Писарят на Филип Тотю: Няма свобода без кръв и страдания

https://www.24chasa.bg/Article/2243237 www.24chasa.bg
Костаки Хаджипаков

Войводо, имам дюкян в Гюргево. За 3-4 дни разпродадох всичко. Реших да дойда с теб да се бия за България. Ето защо те търся!”

Това отсича пред Филип Тотю Костаки Хаджипаков в един пролетен ден на 1867 г. Костаки е на 22 г., роден е в Плевен в прочутата и заможна фамилия Хаджипакови. От богаташкия род го изпращат във Влашко като съдружник на българин, който държи фабрика за царевично брашно. Освен че движи производството и търговията,
Костаки преподава в българското училище в Гюргево.

В средите на революционната емиграция го въвежда Стефан Караджа. Войводата му дава препоръчително писмо до комитетските дейци в Букурещ. Оглавявани от Георги Раковски, те подготвят мащабна четническа акция. Когато научава, че Филип Тотю събира чета, Костаки набързо и завинаги пуска кепенците на дюкяна. За делото внася в комитетската каса всичкия си капитал от 200 златни маджарски франка, твърди проф. Михаил Грънчаров в “История на Плевен”, издадена през 2001 г.

При първата среща Филип Тотю бащински придумва момъка да се откаже от приближаващата битка и да остане в мирния живот. “Ти си млад, учен даскал и син на търговци. Не си имал случай да ходиш по дъждове, снегове и бури, по горите и планините. Нито пък да носиш товар на гърба си и да се бориш с турците.”
На увещанията Костаки отвръща: “Аз съм човек като другите. Ще свикна!”, свидетелстват хронисти.

“Настоя, че като грамотен ще е полезен за четата. Предложи да стане писар. Склоних да взема младежа”, доверява Филип Тотю в спомените си, записани от Филип Симидов. Костаки незабавно влиза в отредената длъжност. Най-напред помага на Филип Тотю да съчиняват писма, с които искат пари за комитетската каса.

Пращат ги до богати българи, предимно търговци. От Букурещ заедно тръгват за Зимнич. Там в хамбар за жито вече прииждат съзаклятниците. След 2 седмици тайното убежище отеснява - 25-има мъже са заявили готовност да хванат пушките и да тръгнат към България.

В краткото време на подготовката конспиративните маршрути на Филип Тотю и Костаки кръстосват Букурещ и Гюргево - уреждат покупката и доставката на оръжието. Преди да поемат към дунавския бряг, 25-имата се заклеват.

“Филип Тотю и писарят Костаки развяха знамето на четата. Кръстосаха два ножа и ги издигнаха над маса с кръст и евангелие. Клетвата четеше поп Петко, а четниците повтаряха в един глас: “Заклевам се в душата си пред Бога, че ще пролея кръвта си за милото и поробено отечество България. Ще бъда верен на другарите си до гроба. Ще се бия юнашки с враговете и няма да отстъпвам, докато дишам под небето!

Отричам се от този свят и се обричам на смъртта и на мъки и страдания, които ще понасям за благото на робинята наша майка България.” След клетвата писарят като политически командир разпалва с кратко обръщение: “Братя, сега всинца сме една душа, една воля, една мисъл. Душата ни е вързана със свята клетва, волята ни - със закона на четата ни, а мисълта ни - със свободата на България!”

Пламенните думи се врязват в паметта на бунтовниците, предават се поколения напред и така стигат до наши дни според историци. На 15 май 1867 г. четата потегля от румънския бряг и след 2 дни на остров преминава в България.

Стъпва на родна земя при Свищов на 17 май. Докато се движи към Търново, турска потеря надушва следите . На 20 май в гористата местност Пустия край с. Върбовка се разгаря тежко сражение.

“Тези смели мъже нанасяха навред удари с пищови и ножове, биеха се тяло срещу тяло, гърди в гърди. Повече от денонощие не бяха яли и спали, от раните им през надупчените дрехи течеше кръв. Но си отваряха път педя по педя в огъня под куршумите”, описва Филип Симидов.

След жертвения бой оцелелите се изтеглят към Стара планина. Край Дряново турски куршуми отново плисват и оловен къс пронизва писаря в крака. Три дни той пълзи през гората - кръвта му изтича, силите го напускат, но успява да се промъкне до шосе. Там го намира човек от колибите отвъд гората.

