Партийните субсидии - по 20 ст. на глас

https://www.24chasa.bg/Article/2037187 www.24chasa.bg

ПРЕЗ февруари гласът на улицата покрай всичко друго изригна и срещу скандално високите държавни субсидии за партиите. Справедливият гняв се засили, когато стана ясно, че в най-мощната европейска икономика - Германия, се отпускат средно по 80 евроцента на глас. При нас - по 12 лева, или близо 6 евро! Накратко - най-бедната държава в ЕС раздава на партиите от парите на хората 7-8 пъти повече от най-богатата...Затова вече не става дума дали да бъдат намалени субсидиите - това е безусловно. Големият въпрос, на който депутатите не смеят да отговорят, е "с колко".
Ако използваме за ориентир немската практика, партийната субсидия у нас трябва да се смъкне до 1,60 лева на глас. Ако отчетем и средните доходи (около 3000 евро в Германия и 350 евро у нас) стигаме до мизерните 20 стотинки! Звучи невероятно, нали? Но все пак е нещо, защото протестиращите искаха пълна отмяна на субсидирането. Това само показва какви огромни разходи сме правили за политическата класа, която съсипа 24-годишния преход, а накрая народът се оказа от страната на булката.

Та ето защо сега депутатите от новото НС с охота говорят за промените, свързани с парламентарното номадство или отмяна на порочния принцип "парите следват депутата" (не че не е вярно в живота), но зъб не обелват с колко ще намалят субсидията. Иначе казано - в тази тежка социална обстановка гражданите си обърнаха джобовете, партиите само си бръкнаха в тях. Дойде време да извадят нещо оттам.
Сега по въпроса "откъде". По принцип държавно финансиране трябва да има. Както в Европа, така и у нас е прието, че държавата трябва да подпомага развитието и утвърждаването на демокрацията и плурализма, което става чрез партиите. У нас отдавна е разпространен и един друг аргумент за субсидията и нейния размер. Той е да се осигурят пари за партиите, за да не попадат в зависимост от групови, корпоративни, финансови и други интереси, които противоречат на обществения.

Ако не сте забелязали, горните аргументи за размера на субсидиите позволиха на партиите да си постелят финансирането почти изцяло на държавен гръб, т.е. на бедния данъкоплатец. Но ако някой любезен читател ми каже, че заради тлъстите субсидии партиите са престанали да получават и от бизнеса, ще им повярвам колкото на предизборни обещания в ромски квартал. Така че големите партийни централи доят от две крави, едната от които - недекларирана.

Тук се натъкваме на един унизителен парадокс. Самият аргумент да се плащат повече пари на партиите, за да не изпадат в зависимости, е нелеп. Излиза, че стожерите на демокрацията (на които плащаме, за да я крепят), са толкова податливи на корупционни схеми, че трябва да им плащаме още, за да ги запазим от самите тях. То е все едно да спонсорираш крадеца, за да не краде.

Все в желанието си да изглеждат пред обществото чисти като дестилирана вода (и толкова вкусни), партиите забраниха с промени в закона даренията от юридически лица. Това беше допълнителен довод да се вдигне размерът на държавната субсидия за сметка на данъкоплатеца. А в същото време - забележете - физически лица могат да даряват до 10 000 лева за календарна година (във Франция кеш - до 150 евро). И какво се получи? Започна пазарът на частни дарители с фирмени пари. Небезизвестният Марио Николов така дари чрез 13 негови работници кампанията на БСП със 130 000 лева (точно по 10 000 от всеки). Когато стана задължително превеждането на суми над 5000 лева по банков път, даренията масово станаха по 4900 лева. И кого лъжем?
Резултатът - партиите продължават да получават пари от бизнеса и съмнителни структури и да са зависими от корпоративни интереси и спорни финансови източници, но фасадната демокрация лъщи, а прозорците ги мие народът и се прави, че им вярва. Крайно време е да се сложи край на това двуличие. Най-после партиите трябва да поемат своята отговорност. Вместо данъкоплатците да им осигуряват пари за политическа дейност - да си ги набавят. Вместо да се кълнат в електората си - да му поискат членски внос. Вместо да се вайкат, че могат да изпаднат в зависимост от корпоративни интереси - ами да не изпадат! Вместо да търсят вратички в закона - да се разрешат официално даренията от частни фирми. А срещу подозренията в зависимости - пълна прозрачност, публичност и контрол върху парите им. Така безумните средства за партийно финансиране няма да тежат на гърба на обеднелия до оскотяване народ. Тогава скандалните 50 милиона ще се свият до 4-5. Но за целта първо партиите трябва да свият драстично субсидиите си, а държавният банкомат да започне да се пренастройва на икономична тарифа. Та ето ви отговор на въпроса "откъде".

Ако това не може да се изпълни, значи демокрацията все още пътува насам и народът ще продължи да плаща луксозния превоз до нашите географски ширини.

ЕВГЕНИ ПЕТРОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Късметът на Македония днес е в София

    Мнозина днес се питат как стана така, че Скопие и София изведнъж толкова стоплиха отношенията си, че чак правителствата на двете съседни държави дори заседават заедно. (Виж 2-а и 3-а стр.) Отговорът обаче не е, че дори в съвременната политика стават чудеса. Чудесата да ги оставим на Дядо Коледа, а добрите връзки между Македония и България се
  • Провинция.бг

    Ако бяха живели като нас в перифериите на империи, Барбра Стрейзънд и Мерил Стрийп нямаше да помиришат сцена с тия носове КОГАТО избраха новата Мис България, ние, фейсбук активните, веднага се гмурнахме като амфибии в просташката, но пък крайно благодатна тема за дългия нос на Тамара. Провинциална държава сме все пак, мисленето ни е дребнаво,