Проф. Петър-Емил Митев: Орешарски е човек на действието, не на общуването

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2186956 www.24chasa.bg

- Казахте в дискусията за протестите на институт "Иван Хаджийски", че в края на 2013 г. българският протестиращ ще е на корицата на Time. С какво е по-заслужил от протестиращите в Турция, Гърция и Египет, проф. Митев?
- Не е по-заслужил. Протестите в България са значително по-скромни отколкото в страните, които споменахте. Имах предвид, че в българско политическо списание две години след известната корица на списание "Тайм" би трябвало да се появи героят на нашето време - протестиращият. Влизаме в крак с тенденция, която е характерна за съвременния свят. Протестите стават част от съвременното общество, от начина на управление, от начина на живот. Това е важно да се разбере, защото самата продължителност на протеста у нас се разглежда като нещо извънредно. "Възмутените" в Испания протестираха от 15 май до 28 декември 2011 г. и след това продължиха през 2012 година, като в протестните действия взеха участие шест милиона души.

- Още преди окървавяването на сблъсъците между жандармерия и протестиращи имаше прогнози, че мирният протест няма да постигне нищо. Защо само радикализирането му е гаранция за ефект?
- Протестът започна с искане да се отмени назначаването на Делян Пеевски и постигна мълниеносен ефект. По-нататък исканията се разшириха  в диапазона от оставка до смяна на системата. Радикализацията може да допринесе за първото, но не и за второто. Съществена промяна в политическия модел изисква не повече радикалност, а повече рационалност.

- Какви социални профили различавате в средите на гражданския бунт?
- В самото начало се оформи публичният образ на "златната младеж". След това в редовете на протестиращите се вливаха различни групи, възприемани често като провокатори. Несъмнено е, че съставът на протестиращите е разнороден. Има хора, които са недоволни от сегашната система; има такива, които се чувстват политически непредставени, фенове на десните партии; има реваншистки, герберски нагласи; има купонджии, хора, които се забавляват; има анархисти; има и вандали...

- Той е най-големият от години насам. Може ли да го сравняваме с "Окупирай Уолстрийт" или с някой от останалите големи протести по света?
- Февруарският бунт е значително по-близък до "Окупирай Уолстрийт", движение, насочено срещу социалното и икономическото неравенство, срещу политическата корупция и корпоративното влияние върху управлението. До известна степен тази линия е застъпена и сега, но все повече на преден план излиза радикално искане за оставка на кабинета. "Окупирай Уолстрийт" е движение със стратегическа цел и не случайно е насочено срещу банковия, корпоративния център, а не срещу Сената или Белия дом. На тази мащабна цел съответства и друг размах, и импакт върху съвременния свят. Всъщност съвременното протестно движение започна в Испания под мотото
"Ние не сме стока в ръцете на политици  и банкери" . В българското движение има такъв мотив, но той е комбиниран и в крайна сметка заместен с насочване срещу определени политици и политически партии. Това придава амбивалентност, двойственост на протеста и съдържа възможността да бъде манипулиран.

- Във вторник вечерта ситуацията беше на ръба. Може ли да се стигне до гражданска война?
- На ръба на какво? Не бих казал на гражданска война. Във вторник през нощта депутати и министри бяха задържани в сградата на парламента. В същото време лидерът на най-голямата опозиционна партия призова президентът още същата нощ да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Всичко това в контекста на публични твърдения, че правителството е "нелегитимно". Това не е ръбът на гражданска война, а по-скоро на опит за държавен преврат. В страната няма условия за гражданска война, но има достатъчно предпоставки за гражданско противостоене. Гражданското разделение е факт. Почти еднакво е съотношението между онези, които искат протестите да продължат, и онези, които искат те да бъдат прекратени. Аналогично е отношението към кабинета "Орешарски". Изход от ситуацията трябва да намерят представителите на политическите сили. За първи път чухме от иначе словоохотливия бивш премиер призив за мъдрост. Но тя трябва да се прояви на всички етажи: от площада през кабинета и парламента до президентството.

