Дончо Папазов пише фентъзи за Сталин в Мичурин

https://www.24chasa.bg/Article/2271129 www.24chasa.bg

Какво мислите, че прави един мореплавател на метри от десетки яхти край морето в разгара на лятото? Освен че плува и от време на време подкарва лодката на някой приятел, пише, но не мемоари за славните си обиколки на света.

75-годишният Дончо Папазов, който през последните години редовно прекарва лятото си в Царево (през годините на социализма градът се казваше Мичурин), е посветил времето си в писане на повест, осмиваща култа към личността на Сталин. Разположил се е в каравана на пристанището в Царево, която се е превърнала в неизменна част от пейзажа му.

Закотвил я под една върба, към която пазачите на порта упътват гостите на мореплавателя. Това лято караваната е сменила кафявия кемпер, с който до миналото Папазов се придвижваше от София до морето, но изгоря при битов инцидент.

“Пиша, като ми дойде вдъхновението, но сюжетът ми е в главата докрай”, обяснява мореплавателят. Повестта разказва за перипетиите на 30-ина верни последователи на Сталин, които в стремежа си да му се харесат започват да се обличат като него с тужурка, пускат си мустаци и лапват лула.

Дончо Папазов омайва гостите си със сладки приказки на различни теми пред караваната. СНИМКИ: ЕЛЕНА ФОТЕВА

След първоначалното възхищение към малките сталинчета, както ги нарича Дончо, Джугашвили разбира, че така авторитетът му се срива, и ги праща на заточение в Сибир. Култът към него обаче е толкова силен, че и там продължават да му подражават в облеклото и маниерите.

Накрая бащата на народите издава заповед да ги избият. Закопават ги във вечната замръзналост, но след много години случайно ги изравят, науката е толкова напреднала, че успява да ги възкреси.

И оттам започва по-интересната част на повестта, в която се преплитат елементи на фантастиката. “Пиша за удоволствие, без претенции да запълвам съкровищницата на българската литература”, с чувство за хумор казва Дончо. Голямата му мечта обаче е да подкара яхта към Червено море, където да снима филм за подводните рифове и акули. Въпреки възрастта си демонстрира отлична форма. Поддържа я с йога, кара колело и ходи бос.

От последното му голямо околосветско плаване, с което българинът учуди света, преминавайки сам невъзможния път през Ревящите 40, вече са минали 25 г., но морето още го тегли. Затова, без да се замисли, в началото на юни приел поканата от приятеля си Мариел Самсонов да направят пътешествие до Атон с яхтата на известния ветроходец Неделчо Куртев. Само че замислено като обикновена разходка до Халкидики, плаването се превръща в истинско приключение, по което може да се напише наръчник за справяне на крушенци при буря в открито море.

“Яхтата беше самоделка и планът ни беше с нея да плаваме 15-ина дни до средния ръкав Ситония, като по пътя да спираме. Потеглихме славно от Царево и минахме Босфора. В Мраморно море вятърът беше слаб и едвам се влачехме, докато накрая спряхме на остров Мармар.

Преди да акостираме обаче в пристанището, ни се счупи перката на двигателя, а ни предстоеше да влизаме в Дарданелите, където е забранено плаването без двигател. В края на краищата попаднахме в пролива, имаше добър вятър, но треперехме турците да не ни спипат и глобят.

Оправихме се и тъкмо влязохме в Егейско море, когато ни удари силен щорм повече - от 8 бала вятър. Гротът се разцепи по шевовете, вдигнахме генуата, но и тя се разцепи. С едно малко платно след 3 безсънни нощи стигнахме до Ситония и никъде другаде не ходихме”, разказва за последното си морско премеждие Дончо Папазов. Въпреки опита си като кормчия, преплавал света надлъж и нашир, е много благодарен на екипажа, който се проявил като опитен в тази тежка ситуация. А и екстремното преживяване още повече го надъхало да тръгне с яхта към Червено море.

“Винаги съм вярвал в силите си, но сега на практика видях, че и на тези години мога да издържам на безсъние. Хубаво е човек да плава със свестни хора”, спомня си за ония юнски дни мореплавателят. Пак със същия екипаж щял да се връща в Царево по море, но се случило така, че се прибрал с кола в София. Причината била току-що започналите протести срещу правителството на Орешарски, които го заварили в Гърция.

