Има ли обективно добро и зло

https://www.24chasa.bg/Article/2044525 www.24chasa.bg

Владимир Левчев

Този текст донякъде е плод на размисли върху филма “Хана Аренд” на Маргарете фон Трота, който бе показан наскоро в София. Самият филм е плод на размисъл върху идеята на Хана Аренд за баналното зло. Книгата на Аренд “Айхман в Ерусалим: репортажи за баналността на злото” (изд. “Сиела”) – публикувани в “Ню Йоркър” през 1963 г. – се посреща от мнозина с неразбиране, остри критики и обвинения към Аренд, самата тя от еврейски произход, че защитава нацисткия престъпник Айхман.

Айхман е един технократ, изпълнителен, но ограничен, без въображение, който методично се заема със задачата да осъществи “окончателното решение” на еврейския въпрос, което нациският лидер е замислил – изтреблението на милиони евреи.

Айхман, изглежда, не си дава сметка, че стриктно изпълнявайки поставената му от фюрера задача, е извършил огромно зло.

Той просто е бил изпълнителен чиновник. Като при действието на една машина, важното при него е бил коефициентът на полезно действие, ефективността при изпълнението на поставената му задача.

Това, че злото е “банално” и неосъзнато, не го прави по-малко зло, а напротив. На 31 май се навършиха 51 г. от екзекуцията на нацисткия военнопрестъпник, който се е укривал почти 17 г. след войната.
 * * *
Светът ще загине от “баналното зло”. Злото, което не знае, че има обективно добро и зло. Думата “добро” може да означава две неща, което става ясно, ако помислим за обратното на “добро”. Както разсъждава Ницше в “Към генеалогията на морала”, обратното на добро може да е или “лошо”, или “зло”.

Но “лошо” не е морална категория. Една работа може да бъде лошо свършена. Или добре свършена. Независимо дали е работата на Айхман, или на Леонардо да Винчи.

За технологичния манталитет на днешния човек има само добро и лошо – като резултат. Доброто има по-висок, а лошото по-нисък коефициент на полезно за целта действие. Човекът става машина. Машината може да е лоша, но не може да е зла. Машината просто изпълнява задачи. Това е баналното зло. Механичното зло.

Моралният релативизъм на постмодерния човек е смъртоносен за човечеството. Моралният релативист казва: Злото е относително. Което е зло за теб, може да е добро за мен. Всъщност има два вида морални релативисти.

За Осама бен Ладен и неговите привърженици да се убиват невинни хора в името на “добрата” идея, е добро. Свещената цел оправдава всички средства. Има и по-тривиален вариант на същото: моето добро е моят личен интерес. Няма друго.

Постмодерният либерал би казал: Не можем да съдим никого затова, че е различен, че принадлежи към различна култура. Не можем да съдим дори човекоядеца, че яде хора. Това е нормално в неговата култура.

Фундаменталистът, което би трябвало да е обратното на либерал, крайно нетолерантният човек, на практика разсъждава по подобен начин: което е зло за чуждата култура или религия, е добро за моята – правилната.

 Изглежда, и в българската култура се приема за нормално това, че “интересът клати феса”. А “законът е една врата в полето – можеш да минеш през нея или да я заобиколиш”.

Голяма работа, че някой е бил доносник на ДС – такова е било времето! Голяма работа, че вчера съм обслужвал друга власт, щом днес ми е по-изгодно да обслужвам днешната...

Добро е това, което е добро днес и сега за мен. Липсата на идея за обективно добро и зло води до деградация на обществото, до духовна смърт.

Да, наистина, в природата няма добро и зло. Ураганът и земетресението не са зли. Нито лъвът, който изяжда агнето, е зъл. Да, наистина, ние най-често ставаме инструменти на злото, когато съдим различните, когато обявяваме различните от нас за въплъщение на злото. И решаваме, че трябва да ги накажем.

В историята обективирането на злото в лицето на “другия”, различния, е водило до инквизиция, линч, геноцид, холокост.

Но все пак усещането, разбирането за добро и зло е това, което ни прави хора. Ако добро и зло са изцяло релативни категории, значи на практика няма добро и зло.
В природата, както и в джунглата, има естествен подбор и единственото “право” е правото на по-силния. Само между хората, в човешкото общество, има добро и зло. Или между хората и Бог.

Доброто е красивото в човешките отношения. В този смисъл етика и естетика са едно. А Бог е този върховен iъдия или художествен uритик вътре в нас, който ни показва, подсказва, казва, че нещо е добро или красиво. Злото, или грозното, тогава може да се определи като отдалечаване от Бог. Или от същността на човека.

Ако изгубим усещането за добро и зло, ако решим, че има само добро и лошо (в смисъл на по-голяма или по-малка ефектвност при изпълнението на практическите ни задачи – като печелене на пари, власт, победа в идеолfгическа война или в личната ни война с някого), тогава сме духовно мъртви. Етическото чувство, чувството за добро и зло, е това, което прави човека човек.

В природата няма добро и зло. Има само по-ефективни и по-неефективни, по-устойчиви и по-неустойчиви зверове и стихии. Затова казвам, че човечеството ще загине от баналното зло: от злото, което се смята за добро (в другия смисъл на думата), защото е ефективно в изпълняването на своята цел.

Ако мнозинството хора разсъждават така, човечеството ще се върне в джунглата, където няма добро и зло, всеки е срещу всички и единственото право е правото на по-силния да изяде по-слабия.

Социалният дарвинизъм всъщност води до край на обществото. Войната между цивилизациите (културите, религиите) в днешния глобален свят, при днешното ниво на ефективност на оръжията за масово поразяване би довела до край на човешката цивилизация изобщо и връщане на хората в джунглата. Или край дори и на джунглата – край на света.

Има обективно добро и зло. Независимо от това кое е добро лично за мен или лично за теб. Можем да осъзнаем това само ако имаме способност за емпатия, способност да се отъждествяваме с другия, различния. (Айхман не е бил достатъчно интелигентен, за да разбере това.) Тази способност означава да се отнасяме с другите така, както очакваме те да се отнасят с нас. Ако изгубим тази способност – преставаме да бъдем хора. Ставаме машини.

В този смисъл и постмодерният морален релативизъм, който отрича съществуването на обективно добро и зло, е заплаха за съществуването на света не по-малко от фундаментализма.

Да смятаме, че нямаме право да съдим идеологическите престъпници – за действията им, не за идеите им, – е толкова опасно, колкото и да ги подкрепяме.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо е добре Македония да е в ЕС

    Докато част от по-гласовитите патриотично настроени българи спорят за договора, който София и Скопие ще подпишат (виж 1-а стр.) и се опитват да трупат някакви червени точки, друга, по-голяма част от българите си дава ясна сметка, че е най-добре България да подкрепи Македония да стане член на ЕС. И този договор,
  • Босата снимка на президента и нашите комплекси

    В името на това “Да не се изложим пред чужденците” неща, които извикват усмивка, водят до конвулсия ЦУНАМИТО от фейсбук недоволства по повод босата снимка на президента бляскаво демонстрира нашата алекоконстантиновщина. Алеко Константинов е особена и за мен доста противоречива фигура в българската литература.