- Нарекохте организаторите на протеста "бели ангели", но според вас е странно, че вече над 40 дни никой от тях не се е афиширал с името си. Това не е ли опасно?
- Това не е мое определение, чух го от участници в протеста. Да,
странно е, че никой от организаторите не се афишира с името си. Но не забравяйте отново по-широкия контекст. Движението на "Възмутените" в Испания категорично отказа да излъчи лидери и да създаде политическа формация, за да не се влезе в досегашния коловоз. Но това създава омагьосан кръг. За да промениш политическата система, трябва да влезеш в нея. А ако влезеш в нея, ще възприемеш правилата, на които се подчинява, и най-малкото ще бъдеш заподозрян, че си вече част от нея. Това дълбоко противоречие раздели "Възмутените" в Испания и в крайна сметка блокира тяхната ефективност.

- Има ли задкулисен диригент, но не от гражданството, а от партиите?
- За да се даде точен отговор, трябва да имаш задкулисна информация. Това, което може да каже наблюдател отстрани, от партера, е, че партиите са твърде заинтересовани от развитието на протеста. Особено две партии. Едната е ГЕРБ, за която избори сега и веднага са от жизнено значение, докато не са се развили процеси на вътрешна ерозия и загуба на обществено доверие, включително по повод на съдебни процедури. Другата партия е БСП, за която е от жизнено значение да докаже, че може да управлява успешно въпреки черната легенда, която легна върху тройната коалиция.

- Впрочем протестиращите показаха, че искат диалог с властта и отправиха покана онзи ден. Може ли да се случи?
- Може да се случи, ако действително искат диалог, а това означава да упълномощят представители, които да го водят, и да формулират пакет от искания. В него следва да влязат и претенциите по отношение на изборния закон. По мои впечатления сред протестиращите има различни мнения и по въпроса за изборния закон, и по въпроса за срока на изборите.

- Защо премиерът Пламен Орешарски не се показва?
- Премиерът Орешарски е очевидно преди всичко финансист, човек на действието, а не на общуването. Твърдението, че е"сламен човек", е несправедливо . Ще се позова на книгата на Аспарух Панов за Симеон Сакскобургготски, в която Орешарски е характеризиран като толкова значим фактор в тройната коалиция, че тя по-скоро би трябвало да се нарича четворна. Във всеки случай той имаше решаваща роля за налагането на т.нар. плосък данък.

- Всички се питат какъв е изходът от тази патова ситуация. Вашите сценарии какви са?
- Принципно са възможни два изхода: политически компромис и силово надмощие. Оптималният изход е предсрочни избори през май 2014 и нормална работа дотогава на правителството и парламента с оглед да се вземат изключително важните решения във връзка с европейския бюджет, съответно еврофондовете, и собствения бюджет на страната за 2014. Разбира се, това е краткосрочен проект - решаване на текущи задачи. България се нуждае от дългосрочен проект, от споразумение между политическите сили - парламентарни и извънпарламентарни, по основни въпроси на управлението Бих казал, има нужда от нов обществен договор. Да не се бърка с нова конституция, защото конституцията сама по себе си не решава ключовите проблеми, например на образованието и науката, на младежта и на социалната политика. Докога ще си затваряме очите пред огромния факт, че образователното равнище в страната все повече губи от своето качество, да не говорим за шокиращия процент неграмотни и полуграмотни. Бъдещите поколения са нашият шанс. Това ще си остане празна дума, докато няма надпартийна дългосрочна национална младежка политика.

Със социолога проф. ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ разговаря Мила Гешакова

  • Балове, засилен трафик - само разумно зад волана!

    Балове, засилен трафик - само разумно зад волана!

    В събота и неделя - трагедии по пътищата, шестима души загубиха живота си в две различни катастрофи. Уви, зад черната статистика на войната по пътищата стоят ужасни драми, прекършени съдби, желания, мечти и амбиции. Нека не забравяме това. Трафикът по пътищата ще става все по-оживен заради пролетното време
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар