Кисинджър искал информация за българин, осъден на смърт за шпионаж

https://www.24chasa.bg/Article/2260343 www.24chasa.bg
Хенри Кисинджър искал информация по случая от US посолството в София.

Българинът, осъден на смърт за шпионаж през 1974 г. - Хенрих Шпетер, остава жив, благодарение на натиска на световното обществено мнение и на активните дипломатически совалки, които продължават няколко месеца. От случая се интересувал лично американският държавен секретар Хенри Кисинджър. Той пратил кратко писмо до щатското посолство в София, показват документи на Държавния департамент, разсекретени по  искане на “24 часа”.

 На 8 юни 1974 г. Кисинджър иска от американския посланик в София Мартин Херц подробности по случая. Дни преди това Херц е съобщил във Вашингтон за публикация в “Работническо дело”, че 53-годишният български евреин Шпетер е осъден на смърт чрез разстрел по чл. 104 от НК. Според грамата на процес от 27 май до 1 юни 1974 г. в София Шпетер бил потвърдил, че “от няколко години работил за чужди разузнавания”.
“Това е първият случай в последните 4 г. (в България), когато е издадена смъртна присъда за шпионаж. Няма индикации за кого е работил Шпетер. Чуваме от западни колеги в дипломатическите мисии, че за САЩ и Израел. Без съмнение шпионажът продължава независимо от ерата на разведряване и ако се налага, ще бъдат издавани най-строги присъди”, пише Херц през юни 1974 г.

Случаят предизвиква голям обществен интерес отвъд океана. Месец след присъдата, на 6 юли 1974 г., видни икономисти, сред които Джон Кенет Гълбрайт, публикуват протест в “Ню Йорк таймс”. Конгресмени пращат запитване до Държавния департамент. В резултат на натиска Кисинджър настоява за редовни сведения от посолството в София за обжалването на присъдата.

“Не очаквам пресата да съобщи нито за обжалването, нито за изпълнението”, отговаря посланикът. Той обещава да следи случая, но се съмнява, че разговори с българските управляващи ще дадат резултат. Скоро след това Херц праща във Вашингтон грама, че “случаят Шпетер” може да не е изолиран инцидент.  Финландският посланик споделил с него за изчезването на двама българи, участвали в икономически преговори с
Финландия.

Според посланика тези случаи може да са свързани със затягането на икономическия сектор в България. Последните случаи на т. нар. икономически шпионаж съвпадали с партийната и правителствената кампания за увеличаване на производителността на труда и стягане на трудовата дисциплина. Херц отбелязва, че в българските медии не се появява нищо за Шпетер и западните реакции.

Няколко дни по-късно посланикът се обажда на министърката на правосъдието Светла Даскалова. Споделя с нея, че вероятно случаят “Шпетер” е базиран на изключителна процедура, свързана с националната сигурност.
Казва , че в Държавния департамент са получени много запитвания и се чуди как да им отговори, защото обвинението не е публично достояние. Интерес имало и от страна на Конгреса. Херц изразил и съмнения, че Шпетер е попаднал на мушката заради еврейския си произход. Министърката отрекла и обяснила, че е съден по НК, в който имало точни текстове за шпионаж.

Това, което правело случая изключителен, бил фактът, че шпионските истории били редки в България. Имало само 2 големи случая през 50-те и 60-те г. Еврейският произход на Шпетер не бил фактор за пращането му на съд и строгостта на присъдата му.
Министърката припомнила, че България има най-много евреи на водещи позиции в сравнение с други страни в района. Обещала да прегледа доказателствата, процедурата и присъдата и обяснила, както на австрийския посланик, че виновността трябвало да се докаже с безспорни доказателства дори при направени самопризнания. Потвърдила, че Върховният съд ще гледа обжалването на 5 август 1974 г., но след него трябвало да се произнесе и Държавният съвет.

На 2 август американският посланик съобщава, че австрийският му колега се обадил на зам.-министъра на правосъдието. Продължавайки да спазва инструкциите на своето правителство, подновил натиска за снизходителност.

Дипломатът бил помолен да съобщи на Върховния съд интереса на австрийското правителство и изразил надежда, че присъдата ще бъде намалена. Зам.-министърът посъветвал шефа на австрийския парламент да прати телеграма до колегата си в София.
На 17 август 1974 г. американският посланик съобщава, че на 5 август Върховният съд е разглеждал случая, а на 10 август е потвърдил смъртната присъда.

Решението не било публикувано. За него съобщава Би Би Си на 14 август, но БТА отрича. Информацията се потвърждава от австрийския посланик, който на 16 август получил информация от Министерство на правосъдието.

“Един факт, за който преди не сме били информирани, е, че Шпетер не просто е обвинен в шпионаж, а в шпионаж срещу СССР”, пише посланикът в доклада. Според него наблюдателите в София се надявали последната възможна инстанция - Държавният съвет, да не потвърди присъдата или да я смекчи по повод амнистията за 30-годишнината от 9 септември.

Прочети още по темата:

Българин, осъден на смърт, докрай вярвал, че е невинен

Синът на осъдения на смърт за шпионаж българин: Татко искаше да се върне в България, но се боеше

Държавна сигурност изтръгвала с шантаж показанията на осъден за шпионаж

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният блус музикант Буги Барабата е починал тази нощ! Скръбната вест съобщиха негови колеги от радио "Z Rock". Не се съобщават причините за кончината на 58-годишния музикант. Той бе една от най-колоритните фигури в българския блус и рок. Истинското му име е Марио Събев. Той е роден на 24 декември 1960 г.

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.