Бианка Панова и Чавдар Нинов: Нешка ни атакува с полицейски методи

https://www.24chasa.bg/Article/2125112 www.24chasa.bg
Бианка и съпругът й д-р Чавдар Нинов

- Здравейте, Бианка и Чавдар Нинови! Къде ви намира в. “24 часа”?

Бианка: Там, където трябва да сме в този момент, следвайки своя път.
Чавдар: Както казваше Стивън Сегал: “Карма, карма.” В случая - между Лондон и Барселона, съчетавайки полезното с приятното.

- Д-р Нинов, вие сте лекували и помогнали на известни български спортисти, Бианка е едно от “златните” български момичета. А водите живот на емигранти – Италия, Белгия, Великобритания, а сега Испания. Защо емигрирахте с началото на демокрацията?

Чавдар: Търсехме себе си, нашето място под слънцето. Знаехме, че можем повече, но не можехме да го постигнем в родината си, в каквото се беше превърнала или по-точно в каквото я бяха превърнали през 1990 г., а за съжаление и днес... Не бяхме единствени, май един милион “търсещи” тръгнаха...

Двамата сред люляците на Барселона

- Разкажете за вашия метод, който учуди спортния свят в лечението на травми.

Бианка и съпругът се возят на сегуеи в парк на Ню Йорк.

Чавдар: Моята терапевтична система - миопунктура, се роди на “линията на огъня”. Звучи като клише, но по времето на социализма спортът беше средство за война. По думите на Бжежински “битка за душите на хората”. Победата на спортното поле бе не победа на конкретния спортист, а победа на обществения строй, който го бе отгледал като “пушечно месо”.
Даваха се пари за спортни бази и тренировъчни лагери, но не и за спортна медицина. Липсваха експерти и технологии. Да се сдобиеш с ампула “Артепарон” или “Ултра Демоплас”, беше събитие. Тренираше се много тежко. Биостимулирането с анаболни стероиди бе утвърден стандарт, но нямаше къде да ти излекуват инсерционитите или дисковите хернии. Треньори и състезатели се въртяха в порочен кръг между хирургичното звено в “Дианабад” и чекръкчиите по селата. Аз самият бях национален състезател - първо по вдигане на тежести, а по-късно и по карате. Сблъсках се с този абсурд и реших, че нещо трябва да се промени. Учих в Националната спортна академия (тогавашния ВИФ), медицински университети в Белгия и Британска Гвиана, натуропатичен колеж в Англия, хиропрактичен колеж в Швеция, десетки курсове, семинари и специализации буквално в целия свят. И всичко това и тогава и днес следва една цел - намиране на пътя, средството, системата за успешното лечение и профилактика на спортния и битов травматизъм, дегенеративните промени в мускулно-скелетната система и хроничната болка. Акупунктура, хиропрактика, остеопатия, мануална терапия, физикална медицина. Тези и някои други се превърнаха в основите на уникалния метод – миопунктура, спасил толкова много хора...

Бианка и съпругът й д-р Чавдар Нинов в лекарския кабинет, където специалистът демонстрира терапевтичната система “Миопунктура”.

- Къде се установихте и на кои спечелихте доверието, след като емигрирахте през 90-те години – Бианка с танците, д-р Нинов с лечението на спортисти?

Бианка: Ами аз не почнах с танци, а с педагогика. През 1991 г. станах треньор на гимнастически клуб в Комо, даже домът ни бе на метри от сегашната къща
на Джордж Клуни. 
А Чавдар, след като излекува сериозно заболяване на един от шефовете на АС “Милан”, бе поканен в средата на сезона да подпише договор с отбора. Там се срещна и
лекува младия все още Берлускони, гениалния Марко ван Бастен и много други. После аз поех националния отбор, а пък Чавдар, който бе много див и смел ония години, остави футбола, за да ме подготви за Олимпиадата в Барселона през 1992 г., на която въпреки добрата ми форма не участвах поради второто ми отнемане на състезателни права от Българската федерация (едно безпричинно безумие). После Белгия, Испания и къде ли не...

-  Разкажете за мисията ви сега в Барселона. Откога сте там, какво правите?
Чавдар:
В последните 5 г. съм ангажиран с разпространението на метода миопунктура по света. Със съмишленици създадохме Интернационална академия за следдипломна преквалификация на лекари. Тя помогна миопунктурата да стане световноизвестна и вече да се смята от много изтъкнати клиницисти за най-ефективния метод в сферата на консервативната ортопедия. Предвид на сложната международна икономическа обстановка решихме Барселона да е седалището на академията. Като база за обучение вече имаме клиника в центъра, на метри от “Плаца Каталуня”,
 и лекувахме доста интересна публика като например: Пилар Джиноварт – член на управителният съвет (Хунтата) на футболен клуб “Барселона”, или Хулио Алберто, играл в националният отбор на Испания на Мундиала 1986 и 9 сезона в Барса (един сезон колега на Стоичков).

- Заминахте в Барселона, а тук оставихте ваши пациенти. Говори се, че половината отбор на “Литекс”, на “Левски” и на кого ли не още сте излекували от сериозни травми.

Чавдар: Българската клиника е изцяло в ръцете на сина ми Светослав (Стивън) Нинов. Той е един изключително надарен млад специалист (квалифициран миопунктурист и хиропрактор), който тази година завърши семестриално медицина, а на есен ще съчетава консултациите в клиниката с държавния си стаж като стажант лекар. Той работеше с Христо Стоичков и повечето футболисти на “Литекс”, както и с някои други клубове. Аз посещавам клиниката веднъж в месеца и консултирам някои по-тежки случаи.

- Има ли хора от властта или от артсредите, на които сте дали здраве?

Чавдар: Лекувал съм много от така наречените ВИП личности в България и по света, но не се научих да разделям хората според парите и властта им.
Еднакво боледуват и страдат и могъщият, и бедният. Еднакво безпомощни са пред болката и смъртта.
30 години вече лекувам хора, видял съм какво ли не. Сенека бе казал: “Не наричай блажен някой, неизвървял докрай земният си път”. Един мой много богат белгийски пациент умря жаден, мечтаейки да може да изпие една чаша вода наведнъж, а не можеше. Съдбата понякога е много жестока. Никога не го забравям и помагам на всички с каквото мога без оглед на социалния им статус.

- Защо тази ваша лечителска мисия не се състоя у дома, в България? Да не би да ви прокудиха интервютата на Нешка Робева след излизането на книгата на Бианка  “В името на голямата цел - зад кадър”?

Чавдар: Това, което направиха Робева и Кеворкян във въпросната медия, не може да бъде класифицирано по елегантен и цивилизован начин. Те не информираха обществото, а бълваха помия. Дори на националния празник – 3 март, докато цяла България се разкъсваше от протести, занимаваха хората с безумни и зле скалъпени жълтении. Аз лично не съм казал една дума срещу Нешка.
 А знам много неща мога по-аргументирано от Бианка да обясня много затрупани от времето събития, но кому е нужно това. Робева си имаше своите заслуги и постижения. Не го отричам и не разбирам защо, ако нещо в книгата на Бианка я е подразнило, не се защити в публичен дебат с нея, а се зае да дискредитира мен с ония гадни комсомолско-полицейски методи, заради които толкова хора окупират парламента и в този час. Относно Кеворк, той винаги е бил в категорията на сериозните журналистически “динозаври” - човек със собствен стил и място в публичното пространство. Защо така ревностно и упорито поднесе своята трибуна на обидената Робева, си остава загатка.
Аз също се бях впрегнал и даже бях задействал двама адвокати да търсят възмездие,
но като видях какъв вой се надигна във форумите срещу тях, се успокоих. Нямам време за глупости, пък и нали няма лоша реклама.

- Бианка, описвате в книгата си потресаващи треньорски методи на Нешка Робева, неща, които се родеят с “Архипелаг Гулаг”. Тя ги разби в доста интервюта като клевети, дори помести запазено писмо от вас, в което молите да се върнете в националния отбор преди Олимпиадата в Сеул през 1988 г.

Бианка: Без коментар. Хората, питаещи съмнения, нека да си направят труда да прочетат книгата. Не критикувам никого, а представям абсурдите на онова време. Показвам цената на “звездните мигове”, която платиха спортисти като мен. Адресирах тази творба към мислещите, търсещите, борещите се. Към онези, които като мен се питат: “струваше ли си”. Някои се разпознаха в моите литературни герои и показаха отново позабравената си истинска същност, какво беше казано в Библията: “По делата ще ги познаете”.

- Как намирате твърдението на Илиана Раева, която смята, че най-великата гимнастичка на България е Мария Гигова. А втората сте вие: “Другата, която за мен е изключително  съвършенство като гимнастичка, е Бианка Панова. Харесвам всички български светила в гимнастиката. Но тези двете ги слагам в друга класация.”

Бианка: Като дете и млада гимнастичка Илиана беше моят кумир. Винаги съм я харесвала, харесвам я и сега. Поласкана съм от хубавите и думи.

-  Следите ли протестите в България?

Бианка и Чавдар: Да, с интерес. Но ставащото в България не е изолирано явление. В Испания протестите са по-ожесточени и много по-многобройни. Вижте какво става Турция, в Египет, в Сирия. Някъде беше писано, че в такава социална атмосфера е започнала Първата световна война. Какво ли му се пише на света?

 - Само бизнесът ли ви спира да се завърнете в България, или лошото управление и злостните думи?

Чавдар: Хората не ни притесняват. Закон на физиката е, че “всяко действие си има същото по сила и обратно по посока противодействие”. Имаме забележително много приятели и симпатизанти. Има и лоши хора, към тях сме търпеливи. Нали китайците твърдят „че ако чакаш достатъчно дълго, ще видиш труповете на враговете ти да плуват в реката“. Що се отнася до България, помагаме с каквото можем.

-  Разкажете по една история с вас – може да е смешна, може да е невероятна, може да е романтична – просто житейска история.

Чавдар: О, има много смешни ситуации от първите години на нашата емиграция. Началото на 90-те години, когато много успели днес бизнесмени и парвенюта още ходеха по улиците с анцузи “Адидас” и караха трабантчета.
Спомням си първото посещение на баща ми в Белгия през 1992 година. И до днес той е един убеден тъмночервен социалист. Като пенсиониран армейски полковник, попадайки за първи път, едва ли не по принуда, зад “Желязната завеса”, той се държеше подчертано враждебно към всички и всячески
отказваше да признае постиженията на омразните му “изгнили капиталисти”.
И така, пътуваме с кола през нощта по известната магистрала Брюксел – Лиеж (за сведение, всички белгийски магистрали са осветени като бул. “Цариградско шосе” и даже по-добре). Аз му демонстрирам, че дори да изключа фаровете на колата, видимостта е перфектна, а майка ми му казва: “Петко, бе, виж какво са постигнали хората. Белгия по територия е 3 пъти по-малка от България, а има 5 атомни електроцентрали. Гледай каква светлина е през нощта.” А той злобно  отвръща: “Е, да, ама не е достатъчно светло, за да си чета вестника.” Това е: Бай Ганьо в Белгия.
 Древните са възкликвали: “О, времена, о, нрави”... А Бианка завърши книгата си в стила на Сержо Леоне: “Едно време в България”.

ВИЗИТКА: Бианка Панова е от плеядата “латни момичета” на българската художествена гимнастика. Абсолютна световна и европейска шампионка, носител на “Гинес” за най-голям брой максимални оценки. След края на 80-те години се оттегля с обида от гимнастиката и напуска България. Става национален треньор на Белгия, Италия и Швейцария. Бианка защитава забранената  любов по онова време и се омъжва за Чавдар Нинов - създател на революционната терапевтична система миопунктура (мускулно-периостална пунктура), специализирал преди това акупунктура в Китай, Япония, САЩ, Канада, Франция, Великобритания и др. През януари издаде мемоарната книга “В името на голямата цел”, с която си навлече гнева на треньорката  Нешка Робева заради написани шокиращи истини за прийомите в спорта през социализма.Днес Бианка помага за успешната медицинска практика на съпруга си д-р Нинов и развиват своя клиника в Барселона.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Очите се оплаква от турския арест, можеше да е отдавна в български

    И наркобосът Димитър Желязков-Очите се оплака от условията в ареста. Само че в турския, а не в българския. Издирваният по обвинение, че е шеф на банда за рекет, палежи и наркотици, даже се оплаквал на консула ни в Одрин по този повод. Ако е чак толкова лошо в турските арести, Очите спокойно можеше да се съгласи на доброволно предаване на
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три