Семейството на Стоян Ганев създава хуманитарна организация в негова памет

https://www.24chasa.bg/Article/2118756 www.24chasa.bg

Силвия Ролински има български корени - чичо й и майка й емигрират в САЩ през 40-те години, а тя и синът  Александър са първо и второ поколение американци.
"Винаги ми е било приятно да посещавам България. Бях много щастлива, когато дойде демокрацията и започна истинска демократична дискусия за процесите, които се развиват в страната, и за пътя, по който трябва да върви", казва г-жа Ролински на добър български.

Подобрила го е значително, докато е била съветник на Стоян Ганев в качеството му на външен министър. Веднага след това г-жа Ролински става първата американка и първата жена - началник на кабинета на председателя на Генералната асамблея на ООН, когато през 1992 г. Стоян Ганев поема този пост.

Г-жа Ролински, която е създател и партньор в международната адвокатска кантора “ Ролински и Соариш” със седалище в САЩ, разказва за своя началник, а по-късно приятел и съмишленик, няколко дни след смъртта му. 

- Как се чувствате след тъжната новина за загубата на Стоян Ганев, г-жо Ролински - вие бяхте сред близките му съмишленици...

- Мисля, че не само аз, но всеки, който познава г-н Ганев и е имал взаимоотношения с него, ще потвърди, че е тъжен. Той почина млад, едва на 57 г., и остави забележителна следа от двете страни на Атлантика - в своята страна и в САЩ.

- Кога и къде го срещнахте за първи път?

- Срещнах го чрез Венци Димитров. Г-н Ганев бе вече външен министър и работеше над факта, че е ред на България да има президент на 47-ата генерална сесия на Общото събрание на ООН. Тогава обсъждахме дали мога да поема ангажимент, за да се справим с високите изисквания в дневния ред на ООН. Прекарахме много месеци, за да се подготвим добре за това, а по-късно бях назначена като началник на кабинета му. Но
за първи път го видях на т.нар. кръгла маса.

Бях впечатлена как го възприема публиката. Имаше огромно присъствие, бе изключителен оратор - целенасочен, умееше да говори с хората, вдигаше публиката на крака. Бе интелектуалец, а в същото време много земен, много скромен. Мисля, че се справи добре и това е неговият политически принос към България.

- Колко години работихте заедно?

- Повече от 20 г. Първо, докато той бе председател на 47-ото общо събрание на Генералната асамблея на ООН, после станахме приятели. След това създаде Център за международни и регионални проучвания в университета в Бриджпорт, който бе място за обмен на идеи както за учени с богат опит, така и за дипломати и млади хора. Г-н Ганев бе много популярен не само в университета в Бриджпорт, но и в Нюйоркския университет, където бе гост преподавател. Там се водеха дискусии за световното управление, за демокрацията, за конституционното право - неговата спецеалност.

- С какво още трябва да бъде запомнен според вас?

- В България той бе председател на Обединения демократичен център, на Християндемократическата партия и зам.-председател на СДС. Той успя заедно с други бележити българи да доведе демокрацията в посткомунистическата ера и да работи за създаването на СДС. Мисля, че бе един добър външен министър. Доказа на практика, че е загрижен за всичко, което прави. Той успя да види и общите заплахи, и точките на разбирателство между различни хора. Една от главните му цели бе регионалният мир. Той бе в добър синхрон с Бутрос Гали, по онова време генерален секретар на ООН, в чийто дневен ред главна точка бе мирът. Г-н Ганев не само наблюдаваше световните процеси, но и процесите в региона, спомогна за създаване на хармония между България, Турция, Гърция, Югославия.

- Сигурно знаете, че в България много хора не го харесваха, за разлика от чужбина. Как си обяснявате това?

- Веднъж, когато попитаха президента Клинтън как жена му е държавен секретар на своя политически опонент, президента Барак Обама, той каза: "Това е красотата на демокрацията в САЩ - ние всички имаме опоненти, можем да се съгласяваме и да отричаме, но трябва да намерим общата заплаха, за да работим заедно за доброто на американския народ." Това е важен модел в тази страна и мисля, че може да служи като пример в други страни. Хората могат да бъдат политически опоненти, но ако са решили да бъдат на политическата арена, те, надявам се, са на нея за хората, на които трябва да служат. В този смисъл г-н Ганев със сигурност искаше да служи на българите, искаше да подобри живота им. Мисля, че причина за неговата непопулярност е, че той играеше ролята на политически опонент.

- Той споделял ли е с вас своето огорчение за начина, по който го възприемаха някои в България?

- Ако се занимаваш с политика, трябва да имаш доста дебела кожа, в която и страна да си. Въпреки факта, че г-н Ганев бе винаги много дипломатичен и опитваше да се справи с това, мисля, че за никого не е приятно, когато има хора, които не го харесват или говорят за него непохватно. Мисля, че една от причините, или поне частично, за
да заработи с цар Симеон  да създаде НДСВ и да положи усилия царят да стане премиер, което успя, бе съзнанието, че може да направи нещо прекрасно за страната и за сънародниците си, а също и да опита да види мнението на опонентите си. Той положи значителни усилия да подобри живота в България и позицията на страната по света. Дори когато не бе на официален пост, той със сигурност бе застъпник на интересите на своята страна, навсякъде по света, където пътуваше. А той пътуваше много.

- До каква степен това, че се чувстваше неразбран помогна за влошаването на здравето?

- Всеки човек има неща, които го съсипват. Не мисля, че му бе лесно да вземе решение да остане в САЩ, както не му бе лесно да вземе решение да се върне в България и да помогне за създаването на НДСВ. Това бе голямо предизвикателство, защото трябваше да остави семейството си в САЩ. Той притежаваше големи способности. Бе интелигентен, скромен и непретенциозен, не бе мотивиран от финансови изгоди, а от това да опита да се справи с нещата въпреки предизвикателствата, и да наложи ценностите на демокрацията. Бе готов да говори дори с опонентите си.

- Кога се чухте за последно?

- Преди няколко месеца.

- Спомняте ли си някое негово конкретно желание или поръка, която той искаше да бъде осъществена?

- Мисля, че голямата надежда на всеки от нас е да бъде разбран от другите. И понеже неговите намерения наистина бяха добри, той се надяваше някога да ги осъществи. Едно от нещата, които искаше, бе установяване на върховенството на закона. Но мислеше и за обикновените хора - искаше те да живеят по-добре. Поне опита. Посвети живота си България да стане по-добро място и нито едно друго място на международната арена, където той пътуваше активно през всичките тези години, не успя да измести неговата страна.

- Къде и кога ще бъде погребан Стоян Ганев?

- В петък ще има малка семейна церемония за Стоян, в която ще участвам. Със сигурност ООН ще отдаде необходимата почит на г-н Ганев. В ООН има протокол за такива случаи. Семейството има намерение да създаде хуманитарна организация, която да дава достойно качествено медицинско обслужване по цял свят и особено България.

- Тази организация ще носи неговото име, така ли?

- Може би да.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Позорният “Луковмарш” трябва да бъде спрян

    Позорният “Луковмарш” трябва да бъде спрян

    Националистите от БНС отново се канят да провеждат т.нар. Луковмарш, въпреки че нямат разрешение за това. А главният прокурор разпореди проверка на организаторите на марша месец преди насрочената дата. Въпреки това от лагера на националистите за поредна година се извършва познатата организация. Само бегъл поглед върху разпоредбите към участниците
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност