Домът на най-скъпия покойник

https://www.24chasa.bg/Article/213007 www.24chasa.bg
Опашка от посетители пред мавзолея през 80-те г. Той става място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

Точно преди 10 г. изчезна и последната нетленна останка от безсмътния вожд и учител на българския народ Георги Димитров - неговият мавзолей.

В деня на смъртта на вожда - 2 юли 1949 г. Министерският съвет решава да го сложи в мавзолей. За една нощ арх. Георги Овчаров и арх. Рачо Рибаров правят проекта. Строежът трае 138 часа с бързо втвърдяващ се цимент от СССР.

Тялото е поставено на 10 юли 1949 г., но през нощта е извадено за трайна балсамация. До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов - 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал. След 1989 г. възникна спор дали изобщо е имало мумия.

Поклонение пред тялото на Георги Димитров през юли 1949 г., докато мавзолеят му трескаво се строи.
Поклонение пред тялото на Георги Димитров през юли 1949 г., докато мавзолеят му трескаво се строи.

Не, не е, обяви сензационно за "24 часа" през април 1999 г. бившата директорка на Музея за история на София Елинка Бояджиева. "50 години сме се кланяли на парче дърво, върху което са били опънати оскъдни остатъци от кожа", каза тя.

Мумията на Георги Димитров, докато беше в мавзолея
Мумията на Георги Димитров, докато беше в мавзолея

Бояджиева разказа как през 1990 г. отишла в мавзолея с експерти от музея, за да прибере вещи на вожда. Посрещнал ги само пазачът, човек с прякор Трапера. В стаята за почивка на членовете на Политбюро имало няколко зловещи тунела. В сумрака я изумил торс и гипсова ръка. "Бе като истинска, с телесен цвят, а се оказа, че е отливка." Намерили и свит на топка костюм, с който обличали Димитров, нагръдник с ръкавели и книга за посещения. Дезинфекцирали ги и ги отнесли в музея.

Домът на най-скъпия покойник

"Това са пълни глупости. Мога да се закълна, че имаше тяло с мускули, кости и кожа.

Проф. Стойчо Раданов, доц. Петър Гълъбов (двамата вляво - вече покойници) и експертите от Института по криминалистика на МВР Йончо Йонов и Марко Лалчев вземат проби за изследването от мозъка на Димитров, организирано през 1998 г. от
Проф. Стойчо Раданов, доц. Петър Гълъбов (двамата вляво - вече покойници) и експертите от Института по криминалистика на МВР Йончо Йонов и Марко Лалчев вземат проби за изследването от мозъка на Димитров, организирано през 1998 г. от "24 часа".

Само вътрешностите бяха извадени", заяви тогава доц. Петър Гълъбов от Института по експериментална морфология и антропология към БАН. От 14 години той бе поел грижата за мумията от баща си. Гълъбов потвърди за пластмасовия торс. Той обаче служел не за опъване на кожата, а за регулиране на светлината. Веднъж на 18 месеца екипът правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята. Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор. Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни. После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала. Обличали го в комбинезони от латекс, за да не се изпарява, над тях наполеонки, фланелка и нов костюм, ушиван все от личния шивач на Димитров по мерките му.

Домът на най-скъпия покойник

Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете. При ребалсамацията правели профилактика на светлината и тогава слагали за малко пластмасовия торс.

Със заповед от 9 август 1999 г. започва 7-дневното разрушаване на мавзолея. На 21 август в 14,37 ч е произведена първата експлозия. От нея мавзолеят само се килва. В 16,54 ч следва втора експлозия също с малък ефект.
На 22 август 1999 г. е произведен трети взрив, който събаря външната стоманобетонна стена. След това рушенето продължава с машини.
Със заповед от 9 август 1999 г. започва 7-дневното разрушаване на мавзолея. На 21 август в 14,37 ч е произведена първата експлозия. От нея мавзолеят само се килва. В 16,54 ч следва втора експлозия също с малък ефект. На 22 август 1999 г. е произведен трети взрив, който събаря външната стоманобетонна стена. След това рушенето продължава с машини.

С краха на комунизма мумията изчезва. На 12 юли 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява, че мавзолеят ще бъде опразнен. Според едни това е станало в 6 часа на 18 юли, като мумията е изнесена с уазка от задния вход след писмено съгласие на осиновения син на Димитров - Бойко Димитров. Според други на 23 юли 1990 г. - през тунела от мавзолея към Партийния дом. Следва кремация, която била много бавна - добре балсомираното тяло горяло 6 ч. На 23 юли 1990 г. полагат урна с праха на Димитров в гроба на майка му в Централните софийски гробища.

На 25 август 1999 г. е последният взрив, който събаря покрива на гробницата.
На 25 август 1999 г. е последният взрив, който събаря покрива на гробницата.

Оборудването на мавзолея е прибрано в Управлението за безопасност и охрана (УБО). Гълъбов - младши обаче взема кичур коса от мумията и стъкленица с мозъка на Димитров, която се пазела в каса под мавзолея. Постъпил така заради съмненията си, че вождът е отровен. Те се породили от снимка в сп. "Огоньок" на Димитров в санаториума Боровиха, на която той е със сина си месец-два преди смъртта.

Механичното разчистване продължава до 27 август, когато мавзолеят изчезва. 
СНИМКИ: АРХИВ “24 ЧАСА
Механичното разчистване продължава до 27 август, когато мавзолеят изчезва. СНИМКИ: АРХИВ “24 ЧАСА

Изглеждал в отлично здраве, но за кратко станал неузнаваем. Съпругата му казвала, че заминаването му за Москва било странно. През април 1949 г. в Божурище кацнал самолет от СССР, в който бил Берия. Той съобщил на Димитров, че Сталин го вика спешно. Димитров поискал време да си вземе лични вещи. Берия отказал: "За вас, др. Димитров, в Москва има всичко."

Tеодор Дечев
Tеодор Дечев

През 1998 г. "24 часа" организира и финансира експертизи на косата и мозъка на вожда, за да се разбере дали е бил отровен. Те бяха извършени от април до август 1999 г. През май 1999 г. министър Богомил Бонев писмено разреши една от експертизите да се извърши в Института по криминалистика и криминология към МВР. На 28 май доц. Гълъбов предаде там 0,79 грама от кичурите на Георги Димитров.

"Ще изследваме ги за тежки метали", обявиха тогава ст.н.с. Йончо Йонов от сектор "Биология и токсикохимия на морфологията" и н.с. Марко Лалчев от сектор "Физикохимия" в института. Пробите бяха анализирани в 2 института по 2 различни метода. Атомно-абсорбционен анализ показа надвишена норма на живака до количеството, при което възникват съмнения за отравяне.

Атомен емисионен спектрален анализ с индуктивно свързана плазма използваха в Централната лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове. И той показа завишено съдържание на живак.

"Не сме имали толкова високи показатели", каза Лалчев. "Ако живакът бе в нормата, щяхме да спрем дотук. Тепърва ще изясним откъде е дошъл", добави Йонов.

Проба бе занесена и в трета лаборатория - Института по обща и неорганична химия в БАН. Резултатите бяха същите. Въпреки това се реши да бъде изследван и мозъкът на Димитров, пак за тежки метали. На 23 ноември 1999 г. светилото на съдебната медицина проф. Стойчо Раданов взе за проби 6 парченца от него и 50 г от разтвора, в който е държан 50 г. Анализираха ги в централната химическа лаборатория към ГУ "Митници" и в Института по обща и неорганична химия към БАН.

"Високите стойности невинаги са доказателство за отравяне", каза проф. Раданов. Възможно било живакът да е натрупан от прилагането на терапия, защото някога често лекували с инжекции "Новорит", които съдържат живак. Той обаче не изключи отравяне. "За да имаме база за сравнение, ще вземем контролни проби от 2 трупа на загинали при катастрофа", обеща професорът.

Няколко месеца след това излязоха резултатите. Те бяха смайващи - и в мозъка на Димитров се откриваше живак много над обичайната доза за нормални обменни процеси в човешкия организъм - 2,33 мг/кг.

Но въпреки това професорите се разделиха на две. Проф. Стойчо Раданов каза, че не може да даде каже категорично отровен ли е Димитров. Неутрален остана светилото на токсикологията в България проф. Монов. А съдебният медик проф. д-р Георги Цеков заяви: "Нямам съмнения - Димитров е отровен!" Същото мислеха и двамата учени от МВР - Йонов и Лалчев.

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Евгений Бакърджиев:Подземието дадохме на БНБ за трезор

- Г-н Бакърджиев, защо решихте да махнете мавзолея преди 10 г.?

- Унищожаването на комунистическите символи започна още в началото на 90-те г. Първи беше премахнат паметникът на Ленин срещу ЦУМ, след това бе отнесена петолъчката над Партийния дом. През 1992 г., след като спечелихме изборите в София, общинският съвет реши да премахне мавзолея и паметника на Съветската армия. Но в последния момент демонтирането на паметника бе спряно. А за мавзолея МС заяви, че той е държавна собственост и общината не може да го премахва.

- Правителството на Филип Димитров е отказало да махне мавзолея?

- Получихме писмо от МС, че ние, общинските съветници, нямаме право да се разпореждаме с държавна собственост. През 1997 г., когато отново спечелихме изборите, едно от нещата, на които дойде ред, бе да се демонтира и мавзолеят.

- Какво ви пречеше толкова мавзолеят?

- Това не е нито християнско, нито европейско творение. Това е сбирщина между болшевизъм и азиатско езичество.

На комунистическите вождове в Азия им направиха мавзолеи - Ленин, Сталин, Хошимин, Мао Цзедун и Ким Ир Сен. Самите комунисти разбраха, че е безумно, сами извадиха мумията оттам и я погребаха по християнски.

- А защо не го свалихте от първия път?

- Местоположението и здравината му предопределиха да не се рискува с околните сгради. Царският дворец е на метри, БНБ, зала “България” и представителства, които бяха 100% остъклени. Затова бяха предвидени слаби взривове. А подземието, всички съоръжения и камери бяха предоставени на БНБ за трезор. Отдолу всичко е консервирано.

- БНБ използва ли днес тези подземия?

- След смяната на властта никой не направи нищо. А и премахването на мавзолея стана след 2-годишен конкурс за градоустройствено решение на центъра - от университета до черквата “Св. Неделя”. Премирани бяха около 40 проекта, 7 стигнаха финала. Всички включваха премахване на мавзолея. Едни предлагаха да има парк, други паметник, обединяващ нацията, както е в Прага, Будапеща и др. Или да се възстанови градината, каквато е била до 1949 г. с осветлението, типичните орнаменти, ниски огради, фонтани и т.н. След 1999 г. не се изпълни и сантиметър и затова днес мястото изглежда недовършено.

- Съжалявате ли за този епизод от биографията ви?

- Преди 2 г. в София се състоя форум на комунистическите партии под патронажа на Александър Лилов. И един гръцки депутат предложил да се изгради наново мавзолеят. Тогава обявих: ако някой си позволи да реставрира комунистическите символи, ние ще ги премахнем незабавно. А дали съжалявам, че този символ го няма, а на мястото му се разхождат майки, деца се люлеят на люлки и си играят. Те не си спомнят нито за мавзолей, нито за комунизъм. Не, щастлив съм!

ДИЛЯНА ЦЕНОВА

 

Теодор Дечев, ръководил взривяването: Камъните му са по бунищата

- Г-н Дечев, как се стигна до разрушаването на мавзолея?

