Напусна ни поетът Георги Струмски (аудио)

https://www.24chasa.bg/Article/2131459 www.24chasa.bg

След продължително боледуване ни напусна поетът Георги Струмски. Той почина на 81-годишна възраст.

Автор е на десетки книги за деца и възрастни. Цялото му творчество блика с любов към родината и българската природа.

Забележителни са документалните му книги за Ангел Каралийчев и Владимир Димитров-Майстора. По негови текстове са създадени и музикални творби.

Роден е на 25 ноември 1932 г. с името Георги Асенов Йорданов. По-късно приема псевдонима Струмски. Родното му село е Слокощица, Кюстендилско. Като дете там често вижда художника Владимир Димитров-Майстора да рисува. Струмски завършва гимназия в Кюстендил, а след това - българска филология в Софийския университет. От 1955 до 1960 г. е учител в Пирдоп, Кюстендил и София. През 1958 г. излиза първата му стихосбирка „Две поеми".

В началото на 60-те години на миналия век става редактор в Радио София, а четири години по-късно - главен редактор на в. „Пулс". От 1966 г. е завеждащ отдел „Детско-юношеска литература" в издателство „Български писател". В края на десетилетието издава стихосбирката „Огънят, на който съм се грял".

През 70-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото", „Големият и малкият" и „Художникът и слънцето". Той е носител на наградата „П. Р. Славейков" за детската си книга „Бяло, зелено, червено", отпечатана през 1972 г. По същото време поетът напуска издателство „Български писател" и става заместник-главен редактор на сп. „Обзор". От 1976 г. е главен редактор на детското списание „Славейче". Тогава излиза от печат и стихосбирката му „Докато живея, докато обичам".

През 80-те години публикува още две стихосбирки - „Син на Костадина" и „Рилска тетрадка", както и книгата си „Портрети на момичета и момчета". През 1993 г. издава поетическите сборници „Дете с ябълка" и „След картините на Майстора". Пет години по-късно излизат неговите „Гатанки, броилки, въртележки". Книгата му „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари" е отпечатана през 2000 г.

Едно от най-популярните му произведения е:

ДЕТСТВО МОЕ

Георги Струмски

1.
Детство мое, първо и последно,
разлюлявай крехко стъбълце.
Детство мое, детство ненагледно,
разтуптявай моето сърце.

Ставайте момичета, момчета.
Алена зора зори за нас.
Стрелва се зелената планета,
заживяла звездния си час.

Дай ми, детство, думи сладкогласни
и небе за полет вдъхновен.
Няма твойто слънце да угасне.
Няма да се свърши твоят ден.

2.
Живее момче непознато
на другия край на света
и то се събужда, когато
над мене се спуска нощта.

За него в лъчи разжарени
угасва оная звезда,
която изписва над мене
дълбока и ясна следа.

И същото слънце го жари,
и същият чист небосвод.
И можем да бъдем другари
през нашия дълъг живот.

И може над белите друми
безкрай да си пишем писма.
И най-благородните думи
да учим от свойта земя.

И време ще дойде, когато
за дружба ръце ще прострем.
Далечно момче непознато,
да бъде щастлив тоя ден!

3.
Понесла на рамо просторите сини,
сред стари и млади слънца,
Земята е само на десет години -
връстница на всички деца.

Земята е тънко балонче, подето
от вятъра в синята вис -
все по-нависоко и дръзко, и светло.
Очи отвори и я виж!

Тя твоя ще бъде - със всяка поляна,
със всяка долчинка и връх,
със сладката песен, с горчивата рана.
Носи я до сетния дъх.

Затичай през нейните пролети лудо.
Люлей се на звънки лъчи.
Загледай се мълком във земното чудо
на двете човешки очи.

Диви се на крехкото стръкче на мака.
Сред птиците литвай и ти.
Несметни години Земята те чака
и щедро за тебе цъфти.

4.
Може ли в едно да се сберат
Юг и Север, със Сибир Сахара,
Виетнам със Огнения път,
Дунава със Ниагара?

Може ли като другар с другар
Витоша да поговори
с Филипините, с Мадагаскар,
с австралийските простори?

Може ли огромния ни свят
до ухото си да сложиш?
Пионерът с морзов апарат
отговаря:
                - Можеш, можеш!

Сбъдната е смелата мечта,
изковали са я вещо
две очи, открити за света,
и едно сърце горещо.

На планетата гласът е чист
и голямата земя е малка,
щом като във своята слушалка
я държи поне един радист.

5.
Някъде, във някоя дружина,
някъде, във някое звено,
вързал си е връзка от коприна
космонавт хиляда и едно.

Близо ли е той или далече?
Черноок ли или синеок?
Станал ли е петокласник вече?
Нисък ли е той или висок?

Той сега безгрижно си играе
и дори във същото звено
никой се не сеща, че това е
космонавт хиляда и едно.

Нека звездолети гонят мрака
и дълбаят блеснала бразда.
Чакала е и ще го дочака
неговата ласкава звезда.

Важно е, че някъде живее,
важно е, че в някое звено
по земята ни върви и пее
космонавт хиляда и едно.

6.
Наведи се с небе ясносиньо.
Залюлей се със златния клас
и в очите ни взри се, Родино.
Ти си класната стая за нас!

Твойте чинове тъмнозелени
се подреждат лъка до лъка.
А полето се ширна пред мене -
неизписана черна дъска.

Аз прелиствам, отдето премина,
твойта книга. Прочитам оттам
светли страници на Пирина
и легенди на моя Балкан.

В час по пеене пращат горите
през сърцето ми като стрели
свойте славеи най-гласовити,
свойте петстотинлетни орли.

Аз потъвам в селцата ти мили,
в твоя поглед и нежен, и строг.
И от тихите братски могили
уча своя най-труден урок.

Своя изпит пред тебе да взема,
ти, Родино, и мен преведи
от букварчето на чернозема
до зенита на свойте звезди.

7.
Дай ми, детство, думи сладкогласни
и небе за полет вдъхновен.
Няма твойто слънце да угасне.
Няма да се свърши твоят ден.

Детство мое - пъстропера птица,
към света понесло песента.
Детство мое - грейнала зорница,
весела усмивка в утринта.

Чуйте песента по текст на Георги Струмски ТУК.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона