Божидар Данев: Институции работят като приходни агенции, печелят милиони на гърба на бизнеса

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2050505 www.24chasa.bg
Божидар Данев, изпълнителен председател на Българаската стопанска камара

- Какво поиска бизнесът от кабинета, г-н Данев?
- Българската стопанска камара предаде на премиера документ с 9 основни раздела, в които са разписани 48 предложения как да се подобри бизнес климатът - силно влошен в последните години. Индикатори са сривът на инвестиции и нарастващото бягство на капитал. За последните 3 години при инвестициите има драстичен спад от близо 80%. А през 2012 г. с 60% се е увеличил капиталът, който "избяга" от България. Сринахме се и в международните класации по конкурентоспособност. За 3 години "потънахме" с 20 позиции. И забележете, измежду страни също в криза. Така че, кризата не е извинение.


- Подредихте предложенията по важност или опитахте да сте изчерпателни?
- За нас най-важното условие да се развива икономиката е да има предвидимост. Държавата да е коректна при разплащанията. Поискахме, и имаме съвпадение с премиера, пълен преглед на регулативните режими. Предлагаме промени в административните такси. Имаме идеи как да се регулират обществените поръчки, което също се оказа във фокуса на вниманието на премиера. Настояваме за
ненамеса на държавата в пазарните отношения. Имаме предложения в сферата на данъци и осигуровки. Дадохме идеи за свиване износа на добавена стойност. Подчертахме спешната нужда от електронно правителство, като мощен инструмент срещу корупцията, пестящ време и разходи на бизнеса.


- Не крие ли опасности поголовното отпадане на регулаторни режими?
- Защо да бъде поголовно? И защо да крие опасности? Не сме поискали такива крайни решения. Поискахме пълен регистър на режимите, смекчаване на част от тях, премахване на незаконно въведените. Предложихме да има анализ на законите и където има изисквания, по-строги от европейските, да се направи корекция. Предложихме таксите по регулативните режими да паднат до по - ниски стойности, според записания в закон разходно - покривен принцип.


- Казах поголовно, визирайки това, че в режимите има елемент на контрол. Не е ли добре държавната регулация да се замени от браншова?
- Не, не винаги. Имаме различно мнение от това на избрани браншови и съсловни организации. Някои опитват въз основа на дадени им нормативно права постепенно да създават затворени общества и всъщност се превръщат в квазимонополни структури.
Опитът показва, че бързо и почти винаги, така нареченият контрол се деформира в подобни решения. Затова искаме пълен преглед на режимите. Настояваме софтуер да следи с каква скорост се издават, т.е. каква е привилегията някои да получават заветния документ по-бързо, други - по-бавно, а някои изобщо да не го получат. Против сме с подзаконови актове съсловни организации да налагат ценови или каквито и да е други квазирегулативни режими, които блокират конкуренцията в икономиката.


- Вие отдавна твърдите, че институции превърнаха таксите в източник на пари за поддръжка на администрацията си и за тлъсти премии. Идеите ви за тях?
- Много типичен пример е Aгенцията по вписванията, съответно Търговският регистър, която се е превърнала в приходна агенция. Годишно около 50 млн. лв. са иззети
от бизнеса, за да регистрира същите документи, предоставени на НСИ и НАП. Странен държавен рекет! Друг пример. Няма никаква логика различни общини или райони в големи градове да събират различни такси за една и съща услуга.


- Доклад на Световната банка хвана този парадокс. А и незаконни такси.
- Трябват регламенти за цената на "услугата" за задължителните проверки, извършвани от държавни или частни контролни дружества, за какво ли не - от касовите апарати до смяна на сместа на пожарогасителите с по-скъпа. Не може държавни структури да проверяват качеството на продукта или услугата, които произвеждаш и да събират такса за това. По каква логика идват на проверка за чистотата на водата в басейна в хотела ти, и искат такса?  Да не говорим за една от най-дискриминационните - такса смет. Освен че е противоконституционна,  тя се превърна във втори данък, по-висок от
основния - този за собственост. С така формираната такса наказваме капиталоемките предприятия, вместо да ги стимулираме, А често с парите от нея общини финансират други свои дейности. Не може в един град да са плащали 2 млн.лв. за сметосъбиране, а след изгонване на съответната фирма - 700 хил.лв. А услугата една и съща. Това или
е корупция, или е разхищение на средства.


- Тревожи ли ви дефицитът на НОИ, изоставането на приходите за бюджета?
- Тревожи ни, естествено. Приходната част не се изпълнява. През 2012 г. като процент от БВП са събрани 4,7 млрд. по-малко, и то, забележете, независимо от увеличението на акцизите и на някои осигуровки. Ако няма балансирани приходи, няма смисъл да говорим за каквито и да било разходи. Тревожи ни и дефицитът на НОИ. Всъщност реалният дефицит е много по-голям от данните, станали публични. Погледнете приходната част в бюджета на НОИ и ще видите, че той идва от 2 млн. заети в реалния сектор, а приносът на другите 1,3 млн. заети е следствие на факта, че те получават заплати чрез бюджетно финансиране. Т.е. тежат на „клона на реалната икономика". Големият проблем в осигурителната система са държавните структури със законови привилегии - МВР, МО, МП.


- Има ли бързи мерки за вдигане и на приходи, и на събираемост?
- Има достатъчно механизми, чрез които приходите да се подобрят. Голям резерв има в събирането на акцизи и мита. Друг резерв е с поглед към здравното осигуряване - добре се знаят дори ЕГН-тата на 1,2 млн. души, които не плащат здравни осигуровки. Ето един огромен потенциален приход за НЗОК.


- Правили сте много предложения до властите. Тези ще заработят ли?
- Десетки предложения са правени, наистина. Специално с този премиер обаче имаме диалог - още от времето, в което бе първо зам.-министър, а след това министър на финансите. Говоря ви за личността Орешарски - разумен, балансиран, компетентен човек. Той добре разбира, че трябва да решим проблемите на икономиката. Всичко останало - образование, благосъстояние, социална политика, са зависими от нейната ефективност. Очаквам премиерът да направи "привличането" между администрация и бизнес възможно.

  • Нов национален стадион – крайно време беше

    Нов национален стадион – крайно време беше

    В интервю за “24 часа” - първо след победата на конгреса над Димитър Бербатов, преизбраният за пети път за президент на БФС Борислав Михайлов разкрива четирите си основни цели, които си е набелязал в следващите четири години. Цялото интервю може да прочетете в съботния ни брой, но Михайлов признава, че една от мечтите му винаги е била нов
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо