Иван от “Вчера” днес съветва шефа на БНТ

https://www.24chasa.bg/Article/226290 www.24chasa.bg

Какво се случва с Иван, главния персонаж на легендарния роман „Вчера", след 1989 г., ще узнаем, когато продължението му излезе в издателство „Сиела". Владо Даверов трябва да предаде текста до месец. Книгата под заглавие Primetime може да стане сензацията на пазара.

Феноменалният успех на „Вчера", който бе изненада и за самия автор, се дължеше на откровеното задълбаване в реалните преживявания на няколко поколения българи. Даверов описа, без да се плаши или да оцветява в розово живота в годините, когато се формира личността - времето на училището.

Няма читатели, които не са се познали в Иван, Ростислав, Дана, Марина и другите ученици от немската езикова гимназия. Всичко, което изживяват тийнейджърите, е описано в романа с най-привлекателната клопка за публиката - сравнение със себе си и находчив хумор.

Владо Даверов предава текста си в края на октомври. Романът трябва да излезе в
Владо Даверов предава текста си в края на октомври. Романът трябва да излезе в "Сиела" до края на годината. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

За тази идентификация с героите, чувствата и дори лафовете на „Вчера" помага едноименният филм на Иван Андонов от 1988 г. Не са рядкост хора, които са го гледали 3-4 пъти. Актьорите Христо Шопов, Георги Стайков, Чочо Попйорданов, Георги Русев, София Кузева, Никола Рударов създадоха аура, която им свети и до днес.

Кадри от
Кадри от "Вчера": Христо Шопов в нежна сцена със София Кузева. СНИМКИ: АРХИВ НА ФИЛМА

Сега се намираме пред същата възможност, защото Владо Даверов заявява, че Primetime е абсолютно кинематографичен, както и „Вчера". Готов е за екран.

Христо Шопов тренира с най-добрия си приятел Георги Стайков.
Христо Шопов тренира с най-добрия си приятел Георги Стайков.

Иван, който стана прототип на Христо Шопов, е разказвачът в новия роман, или самият автор. Също като него той е писател и работи в БНТ. Продължението на "Вчера" носи името Primеtime, защото действието се развива в телевизията, където праймтаймът е изключително важна част от програмата. Той е най-скъпото за реклами време, най-гледаното и най-цененото. Но за разлика от Даверов, който узна задкулисието в най-старата ни медия в ролята на шеф на кинопроизводството, Иван е съветник на генералния директор. "Много от нещата, които се случват в този роман, са се случвали в моето битие на телевизионен работник в продължение на 7-8 години. Започнах от най-ниското ниво, литературен сътрудник. Някои ще кажат, че познават този генерален директор. Други ще твърдят, че съм описал Слави Трифонов и ранните години на "Хъшове". Но романът си е чиста фикция."

Въпреки това усещане за автентичност продължението на "Вчера" не е автобиографичен роман, ни предпазва Даверов от крайни разсъждения. Животът е по-богат от моите преживявания, казва той. Но има и общи черти между него и Иван. Например политическите им убеждения са едни и същи. Момчето от немската гимназия израства с десни убеждения и симпатизира на СДС в първите години на промяната.

В основата на сюжета е срещата на "един остарял тийнейджър с младо момче, типичен представител на съвременната, шаваща по света и с друга ценностна система младеж. Даниел идва от Америка и си намира работа в телевизията. Двамата с Иван започват да работят заедно, опознават се, но преди да станат приятели, се разминават. Различията им са много повече от допирните точки".

Даниел е днешният прагматичен българин, юпито, който е професионалист, стремящ се към статус, който го доближава до "белите якички" в световния бизнес и политика. Дали в него няма да видим Симеон Дянков, който също е завършил немската гимназия в Ловеч, както и Владо Даверов?

Читателите сами ще трябва да си теглят изводите. Ето какво казва Владо Даверов: "Даниел прилича на Иван по артистичност. Само че опорните му точки са доста по-съмнителни от онези, на които се е крепил Иван и въобще младежите от "Вчера". Духът е деградирал в обратна зависимост от усъвършенстването на техниката и от нарастването на комфорта на живота. Губи се очовечаването на човека. За тийнейджърите от "Вчера", макар че са още дезориентирани за реалността на живота, има правда и неправда, честно и нечестно. Не и за Даниел. Твърде рано той свиква с аксиомата, че всичко е размито. В това отношение той е по-мъдър от Иван. Така че няма обща платформа, на която двамата да стъпят.

Това, което се случва във "Вчера", се случва и в продължението му - съзнателно съм търсил събитията да се развиват със същото темпо и в същия порядък, така че да заварят главния герой пак така неподготвен. Защото, макар че са минали 40 години, нещата си приличат и животът не се е променил кой знае колко."

Даниел има бурен живот - рано посяга към наркотиците, изключват го от художествената академия и след като печели един съмнителен конкурс за графити, заминава за Америка. Там работи в хотел за гейове. Тогава среща една жена, българка, чийто баща е дипломат в Щатите. Двамата се връщат и започват работа в БНТ.

Какво става с останалите персонажи на "Вчера"? Те са се пръснали по света, както повечето възпитаници на немската гимназия. За тях се споменава в Primetime, но не влизат в основния разказ.

Любопитната подробност е, че генералният директор на телевизията поразително много прилича на директора на гимназията във "Вчера". Някои ще открият известен генерален директор на БНТ в образа на героя на Даверов. Но той представя въобще медийната среда, онази, която добре познава. Ако някой иска да прави сравнения, ще трябва да се разрови в "групата печени телевизионери начело с генералния директор, шефа на новините и Иван. Те са демоде, извън съвременния живот, който не разбират и не усещат. Генералният директор постоянно подчертава с гордост, че е от старата школа.

 

Вместо “кон боб яде ли!”

Той казва нещо, което определя нас, всички останали от онова време: "Аз съм от старата школа и мисля като министър-председателя! Държавната телевизия е част от управлението!"

Затова и БНТ не може да критикува управлението.

Като включа Канал 1, ми замирисва на мухъл! Затова и не го включвам. Като няма мач, не знам какво става там. Това, което със сигурност продължава с нас или без нас, е животът. За моя радост - с мен! Защото около мен е пълно с некролози. Но идва ден, в който не се замисляш за смисъла на човешкия живот, а за смисъла на твоето присъствие. През моите 60 години свършил ли съм това, за което съм дошъл, запазил ли съм нещо от възторжения бунт на младежките години във "Вчера"? Тъжната констатация е, че и на 40 години основният герой Иван е точно толкова неподготвен за живота, колкото и на 20 години. Оказва се, че не помъдряваме кой знае колко и не научаваме кой знае колко.

Като теглиш чертата и направиш равносметката, се оказва, че намеренията са повече, отколкото реализацията. На мястото на надеждите за бъдещето се е настанил цинизмът, прагматичното отношение. И те обхваща диво отчаяние за съдбата на децата ти, които май са единственото създадено от теб, което можеш да докоснеш.

Основното събитие е неочаквано, странно, но абсолютно допустимо. То е като пророкувано. Аз съм сигурен, че то ще се случи в България!"

Земетресение ли е това нещастие? По-лошо, ни разтревожва писателят. Природно бедствие ли е? "Не, по-лошо! Бедствие на духа!"

Ох, слава Богу! Ще сме по-спокойни, на българите хич не им пука от бедствия на духа!

ДИМИТЪР СТАЙКОВ

 

Primetime (откъс от романа)

ПОНЕДЕЛНИК

Държавната телевизия беше пълен монополист. Разполагаше с два канала, които покриваха ефирно територията на цялата страна, както и с държавна субсидия, гласувана от парламента. Генералният директор се избираше също от парламента, след дълги пазарлъци между леви и десни. Подходящата личност трябваше да отговаря приблизително на следните условия: гъвкавост, сервилност, склонност към корупция, бруталност, егоизъм и по възможност зависимост от тайните служби. От обичайните пороци най-високо се ценеше развратът. Допускаше се също така привързаност към хазарта, с произтичащите от естеството на материята последствия. Изискванията позволяваха голяма глава с ниско подстригана, побеляла коса, широко лице и пронизителен поглед зад рогови рамки. Ако се добави елегантен костюм с подходящи обувки и вечно димяща цигара в устата, се получаваше моят генерален директор. Беше ме назначил преди година за свой съветник по всички въпроси. Подобна служба не съществуваше, но с общи усилия я измислихме. Нямах никакви отговорности, което ме устройваше напълно. Единственият ми сериозен ангажимент се изчерпваше със задължителното присъствие в директорския кабинет при сутрешния преглед на пресата.

Генералният директор четеше вестниците по неповторим, непознат на човечеството начин. Първо ги струпваше на куп и се вторачваше в тях подобно матадор в очите на бик. Очаквах всеки момент да ги наниже на скрита под бюрото шпага като овнешки мръвки на шиш. Сетне яростно се нахвърляше върху най-горния. Разлистваше го за секунди и безпогрешно набарваше дори нищожна критика за поверената му институция. Проучваше задълбочено информацията, коментара, статията или каквото там беше, сякаш от това зависеше бъдещето на планетата. Накрая преглеждаше карето с редакционната колегия, където откриваше евентуалния враг. „Зад това стои Мими Панова, да знаеш, иска да ми седне на мястото - палеше поредната цигара той, преди да посегне към следващия вестник. - Какво ще ме посъветваш?". Нямах никаква идея, разбира се, но не забравях нито за миг, че си вадя хляба именно с ценни съвети. „Трудно ще намерят по-добър от теб - успокоявах го. - Телевизионна легенда, популярна обществена фигура, почти мит." „Нали!" - кимаше одобрително генералният директор. Обичаше да е митологичен. Прехвърляше набързо останалите вестници, при което вече познатият ритуал се повтаряше под индиго, опушваше ме като свинско филе и се правеше, че не забелязва как му крада от цигарите. Към девет часа двамата почти не се виждахме под пластове дим. Генералният директор захвърляше презрително последния вестник и нареждаше по телефона на секретарката да покани управителния съвет. Той се казваше Братинов. Не управителният съвет, а генералният директор. Хари Братинов.

Членовете на управителния съвет се настаняваха около заседателната маса с вид на изключително загрижени за общественото здраве хора. В техните представи българският народ не се занимаваше с нищо друго, освен да зяпа денонощно телевизора. Те решаваха какво да се гледа, наричаха зрителите „таргет групи", разхвърляха вече произведената телевизионна плява в подходящи часови пояси, гласуваха средства за нови предавания, ръководеха със замах и същевременно внимаваха да не накривят с непремерена дума шапката на генералния директор и да си навлекат неговия божествен гняв. Впрочем на сутрешните оперативки задължително падаше по някоя глава. Стратегията изискваше жертвоприношението да се извършва редовно, за да не забравят началниците кой дърпа конците и къде расте лимонтузуто. Това бе любимият лаф на генералния директор: „Ще видите вие къде расте лимонтузуто!". Членовете на управителния съвет с изтръпнали души очакваха „мига на лимонтузуто", както го наричаха помежду си, след което с колективни усилия наместваха отново отрязаната глава на провинилия се и заседанието продължаваше. Предстоеше заключителната реч на генералния директор.

