19 г. приятели на Илко Ескенази не вярват, че се е удавил

https://www.24chasa.bg/Article/2276091 www.24chasa.bg
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ

В края на септември през 1994 г. пред хотел "Нимфа" във ваканционно селище "Ривиера" край Варна, което тогава е почивна станция на властта, депутатът от СДС Илко Ескенази се удавя с джет в морето.

И до днес, 19 г. след инцидента, негови приятели и близки не крият, че и тогава, и сега не вярват във версията с удавянето на политика, защото бил изключително опитен плувец.

"Преди да се случи съдбоносното събитие с джета, Илко каза, че ще разкрие много
неща за външния дълг на Народна република България". Този важен факт си припомня днес проф. Александър Джеров, близък приятел и колега на Илко Ескенази в последните години преди 1994-а. Още през 1993 г. Ескенази прави изявление пред медиите в парламента, като заявява, че има данни за парите на разузнаването в чужбина и разполага с информация за наши фирми и какво представляват те в действителност.

"Беше се нагърбил да разследва докрай какво е станало с изнесените навън пари на България през външнотърговските дружества. И да върне еврейските имоти, но не успя и с двете", казва политик от онези години.

Външният дълг се свързва не само с критичната икономическа ситуация в България в началото на 90-те години. Мнозина изследователи провиждат тъкмо в неговото натрупване през последните години на управлението на Тодор Живков генезиса на т. нар. червени пари, които после митично ги свръзват с червените куфарчета, с които започна ерата на българския капитализъм през 90-те години.

"Има няколко мафиотски линии в държавата и ще разкрия някои организации пред журналистите", казва тогава бившият вицепремиер. Темата за външния дълг го занимава докрай - потвърди и сега проф. Джеров, - той замина за Париж, където трябваше да проведе някои срещи в тази връзка и след това да обяви информацията в пленарната зала на парламента. С оглед на подготовката за това може би той се прибра в своя роден град Варна да си почине и да систематизира всичко онова, което беше научил. И тогава, знаете, че Илко се удави, при положение, че е един от най-добрите плувци, познавачи на Черноморското крайбрежие и водните опасности."

През годините се появяват различни истории за това, което се е случило.

Според една от тях Ескенази влиза на своя отговорност в бурното море. Друга твърди, че времето и условията за екстремния спорт са били перфектни. Общото между двете е, че депутатът не е използвал спасителна жилетка. Минути след това спасителите, които отговарят за района, установяват, че нещо се е случило с него. Екипът реагирал мигновено, пристига на мястото на инцидента за секунди, но въпреки това намира само джета, а едва по-късно тялото на депутата.

Ето какво пише и в официалната експертиза, която ни бе предоставена от брата на Илко Ескенази - проф. Аврам Ескенази. (Четете интервюто с него по-долу.)

Според експертизата Илко Ескенази е навлязъл с водния мотоциклет на около 60-70 метра от брега и на 20 метра от ограничителната червена шамандура при благоприятна хидрометеорологична обстановка. В документа е отбелязано, че по времето на инцидента - около 14,15 ч. на 28 септември, бризът откъм морето е бил 1 бал, вълнението на морето - 0,5 -1 бала, а облачността е 4 бала. Точно в момента, в който пада от джета, той не е забелязан от свидетели. Разследващата комисия установява, че водният скутер е бил в пълна изправност. Пострадалият е отказал спасителна жилетка, което експертите считат за основна причина пострадалият да бъде открит фатално късно. В заключение се допуска като вероятна причина за трагичния инцидент "извършване на завой с неподходяща за състоянието на морето скорост". Ако водачът е наведен ниско над кормилото, е възможно при подскачане от вълните той да се нарани в областта на лицето, заключават експерти. Председател на експертната група е капитан далечно плаване инж. Николай Симеонов, началник на Държавната инспекция по корабоплаване - Варна.

Мистерията около смъртта на Илко Ескенази се увеличава и от различните слухове и версии, че той е убит. Според една от тях бившият вицепремиер бил дръпнат от водолаз, докато карал джета. Друга мълва пък гласи, че той е улучен с
гумен куршум, който не оставя видими следи върху тялото след удара.

Излязлата по-късно медицинска експертиза след аутопсията оспорва всички слухове за убийство и потвърждава - Илко Ескенази е починал вследствие на удавяне.

