дефицитът обаче не е ли още по-голям?

- Електроенергията от слънце, която може да се произведе, е 1,5 млн. мегаватчаса. По средни цени тя да струва към 300 млн. евро. Като махнем 50 млн., остават 250 млн. евро, които трябват да се платят. Когенерациите произвеждат също немалко количество енергия и тук имаме централи, които доста лъжат. Трябва да се мери в реално време и диспечерът да гледа кое е комбинирано производство и кое - не. Съберем ли всичките дотации, включително и на малките ВЕЦ, излизат към 550 млн. евро. Да не забравяме, че около 30% от парите на слънчевата енергия са взети.

- Как са взети?

- С въвеждането на таксата за достъп до мрежата за зелените централи. На мен ми вземат по 189 лв. за всеки мегаватчас. Ние искаме да подходим като в Германия, там вземат 20%. Това са много пари, ЕРП-тата ги държат в сметки и не знаят какво да ги правят, защото ДКЕВР, като написа наредбата, не каза как да отидат в НЕК и тези пари стоят мъртви по сметки в ЕРП-тата и чакат. Другото е парите от квотите въглероден двуокис също да отиват в сметката. Смятам, че с тези механизми можем да облекчим нещата, но не да се намали цената.

- Сега не се говори за намаляване на цената, а по-скоро за задържането .

- Една година могат да я задържат, а догодина ще трябва да я вдигнат не с 5, а с 25%.

- На какво отгоре?

- На ескалационните индекси, които си вървят и на натиска на Европейската общност. Ще ни извадят душата. Те сега си затварят очите за въглеродните емисии, но от тези 30 млн. мегаватчаса 20 млн. се произвеждат от въглища, което прави 200 млн. въглеродни емисии. Това е директен разход и влиза в ценообразуването.

  • Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Когато миналия септември съдът пусна предсрочно на свобода Джок Полфрийман, осъден за убийство на студент, се разрази обществена буря. На практика наказанието на Пофрийман намаля сериозно - 6 години и половина. Главният прокурор тогава Сотир Цацаров атакува решението за предсрочно освобождаване пред ВКС
  • Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

    Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга