“Дядо, спаси ме!”, молело момиче. Той не успял

https://www.24chasa.bg/Article/223120 www.24chasa.bg
Д-р Божидар Нанев СНИМКА: АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ

Д-р Божидар Нанев, министър на здравеопазването разговаря с Анна Ботинова.

- Д-р Нанев, бяхте сред изпратените с правителствения самолет в Охрид часове след трагедията в събота. Къде ви завари новината?

- Връщах се от работната среща на ректорите на медицинските университети в Трявна. Около 13 ч научих от медиите, МВнР и дежурния по извънредни ситуации в нашето министерство. Свързах се със зам. външния министър Марин Райков за официална информация, както и с представител на македонското здравно министерство. С Райков уточнихме подробностите и от него разбрах, че премиерът е разпоредил правителственият самолет да да прибере оцелелите. Премиерът се свърза и с мен и разпореди да изпратим медицински екипи. Пристигнах в София и отидох направо на летището.

Исках да видя как върви подготовката за полета. Там се намерихме с транспортния министър Александър Цветков и с Марин Райков и започнахме да координираме изпращането на екипите. Тогава министър-председателят Бойко Борисов нареди тримата да заминем със самолета.

- Бързо ли тръгнахте?

- В рамките на 1 час може би, трябваше технологично време за събиране на екипите.

- Каква беше личната ви задача в Охрид?

- Да водя лекарските екипи и да координирам работата им по прегледите и преценката на състоянието на пострадалите. Там заварихме всичките 39 българи, събрани на едно място.

Първоначално двама се губеха, но после дойдоха - били в съседни къщи. Важното беше, че бързо прегледахме всички и се оказа, че 9-има са с различни наранявания, основно по главата и крайниците от удари в предмети, един в друг и т.н. Установихме една жена с фрактура на ребро, това беше по-сериозната травма, иначе нямаше хора в тежко състояние. Всички бяха в стресово разстройство.

- Като хирург преглеждахте ли ранени?

- Прегледах двама съвместно с други колеги - единият беше с контузия на главата, а другият - с наранена ръка. След това отидох в градската болница, където бяха закарани 7 от пострадалите. Един е бил вече мъртъв, другите са прегледани и освободени и само една жена бе задържана - с аспирационната пневмония. Това значи, че в дихателните й пътища е навлязла вода, но още нямаше усложненията на инфекцията. За нея с доц. Белоконски от ВМА, с когото бяхме в болницата, преценявахме дали е в състояние да бъде транспортирана.

- Как бяха оборудвани екипите?

- Имаха всичко необходимо, даже бяха подготвени за по-тежки травми, каквито за късмет нямаше. Имаше портативно оборудване за електрокардиограми, за обдишване, превързочни материали, спешни чанти с лекарства, хирургичен инструментариум. Медицинските екипи се справиха перфектно. След като установихме, че жената с пневмония може да бъде превозена в България, и бе осигурена линейка, се върнахме да помагаме за организацията на транспорта до летището.

- В какво състояние бяха оцелелите?

- Мнозина не осъзнаваха какво точно се е случило. Имаха усещането, че е станало нещо много страшно, което те самите не осъзнават докрай все още. Някои бяха по-адекватни, други - не. Чух, че някои са предлагали да тръгнат пеша към родината от страх да се качат на транспортно средство. Други питаха постоянно къде са близките им. В болницата една жена дойде да разпознае труповете и колабира, оказахме й спешна помощ. Там дойдоха македонските министри на транспорта, на вътрешните работи и на здравеопазването. Уточнявахме детайли колко и кои са хората по списъка на екскурзията, колко са труповете, дали всички са се качили на кораба. Междувременно в езерото бяха слизали водолази и се установи, че в потъналия кораб няма удавени. Най-важното в този момент бе да установим има ли изчезнали.

- С какво друго се включихте в операцията по връщането на пострадалите?

- Пренасях багажа на починалите. Хората бяха в стрес от факта, че познатите им ги няма вече, а чантите им са тук. Всички много се притесняваха дали няма изгубени, постоянно се проверяваха помежду си. Така беше и на летището - постоянно проверявахме по списъка. Опитвахме се да им даваме кураж. Уверявахме ги, че, каквото и да се е случило, вече няма нищо страшно и се прибираме у дома. Обяснявахме какво е осигурено от държавата и кое как ще стане, за да имаме възможно най-добра организация. В самолета по микрофона съобщих имената на тези, които задължително трябва да идат във ВМА, и че за тях ще има отделен транспорт. Колегата Цветков пък обясни, че за всички останали е осигурен превоз до домовете. Мисля, че присъствието ни оказа огромно влияние върху хората и че реално помогнахме, иначе щяха много да се лутат. Държавата ще плати прегледите и лечението на пострадалите в болницата. Не виждам как по-бързо и адекватно можеше да се реагира, всички действаха като един.

- Кое от споделеното в разговорите няма да забравите?

- Скоростта на инцидента най-много беше впечатлила всички. Описваха падането във водата, как са виждали около себе си всякакви предмети, парчета, чанти и куфари, трупове. Възрастен човек ми каза, че едно от давещите си момичета му викало: "Дядо, спаси ме!" и се е хванало за него, но и той не можел да плува. Според него то се е удавило и изпитваше вина като оцелял. Разказваха, че на един пояс са се хванали 6-7 души. От пристигналите на помощ два кораба са хвърляли пояси. Хващали се за каквото може - парчета дърво, чанти, части от кораба.

- Кога изпитахте облекчение?

- Когато се качихме на самолета, затворихме вратата и той започна да рулира. Не че бягахме от нещо, но имаше неразбории с граничните власти и полицията на летището и необясними за мен причини за забавяне. Бяхме спрени и казаха да чакаме, а можеше да се върнем с час и половина по-рано. Никой не ни обясни защо се бавим, можехме само да гадаем.

  • За повече коли трябва добра инфраструктура

    За повече коли трябва добра инфраструктура

    България е в дъното на класацията на страните в Европа по брой автомобили на глава от населението. У нас са 407 на 1000 души. За сравнение, в Италия има 663 автомобила на 1000 души. Отделен въпрос е, че българският автомобилен парк е най-остарелият в Европа - караме вехти и потрошени коли. Докато светът върви към автомобили
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо