Дигитален гид ще рекламира Софийската Света гора

https://www.24chasa.bg/novini/article/2273315 www.24chasa.bg
Крепостта Урвич е една от атракциите в туристическите маршрути. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Специално приложение за смартфони ще рекламира от Нова година Софийската Света гора.

Дигиталният гид ще съдържа интересна информация за всеки манастир, туристически маршрути, места за настаняване, заведения за хранене, транспортно обслужване и друга полезна информация за туристите, научи “24 часа”.

Първоначално приложението, което ще е безплатно, ще бъде пуснато на български и английски език, а след това ще бъдат добавени и още възможности за четене. Целта е да се популяризира манастирският комплекс, който опасва столицата, обясни зам.-кметът по култура д-р Тодор Чобанов.

Софийската Света гора е един от акцентите в кандидатурата на града за европейска столица на културата през 2019 г. заедно с античните старини при ларгото и музея под базиликата “Св. София”. Скоро в част от градския транспорт пък ще има карти със забележителностите и кои превозни средства стигат до тях.

6 млн. лв. ще са нужни за изграждане на пътища,които да направят достъпни за хората манастирите. Общината вече има готов проект и се надява да бъде допусната за кандидатстване по програмата за “Развитие на селските райони” през следващия програмен период, за да го реализира.



Освен инфраструктура проектът включва изграждане на велоалеи и места за отдих с беседки. Планира се и изграждане на културно-информационен център за обектите от Софийската Света гора, който ще бъде до Кремиковския манастир.

Всъщност манастирският комплекс възниква през Средновековието, като се твърди, че по времето на цар Иван Александър са изградени 14 манастира около Средец (София). Историците не са единодушни колко точно са били манастирите в монашеското обединение. Ясно е обаче, че те са правени по подобие на тези в Атон.

Начело на Софийската Света гора стоял главен манастир (ларва), като до падането под турско робство това бил Бистришкият. По-късно главна обител става Драгалевският манастир. Всъщност сега 44 от общо 66 манастира в Софийска област са действащи, като някои от тях са в лошо състояние и се нуждаят от ремонт.

Сред по-интересните манастири са Кремиковският “Св. Георги Победоносец”, който се състои от две църкви - стара и нова. Старата е разрушена при нахлуването на османските турци. Тя е един от най-изящните паметници на монументалната живопис от XV век, като през 1493 г. боляринът Радивой украсява църквата със стенописи. Една от реликвите на манастира е евангелие от 1497 г., написано по поръчка на Софийския митрополит Калевит.



Близо до Кремиковския манастир е и Буховският “Света Мария Магдалина”. Това лято там археолози проучваха останките от един от най-големите и стари раннохристиянски храмове, датиран от IV - V век. Проектът е финансиран от Столична програма “Култура”, като за последните 3 г. общината е инвестирала над 1 млн. лв. в обекти от Софийската Света гора. Целта на проучването е да докаже, че изграждането на манастири в Софийска област е започнало много по-рано, а не през Средновековието.

Легенди пък свързват основаването на Курилския манастир с живота на свети Иван Рилски. Затова обителта носи неговото име. Малката църква е построена през 1593 г., като се смята, че стенописите са дело на свети Пимен Зографски.

За негово дело се сочи изписването на Подгумерския, Сеславския, Илиянския, Елешнишкия манастир и църквата “Света Петка Самарджийска” в София.

Драгалевският манастир “Света Богородишка Витошка” пък се споменава за първи път във Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман, като обителта е създадена по времето на цар Иван Александър. След падането на Средец под турско робство манастирът е опожарен. Той обаче е бил важно книжовно средище и в него е имало килийно училище.



Безспорно обаче перлата в короната на Софийската Света гора е Боянската църква, която е под егидата на ЮНЕСКО. Храмът е изграден през Х век, а по-късно е направено и укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. През ХIII век по времето на севастократор Калоян църквата е била разширена и е издигнат още един двуетажен храм. В тях могат да се видят уникални стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф. Изобразени са 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, ктиторски и царски портрети. Там е и най-старото изображение на свети Иван Рилски.

Друг интересен обект е крепостта Урвич. Изградена е през IX-X век. Известна е като последната крепост на Шишмановци. За нея и за цар Иван Асен V (известен в района като цар Ясен) разказват много легенди и предания. Имала е високи бойни кули, като останките на една от тях могат да се видят и днес. Всъщност Урвич е единствената спомената крепост от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. От няколко години с подкрепата на Столичната програма “Култура” старините се проучват от екип начело с проф. Николай Овчаров и доц. Бони Петрунова.



Благодарение на тях стана ясно, че Урвич не е била просто отбранителна военна крепост, а малък град с предградия и производствени центрове. През 2011 г. там бяха открити 18 монети на цар Иван Александър, като според проф. Овчаров те са част от съкровището на Шишмановци. Монетите били заровени между 1371 г. и 1372 г. в притвора на църквата “Свети Илия”. Намерени са и следи от по-ранен период на крепостта, вероятно IV - VI в. Установено е и че около църквата е имало манастир, който е функционирал до XVII век.