“Трети ден троха хляб не съм турил в устата си, нито капчица вода. Донеси малко водица и хлебец. И никому не казвай за мене”, предупреждава раненият. Онзи насреща обещава, но обръща посоката. Отива в Килифарево и донася на турската власт за мъжа в четническа униформа.

Потерята начаса загражда района и залавя Костаки. Предателят е Пенчо Видинлията от
колибите Руня, разкриват изследователи на Филип-Тотювата чета. На 1 юни под свирепа охрана окованият в синджири Костаки е откаран в Свищов. На другия ден с още арестанти, овързани един за друг и наблъскани в трюма на параход, поемат към Русе.

“Докато някои плачеха и проклинаха съдбата си, чухме гласа на Костаки: “А защо плачете бре, глупци? Не бойте се! Лесно не се освобождава отечество, лесно не се достига свободата. Трябва да умрем, за да живеят нашите братя, деца, майки и сестри и да благославят името ни. Без кръв и мъки нищо не може да стане. Всички народи са страдали за своята свобода.

Жално ми е само, че не умряхме като юнаци на бойното поле, а ще умрем на бесилото. Нека нашият народ се научи да умира за свободата на отечеството си”, пише очевидецът Георги Катранов във в. “Свобода” от 23 януари 1871 г.

Първия портрет на писаря ни е оставил Захари Стоянов: “Костаки беше гиздав и развит човек. Когато го подкараха по русчушките улици, за да го обесят, дори турците жалеха”, заявява летописецът. Никола Обретенов гледа как духовният водач на филиптотювци тръгва към примката и допълва образа му: “Костаки беше красив млад момък с черна брада. Беше бодър, смело се качи на бурето, метна въжето на врата си и увисна.

Целият град се беше стекъл да види последните минути на този достоен човек”, възкликва тъжно Обретенов. На 11 юли 1867 г. Костаки Хаджипаков е обесен първи. След него още 13 души от четата увисват на въжето.

Баба Тонка погребва писаря. Слага камък на гроба му и всяка събота ходи да пали свещи. “Като една стара жена заблуждава властта, че го прави за душата си”, отбелязва синът  Никола Обретенов.

Скоро писарят на четата оживява в легендите. Дълго се разнася, че въжето на 2 пъти се скъсало и все не успявали да му нахлузят примката. Може и да са го пощадили, както изискват турските закони, говорели с надежда хората. Други пък разправяли, че докато гласели бесилката, дъщерята на валията Мидхат паша дошла да зърне за последно красивия българин. Припаднала в тълпата, когато тялото се залюляло във въздуха.

След екзекуцията турската власт представя водачите на четата като разбойнически
главатари. “Тази сбирщина, която се беше пръснала из “Пустията”, имаше съвършени оръжия и огнени припаси”, информира официозът за Дунавския вилает в. “Дунав” в броя си от юни 1867 г.

Друга публикация фабрикува фалшиво завещателно писмо от писаря Костаки. В измисления текст той уж се разкайва за участието си в четата, подведен от лъжливите обещания на организаторите в Букурещ. В България никой не е повярвал на скалъпената пропаганда, опровергават изследователите на четническото движение у нас.

Историците отричат и за “съвършените” оръжия, притежавани от хората на Филип Тотю. Проучването сочи, че в Балкана четниците стреляли с едно- и двуцевни пушки капсалии. Някои дори сами си ги пълнели с фишеци и оловни парчета.

Румънският драматург Йоргу Караджале първи пресъздава жертвените кървави боеве край Върбовка в пиесата “Сражението на българите с турците под водителството на войводата Филип Тотю”. Премиерата е на 25 юни 1867 г. в Браила, после представлението обикаля цяла Румъния.

Година по-късно Караджале възпява подвига на писаря в мелодрамата “Обесването на Констандин Българина в Русчук”. Показана е на сцената в Браила на 25 юни 1868 г. Сетне пълни салоните до предела и в други румънски градове, мнозина сред зрителите са български емигранти.

Костаки Хаджипаков е главен герой и в драмата “Свобода или смърт”, написана в 5 действия от плевенския автор Юрдан Кандарджиев през 1907 г. На запазената в музея единствена снимка писарят е в четническа униформа. Този образ е вграден в гранитен паметник, извисен на 2 м пред вековно училище.

Къщата на Хаджипакови в центъра на Плевен отдавна я няма. Разрушена е, за да изградят мемориалния парк на военния музей, но мястото  е белязано с паметна плоча.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.