Като чул по радиото, че улиците на София са пълни с хора, веднага организирал връщането си у дома и още същата вечер се включил в шествието по жълтите павета. Решил този път да не изпуска историческия момент, както станало преди 22 г., когато на 400 км от София на гости при приятели в Бургас видял по телевизията, че гори Партийният дом.

В първите редици на сегашните протести била и дъщеря му Яна, с която много се гордее.
“Беше точно в екшъна с белия автобус до парламента, но, слава Богу, нищо не  се случи”, казва бащата.

Въпреки че е далеч от събитията в столицата, радиото му в караваната непрекъснато е включено, а вечер не пропуска да гледа репортажите за протестите на малък телевизор. Казва, че има много причини да се протестира срещу сегашното правителство, но последната особено го подразнила.

“Току-що чух по радиото, че под претекст да възродят малкия и средния бизнес някой си предложил да затворят хипермаркетите през уикенда. Това е поредното голямо безумие на комунистите”, възмущава се Дончо.

Боли го, че разделят народа на “протестираща интелигенция” и пасуващи “обикновени хора”. Въпреки внушенията обаче е убеден 100%, че протестите ще продължат и ще се радикализират наесен, “ако управляващите продължат да се правят на утрепани”.
“Отговорността за бъдеща радикализация е изцяло тяхна. Няма как да не се случи, след като 70 дни им крещят “Оставка”, а те се правят, че им пеят “Осанна”, разсъждава бившият участник във всички стачки и палаткови лагери от 90-те.

Като седесар по душа и член на Демократическата партия го боли, че на последните избори сините в различните им нюанси са останали без представителство в НС. Обяснява, че това не е основната причина да излиза на протестите, а защото не харесва това управление заради многото му грешки.

Заради тях обаче не трябвало да се стига до самозапалвания и гладни стачки. Иначе подкрепял протеста на Едвин Сугаров, но не си заслужавало “да се жертва заради цинизма отсреща”.

Папазов не крие, че изпитва симпатии към Реформаторския блок, но по-скоро “поради липса на друго вдясно”. “Мисля, че не бива всякакъв вид хора да участват в един блок,
за да изглежда по-широк.

Според мен нова опозиция трябва да има нови идеи, защото времето рязко се промени. Нужно е да излезе с програма за първата година, за две години и за един по-дълъг период. Писна ми да се излиза с този стар номер, че искаш да се бориш срещу престъпността, олигархията, да оправиш здравеопазването и образованието, да вкараш България някъде по средата на ЕС, но да казваш: “Да, ама не можем да ги реализираме, защото не сме във властта.”

Или пък, ако влязат, да се оправдават, че програмата им не се изпълнява, защото са в коалиция с еди-кой си. Това е недопустимо”, категоричен е мореплавателят. Затова препоръчва на Реформаторския блок отсега да се обърне към избирателите и да каже при какво положение няма да влезе в коалиция или ако е в опозиция, какво ще отстоява.

“Защото и в опозиция може да се помага на хората”, убеден е Папазов. Политическите размисли обаче редува със сладки приказки и лакърдии с рибарите в кръчмата им на пристанището, която те наричат кеханата. Там прекарва времето си вечер, преди да се прибере в караваната при “сталинчетата”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Добромир ДОБРЕВ Почетният президент на "Локомотив" (Пд) Христо Бонев се изказа ласкаво за новия треньор на тима Войн Войнов. Двамата са бивши съотборници от наационалния ни отбор и дори са играли заедно на световно първенство. "Войн Войнов е много добро момче. В продължение на 4 години играхме заедно в националния отбор.

Емма Москова е родена на 8 юли 1934 г. в Карлово. През 1956 година записва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт (сега УАСГ), а по-късно учи история и археология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това специализира реставрация в градове като Рим и Париж. Москова е била директор на Националния институт по опазване

Сиамските близначки Кармен и Лупи Андраде са на 16 години и живеят в Мексико. Когато се родили, лекарите били убедени, че няма да оцелеят повече от три дни. Сега се сблъскват с много големи здравословни проблеми, но не искат да се разделят, защото това би могло „да убие една от тях“. – Толкова сме свикнали да бъдем заедно,