Защо избирам българския град Созопол пред гръцкото село Созополи

https://www.24chasa.bg/Article/2270695 www.24chasa.bg

Вени Марковски

ПРОЧЕТОХ с интерес статията на Момчил Инджов в “24 часа”, но няма да се спирам върху нея - авторът има впечатления от някакво гръцко село и ги споделя с радост, един вид - това е мястото - мечта за почивка.

Предпочитам да се спра над въпроса защо българският Созопол е хубаво място за лятна почивка.

Много са причините, поради които предпочитам Созопол пред Созополи (където впрочем не съм бил, но съм бил много пъти в Гърция, като включително съм имал и две обиколки на страната, през които минах около 6000 км с кола, мотор и ферибот).

През 2012 г. заведох в Созопол мои приятели от САЩ и Франция, с които отседнахме в “Каса дел Маре”, в Стария град. Хотелчето е ново, но построено в стар стил, кокетно и - най-важното - с мениджмънт, който е мечта за всеки западен хотел от подобен род.
Движението на автомобили по тесните улички на Стария град е разрешено, макар че аз бих предпочел да е забранено - има достатъчно паркинги около пристанището, а ходенето из Стария град не е толкова изморително.

В града има няколко много добри заведения и много, в които няма смисъл да се стъпи. Но така е почти навсякъде по света, а и все пак Созопол не е тузарският курорт Хемптънс в САЩ.

Но ето какво можеш да направиш в Созопол, а не можеш на много други места:
В Созопол можеш да идеш до пристанището и да се срещнеш с ослепителната Ина Димитрова, която може да те убеди, че най-доброто нещо за твоята почивка е да се увлечеш по водолазно гмуркане.

В Созопол можеш да се срещнеш на улицата с хора от света на киното, театъра и музиката.

В Созопол можеш да се занимаваш с йога със Сара Астбъри (англичанка, преселила се в България) или да се запишеш за уроци по рисуване при мъжа .

В Созопол само на няколко крачки от хотела можеш да прекараш часове във фейския (произлиза от думата “фея”, а не от фейсбук) магазин на Тити и Лили, в който моите гостенки, свикнали да си пазаруват дрехите само в най-добрите магазини в Ню Йорк, без усилия намериха подходящи за себе си тоалети (и по този начин инвестираха в читави млади хора, а и в България).

Разбира се, свикналият на лекото мързелив нашенец би искал да бъде на почивка в смесена система:

Да живее в социализма, когато нямаше частни хотели, а само почивни станции, но задължително да го обслужват по капиталистически, ама, ако може, без пари. Или с карта от профсъюза.

Да спи в хотел, който да е хем в центъра, хем на брега.

Брегът да е хем широк и дълъг, хем да не се налага да ходи много време бос по горещия пясък.

Да има барче на плажа, но да е само за него и да не пуска чалга.
Да има чадъри и шезлонги и, разбира се, без пари!
Ако може, и с басейн наблизо, но без бетон около него.
Може, разбира се - има такива курорти, но просто не са нито в Гърция, нито в България. И не са ни по джоба.

А ние направихме друго - основният плаж, на който ходихме, бе Аркутино. Няколко пъти бяхме и на басейните в комплекса “Св. Тома”. В който има нещо много важно за родители с малки деца - детски кът, в който децата могат да бъдат оставени във вещите ръце на опитна преподавателка!

Пиша това и вече чувам недоволните гласове на възмутените читатели: “Ама как ще ида до там? Трябва да местя колата” или “Да, бе, да - и да им плащам 3 лева паркинг, че и бензин да харча. Аз на почивка ли съм дошъл, или да се развявам по пътищата”.
Е, ако мислим така, Черно море не е за нас.

Ако обаче искаме не само да си починем, а и да се разходим, да обиколим крайбрежието, да потърсим и намерим нашето любимо кътче на плажа не в центъра, а извън града... и не на последно място: да получим западните услуги на български цени - тогава определено трябва да изберем Созопол пред Созополи.

 “24 часа” публикува дискусионни текстове по темата “Гадно ли е българското море”. В обсъждането вече се включиха Капка Тодорова, Ралица Даскалова, Георги Щерев, Благой Рагин и Мария Петкова - наша читателка от Женева, Швейцария. Текстът на Вени Марковски е в отговор на статията на Момчил Инджов от 28 август. Редакцията ще публикува още коментари по темата.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания