Пороище търси помощ от Путин и руска тв за роднини на полковник

https://www.24chasa.bg/Article/2050656 www.24chasa.bg
Веселина Милушева (вдясно) и секретарят на читалището в Пороище Ценка Иванова се грижат за гроба на Принц. СНИМКА: АВТОРЪТ

В гробищата на малкото разградско с. Пороище има един паметник, който веднага се набива на очи. Най-малкото защото е единственият, който е обърнат на север. От скромния надпис върху посивелия от времето мрамор става ясно, че тук е погребан руският полковник Андрей Принц, починал в Пороище на 8 март 1878 г. Само 5 дни след като в Сан Стефано е подписан мирният договор с Турция.

“Видях този паметник, когато дойдох в селото през 1976 г. Бях млада учителка по руски език и история. Тогава се готвеха тържествата по повод 100 г. от Руско-турската война.

Стана ми интересно какъв е този човек, отишъл си от този свят едва на 40 г., далече от родината и от близките си. Започнах да изучавам историята на неговия живот и да търся информация за него”, разказва днес Веселина Милушева.

Тя вече е пенсионер и посвещава на тази идея почти цялото си свободно време.
Започва да изпраща писма до различни руски институции с молба да  предоставят информация за Андрей Густавович Принц. Пише 4 пъти до администрацията на Владимир Путин. Изпраща писма до Централния военно-исторически архив на Русия, до кметствата в Санкт Петербург, Зарайск, Красногорск. Два пъти пише до руското военно министерство.

Още през 2001 г. пише и до руския тв канал ОРТ и предаване, което е специализирано в издирване на изчезнали по време на войната хора и техните близки, както и на всеки, който търси някого в огромната руска страна. Пише на руснаците 4 пъти, звъни и в редакцията на предаването.

След многобройни перипетии на 20 май 2011 г. телевизията излъчва 2-минутен клип, изпратен от Милушева.

“Изработването на такъв клип беше истинско приключение за нас. Снимахме го 2 пъти, защото първия път на руснаците не им хареса. Искаха в него да присъстват играещи деца, хора, които ловят риба, и селяни, които косят сено”, разказва Милушева.
В клипа Милушева призовава тези, които знаят нещо за фамилия Принц, да се обадят в Пороище или в ОРТ.

В резултат на огромната кореспонденция на Милушева за повече от 10 г. до различните руски институции се събира значителна информация за руския полковник. От нея става ясно, че освободителят на Разград е бил изключително интересен човек, с разностранни интереси, учен, географ, талантлив военачалник, дипломат.

Андрей Принц е роден в Санкт Петербург през 1838 г. Баща му Густав Густавович е учил с Пушкин в лицей в Царское село. Андрей получава много добро военно образование за времето си. Завършва Първи кадетски корпус и Николаевската военна академия при Генералния щаб. Данните са на Централния руски военно-исторически архив.

Едва 23-годишен, през 1861 г. е зачислен към Генералния щаб и получава назначение в щаба на Отделен сибирски корпус в Омск. На 25 г. е подполковник, след още 9 става полковник.

През тези години Омск е административен център на Западен Сибир. Въпреки издирванията на Веселина Милушева в архива на града няма нищо съхранено за Принц.

През 1863-1864 г. Принц прави 3 пътувания в тази част на империята за изследвания сред алтайските племена. Целта е да се изучат и опишат военни, топографски и икономически подробности за живота и обичаите на поданиците на императора в този край на Русия.

Изследванията на Принц са публикувани в научната периодика от това време, но и до днес се използват при защити на дисертации, в научни и енциклопедични речници. През 1872 г. Андрей е назначен за началник-щаб на 32-а пехотна дивизия на 140-и пехотен зарайски полк. На този пост остава до началото на войната. На 12 април 1877 г. е подписан манифестът за обявяване на война на Османската империя.

Полкът на Принц преминава Дунава на 16 юни 1877 г. Той вече е в състава на образования от 12-и и 13-и армейски корпус нов Източен отряд.

На 18 август край днешното търговищко с. Зараево става кръвопролитна битка между 139-и и 140-и руски полк и 12-хилядна турска войска. Загиват 120 руски войници. В чест на руския полк тогавашното с. Караханкьой получава името Зараево.

На 29 декември 1877 г. полк. Принц става командир на 140-и зарайски полк. Само месец по-късно - на 28 януари, Разград е освободен. Следващият месец е по-скоро мирен.

Войниците са разквартирувани по къщите, но идва тифът. Тази нелечима тогава болест покосява 4 пъти повече офицери и войници, отколкото куршумите на бойното поле.
На 8 март в с. Пороище умира и Андрей Принц. Според документите той се заразява, докато помага на своите войници в лазарета.

Не е известно как и защо руският полковник се е озовал в това село на 7 км от Разград. Умира в къщата на Васил Изворов, която е превърната в лазарет. Това е най-личната къща в Пороище. По-късно я разрушават, за да построят автобусна спирка в селото.

Погребението е много тържествено. Събира се цялото село, свири духова музика. След ковчега върви конят на полковника. Проехтяват 13 оръдейни залпа.

Днес наследниците на Изворови пазят скъп спомен от пребиваването на Андрей Принц у тях. Когато руският военен разбрал, че е неизлечимо болен, подарил на българските си домакини икона и кана от френски порцелан със сребърен обков. В нея той си наливал чай.

Каната и до днес е реликва у Изворови и се предава от поколение на поколение.
Не е известно кога е построен паметникът в селското гробище и от кого, но според Милушева съпругата на Принтц Евгения Фьодоровна Левшина е идвала скоро след смъртта му в Пороище и е посетила паметника му.

Андрей Принц е имал 2 дъщери. София е родена през 1871 г., а Евгения е 2 г. по-млада. В руските архиви се пазят документи за отпускане на пенсия на вдовицата на Принц. Каква е тяхната съдба, къде са днес потомците на руския военачланик, на това е посветила свободното си време една българска учителка.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

25 години ще лежи в затвора циганинът Тунджай Киров, който преди година и половина уби с юмруци и ритници жена, за да я ограби. Присъдата обяви съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд във вторник. Тунджай се призна за виновен и делото се гледа по съкратената процедура. Рецидивистът, който има 6 предишни присъди,

Бившата порнозвезда Фара Абрахам се замеси в грандиозен скандал. Тя отказа благотворителния боксов мач с Никол Алекзандър. Абрахам първоначално каза "да" на битка с бившата на Шакил О'Нийл, но в последния момент размисли. Като причина агентът й изтъкна отказа на промоутърите да платят самолетния й билет и хотелската й стая.

Нападателят на "Ювентус" Пауло Дибала и Антонела Кавалери не са заедно вече няколко месеца. Въпреки това бившата футболна половинка продължава да тъжи за загубeната любов. Тя се чувства предадена от играча на "Старата госпожа". "Популярността и момичетата, които го наобиколиха, разрушиха нашата връзка - изплака болката си аржентинката.