Ани Цолова се връща в Би Ти Ви на 1 септември, след като изкара по-малко от една година в майчинство. Тя е едно от най-успешните тв лица. Работи за телевизията от създаването й през 2000 г. В началото е репортер, а по-късно става много популярна като водеща на “Тази сутрин”.
Ани е от Плевен, където изкара голяма част от майчинството си. Тя е завършила българска филология във Великотърновския университет.
Омъжена е за Васил Мичев - оператор в Би Ти Ви.
- Ани, връщате се на 1 септември на тв екрана, колко време бяхте в майчинство?
- 11 месеца.
- Защо така бързо?
- След 12-ия месец държавата и НОИ са решили, че майките трябва да получават по 240 лв. Не искам да гледам детето си с тези пари. А се връщам един месец по-рано преди изтичането на едната година, защото започва телевизионният сезон. Правим малки промени в предаването, реорганизации. Стратегически е по-добре да се върна сега.
- Кой ще гледа бебето, когато сте на работа?
- През този месец и нещо, който ми остава до края на майчинството, съпругът ми Васил ще вземе бащинство. След това съм в процес на издирване на детегледачка. Много ме притеснява как ще намеря подходящ човек.
- Какви промени ще има в сутрешния блок на Би Ти Ви с връщането ви?
- И аз като учениците наесен с песен. Промените няма да са генерални, защото предаването е работещо и печелившо.
Прегледът на печата ще бъде различен и разчупен чисто визуално. Предстои нещо много интересно и за да го направя, първо ще трябва да се обучавам на една машинка. Показваме вестника в електронен вариант, но компютърът, който ще имаме пред себе си, е с много възможности. Ще можем да правим препратки от една към друга статия, ще увеличаваме снимки или ще наблягаме на детайли от тях.
Ще имаме 4 нови рубрики. Ще започнем да ги рекламираме в предаването през последната седмица на август, за да могат хората да ни пишат. За тези рубрики изключително важна ще е обратната връзка.
Едната рубрика ще разказва забравени истории. Мисля да я кръстим “Забравени досиета”. Журналистите имаме свойството да влизаме от тема в тема и да забравяме онези, които преди време са тресли държавата. Ще очакваме зрителите да ни припомнят теми, както и какви продължения на истории искат да разберат.
За другата рубрика ще разчитам на т.нар. известни хора. Тя е за хобито на някой популярен човек. Например политик, който сме свикнали да ни говори за лявото и дясното пространство, ще го изкараме от политическия контекст, за да го вкараме изцяло в хобито му, с което обича да се занимава. Примерно как бере гъби или ходи на лов, или събира салфетки.
- Това означава ли, че ще намалите драстично политиката в сутрешния блок?
- Не. Това ще е рубрика след 9 ч в т. нар. забавно-развлекателна част. Ще разчитам публичните личности сами да разказват за своите странности.
Мисля, че това ще е лесна рубрика. Но със сигурност на политиците и държавниците ще им е трудно да се връщат към забравените истории. За някои от тях те са много доволни, че са забравени. Аз обаче още си спомням купуването на гласове в Перник и разследването, което направихме преди 2 години. Нищо не се случи и досега. Само разни хора се тупат по гърдите и след това разчитат на забравата на обществото и на медиите.
Купуването на гласове по избори е метафора на всичко, в което живеем. Как е възможно човек да продаде гласа си, да се оценява за 50 лв., а в същото време някой политик да разчита на тези гласове, за да управлява.
Политиците трябва да спрат да подценяват българите. Преди няколко месеца четох изследване, описано в интернет сайт като оптимистично. Според него 50% от българите не биха продали гласа си. Това означава, че останалите биха го продали, без да се замислят.
- И в тази кампания имаше продажби на гласове, но имаше и арести на тези, които купуват.
- Най-тъжното е, че никой никога не желае да стигне до онези, които поръчват музиката. Хванатите са дребни риби, купили по 30 гласа, дали по 50 лв. Добре, законът е спазен, но това не е причина да се гордееш. Някой - прокуратура, полиция, политици, има ли смелостта да посочи големите купувачи на гласове?
- Какви са останалите 2 рубрики?
- Едната вероятно ще се казва “Бай Ганьо”. Последната година, преди да изляза в майчинство, стимулирах хората да изпращат снимки на мръсни места в България.
Така парче по парче се почистваха малки отрязъци от страната, след като някой кмет чуеше името си по телевизора. Ще продължим по същия начин. Може би хората, като чуят името си, а не говорим общо, най-малкото ги хваща срам. Иска ми се да изградим повече сетива за кочината, в която живеем. Свикнали сме с нея.
Преди месец пътувах до Швеция. Бях в градче в южната част на страната, което е курорт за средната класа шведи - евтино и чисто. На кея видях едно съоръжение - мостик, който плавно се накланя и потъва в морето. Табела показваше, че това е мястото, където хора в инвалидни колички могат да влязат в морето.
Там се мисли за всички и за всичко. В този курорт може да не е идвал инвалид от 5 години, но ако се появи, трябва да има начин да се чувства добре. Този пример казва всичко.
Ще призовем хората да не изпращат само кадри на боклуци, а всякакви нередности. А ние ще търсим човека, който отговаря за посочения проблем, и ще казваме името му.
Другата рубрика е за обикновени хора, които правят необикновени неща. Например преди време няколко дни поред пред телевизията ме причакваше един човек със снимки в ръка, за да ми каже, че в продължение на 10 години правил от кибритени клечки Рилския манастир.
- Миналия месец, въпреки че сте в майчинство, заминахте да снимате в Швеция. Какво?
- Не смятам, че е добре за детето, когато над него е разперила криле една майка орлица и трепери за всяка негова стъпка. В един момент то трябва да стане самостоятелно, а майката да знае къде е границата между това - да обсебиш и задушиш детето или изобщо да не му обръщаш внимание.
А в Швеция трябваше да пътувам миналата година по това време, когато бяха предвидени снимките. Но аз бях бременна в 6-ия месец и не исках да рискувам. Затова помолих проф. Любомир Халачев, който е режисьор на филма, да отложим снимките с 1 година.
Снимаме документален филм за изоставените деца в България. Някои от тях са имали шанса да бъдат осиновени в чужбина. Другите, останали тук, са или по улицата, или гният в домове. Те са веднъж изоставени от родителите си, а после и от държавата.
Разказваме конкретно историята на 2 момчета, които са близки приятели до 8-ата си година. Единият е осиновен в Швеция. Семейството е искало да вземе и другия, за да не ги разделя, но майката не е дала съгласие. Тя е казала, че иска да си го вземе, когато момчето навърши 18 години. Е, взела си го е. Срещнахме се с него, той помага в къщата и буквално рине лайната в една кравеферма. Неговият приятел ще влиза в университет, знае няколко езика и живее в един друг свят. И е обичан.
- Но все пак другият е при родната си майка.
- Не мисля, че майчината любов има периоди. Не може 18 години да не си майка, а след това да станеш, като междувременно си лишила детето си от толкова много неща.
Освен героя ни Георги, който вече е на 23 години, в Швеция снимахме една среща на български деца, осиновени там. Всяка година те с родителите си се събират на различно място в страната и прекарват 3 дни заедно.
- Знаят ли български?
- Не. Не знаят и почти нищо за България. В Швеция няма тайна на осиновяването и родителите им много държат поне един път в годината децата да се връщат към корените си. Слушат българска музика, всеки показва какво е научил. Най-интересното е, че всяко от тези деца има талант - едно играе художествена гимнастика, друго кунгфу, трето пише стихове, четвърто готви. Момче, осиновено преди 15 години, ни свири на орган в местната църква.
- След изброяването на новите рубрики оставам с впечатлението, че с Николай Бареков няма заедно да водите сутрешния блок, а всеки ще си има запазена територия, както беше и преди. Така ли е?
- Да. Двамата достатъчно се палим по различни теми и показваме чувствата и емоциите си на екран. Мисля, че тази формула работи.
- Ще разделите ли и темите, например политиката ще е само при него?
- Ще продължат нещата, както са били досега. Всичко е политика в един момент. Строго политическите теми са при Николай, той е специалист в тази област.
Виждаш мен какво ме пали. Аз ще продължавам да се вълнувам от темите, които са в ресора на социалния, образователния, правосъдния министър. Със сигурност ще си направим ефирни срещи с новите министри, за да видим какво точно ще променят. Но те са само брънка от историята, която смятам да разкажа в първото предаване. Няма да кажа сега каква е, но там ще трябва да има и политик. Макар че не искам той да стои в студиото 20 минути.
- Какво гледате по телевизията, докато сте вкъщи?
- Домакинските предавания, готварски, “Часът на мама”, сериали - все неща, които не съм правила никога. Във времето, когато Калоян спи, има основно сериали и затова ги гледам. От една страна, денят ми е еднообразен, но, от друга, всеки ден е нов, защото той все ни изненадва с нещо.
- Би Ти Ви не успя да ви намери твърд заместник, защо?
- Няма какво да коментирам. И Петя Стефанова, и Антон Хекимян, и Валерия Чанкова - всички се справят чудесно. Гледам ги от позицията на човек, който знае какво е това. Да станеш в 4 ч сутринта, да събудиш мозъка си и да си смислен от 7 до 9,30 ч, е трудно. Предаването беше чудесно през тази една година.
- Конкуренцията ви се смени, докато бяхте в майчинство. “Здравей, България” вече се води от Милен Цветков и Лора Крумова. Притеснява ли ви?
- Наблюдавам конкуренцията с широко отворени очи. Не се притеснявам от нея и добре, че я има. Милен и Лора правят различно по жанр предаване от това на Коритаров и Лора. Очевидно Милен разчита на забавата, на честата смяна на теми, на шоуто. Тяхното предаване и в този вид е интересно, но вече работим за различна публика. Ако досега гостът или темата определяше кой канал ще включиш, сега публиката е друга. Едни следят актуалните теми на деня, други искат да гледат смешни интернет клипчета.
- Гледахте ли сутрешния блок, докато бяхте в майчинство?
- Много рядко. Нашето скъпо момченце се събуждаше да го кърмя по 3 пъти на нощ до 6-ия месец. Спеше до 9 ч и аз също използвах това време за сън. А и не съм имала тази необходимост, тъй като всичко, което ме вълнуваше и продължава, е Калоян.
Много съжалявам, че не можах да гледам изборите, тъй като точно тогава бях в Швеция. Следях с SMS-и какво се случва. Този ден за мен беше тест дали ще се върна на работа със същия хъс. Да, определено ще е така.
Но не знам как ще се справим с Васил оттук нататък. Калоян има нужда да бъде обгрижван ежеминутно. Проходи на 9,5 месеца и в момента е огън и жупел. Няма място, където да не може да стигне, а любопитството му е безкрайно.
- Коя беше първата му думичка?
- Не и мама. Подражава на животните - бау-бау, мяу-мяу. После каза баба, тати. Последното нещо беше мама. Това ли заслужих, го попитах, когато го чух.
- Водили ли сте го в телевизията?
- Още не. Последните 4 месеца изобщо не съм в София. Половината време изкарахме в Троянския Балкан, където съпругът ми има къща. През останалото сме при майка ми в Плевен и Васил идва, когато може. Така детето изкара лятото все на открито, нещо, което не може да му се случи в София.
- Какво му готвите?
- Калоян сам реши, че не иска повече да суче, а и определено кърмата му идваше малко в последните месеци. Рязко мина на обща храна, на детска кухня. Основно баща му и баба му готвят за Калоян, тъй като аз не мога. Затова не искам да му създавам лошо усещане към храната от малък. Васил му готви всичко. Последния път му направи много хубава постна мусака, приготвя му и телешко варено, всичко. А го прави и бързо.
- За вас какво готви?
- Аз нямам много претенции, но докато бяхме лятото в Стефаново на Балкана, беше голямо глезене и за мен, и за Калоян. Готви гурмета. Последно разряза телешко филе, напълни го с мед, ябълки и сливи, сложи гъби, заля всичко с вино, запече го, извади го и пак го заля с нещо. Беше страхотно. В интерес на истината никога не му идва музата така в София.
- Къде се разхождате със сина ви?
- По цял ден сме навън. Като бяхме на Балкана, се прибираше само да спи по 2 пъти на ден. Иначе по поляните. Васил му направи люлки в различни части на градината.
Калоян ме кара да се усмихвам ежеминутно. Онзи ден чу музика по радиото, изправи се до един шкаф и започна да танцува. Танците му се свеждат до това да прикляка неритмично нагоре и надолу, но е много смешен.
- Правихте ли му прощъпалник?
- Още не сме. Иска ми се да се прибера в София и да поканя приятелките си, които също имат бебета.
- Къде ще празнувате първия рожден ден на Калоян?
- Не знам. Той съвпада с третата годишнина от сватбата ни с Васил - на 15 октомври. Така че ще имаме двоен празник.