Лечкови - много вироглави

https://www.24chasa.bg/Article/226345 www.24chasa.bg
Една от любимите снимки на Йордан Лечков, съпругата му Светлана и синовете им Лъчезар и Данчо.

Йордан Лечков още не може да чете, но познава буквите и срича. Не умее да пише, защото не се задържа на едно място. Бързо прави наум сметки до 20.

С такива начални умения малкият наследник и съименник на сливенския кмет тръгва в първи клас. Събитието така го притеснява, че само като си помисли какво го чака, Данчо бие силен шут на топката и хуква след нея да си я върне.

След топката тича и батко му Лъчезар. Той е 9-класник във футболна паралелка на спортното училище в Сливен, което започна с уроците на 1 септември. Часовете за тренировки на стадиона са колкото по останалите предмети заедно. Лъчо опитвал различни спортове, но избрал футбола и се зарекъл да се докаже.

“Още в началото ме помоли да не му викам Лечков, а на собствено име”, сподели треньорът му Драгомир Топалов.

“Е, така или иначе, фамилията е негова, но е честолюбив като баща си и държи сам да успява. Малко съм изненадана, но явно това е негов начин да се утвърждава с труд, а не с готово име”, коментира майка му Светлана, която добре си познава хората.

Според нея двамата синове на Йордан Лечков са илюстрация на крушите, дето не падат далеч от дървото. И тъкмо защото много му приличат, всеки упорито внушава на другите, че каквото е решил, това ще стане.

“Данчо беше много мераклия за училище. Събираха се децата от махалата и заедно отиваха. Имаше дисциплина. Знаеше, че каквото се иска от него, трябва да го направи. Няма харесвам, не харесвам”, спомня си майката на големия Йордан Лечков. Тя разказва, че сегашният градоначалник е роден в Стралджа и бил на 5 г., когато се преселили на квартира в Сливен. Не е ходил на детска градина. За тържеството в първия учебен ден 7-годишният Данчо много се потрудил да научи стихотворение. Днес кметът не помни нито ред, но майка му толкова повтаряла стихчето, че винаги може да го изрецитира:

Ученик във първи клас.

Всяка сутрин рано ставам,

никога не закъснявам.

Здраво уча и чета,

тъй голям ще пораста.

Данчо още в първи клас се записал да тренира футбол.

“Не ни е питал. Бяхме по цял ден на работа, а като се върнем, и той се е върнал. Буен беше, като мъжко дете, но не ни е създавал ядове. Бързо си правеше домашните и само за спорт мислеше, не правеше бели, никакви капризи нямаше. Беше си вързал нависоко един чувал с парцали и го боксираше за мускули”, разказва леля Ваня. Сеща се как първолакът й изчезнал от вкъщи на Заговезни. Обиколила съседите да го търси и вече щяла да се разплаче, когато на улицата я връхлетели кукери, които удряли ламаринени кутии и вдигали врява. Хлапе тръгнало към нея на четири крака, наметнало кожух с козината навън.

“Изправяше се от време на време и дрънкаше на счупена китарка. Веднага познах моя щурчо, защото под кожуха се подаваха чорапите, с които тренираше футбол. Събрал децата да се маскират и да гонят дяволите от къщите. Голяма дандания беше”, смее се майката.

Йордан Лечков от малък правел онзи триумфиращ жест с вдигната ръка - не само при точно попадение с топката, а при всеки успех. Синовете му имат същата спонтанна реакция.

И тримата Лечкови не са ходили в детска ясла или градина.

“Данчо държи децата да са колкото може повече време с родителите. Домът ни е в хотела. Лъчо и малкият Данчо пораснаха сред много хора, винаги са в голяма компания от деца. Общуват, ходят навсякъде, пипат, задават въпроси, играят свободно”, обяснява Светлана Лечкова. Извън естественото опознаване на света тя занимавала синовете си с приказки, рисуване и смятане, водела ги на уроци по английски.

Лъчезар е роден в Хамбург през януари на паметната за българския футбол 1994 г. Там проходил и проговорил, в Сливен го довели на 3 г. и половина, вече запален по топката. Майсторски жонглирал с двата крака, опитвал и удар с глава. Сам се научил да кара колело и ролери. Преди няколко години паднал и счупил крак, претърпял операции, но с лечковски инат се възстановил и се готви за футболен нападател.

Лъчезар беше на 8 г., когато се появи малкият Данчо.

“Братчето ми е подарък. Не съм виждал по-непослушен човек от него. Понякога ми писва от щуротиите му, обаче като заспи, е голяма скука”, обясняваше баткото, когато Лечков-младши навърши годинка. Страхотно занимание на двамата беше пързаляне с фотьойл по мрамора в хола.