Дончо Папазов пише фентъзи за Сталин в Мичурин

https://www.24chasa.bg/Article/2271129 www.24chasa.bg

Какво мислите, че прави един мореплавател на метри от десетки яхти край морето в разгара на лятото? Освен че плува и от време на време подкарва лодката на някой приятел, пише, но не мемоари за славните си обиколки на света.

75-годишният Дончо Папазов, който през последните години редовно прекарва лятото си в Царево (през годините на социализма градът се казваше Мичурин), е посветил времето си в писане на повест, осмиваща култа към личността на Сталин. Разположил се е в каравана на пристанището в Царево, която се е превърнала в неизменна част от пейзажа му.

Закотвил я под една върба, към която пазачите на порта упътват гостите на мореплавателя. Това лято караваната е сменила кафявия кемпер, с който до миналото Папазов се придвижваше от София до морето, но изгоря при битов инцидент.

“Пиша, като ми дойде вдъхновението, но сюжетът ми е в главата докрай”, обяснява мореплавателят. Повестта разказва за перипетиите на 30-ина верни последователи на Сталин, които в стремежа си да му се харесат започват да се обличат като него с тужурка, пускат си мустаци и лапват лула.

Дончо Папазов омайва гостите си със сладки приказки на различни теми пред караваната. СНИМКИ: ЕЛЕНА ФОТЕВА

След първоначалното възхищение към малките сталинчета, както ги нарича Дончо, Джугашвили разбира, че така авторитетът му се срива, и ги праща на заточение в Сибир. Култът към него обаче е толкова силен, че и там продължават да му подражават в облеклото и маниерите.

Накрая бащата на народите издава заповед да ги избият. Закопават ги във вечната замръзналост, но след много години случайно ги изравят, науката е толкова напреднала, че успява да ги възкреси.

И оттам започва по-интересната част на повестта, в която се преплитат елементи на фантастиката. “Пиша за удоволствие, без претенции да запълвам съкровищницата на българската литература”, с чувство за хумор казва Дончо. Голямата му мечта обаче е да подкара яхта към Червено море, където да снима филм за подводните рифове и акули. Въпреки възрастта си демонстрира отлична форма. Поддържа я с йога, кара колело и ходи бос.

От последното му голямо околосветско плаване, с което българинът учуди света, преминавайки сам невъзможния път през Ревящите 40, вече са минали 25 г., но морето още го тегли. Затова, без да се замисли, в началото на юни приел поканата от приятеля си Мариел Самсонов да направят пътешествие до Атон с яхтата на известния ветроходец Неделчо Куртев. Само че замислено като обикновена разходка до Халкидики, плаването се превръща в истинско приключение, по което може да се напише наръчник за справяне на крушенци при буря в открито море.

“Яхтата беше самоделка и планът ни беше с нея да плаваме 15-ина дни до средния ръкав Ситония, като по пътя да спираме. Потеглихме славно от Царево и минахме Босфора. В Мраморно море вятърът беше слаб и едвам се влачехме, докато накрая спряхме на остров Мармар.

Преди да акостираме обаче в пристанището, ни се счупи перката на двигателя, а ни предстоеше да влизаме в Дарданелите, където е забранено плаването без двигател. В края на краищата попаднахме в пролива, имаше добър вятър, но треперехме турците да не ни спипат и глобят.

Оправихме се и тъкмо влязохме в Егейско море, когато ни удари силен щорм повече - от 8 бала вятър. Гротът се разцепи по шевовете, вдигнахме генуата, но и тя се разцепи. С едно малко платно след 3 безсънни нощи стигнахме до Ситония и никъде другаде не ходихме”, разказва за последното си морско премеждие Дончо Папазов. Въпреки опита си като кормчия, преплавал света надлъж и нашир, е много благодарен на екипажа, който се проявил като опитен в тази тежка ситуация. А и екстремното преживяване още повече го надъхало да тръгне с яхта към Червено море.

“Винаги съм вярвал в силите си, но сега на практика видях, че и на тези години мога да издържам на безсъние. Хубаво е човек да плава със свестни хора”, спомня си за ония юнски дни мореплавателят. Пак със същия екипаж щял да се връща в Царево по море, но се случило така, че се прибрал с кола в София. Причината била току-що започналите протести срещу правителството на Орешарски, които го заварили в Гърция.

Като чул по радиото, че улиците на София са пълни с хора, веднага организирал връщането си у дома и още същата вечер се включил в шествието по жълтите павета. Решил този път да не изпуска историческия момент, както станало преди 22 г., когато на 400 км от София на гости при приятели в Бургас видял по телевизията, че гори Партийният дом.

В първите редици на сегашните протести била и дъщеря му Яна, с която много се гордее.
“Беше точно в екшъна с белия автобус до парламента, но, слава Богу, нищо не  се случи”, казва бащата.

Въпреки че е далеч от събитията в столицата, радиото му в караваната непрекъснато е включено, а вечер не пропуска да гледа репортажите за протестите на малък телевизор. Казва, че има много причини да се протестира срещу сегашното правителство, но последната особено го подразнила.

“Току-що чух по радиото, че под претекст да възродят малкия и средния бизнес някой си предложил да затворят хипермаркетите през уикенда. Това е поредното голямо безумие на комунистите”, възмущава се Дончо.

Боли го, че разделят народа на “протестираща интелигенция” и пасуващи “обикновени хора”. Въпреки внушенията обаче е убеден 100%, че протестите ще продължат и ще се радикализират наесен, “ако управляващите продължат да се правят на утрепани”.
“Отговорността за бъдеща радикализация е изцяло тяхна. Няма как да не се случи, след като 70 дни им крещят “Оставка”, а те се правят, че им пеят “Осанна”, разсъждава бившият участник във всички стачки и палаткови лагери от 90-те.

Като седесар по душа и член на Демократическата партия го боли, че на последните избори сините в различните им нюанси са останали без представителство в НС. Обяснява, че това не е основната причина да излиза на протестите, а защото не харесва това управление заради многото му грешки.

Заради тях обаче не трябвало да се стига до самозапалвания и гладни стачки. Иначе подкрепял протеста на Едвин Сугаров, но не си заслужавало “да се жертва заради цинизма отсреща”.

Папазов не крие, че изпитва симпатии към Реформаторския блок, но по-скоро “поради липса на друго вдясно”. “Мисля, че не бива всякакъв вид хора да участват в един блок,
за да изглежда по-широк.

Според мен нова опозиция трябва да има нови идеи, защото времето рязко се промени. Нужно е да излезе с програма за първата година, за две години и за един по-дълъг период. Писна ми да се излиза с този стар номер, че искаш да се бориш срещу престъпността, олигархията, да оправиш здравеопазването и образованието, да вкараш България някъде по средата на ЕС, но да казваш: “Да, ама не можем да ги реализираме, защото не сме във властта.”

Или пък, ако влязат, да се оправдават, че програмата им не се изпълнява, защото са в коалиция с еди-кой си. Това е недопустимо”, категоричен е мореплавателят. Затова препоръчва на Реформаторския блок отсега да се обърне към избирателите и да каже при какво положение няма да влезе в коалиция или ако е в опозиция, какво ще отстоява.

“Защото и в опозиция може да се помага на хората”, убеден е Папазов. Политическите размисли обаче редува със сладки приказки и лакърдии с рибарите в кръчмата им на пристанището, която те наричат кеханата. Там прекарва времето си вечер, преди да се прибере в караваната при “сталинчетата”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

"Ливърпул" закова цена от 130 млн. паунда за голямата си звезда Фелипе Коутиньо. Бразилецът е силно желан от "Барселона" и каталунците дори вече изпратиха свой представител в Англия за преговори. "Барса" може да изкуши допълнително "Ливърпул" за трансфера с добавянето в сделката на Иван Ракитич, пише испанското издание "Дон Балон".

Ураганен вятър помете изолацията на саниран блок в Севлиево. Стихията откърти 60 квадратни метра, пише dariknews.bg Фирмата-изпълнител ще възстанови щетите, нанесени в рамките на гаранционния срок на строителните работи. Бурята повали и много дървета, едно от които е паднало върху лека кола и е нанесло щети.

Най-старата и единствена подземна църква във Враца отново отвори врати, пише dariknews.bg. Носи името "Св. Николай" и се намира в двора на митрополитския храм, който е именуван на същия светия. Базиликата е изградена през 16 век и е сред малкото съхранени подземни храмове в страната. Идеята за нейното възстановяване е на врачанина Христо Илиев.