- Г-н Бочев, какво видяхте в нощта на окупацията на парламента?
- Случи се онова, за което предупреждавах от седмици - протестите бяха окървавени. Часове преди да стане това, един приятел, като ме видя да свиря и да размахвам знаме, ми каза: "Комунист не се сваля от власт със свирка и знаменце. Сваля се с камъни". Да, но аз съм писател, а не каменар. Моят арсенал са думите. Изявлението на вътрешния министър, че оная нощ на пл. "Народно събрание" не е имало полицейско насилие, е чудовищен цинизъм.
Пред очите ми полицаи биеха беззащитни мирни демонстранти, удряха жени, хора, които бяха вдигнали ръце, седнали или легнали на земята. По едно време се появиха полицаи с маски - тези специализирани части са за борба с терористи и организирани престъпници, а не с мирни демонстранти. Питам вътрешния министър кой ги е изпратил и там ли им е мястото. Той не може да не знае, че маската те прави безотговорен и безскрупулен, развързва им ръцете да безчинстват. Това обаче бяха отделни групи полицаи. В очите на много други видях обърканост, страх и срам. Както ние, протестиращите, съумяхме да се разграничим от насилниците, които хвърляха камъни, така и полицията трябва да се разграничи от насилниците сред нея. Апелирам да издирят и едните, и другите, и да ги дадат на прокурор. Така ще върнем цивилизования характер на протеста.
- Имаше ли провокатори?
- Това е тема на разследващите органи. 99,9% бяха мирни, предимно млади и интелигентни граждани, срещу които отделни полицейски групички тръгнаха с брутално насилие.
- Имаше обаче и пострадали полицаи.
- И това го видях. И то е опасно. Но насилието тръгна от полицията. Онези, които са изпратили белия автобус - те направиха провокация, целяща компрометиране на мирния протест.
- На какво ви приличаше окупацията на парламента?
- Възродиха се кошмарите и страховете от палежа на Партийния дом и погрома над парламента на 10 януари 1997 г. Ще направя всичко, което зависи от мен, да запазим цивилизования характер на протеста. Ние сме морални воини, а не революционери с камъни.
- Какъв изход очаквате, не отстъпват нито протестиращите, нито властта?
- В тази тежка игра на нерви между правителството и протестиращите се събира гняв в душите на хората. Този гняв и напрежение се натрупват и един ден ще избухнат.
- Твърдите, че в България се извършва революция. Какво ви дава основание да мислите за протестите като за революция?
- Всички революции от антични времена до днес имат нещо общо - случват се тогава, когато назреят обстоятелствата за тях. Явно в България са назрели обстоятелствата и нашето безмерно балканско търпение си има граници. За мен това, което се случва днес, е революция. Революция не значи непременно реки от кръв. Дантон беше казал по адрес на Великата френска революция. Революция се прави не с лимонада, а с кръв. Но революция не се прави само с кръв, прави се с гражданско съзнание.
- Смятате, че днес гражданското съзнание е узряло за революция?
- Точно така. Не аз смятам така, а масите го илюстрират ден след ден. Че властта е дебелокожа и няма тая сетивност, която би трябвало да има всяко демократично правителство, е друг въпрос. Единственото, което обединява и води тази еклектична коалиция между БСП, ДПС и "Атака", е неистовото властолюбие и на трите партии. И те го илюстрират ден след ден. Случаят с Пеевски не е причина, той е само отключващ фактор. Причина е една самозабравила се власт, която властва без обратна връзка с хората. И с последните назначения властта показва една фарисейщина.
- Защо я живяхме тази фарисейщина 24 години?
- Труден и важен въпрос. И най-благородната демокрация не може да надхвърли собствените си избиратели, казва Бърнард Шоу. Демокрацията е наш първообраз, тя не може да бъде по-добра от нас. И когато днес ни уверяват властимащите, че им трябва време за нови избирателни закони, трябва да кажем, че не е вярно, че резултатите ще бъдат същите. Второ - народът не иска тези хора в парламента да правят новите закони. В очите на протестиращите тези хора са развратени, корумпирани, те са просто негодници. Негодници не могат да правят добри закони.
- Подписали сте се под обръщение към демократичната общност. Казвате в него "Долу мафията!". Защо едва през 2013 г. прозряхме, че мафията е превзела държавата?
- Има една приказка, която илюстрира отговора на този въпрос: българинът е много умен човек, дълбокомислен, лошо е, че акълът му идва отпосле.
- Говорите за втория акъл на българина? Защо обаче нямаме рефлекси за демокрация?
- Ето, за това говорим. Нямаме демократични традиции. Гордеем се с хилядолетна история, но колко века е съществувала България на географската и историческата карта? Историята така се е стекла - по наша и чужда вина, че векове не сме имали достъп до целия еволюционен процес на цивилизацията. Това не може да остане без последствия. В дебрите на тия векове социалният ни ген е някак изкривен. Но аз гледам на днешните събития като на духовно възраждане и съм оптимист. Всяка вечер съм на площад "Независимост" в София и имам чувството, че там, на протестите, се разхождам сред духовни аристократи.
- Не сте ли прекалено емоционален, че нещо добро със сигурност идва след протестите?
- Имам право на това. Всеки изстрадал гражданин има право и на злорадство. Наистина съм емоционален и знам, че политиката би трябвало да бъде поприще не на емоции, а на здравия разум. За съжаление, често става обратното. Ние сме народ не на аналитичното, а на митичното мислене, и оттам идват много от бедите ни.
- В призива, под който стои подписът ви, се очаква да се организира голямо национално движение, нещо като ранния СДС. Как си го представяте?
- Аз съм лош организатор. Участвам по съвест със сърце и душа в този процес. Като интелектуална институция, доколкото съм такава, като писател, като морална алтернатива. Вярно, днешните протести са зле организирани, но в тази спонтанност има и чаровност. И вероятно това движение, което се предлага с обръщението, ще е дясноориентирано, защото е плод на една лява конюнктура. Но за да се превърне в реална политическа сила, то трябва да мине през институциите. Базисната демокрация е нещо опасно, така започва нацизмът, Октомврийската революция. Не, днес протестът е марш срещу определени институции и едно определено правителство, което по своята органика е антинародно. Но протестът не отрича институциите като принцип. Моята романтична мечта е най-после да създадем един дясноцентристки блок.
- Протестът не може да продължи безкрайно. Важният въпрос е какво ще роди, какво следва?
- В момента става едно надиграване - кой ще издържи повече - управляващите или протестиращите. Много се надявам това да сме ние, протестиращите. Защото днешният
парламент хвърля петно върху нацията, и то пред целия свят, с участието на "Атака" като част от кворума. В сравнение с един фанатизиран Волен Сидеров Льо Пен и дъщеря му във Франция и австриецът Хайдер са хрисими тревопасни.
- Защо политиците не разбират какво им казват посланиците на Франция и Германия, защо отказват да го разберят?
- Това са посланици на наши приятелски държави, водещи в ЕС. Държави, които са направили страшно много, за да влезем в Европа.
- Това намеса във вътрешните ни работи ли е?
- Ни най-малко. Вътрешните работи в обединена Европа са и външни, както и обратното.
- Трябваше ли да ги изгоним, както казват водещи депутати от БСП?
- Откъде накъде? Трябваше да им благодарим. Ненамесата е най-лекият път - да кажеш - то си е тяхна работа, да си трошат главите. Намесата е отговорност, тя е свързана с носене на определени морални тежести и им прави чест на тези посланици, че се намесват. Не мислете, че те са решили на своя глава да подпишат такава декларация. Не, това е съгласувано с техните правителства. Сигналът, който Франция и Германия ни отправят, е ясен: Не ни карайте да съжаляваме, че сме се застъпвали за вас, за членството ви в ЕС, за приобщаването ви към тая християнска цивилизация.