Д-р Александър Чирков: Орешарски да направи нещата, както ги вижда

https://www.24chasa.bg/Article/2149775 www.24chasa.bg

С проф. д-р АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ разговаря Алексения Димитрова:

- Напоследък името ви се завъртя около смъртта на Стоян Ганев, проф. Чирков. Някои ви упрекнаха, че сте го погребали жив...

- Не е вярно. Той си беше интубиран, почти умрял. Поддържали са го на изкуствено дишане. Аз като му взема тръбата, умира в секундата. Така и стана.

- Това ли е вашето обяснение като медик?

- Това е. Освен това на мен ми го каза Ник Маринов. Той ми каза, че е в кома и: "Е, изгубихме човека!". Така каза. Обаждам се и установявам, че е на изкуствено дишане и поддържане. Ние казваме в медицината, че като лекар ти си длъжен да премахнеш страданието, а не да удължиш страданието с разни технологични, научни, комбинирани, компютърни и т.н. средства. Значи той практически е починал. Това е.

- Затова ли дойдохте спешно от Германия - за да се съберете с приятелите му и да почетете паметта му (група приятели на Ганев са се събрали на 5 юли в столично заведение - б. р.)?

- Не, върнах се, за да си работя. Но решихме, че е хубаво да се съберем в негова памет - все пак е наш приятел.

- Какво си казахте на тази сбирка?

- Казахме, че Стоян ни беше добър приятел.

- Кои бяхте на сбирката?

- Първите му приятели в началото на прехода - аз, Венци Димитров, Сашо Йорданов, Стефан Софиянски, Екатерина Михайлова, Златка Русева.

- Как намирате България в последните 20-ина дни? София е залята от протести?

- Недоволни има навсякъде. Ние се раждаме със свои собствени интереси. Всеки гледа да си защити интересите. Ненапразно още древните гърци са казали: "Проксимус егомет михи" (Аз съм си най-близък). Всеки се бори за тази максима. Стават войни за нея. Постоянно има конфликти, защото това,  което искаш ти, и аз искам  да го имам.

Така започват конфликтите между държави, между народи, между общества, между хора. Според Просвещението можем да живеем добре само ако имаме здраво общество. Гигантът, който даде мисълта и идеята как да заживеем добре заедно, е Исус Христос. Той каза, че дори да имаш право, няма да ти навреди да признаеш правото на другия. А ние дори в дискусията ще се изядем кой има и кой няма право. Голяма работа, ако отстъпиш малко.

- На чия страна сте в тези протести?

- И аз не знам на чия страна съм. Ако има протести, добре е протестиращите да дефинират точно какво според тях липсва и какво трябва да се направи. После всички ръководители на партии да го приемат на една кръгла маса. Иначе няма да има спокойна държава. Това трябва да стане до края на септември. Второто, което мисля, че трябва да се направи, е г-н Орешарски да излезе и да каже: "Аз оглавих едно експертно правителство, но вие дърпате конците отвсякъде." Така поне пише във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" от 6 юни.

За Орешарски обаче има превъзходна статия  За първи път чета за български политик да пише толкова хубави неща. Казват, че е сухар, но разбира много.

Може би нямаше да стане тази беля с ДАНС и други назначения, ако не се намесват разни партийни ръководители, които са отказали да бъдат министри, а са предложили да се направи експертно правителство. Хубаво е Орешарски да изгради поне рамките за по-нататъшното ни развитие. Затова трябва да го оставят да си направи администрацията сам, да си избере хората и никой да не му се намесва. Просто да каже: "Или ме оставяте да направя правителство, както трябва, и никой повече не може да ми се намесва, за да мога да поема отговорността, или подавам оставка. После вашите представители да дойдат и да кажат с какво ще допринесат и какво предлагат, за да го включа в моята програма и да стигнем до решения, които са добри и за вас. Но едновременно да поемете и своята отговорност." С две думи: "Щом сте ме назначили, това е моят избор."

- Вече 20 г. се опитвате да наложите европейско мислене в българската политика. Не се ли отчайвате, че не ви чуват?

