Дългият път на Ванцети от Перник, кръстен на анархист от САЩ

https://www.24chasa.bg/Article/2152500 www.24chasa.bg
Ванцети Василев

- След като разбрах за какво баща ви е лежал в лагера в Белене, съм сигурен, че сте кръстен на Бартоломео Ванцети, г-н Василев. Така ли е?

- Да, така е... Преди години имах бизнесотношения с един американски евреин с фамилията Резник. Като чу името ми, каза, че бил на 7 години, когато екзекутирали Сако и Ванцети. "Тогава възрастните ме използваха да разнасям листовки, за да бъдат спасени двамата...", разказваше ми Резник. (Никола Сако и Бартоломео Ванцети са американски анархисти от италиански произход. Двамата са обвинени в убийство и кражба и екзекутирани на електрическия стол в Масачузетс през 1927 г. - б.а.)

Така започна първата ми среща с писателя Ванцети Василев - роден в Радомир, израсъл и прописал в Перник и реализирал се в Ню Йорк. Поводът е наскоро излязлата му книга за Кристо и съпругата му Жан-Клод "Да опаковаш вятъра".

Бащата на Ванцети Димитър Василев още съвсем млад приема анархизма като свой идеал и като анархист умира. В началото на 1942 г. той, лидерът на Българския анархистки съюз Христо Колев и още няколко души са заловени и прокурорът иска смъртни присъди по Закона за защита на държавата. Докато са в софийския затвор, Димитър Василев е в съседна килия с Никола Вапцаров и често двамата разговарят и спорят за начините на борбата срещу фашизма.

След преразглеждане на делото анархистите получават по 10 години и са пратени във варненския затвор. Освободени са на 8 септември 1944 г., когато местните хора разбиват вратата на зандана. Ванцети, който е роден на 16 юни 1945 г., изчислява, че е заченат някъде в тези екзалтирани първи свободни дни, когато родителите му отново са заедно.

През 1948 г. Димитър Василев отново е арестуван и пратен в мина край с. Николаево, Казанлъшко. После го местят в Белене. За да не "развращава с анархистки идеи" другите затворници, често го държат в изолатор. Освободен е през 1953 г.

По майчина линия Ванцети Василев е племенник на Михаил Владимиров - първия йога в България. Той също се запалва от идеите на анархизма, но след сложна вътрешна еволюция по-късно стига до будизма.

Като наследник на такива неблагонадеждни роднини до 1963 г. на Ванцети е забранено да учи висше образование. Спасява го съседът Стоян, бивш ятак на партизаните. Той осигурява положителна характеристика и младежът записва ВХТИ. Завършва през 1971 г. Същата година умира баща му. В Белене той се разболява от малария и се завръща с доста разнебитено здраве. Разболява се от левкемия и 14 г. се бори със смъртоносната болест.

Ванцети работи една година по разпределение в завод "Кристал". После печели конкурс, става аспирант, защитава дисертация за кандидат на техническите науки. Работи на различни места, но... няма как да се отърве от миналото. Използвайки "греховете" на баща му, хора от службите започват да го притискат да стане техен сътрудник.

Привикват го на различни явки. Едно от исканията им е да донася за евангелистите, които живеят срещу дома му: кога се събират, колко души идват, познава ли някои от тях? Той се опитва да обясни, че това се безобидни хора, които не пречат никому. "Ти остави на нас да преценяваме" - сопват му се ченгетата.

Ванцети отказва сътрудничество и получава традиционната заплаха: ама да не съжаляваш после! Не го пускат да пътува в чужбина. Ти си знаеш при какви условия ще те пуснем, е отговорът в различните кабинети. В един от тях обаче са по-оригинални: "Инат глава кине!"
След години, когато се запознава с досието си, Василев прочита в него и следното указание: "Ако продължи да отказва сътрудничество, аспирантурата му да бъде спряна и лицето освободено от работа!" Въпреки всичко успява да я защити.

След години се отваря конкурс за БАН по неговата специалност - петрургия. От отдел "Кадри" започват да му звънят и да го питат защо не идват документите му, които те изпратили в МВР в Перник. Оттам му казват: "Ти си знаеш защо не пускаме документите ти..." Започва работа като обикновен инженер, после е в институт, но на длъжност далеч от конкретната му специалност.