- След като през 1990 г. семейството кремира тялото, мавзолеят стана сграда за поругание и гаври. Нашарен бе с надписи като “Всички жаби са зелени, нашата - червена” за Желю Желев, “Че Гевара предаде България” - за Стефан Савов, понеже е преводач на книги за Че, и “Най-луксозният кенеф на Югоизточна Европа”. Единственото ответно действие на Жан Виденов бе да прати Строителни войски да ударят отгоре един латекс, който издържа ден-два. Няколко дни преди взрива пък за постановката на операта “Княз Игор” цялата фасада бе вапцана в черно багрило, забъркано с лепило С-200.

Нито политик, нито интелектуалец можа да измисли предназначение на сградата. Идеята на Светлин Русев да стане музей на малката пластика бързо отпадна, тъй като вътре мястото бе клаустрофобично.

- Къде са отломките и вярно ли е, че са по вилите на софиянци?

- Не. Не си представяйте хора с чукчета, които рутят и си носят. Всичко вътре - облицовки, мозайки, стана на чакъл още при първия взрив. Вътрешната камера, строена ударно след смъртта на Димитров от трудоваците, бе унищожена. Тя бе от изпечени тухли с дебелина 70 см. Остана външната камера, която бе много яка - стоманобетон, правена през 70-те г. От нея единствените годни парчета бяха от бял врачански камък от колоните. Съюзът на художниците ги поиска, но ние им казахме, че ще ги изхвърлим на строителните депа - да си ги вземат оттам. Извозиха ги Транспортни войски с 300 зора. Не знам какво е станало, може да са отишли в Суходол. Аз и една песъчинка не съм взел. Има ме на снимки как раздавам камъчета на служителките на кмета Софиянски, които много държаха да му занесат.

Не е вярно, че варварски са унищожени мозайките на Дечко Узунов. Запазени са в Музея за история на София.

- С какви тунели бе свързан мавзолеят?

- Има само един към Партийния дом. По него са минавали управниците, за да се появят на трибуната за манифестация. Имаше и втори изход, евакуационен, към градинката. Подуправителят на БНБ Мартин Заимов тогава прави оглед на подземието за трезор на банката. Взривът не засегна огромния трафопост, на който са вързани БНБ, военното министерство и бившето посолство на САЩ. Огромната климатична инсталация също бе запазена.

- А къде са материалите за поддръжката на балсамираното тяло?

- Всичко, цялата документация, поддръжката е прибрана от семейството преди погребението.

- 10 г. по-късно какво е обяснението ви за проблемите при събарянето, заради които станахте за смях?

- Проучването бе недостатъчно. Не намерихме чертежи - ни проектни, ни екзекутивни. Единственият проект за демонтаж е правен по времето на Янчулев. Той обаче отпаднал като много скъп, тъй като предвиждал демонтаж парче по парче. От него обаче останало едно заснемане на контурите от проф. Киров от ВИАС. Ако то бе намерено, сапьорите щяха да знаят, че има 2 камери. То се появи веднага след събарянето. Говори се, че изчезването му е резултат от "добрите" отношения между Бакърджиев, който ръководеше разрушаването, и Софиянски.

ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

 

АНКЕТА НА МЯСТО

Виждали ли сте Георги Димитров в мавзолея?

Пенка Христова, 71 г.:

По онова време всички се надявахме на нещо хубаво, но останахме само с надеждите. Всеки, който влезеше в мавзолея, не смееше да изрази мнението си. Но отвън, освен да го проклинат, друго не се правеше.

Валентина Гаврилова, 50 г.:

Посещавала съм мавзолея и всеки път, в който виждах тялото на Георги Димитров, имах чувството, че диша. Явно всеки, който го погледнеше, виждаше това, което иска.

Зафир Николов, 63 г.:

Мавзолеят беше истинска атракция и за нас, и за чужденци. Място, пълно със спомени. Беше грешка, че го бутнаха. Често имаше съмнения, че това е тялото на Георги Димитров. Не пречеше то да остане там.