Пуснете Шаро, не става за чеверме!

https://www.24chasa.bg/Article/2229775 www.24chasa.bg

Планинска пасторална сцена. Овчар един седи под дебела орехова сянка, свири на кавал и гали с поглед стадото. Отдолу иде млад блогър. "Ако позная точно колко са ти овцете, без да ги броя, даваш ли една?" - пита той. "Става" - казва овчарят. "Точно 237" - казва блогърът, избира едно по-леко добиче, нарамва го и си тръгва.

"Чакай, чакай - вика овчарят, - дай ми реванш! Ако позная къде работиш, ще ми върнеш ли животното?" "Става" - отвръща блогърът. "Ти работиш в мозъчен тръст за развитие на демокрацията и гражданското общество!" - казва овчарят. "Е, как разбра бе, човек!" - изумен е блогърът. "Ще ти кажа как разбрах, но първо пусни кучето!" - отговаря мъдрият пастир.

Ще ме извините за стария американски анекдот, но той перфектно отразява актуалния бунт около бюджета, заема и другите кьорфишеци на лятото. Цялата слънчасала интелектуална мощ на мозъчните тръстове, модерните малки партии, най-упоритите протестанти и най-открехнатото президентство на прехода се заложи заради едно добиче, което дори не става за чеверме. Не е овца, а Шаро.

Тук няма да навлизам в числата, професорите и главните асистенти се разходиха из тях, но не е ли очевидно, че вече пета година бюджетът гарантирано е на минус и минусът се покрива с около 1,5 милиарда лева годишно? Отначало се вземаше от резерва, а след това дойдоха заемите. Това е устойчива тенденция и няма никакви основания да смятаме, че нещо се е променило.

Вече 4 години прогнозите, върху които се крепят бюджетите, не се сбъдват. Така е и тази година. Бюджетът е изграден върху очакване от 1,9% ръст на БВП. Вече официално ще е не повече от 1%. Неофициално се говори за рецесия. Естествено, че ще се теглят заеми.

Ако се орежат най-необходимите разходи, както предлагат ултрадесните икономисти, рецесията ще бъде три пъти по-тежка, а дупката в бюджета ще зейне три пъти по-широка и дълбока. На един икономисан лев ще трябва да се дават по 3 лева нови разходи за социални помощи и обезщетения, без да броим умрелите фирми, които сега агонизират в очакване на ДДС.

Щом орежеш разходите, те скачат много повече. Този обратен ефект на "остеритета", т.е. прекаленото затягане на бюджетния колан, е отдавна описан в истинската макроикономика, нарича се "парадоксът на спестовността". Спестявайки си неизбежните разходи, ние ги увеличаваме. Видяхме го нагледно в съседна Гърция, видяхме го дори в САЩ, но отказваме да го схванем.

Щом дори Малката пица, най-ваклото агне на Световната банка, не успя да се справи без заеми и без да изгребе държавния резерв, защо очакваме да го направи Орешарски?
Но не Дянков е автор на тази тенденция. След като вече четвърта петилетка търговският ни баланс е отрицателен, просто няма как държавата да не живее от заеми. Досега разпродавахме, сега задлъжняваме. Дори когато потреблението е замразено, балансът ни пак е на минус. Ако случайно икономиката живне, търговският дефицит пак ще зейне като ламя.

През "много успешната" 2008 г. дефицитът по текущата сметка доближи 25%, а държавите водят войни само за някакви си 5 на сто. За нула време се натрупа 30 млрд. евро частен външен дълг, а той неизбежно се превръща в държавен. Ние тепърва ще затъваме в борчове до ушите, докато не схванем, че днешната икономическа политика ни убива като държава.

Но да се върнем към анекдота за овчаря и блогъра. Защо представителят на гражданското общество нарамва кучето и тръгна да го прави на чеверме? Просто човекът идва от жълтите павета, научил се е да брои, но не и да смята.

Да насочиш огромната енергия на протеста към бюджета на Орешарски, е все едно да вземеш Шаро за вакло агне. Къде отиде искането за смяна на системата? Какво стана с мажоритарния вот, пряката демокрация, съдебната реформа? Уж бяхте революционери, а сега сте пишман счетоводители! Добре, бъдете счетоводители тогава. Ето ви една истинска бюджетна овчица, която може да нахрани протеста с нещо повече от пържен въздух. Питате ли се защо напоследък всички държавни заеми за кърпене на бюджета се теглят чрез държавни облигации на свободния пазар? Защо никой не помисля да иска пари от МВФ и Световната банка? При днешното ниво на държавния дълг те биха отпуснали поне 5-10 милиарда долара кредит, преди да поставят някакви непоносими условия. МВФ вече не е това, което беше през 90-те години.

Разликата е, че МВФ и СБ отпускат кредит при 1,5 до 3%, и то с огромен гратисен период, докато облигациите на частния пазар изискват 2-3 пъти по-големи разходи. Например 5-годишните облигации на Дянков официално бяха обявени при 4,25% лихва. Но веднага личи, че тук липсва цената на "суапа за осигуряване на кредитния риск" (Credit Default Swap), който е задължителен при подобни сделки. Става дума за обикновена застраховка на кредита, която е оформена като дериват, за да заобикаля застрахователните закони.

Едва ли струва по-малко от 1-2%. И така нататък, защото има още подобни начисления. Чел съм анализи на професори, според които истинската цена на този заем е около 10% годишна лихва и нагоре. И защо аджеба не теглим нито от МВФ, нито от СБ? Защото 10% е убийство за нацията, но истинско Елдорадо за спекулантите, а капят и комисиони за началството. Неслучайно инвеститорите в заема на Дянков не са публично обявени, а и на практика този заем не е излизал на свободния пазар. Всичко стана както при приватизацията - разговори с потенциален инвеститор. А инвеститорът все се оказва офшорка.

Когато започна кризата, и у нас се чуха гласове на сериозни финансисти - да се обърнем за стенд бай заем от МВФ. Така направиха и застрашените наши съседки. И го получиха. Само България гордо обърна гръб. Спомняте ли си, че Дянков отхвърли заема от Световната банка (СБ) за стабилизиране на железниците? Той вече бе отпуснат, всички процедури бяха приключили, оставаше само финансовият министър да си сложи подписа. Но изведнъж му дойде друг акъл и железниците бяха осъдени на окончателна разруха. Не мина и година и ето го Дянков на частния кредитен пазар, където заемите са три до пет пъти по-скъпи. Днес ще спасяваме железниците с частни кредити, вероятно при 10% лихва.

Сега младите хора хукнаха към "Евксиновград", тръпнейки от гняв, че се разпродава бъдещето им. Спокойно, мили деца, вашето бъдеще отдавна е продадено! Сега се води битка кой да го препродаде още веднъж. Защо обаче да изплащате 4 милиарда, когато можете да минете само с 1,3? Това е поводът да се гневите.

За какво са ви тези граждански организации със субсидиите им и великите им експерти, като никой не ви дава един прост акъл? Никой не казва - оставете кучето, то не става за чеверме. Вземете овцата!

Шаро е невинен, оставете го на овчаря под ореха. Искайте смяна на системата. Оставете счетоводството на счетоводителите, Божието Богу и кесаревото кесарю.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Бог високо, цар далеко и така от десетилетия хората в селата и малките градчета не могат да вдигнат глава и да живеят спокойно. Защото разни по-едри и дребни риби, с една дума местни дерибеи, се разпореждат със съдбите им, ограбват имотите им. Други - обикновени нагли обирджии и насилници, пък за 20 лева и човек убиват, тормозят възрастни хора
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност