Банските лонджи при превод си губят аромата

Децата и бабите от състава заедно представят предавани от поколение на поколение лонджи. СНИМКА: ТОНИ МАСКРЪЧКА

Оригинален и самобитен е банският говор, признава всеки "приоданец", гостувал в града под Пирина.

Нищо не разбираме, моля за превод, обикновено казват външните хора. А банскалии говорят чудесен съвременен литературен език, но най-обичат помежду си да поддържат стария бански диалект, който освен с интересни думи се слави и с особена интонация и фразеологични съчетания.

Само там буквата "щ" се произнася "шч" - кашча, шчерка, башча. Думите от мъжки род в множествено число пък се съкращават и вместо да завършват на "ите", са само с "е" - пастире. Говорът е мек и протяжен.

Трудно външен човек може да схване мисълта по подразбиране. "Бела дропка от цръно гуде" е най-популярното словосъчетание, като не става дума за бял дроб, а за сланина. Киселото зеле е кажел, а червеното цвекло - чекане.

Най-ярко изразен е диалектът в местните бански лонджи, които се предават от поколение на поколение, а хуморът се е превърнал в начин на общуване.

Банската лонжда е аналогична на виц или анекдот. Разликата е, че случката в нея е истинска и от конкретно място - на улицата, на двора, в хоремага, на вадата. Героите са истински - поп Щерю, Прифан Лечов, Дине Ръжавия, Джоре Азмане, Мара Мустракатова и др., разказва Емилия Вишанина, ръководител на фолклорни състави към Центъра за работа с деца в Банско.

В групата освен ученици има и 10 пенсионерки, заредени с неповторима енергия, ентусиазъм и артистичност.

"Нашият хумор не се среща в никоя фолклорна област на България. Съществува от незапомнени времена. Той е мостът към създаване на красиви отношения между хората. Затова в Банско едно време не е имало разводи", казват "комсомолките" от групата на възраст над 70 г.

ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЛУЧАИ

Част от лонджите са свързани с проблемите в семейството, но те са толкова весели, че винаги свалят напрежението. Пиперлията хумор е още една съставка от автентичността на анекдотите на местните.

Преводът е много труден, губи се ароматът на съдържанието. Най-добре звучи банската лонджа на бански диалект, обяснява фолклористката Емилия Вишанина.

Ето няколко популярни лонджи:

Голема помощ

Срешнали се Митре и Джоре, и Митре го питал:
- Джоре бре, шо преиш, ши чиниш?
- Помагам на бачьо, Митре.
- Па той шо работи?
- Ми...нишчо.

Носталгия

Една банцкалика се оженила в Добърско. Фного й било мачно за сичко. Ката ден гледала саа планината нагоре и си думала:
- Мило Банско! Мило равно поле, мили валести камене! Пъно с Митрета и Джорета... Качьу жива без тебе!!!

Изпаден

Митре:
- Мари Чьино, шо беше таа кавга сношчи у вас?
Чьина:
- Ти па, Митре! Нешчо да не изпуснеш. Еми изпадийме течьо, оти е голем касканджия. Не може вечье а се трае!
Митър:
- Ка чье па така, мари? Той ти е башча!
Чьина:
- Я така! Изпадийме го - та той внетре, па ния одванка.

Не разбрал

Отишел Джоре в Добринище на бане. Приближил се до него еден софианец и го помолил а му изтърка гърбо. Джоре му рекал:
- Бива де, ама иска а кукнеш до мене.
Софианецо се огледал, почудил... и почнал да вика: Ку-ку, ку-ку...

Добър вечер

Една снаа от Банско ага кашчувала, срешчала свекървата по одаите и чардако и се викала: "Добър вечер". Еднаж свекървата се запрела и я питала:
- Оти, снао, се га ме срещнеш, ми викаш: "Добър вечер"?
- Мии, ка а ти викам другояче, като по секо време ага те вида - ми се стевнува...
Семеен диалог
Оженил се Ваня Пристигарев. Втекнало му а земе страо на невестата от първия пачь. И и рекал:
- Жено, слушай се! Искам а ми научиш табаето! Ага видиш, че сам завартел капата - ич не ме закачай! Оти тога сам фного яден.
Невестата му слушала, гледала и...рекла:
- Тишчо, Ване! Па ти ага ме видиш, чье сам турила рацете на къко, убаво си помисли дали чье завъртиш капата!!!

Молитва

Йонче и Манда се скарали на потоне. Тя се разплакала, почнала да реди:
- Мола ти се, Господи, прибери ме! Тава вечье се не трае - ката ден тормоз.
Чул я Йонче и се изрукал:
- Чье те прибере на куково лето! Да не е луд кат мене?!

Баница и костурета

Дана: Маро, мари, шо си се натъжила? Да не сте болни?
Мара: Не сме болни, стръвним на баница, а сме фного люде. Децата са на полето, унуците са при мен.
Дана: Са че те науча - тури у гърнето костурета и еден кокъл, ка дойдаа от полето, уморили се, че са им по-благи от чеверме. През туй време си напраи баница. Свали белото перде от пенджуру, та си го напраи за вало на главата. Все едно си млада невеста. Изпечи си баница, наяж се, и маленките да апнат, и си мълчи. Измий си садовете. Знам, че Ванката е много стръвен за баница. Ако разбере, че е имало баница, че ти откъца главата.
Мара: Че те послушам, така че напраа.
На следващия ден.
Дана: Марушко, шо стана вчера? Ка се помина?
Мара: С децата га опраскааме баницата, та нищо не остана. Кога дойдоа другите от полето им сипаах костуретата. Наядоа се. Маленкото ма изложи. Рече: "Дядо, вие ядете костурета, а баба ни направе баница". Та като се озаби оня ми ти Ване: "А, ние ядем костурета, а вие баница! Кога ядооте баницата?" "Ми кога беше баба млада невеста", кажа му унуката. Та, Дано, убава работа ми свръши пердето, дето го напраих на вало на главата.

Бански клетви

Митре: Айда, Шанко, дека се губиш? Нема те да доеш на попрелка. Сношчи се собрайме у Чьевине. Беше фного убаво, стана голем джюмбуш. Се дека чьиеш, мари?
Шанка: Такнала сам, Митре, а пусна водата в льоваата, чье дома на софрата сме фного, а по полето ич не нема.

Митре: Я па се врашчам от вадене, ама таквия ядове собраш тоа ден - не ти е работа! Ексек чье е и ваденето, и чудото..та се сдавийме с куцо и сакато. Апа накрее Конде Пенковичин ачик-ачик ми зе водата и вечье пощуреш. Та като го почна: Дано си думаш с колената! Да ти се изпришчи устата! Да се замеретясаш! Сипката а те смете! Вешката те изпила! Црън църнилник!

Шанка: А Чьина, Митре, деби през цапотината на градеше и така ме чека а пусна водата в ленишчето и я отцепи бенто. Та като а погна, шо ле не рукаш по нея: "Зел те ветер! Пуста опустела! Дано услекнеш! Яфуресана да си! А ти откапнаа рацете! Благословил те джаволо! Писнали ти уши!"

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Как БКП воюваше с джаза

В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма. Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите,

Все повече деца стават жертва на тормоз в интернет (Видео)

"Според проучване от 2010 година 20% oт децата са жертва на форма на онлайн тормоз.  Това заяви пред Нова тв  д-р Луиза Шахбазян от Центъра за безопасен интернет.

Певицата Румяна Попова: Искат да ме убият!

Пет покушения над колата й само за няколко месеца преживяла народната певица Румяна Попова, която е в стрес от набезите срещу нея. Това разказа пред "България Днес" самата изпълнителка,

Газова бутилка изгори лицето, корема и ръцете на банскалия

36-годишният банскалия Иван Шумаров е с изгаряния по главата, корема и ръцете от възпламенила се газ, изтекла от бутилка, пише „Струма”. Огненият инцидент станал вчера привечер в дома на пострадалия

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Алексей Петров: Стрелците по мен са жертва на поръчители

Тези, които стреляха с РПГ-то са жертва на поръчителите. Това каза бившият съветник в ДАНС Алексей Петров преди началото на поредното заседание по делото "Октопод" по повод разкритите четирима

Кметът на Белгун искал от шефа на земеделската корпорация 500 000 евро за данък "спокойствие"

Председателят на местната земеделска кооперация в Белгун д-р Кралю Кралев е бил изнудван и заплашван от кмета на селото Благомир Станев, През декември миналата година Кралев е получил анонимно писмо

60-годишен мъж е бил прегазен от влак край Казанлък

60-годишен мъж е бил прегазен от влак край Казанлък, съобщиха от полицията. Тялото е било открито в късния слеобед вчера. Намерено е вблизост до жп прелеза в посока село Овощник.

Маргарита Попова: Президент и вицепрезидент влизат и си отиват като екип

Христо Иванов беше министър с много амбиция. Искаше да постигне много за кратко време. Да си министър на правосъдието е много сложно, защото трябва да правиш връзки с всички власти.

Робството обърна много българи в говеда

Маскирани като добитък селяни ловят бунтовници през 1876 г. Cамо робството може да обърне човека в животно. След пет столетия тегло много българи стават говеда.