- Не, не се отчайвам. Аз съм реалист, не живея със спекулативен реализъм, тоест с неща, които са ми само в представите. 20 г. след сталинизма тези, които трябваше да изграждат структури, които да улеснят взаимоотношенията ни и да редуцират конфликтите между нас, се занимават кой е комунист, кой е дърщеря на еди-кой си член на политбюро. Това е катастрофата. Вече не мога да се радвам, не мога да се усмихвам... Но все пак вярвам, че е останало едно нещо - добротата.

- Какъв е правилният път?

- Иска се време, за да се получи липсващото при нас историческо просвещение. Ние след сталинизма нямаме никакво просвещение - нито обществено, нито политическо, нито икономическо. Това просвещение ще дойде с младите. Сега те може да протестират, но после ще осъзнаят, че трябва да работим заедно и да изградят структури, които да улеснят живота им тук, в България, за да не напускат.

- Как изглежда България от Германия?

- Пишат постоянно: еди- кой си ден продължават протестите, но без да се показва голям интерес да се помогне на страната.

- Видяхте ли съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия? Явно нещата са доста сериозни, щом двама дипломати изразяват позиция...

- Сериозни медии в Германия пишат всеки ден - "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Шпигел", "Ди цайт". Общият извод е, че в България ситуацията не е ясна.

- Какво е най-добре да се случи оттук нататък?

- Това, което ви казах - да оставят Орешарски на мира и да се стабилизира правителството.

- Обаждали ли ви са се някои от сегашните управляващи, за да търсят помощта ви за здравната реформа например?

- Мога да помогна перфектно, защото знам дефицитите на здравната форма. За да има реформа, първо трябва да има форма. Искам да изградя система, която работи и е добра и за лекарите, и за пациентите. Имам доста опит навсякъде, където съм се обучавал - специализирал съм в Америка, в Германия работя вече 50 г. Болниците трябва да са близо до хората, а не обратното - хората да пътуват от другия край, за да стигнат до болницата. Трябва да се изградят 50 структури, да се направи нещо като дружество, което да ги командва, а не да е под Министерството на здравеопазването. Това дружество само ще се отчита пред министерството, което ще е политическата институция. Но в момента, в който предложа това, веднага ще се явят 20 формации, които ще кажат, че са против. Без да знаят защо. Анализирайки тези обстоятелства, казвам: "Не" и отказвам да се занимавам.

- Не е ли това някаква тежка карма на българина - винаги всичко да отрича?

- Мисля, че това идва от липсата на познания. Ако българинът има познания, няма да отрича, а ще разсъждава. Човек трябва да може да комуникира, да види гледната точка на другите, да влиза в диалог, а не да представя само своите мисли. Когато има диалог, хората се изслушват. Но в България не е така. Вижте и журналистите какво правят - говорят повече от този, когото интервюират. Нали целта е не журналистът да си казва мнението, а да задава въпроси и да чуе какво казват другите.

- Според вас проблемът е в липсата на диалог?

- Абсолютно. Но диалог може да има само между хора, които имат интелект и познания. А тук всеки иска да изтъкне себе си. Стефан Цвайг казва, че едва след време, някой път след поколения, се оценява кой какво е направил. И тогава се пишат романи за него. А в една страна като нашата е още по-трудно да направиш преценка. Защото има хаос в мисленето.

- Как се подрежда мисленето на една държава?

- Ами избират се най-добрите, които са доказали резултати през годините. Това трябва да е единствената референция - резултатите, не идеологията...

- Една от причините за протестите е, че според протестиращите не бяха назначени най-добрите...

- Орешарски не е правил тези назначения - на него са му казали, че трябва да ги приеме. А той трябваше да каже: "Или ме оставяте аз да правя нещата, както ги виждам, или си вземете поста." Той трябва да каже открито, че не трябва да му се месят повече в работата.

- Мислите ли, че това ще успокои хората?

- Ще ги успокои. Сто процента.

- Каква е мисълта, която си повтаряте най-често напоследък?

- Една мисъл на Хораций: "Животът е много кратък, за да се уповаваме на далечни надежди. Не се оставяй никой да ти отнеме способността за наслада на земята."

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,