- Излишно е да ви повтарям, че всички ние независимо от конкретните си задължения към телевизията, имаме една-единствена грижа: каква картинка в крайна сметка ще се появи на монитора. Телевизионната програма не е само праймтайм, Матеев! - погледна укорно той шефа на новините, който упорито настояваше коментарната му рубрика да запази мястото си веднага след вечерната емисия. - Тъпчете се в този праймтайм като в трамвай, изживявате се като звезди, а забравяте, че дори магаре да вържа там, и то ще стане звезда! Можем ли до един да сме в праймтайма на живота например, да сме вечно млади? - зададе дежурния си риторичен въпрос генералният директор.

- Друго имах предвид - вдигна ръка като ученик споменатият Матеев.

- Ето, дори ти признаваш колко съм прав, което не ти пречи да ми късаш нервите с глупавите си претенции - качи една октава генералният директор. - А сега ще хукнеш при управляващите да хленчиш, при депутатите да се подмазваш, при вестникарите да се жалваш, ама ще ми писне някой ден и ще те уволня! - приключи набързо оперативката той, протегна се, почеса се зад врата и небрежно подхвърли: - Иване, ти остани!

Иван бях аз, а също така „нашият известен писател и сценарист Иван Иванов, мой първи помощник и дясна ръка", когато трябваше да бъда официално представен. Освен това генералният директор настояваше да се обръщам към него с „господин Братинов" пред хора, макар че помежду си говорехме на „ти". Отношенията ни се градяха върху взаимното неуважение, гарнирано с тотална липса на доверие. Усещах лъжите му от километър. Той пък надушваше моята нелоялност, сякаш се бях наръсил с парфюм. Вродената му арогантност допълваше перфектно придобития ми с годините цинизъм, неутолимата му суета прикриваше сполучливо тоталното ми безразличие. Двамата общо притежавахме едно-единствено положително качество - все още не се напикавахме на обществено място.

Наближаваше дванайсет, а по това време аз обикновено пътувах към вкъщи. Бях свикнал да подремвам следобед, заобиколен от изключени телефони, телевизори, радиоапарати и входни звънци. Напоследък дърпах дори щепсела на хладилника.

 

И Симеон Дянков е пял клетвата ни

"Много се радвам за успеха на моя съученик Симеон Дянков, макар че е по-малък от мен. Знам, че и той е пял клетвата, и той е гледал „Вчера" сто пъти, чел е първия роман! В немската гимназия в Ловеч се е запазил този стил и съм сигурен, че немалка причина за това е филмът „Вчера". Постоянно срещам съученици оттам по посолствата в чужбина. Държат се прекрасно! 90 на сто от възпитаниците на тази гимназия са на възловите места в социалния и политическия живот на страната. Те са качествени хора, участват в строежа на държавата открай време. А Симеон Дянков е икономист от изключително качество, с вроден усет и политически талант - направи истинско чудо. Не знам защо не го разбират. Но възраженията на неговите опоненти са кухи и странни за изненадващо адекватните действия на правителството. Не си спомням толкова качествено правителство преди и след 1989 г. За първи път се чувствам спокоен за тази държава!"

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Жанет Нейчева се хвали с връзка с Денис Теофиков Връзката плеймейтки – чалга певци явно се скрепява все повече. Съществен принос в това даде еротичната моделка Жанет Нейчева, която налази детето-чудо на попфолка Денис Теофиков. Жанет се похвали с опасната си близост с Денис, който се прочу с последната си песен, посветена на коронавируса

Мария прецака колежката си Алисия. Дали нарочно или без да иска, остава да гадаем. Звездата на "Пайнер" изпревари топ изпълнителката на конкурентната "Ара мюзик" за дует с един от любимите й партньор - Тони Стораро. Още в началото на март Алисия обяви, че е готова с парчето си с Човека-глас. "Новият ми дует е с Тони Стораро

Бразилската футболната легенда Ривалдо се радва на женски ласки в басейн. Той и половинката му Елиза се натискат във водата. Двамата в момента се намират в Уиндърмиър, Флорида. Под кадъра хубавицата е написала: "Любовен басейн", с което намеква какво е намислила за футболиста под жаркото слънце. "Златната топка" е женен за доста по-младата от него