Напуска работа и става свинар - започва да гледа прасета в с. Враня стена, на 5 км от Земен. И заедно с това - да пише книгата си "Семената на страха". След 2-3 години отново го посещават двама души от спецслужбите. Този път го обвиняват, че дава лош пример - не можело един инженер, кандидат на науките, да гледа свине! Заплашват го, че ще му спрат фуража.

Едното от ченгетата не издържа на пернишкия инат на Ванцети и почти се моли: "Съгласи се, бе! Иначе лошо ти се пише. Ама и на мене лошо ми се пише, че не съм успял да те убедя! Нищо не губиш, бе! Ще искаме дребни информации за тоя, за оня..."

Посещава го и по-голям началник. Като чува поредния отказ на Ванцети, казва: "Оттук нататък не гарантирам за твоята сигурност!" И тогава Василев решава да бяга в чужбина. Годината е 1988-а. А и книгата е почти написана. Последната част ще довърши в емигрантски лагер в Италия.

Единственият му шанс е да премине сръбската граница. на някой от съборите, които се правят между хората от двете държави при Стрезимировци, Славчето и други гранични пунктове. Но от МВР в Перник не му дават открит лист.

Василев проучва всичко за съборите и възможността за бягство до най-малки детайли. Отива за открит лист за събота в неделята, когато такъв събор край с. Уши няма, но е близо до местността Славчето, където ще се проведе събор. За негов късмет началникът на МВР го няма, обаче и заместникът го разпитва защо му е открит лист за този край. Той обяснява, че е от с. Враня стена и в Трекляно, Средорек даже и в Босилеград има много роднини. А в с. Уши ще иска пари от свои близки в заем за апартамент. Ето женен е, има две деца, трябва да им осигури дом.

Номерът минава и Ванцети получава открит лист. Той знае, че най-удобният момент да се промъкне на сръбска територия е през десетината минути, когато граничарите се прибират, а охраната на събора поемат милиционери. Тогава хорският поток от двете държави се смесва, роднините се прегръщат и целуват, започват първите продажби и покупки. Ванцети взема кукла и камионче уж за децата и потегля към Босилеград. Успява.

Пресича Сърбия и стига до Италия. Работи като градинар в Кастел Гандолфо, втората година е преводач и управител на лагерите за руски емигранти евангелисти около римските градчета Торваяника, Латина, Априлия и др. В края на 1989 г. заминава за Ню Йорк. Там работи като нощен пазач, бояджия, строителен работник, дистрибутор на двигатели за камиони, таксиметров шофьор.

През 1993 г. е назначен на работа като химик в Бюрото за специални проучвания на водата към департамента за природната среда. Първата му книга "Семената на страха" е издадена от "Отворено общество" и представена в Ню Йорк от издателството "Крос Кълчаръл Комюникейшънс" (Cross Cultural Communications).

От тогава е и член на редакционната му колегия. Втората му книга "Влаковете на Рим" излиза през 2006 г., преведена е на немски и е представена на панаира на книгата във Франкфурт през 2009 г. "Разкази от Нюйоркската библиотека" излиза през 2010 г. Участва в международните литературни фестивали в родното място на Дилан Томас, Суонзи, Уелс , през 2011 г. и Бингамтън, щата Ню Йорк, през 2012 г.

Сега разделя годишното време между Ню Йорк и България. През 1991 г. на гости в дома му в Гринидж Вилидж в Ню Йорк е поетът Борис Христов, също перничанин. Една вечер по телефона се обажда актьорът Анани Явашев и кани Борис на гости. "Аз гостувам на мой приятел, имате ли нещо против и той да дойде" - пита поетът.

Така на вечеря в ресторант "Ню Амсетрда" в квартала Сохо Ванцети Василев се запознава с Кристо и съпругата му Жан-Клод. На масата тя го настанява до себе си. "Беше шармантна и излъчваше магнетизъм с широка амплитуда. Гласът й бе топъл и настоятелен, очите - блестящи...", спомня си Ванцети Василев. Още същата вечер те го канят на гости в дома им, Жан-Клод иска да му покаже колекцията си от камъни.

Така започва голямото пътуване на Ванцети в техния свят и в тяхното изкуство. Плод на това пътуване е книгата "Да опаковаш вятъра."

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.