Спрете Закона за културното наследство!

https://www.24chasa.bg/Article/205036 www.24chasa.bg

ЗАКОНИТЕ трябва да се изпълняват, но това не означава, че ако имаме някакво професионално подплатено отношение към един или друг член в тях, не бива да ги коментираме. Вносителката на проекта на Закона за културното наследство сама казва, че той е плод на политическа воля и че в него прозират користни интереси. Дори и президентът Първанов изтъкна след подписването му, че в него има спорни текстове, които ще решава Конституционният съд. Нещо, което не беше се случвало досега. Защо обаче държавният глава бързаше да го изпрати за публикуване? Кой упражняваше натиск върху него, за да не изчака определените срокове за възражения и становища? Отговор вносителите не получават.

Искането на омбудсмана на РБ до Конституционния съд засяга справедливо, макар и частично, само един въпрос. В действителност недоразумението е много по-голямо.

Смешно е нов закон да се базира на отменения още миналата година на 18 декември регламент №3911 (92) на ЕС и с влязъл в сила нов.В него има редица неща, които трябва да се вземат под внимание:

1. Поддържане на вътрешен пазар на паметниците на културата в общността.

2. Правила за търговия с трети страни във връзка със защитата на паметниците на културата и единен контрол за износ по външните граници на общността.

3. Регламентът засяга археологически предмети, датиращи от поне 100 г., открити при разкопки и находки на суша или под вода, археологически обекти и колекции.

Излиза, че българският закон ограничава пазара на паметници на културата в страната и насочва нашите ценности, получени по законен или незаконен път, към другите страни.

Той дава насока на иманярството в ущърб на България, вместо ценностите да останат у нас. Срокът от 100 г. фактически превръща в археологическо богатство и редица други ценности, обект на интересите на музеите и колекционерите от по-ново време. Това впоследствие може да вменява вина при забавяне на регистрацията и на ценности, които по днешните наши представи не са част от археологическото богатство. Така става ясно, че българските и чуждестранните колекционери не са поставени в равностойна позиция от собственото ни законодателство.

Колекционерите на различни ценности в България са над 1 млн. - пощенски марки и картички, монети и банкноти, часовници, гравюри, картини, книги, документи и т.н.

Законът отваря още една опасна врата. Около 90% от богатствата на музеите са дарения, но законът не защитава волята на дарителите. Нещо повече - предвиждат се търгове и разпродаване на части от фондовете. Но дарителството е резултат на активността на гражданското общество и родолюбието на стотици хиляди българи. Може ли държавни чиновници да решават съдбата на даренията, когато тя е определена от волята на хората? Това е сигнал да се ограничи дарителската дейност като несигурна. И без това вече имаме отлив на дарения в музеите. Не бива да се забравя, че голямата част от музейните колекции в музеи, училищни и музейни сбирки са дарени от колекционери.

Говори се за национално значимо богатство.

Това е добре, но кога ще имаме критериите и показателите за определяне на тази “значимост”? Защото сега за едни е голяма ценност едно, но утре то може да бъде оценено от други специалисти по друг начин. И тъкмо законът крие орасност от поощряване на користен субективизъм при оценката.

И още един факт. Според Международният съвет на музеите, респ. ЮНЕСКО, археологическото богатство има общочовешко значение. Страната, която го притежава на своя територия, като се грижи за него, изпълнява не тясно национална задача, а общочовешка. Законът обаче не разработва този важен аспект, свързан с културното наследство, и до каква степен то се вписва в европейското.

Възниква въпросът към законодателите: “Кога сме в Европа и кога не сме?” При едно от разискванията в комисията по култура на НС беше изтъкнато, че регламентите на ЕС са препоръчителни, а не задължителни. Защо тогава ни наказват, когато не ги изпълняваме?

В закона не се прави разлика между историческо и културно наследство, което изрично е подчертано в конституцията. Не се познава и какво представлява “културно-историческото наследство” като историческо, което е намерило нова социализация, различна от предназначението при неговото създаване.

Един средновековен меч в музея или старите монети вече имат друга функция, а не първоначалната. Не е оправдано изключването на термина “паметник на културата” и преминаване към обобщаващото “ценности”. Затова говорим за паметници, тъй като в тях е закодирана определена информация, памет.

Не бива да се забравя, че според ЮНЕСКО най-голямата ценност са хората, а ако в закона става дума за тях, то е как да бъдат наказани, а не стимулирани като носители и създатели на културно наследство. А културно наследство се създава и днес. Според конституцията държавата трябва да създава условията, а не самите ценности. Това, което бих си пожелал, е новият състав на НС да стопира изпълнението на “закона за културното наследство” и да го преработи според съвременните изисквания и националните интереси.

АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ*

*Авторът е председател на БНК на Международния съвет на музеите (ИКОМ)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Светът стана прекалено глобален

    Светът стана прекалено глобален

    Светът се превръща в място, където всичко е “на една ръка разстояние”. В този глобализиран свят нещо, което става на хиляди километри разстояние, много бързо засяга всички останали. Описват това като “ефекта на пеперудата”. Едва ли са много българите, които могат да намерят на картата сирийската провинция Идлиб
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност