Тодор Колев запомнил “Царска пиеса” с първия гаф на оператор

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2243274 www.24chasa.bg
Афишът на филма “Царска пиеса” СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

В книгата си, в която разказва за своя живот и творчество, “Варненското софиянче от Шумен”, гениалният ни актьор Тодор Колев пише: “Два филма съм снимал във Враца. Единият - в читалището, другият - в затвора. В първия филм се случи най-смешното, а във втория - най-тъжното.”

Зад стените на врачанския затвор навремето е сниман филмът на Иванка Гръбчева “Един миг свобода”, в който Тодор Колев играе ролята на поручик от жандармерията. Там актьорът среща убиеца на Сашо Сладура. Във врачанското читалище “Развитие” пък е правен през 1982 г. филмът “Царска пиеса” и в него актьорът играе главната роля - на цар Петър.

В ония години Владо Даверов пише първия си филмов сценарий. Той попада в ръцете на режисьора Иван Ничев, който харесва пълния с алюзии и намеци за тогавашната действителност текст на “Царска пиеса” и веднага решава да го реализира на кинолента.

Сюжетът на Даверов е пределно опростен и вероятно това пленява режисьора, който вижда в сценария възможност за много актьорски импровизации. В малък провинциален театър трупата е подготвила поредната историческа драма. Актьорът Петър обаче е изправен пред сериозен личен проблем, който не му дава мира.

Точно в деня на премиерата той се убеждава окончателно, че неговата съпруга Милена му изневерява. Според сюжета на историческата пиеса актьорът играе царя, но това не е главната роля. Той има само няколко кратки реплики, с които трябва да предаде управлението на държавата в ръцете на първия си съветник. А в реалния живот съветник е гостуващ столичен артист, с когото невярната Милена има интимна връзка.

Петър обаче е обезумял от обида и ревност. На сцената преобръща действието на историческата драма и става главно действащо лице в нея. Така възниква съвсем нов мизансцен и текст, който няма общо с истинската пиеса. Това води до поредица комични и неочаквани ситуации, в които ангажираните актьори са принудени да участват и да импровизират съобразно поведението и репликите на разгневения цар.

Иван Ничев избира сцената на врачанското читалище за новия си филм. А Враца е само на стотина километра от София и наетите за снимките столични артисти могат бързо да се върнат за вечерните си представления в театрите, в които работят. За ролята на Петър режисьорът избира Тодор Колев, а на невярната жена е избрана Доротея Тончева.

По онова време Колев играе в театър “София” и почти всяка вечер има представление. “Пътувахме до Враца и обратно като замаяни - пише в спомените си актьорът. - След снимки - на представление и след представление - на снимки във Враца. В тази ситуация между два града и почти в просъница между две дремки заснехме филма, който впоследствие други институции премонтираха и композираха наново.”

Действително след завършването си “Царска пиеса” се превръща в един от най-осакатяваните от социалистическа цензура филми у нас. След монтирането му той има продължителност от час и 40 минути.

Говори се, че когато изгледал целия филм, Тодор Живков направо наредил да бъде спрян и да не се пуска по екраните. Впоследствие все пак отстъпил и разрешил филма след съответната “преработка”.

От филма са изрязани 30 минути с неудобни внушения и реплики, които не били приятни за ухото на пазителите на каноните на социалистическия реализъм. В “Царска пиеса” Ничев кани за участие и немалко актьори от врачанския театър за някои от второстепенните роли или в масовката на филма.

През 1982 г. в него играе цяла плеяда млади актьори, завършили наскоро ВИТИЗ и пратени по разпределение. По-късно имена като Петя Силянова, Ивайло Герасков, Огнян Узунов, Галя Ахчиева, Ибиш Орханов и Дичо Дичев стават известни най-вече с участието си в редица филми.

И тогава това съзвездие от талантливи млади актьори създаде запомнящи се образи в редица постановки на драматичния театър, особено когато заедно с тях работиха режисьори като Елена Цикова и Димитър Гочев.

Сред театралната критика се заговори за този бум на театъра във Враца, както няколко години преди това подобно впечатление беше предизвикала театралната трупа в Пазаджик.

“За някои от нас участието в “Царска пиеса” беше първото ни докосване до филмовото изкуство - спомня си Ибиш Орханов. - Научихме много тогава за спецификата му, нищо че повечето играехме в този филм дори без реплики.

Но възможността да наблюдаваме отблизо как се прави кино и да видим и да се учим от работата на големи български актьори за нас беше истинска школа.” За филма Ничев наема и бившия участник в местната трупа Веско Зехиров, който вече имал участия в няколко филма и бил добре познат на режисьора.

Зехиров подписва и договор, от който после се отказва и не участва в снимките.
“Техническият екип вече подготвяше сцената за първите снимки на филма, а ние седим на една маса в близкия до читалището клуб на културните дейци с Иван Ничев, Тодор Колев и Коста Цонев, спомня си врачанският актьор. - Бях прочел сценария и се захванах да убеждавам режисьора да го промени.

Защо трябва да се използва минало време и царска фабула, за да се кажат истини, които звучат съвременно и на място, питам аз. Не може ли вместо цар, съветник и свита да се представи ръководител от нашето съвремие и неговият антураж.

Филмът ще стане истински бум, ако не е толкова алегоричен, все неща в този дух наговорих.” Ничев обаче се опитва да вразуми Зехиров и се мъчи да му докаже, че сценарият на Даверов е изключителен и в този си вид, а е и достатъчно критичен.

Зрителите ни не са балами, сами ще се досетят накъде бием и за какво се борим, защитава тезата си режисьорът. Веско Зехиров обаче продължава да упорства, докато накрая Ничев става и излиза от клуба.

“Иван Ничев много се ядоса тогава, викаше ми, че го тикам към директен конфликт с властта - продължава разказа си Зехиров. - На него и без това му било трудно и
предчувствал, че ще има много проблеми с този филм.

Режисьорът като си тръгна, Тошко Колев ми вика, че и той като мен си представил нещата веднага като прочел сценария. Каза обаче, че и Ничев има право. Коста Цонев също защити режисьора и рече, че вече е късно да се правят подобни промени. Аз пък винаги съм бил твърда глава и инат човек, затова накъсах договора пред тях и им казах довиждане до следващия филм.”

Легендарната във Враца актриса Цветана Гайдарджиева също участва в “Царска пиеса” и въпреки че са минали 30 г. оттогава, тя още помнеше ясно много неща около заснемането на филма и общуването си с големите имена в тогавашното българско кино.
В болничната стая, където разговаряхме седмица преди да почине на 84-годишна възраст, тя сподели, че  е станало много мъчно, когато видяла на екрана орязания до неузнаваемост филм, в който всички участници са вложили много енергия и хъс.

Не само защото в коша отиват много епизоди, в които Гайдарджиева участва, а защото като цяло филмът губи от заредения още от сценария хумор и сатиричната острота на много от посланията на главния герой.

“При снимането на “Царска пиеса” цареше невероятна атмосфера, която често се превръщаше в хаос - сподели Цветана Гайдарджиева. - Въпреки бохемската си натура Тодор Колев и Коста Цонев бяха много дисциплинирани като актьори.

И двамата, бог да ги прости, много се ядосваха, когато ситуацията излезеше извън контрол. Ту някой от участващите във филма липсваше или закъснавяше, ту операторите не се бяха подготвили навреме или се случваше нещо друго, което изнервяше всички.
Тесните гримьорни на читалището се изпълваха с викове и разправии, но после нещата тръгваха отново както трябва, а до вечерта всичко се забравяше.”

Един ден се снима една от трудните и заредена с много емоции сцена, в която изневерилата на Петър Мария плаче и се разкайва пред него в кабинета на директора на театъра, който е и баща  в ролята на Евстати Стратев.

Вече към края на епизода операторът спира и казва, че трябва да смени лентата. Сядат да го изчакат, а когато операторът и помощникът му изведнъж млъкват и се споглеждат гузно, всички скачат и питат какво е станало.

Оказва се, че в камерата не е имало лента през цялото време. “Какво се случи оттук нататък, не мога да разкажа - пише в спомените си Тодор Колев. - Важното е, че повторихме целия епизод и го заснехме, този път с лента. Не зная дали в света има друг подобен случай.

Но да не стане така, че някой ден той да се появи в американското кино да кажем и те пак да излязат първи. Този път ние сме първите. Да се знае!”