Ето какво заявява доц. Павел Павлов пред медиите след направената аутопсия: "Случаят с Илко Ескенази е много ясен - категоричен съм: причината за смъртта е удавяне. По тялото му нямаше сериозни изменения, които да сочат някаква злонамерена намеса. Имаше една малка повърхностна раничка на носа, вероятно от удара от таблото на джета, след което най-вероятно е загубил съзнание или пък е бил зашеметен. Още когато правихме аутопсията, бяхме сигурни - механичното увреждане беше само тази повърхностна и малка раничка. А се говореше за специални оръжия, за водолази, които са го чакали под водата, за да го дръпнат и удавят - такива фантасмагории..."

Следи от наркотични и упойващи вещества не са били намерени в тялото му. Въпреки че в обществените среди усилено се говори, че дръжките на джета са били намазани с
нервно-паралитично вещество, което впоследствие се разнася в кръвта и не може да бъде открито. Запознати със случая твърдят, че Ескенази се опитал да избегне шамандура, когато се е обърнал и загубил съзнание, което се оказва фатално за него.

А според професионални спасители и спортисти възможността джетът да го удари така, че да предизвика летален край, е нищожна...

След 10 ноември Ескенази се оказва един от малкото добри наши юристи в областта на авторското право. Владеенето на няколко чужди езика и умелото комуникиране с чужденци го правят добър дипломат. През 1990 г. се включва в екипа за правна експертиза на СДС заедно с Георги Марков, Стоян Ганев, Александър Джеров и Стефан Савов.

"На среща у нас със Стоян Ганев и Илко Ескенази стана ясно, че трябва да се направи юридически център на СДС, защото наближаваха изборите.

Успяхме да привлечем едни от най-именитите адвокати по онова време, като се почне от Александър Караминков и Йордан Соколов и се стигне до Александър Джеров и Христо Данов", спомня си бившият депутат и конституционен съдия Георги Марков.

И Александър Джеров си спомня, че Илко Ескенази е бил особено полезен на СДС в законадателната комисия на парламента. "Като политик помагаше много за разкриване на някои отрицателни явления от страна на комунистическата партия. Илко и като човек беше прекрасен - много възпитан, кротък и тактичен. Обичаше да идва следобедно време в моя кабинет, да сяда на един фотьойл и да казва: "Малко ще подремна". И ние го оставяхме за кратко и това го възраждаше. България и демократичната общност
загуби много с неговата смърт, която според мен не е случайна", казва днес Джеров.

През май 1992 г., след смяната на някои министри Ескенази влиза в първото синьо правителство. Поканата за вицепремиерското място не приема лесно. Според него това е огромен ангажимент и трябва да бъде сигурен в себе си. Решението да се съгласи взема, защото смята, че има добри идеи, които могат да бъдат полезни.

А и правителството се нуждаело от човек, който да координира икономическите министерства, както и цялата икономика в международен и вътрешен план.

Как Ескенази си представяше, че България трябва да направи икономически реформи?

От интервютата му по това време като депутат в 36-ото народно събрание става ясно, че още тогава той е очаквал, че приватизацията на държавните предприятия може да се случи по два начина. Единият - като се спазват правилата и се прави на светло - тоест прозрачно.

За другия той предрича: "Илюзия е да се смята, че една бърза приватизация в такива срокове, за каквито се претендираше, може да бъде извършена без масови мошеничества, злоупотреби или пренебрегване на задължителните правила."

Месец преди смъртта си в интервю за външния дълг Ескенази заявява: "Още в началото на 1990 г. в парламента срещнахме упорита съпротива, за да не се разкрие истината - къде и за какво са отишли парите. Някои медии и депутати твърдят, че средствата са отишли за инвестиционни проекти. Нищо подобно. Никой не е проверявал за това ли са похарчени тези пари. От 1985 до 1987 г. има анализи в чуждата преса, които пророкуват, че за България 1991 г. ще бъде катастрофална Въпреки всичко нашите управници вземаха заеми, кърпеха дупки и затъвахме все повече и повече... Те носят не само наказателно-правна отговорност, но и морална пред целия народ."

Някои медии твърдят, че Ескенази е идеологът на "пирамидите", за което бил премахнат по-късно. Според тези публикации ужилени от схемата напомняли, че именно той е бил една от основните причини да не се приемат допълнителните поправки в закона за банковата дейност. Така е трябвало да се изнесат 20 милиарда лева, които по-късно да бъдат реинвестирани в приватизацията.

Проф. Александър Джеров обаче е скептичен към подобни твърдения и споделя: "Много се съмнявам Илко Ескенази да бъде свързан с "пирамидите". Нямам представа да е имал такава дейност, все пак с него бяхме добри приятели и никога не е засягал такава тема. Да не забравяме, че когато човек си отиде, винаги преобладават отрицателните изказвания".

Заради качествата си Илко Ескенази е бил спряган за премиерското място и за потенциален нов шеф на БНБ. Получава посмъртно наградата "Йони Нетаняху" през 1998 г. за дейността си като гражданин и политик.

Проф. Аврам Ескенази:

Предупреждаваха ни да не ровим около смъртта на брат ми

- Проф. Ескенази, преди ден проф. Александър Джеров каза пред "24 часа", че брат ви е искал да огласи важна информация за външния дълг на България след негово пътуване до Париж. Помните ли за такова пътуване?

- Много добре си спомням, че той ходи в Париж, даже имам негова снимка оттам. Това, което проф. Джеров ви е казал, го чувам за първи път, въпреки че с него общувахме след това, но не е ставало дума за такива неща.

- Кога брат ви пътува до Париж?

- Предполагам, че е било десетина дни преди смъртта му. Било е септември месец със сигурност. Аз лично не знам каква информация е могъл да получи във Франция. Знам обаче, че правителството на Филип Димитров беше ангажирало германски експерти, които бяха работили точно над външния дълг. Илко ми е казвал, че е разговарял с тях, когато са идвали в България. Това обаче е било през 1992 г., когато беше вицепремиер.

- Нещастен случай ли е това, което се случи с брат ви?

- Смятам, че е нещастен случай, но винаги остава някакво съмнение. Не съм 100% убеден, защото съм чул много версии и някои от тях имат известна правдоподобност. Случи се така, че няколко души ни предупредиха да не бъркаме в тази история, да не се опитваме да дълбаем. Все пак това може да се разглежда и като човешка грижа или приятелски съвет, но, от друга страна, си мислиш, че може наистина да има някаква причина, за да ти казват подобно нещо. В крайна сметка, след като съм чул от няколко души тези предупреждения, може да са имали някакво основание...

- Имаше ли опит брат ви в карането на джет?

- Знам, че беше карал повече от един сезон, а освен това беше много добър плувец.

- Знаете ли друг път да е влизал в морето без спасителна жилетка?

- И до днес не мога да се примиря, че е влязъл във водата без жилетка. Предишните пъти е слагал, но дали редовно, не помня.

- Направената аутопсия показва смърт от удавяне, можете ли да кажете кой и как водеше разследването тогава?

- Разследването се водеше във Варна, като дори ни изпратиха и документацията по него. Грижливо бяха направени нещата. Имаше експертизи, а на аутопсията беше допуснат наш личен приятел - лекар, който в едно свое интервю по-късно заявява, че смъртта на брат ми е нещастен случай.

Знам, че главният прокурор Иван Татарчев искаше да възобнови следствието, но по някаква причина тази работа не стана.

- Две години след брат ви, който е бил вицепремиер, убиха и бившия премиер Андрей Луканов. Последваха и други политически убийства. От дистанцията на времето как ще коментирате - дали брат ви е имал опасно важна информация?

- Почти съм сигурен, че е така. Особено като вицепремиер, официално се знае, че той се занимаваше с въпросите на дълга. Очевидно е разполагал с много чувствителна информация и е възможно няколко от тогавашните така наречени бизнесмени да са били засегнати.

- След смъртта му някои медии обявиха брат ви за идеолог на "финансовите пирамиди". Има ли нещо вярно в това според вас?

- Това е абсолютно скандално. Има дори документални доказателства, че той всъщност прави точно обратното. В две негови интервюта през 1993-1994 г. Илко обяснява какво е това "пирамида" и какви са последствията от участието в една такава схема. По този начин за тези, които разбират от нещата, брат ми се явява като човек, пречещ на възникването на "пирамидите". Това естествено би се превърнало в хипотеза за смъртта му. Хората, правили "пирамидите", това ги е притеснявало.

- Участвал ли е Илко Ескенази като консултант и член на управителния съвет на Първа частна банка?

- Така беше, но според мен той изобщо не си е давал сметка за тези конструкции и предполагам, че нещата са му били представяни така: ето ти си един много добър експерт, за първи път ще направим истинска частна банка. На него този тип десни идеи му бяха в кръвта и вероятно се е хвърлил много ентусиазиран в това начинание, а както се оказа по-късно, това е една съвсем друга схема. От моя гледна точка Илко е бил добронамерен и въобще не си е давал сметка, че ще бъде използван в известен смисъл.

- Имахте ли преки впечатления какви са били усещанията на брат ви за властта?

- Той се мъчеше да реализира тези десни идеи, най-общо казано. Да направи нещо ново в България. Илко не се е събудил след 10 ноември с десни убеждения, напротив, ние сме закърмени по този начин. Дори дядо ни е бил народен представител от партията на Андрей Ляпчев "Демократичен сговор", бил е и кмет на Варна.

Георги Марков, бивш конституционен съдия:

Искаха Илко да стане председател на Общото събрание на ООН, после Стоян Ганев отиде там

"За мен беше голяма чест, че ние сме приятели. Познаваме се още отпреди 1989 г., тъй като той работеше като научен работник в Правния институт в БАН, а там се намираше канцеларията на списание "Държава и право", на което аз бях секретар и така се запознахме. Споменът ми за него е, че той беше невероятно ерудиран човек. Илко беше една от знаковите фигури на партията в началото на 90-те години. Според мен ставаше за председател на парламента, за министър-председател, за външен министър, както и за правосъден. Веднъж бях поканен от Стоян Ганев в министерството. Там той агитираше Илко да стане българският председател на Общото събрание на ООН, но Ескенази поиска време да помисли, защото такъв пост е изключително отговорен, в крайна сметка замина Стоян Ганев в качеството си на външен министър.

С него СДС и демокрацията загубиха страшно много. Илко беше един от малкото общоприети личности, беше уважаван от политическия противник БСП и от всички останали заради неговия интелект, образование и ерудиция.

Илко беше един от малкото адвокати след 10 ноември, който разбираше от търговско и патентно право и няма никакво съмнение, че е бил ползван като консултант при създаването на Първа частна банка. В това няма нищо чудно, тъй като той беше голям експерт.

При ремонта на кабинета на Филип Димитров, който стана 1992 г., Илко бе вицепремиер и ми каза: "Как да управляваме, при положение че ние нямаме никаква информация. Аз съм вице и искам от съответните служби информация за конкретни неща и не я получавам. Бяхме саботирани, а не информирани."

Илко Ескенази е депутат в 7-ото ВНС и в 36-ото народно събрание. През май 1992 г. е избран за вицепремиер по икономическите въпроси в правителството на Филип Димитров. Роден е на 20 май 1949 г. във Варна. Баща му е сефарадски евреин, а майка му е от български свещенически род, чиито корени стигат до 1700 година. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като научен сътрудник в Института за държавата и правото към БАН. Членува в партията Обединен демократичен център, бил е председател на еврейския комитет ЦИОН в България.

СТОЯН ИЛКОВ

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Куршум от предишен атентат са извадили медици от тялото на несебърския бос Димитър Желязков - Митьо Очите след престрелката между хората му и групата на Божидар Кузманов - Божо Кравата в Слънчака! Това разказаха вчера пред съда доктори, помогнали за спасяването на Очите, научи "България Днес". Лекарите се явиха да свидетелстват по делото срещу

Манчо Ковачев осветли проблем с простатата. Ходя до тоалетна по 50-60 пъти на ден, оплака се изпеченият врачански мошеник За памперс се разплака в съда изпеченият врачански измамник Манчо Ковачев. Гангстерът разигра истински шоу спектакъл пред спецмагистратите, които решаваха дали да го пуснат от ареста заради проблемите му с простатата,

На доста необичайна случка станаха свидетели тази сутрин шофьори в столичния КАТ. Автомобил от опашката за смяна на талони изтърбуши вратата на един от каналите за технически преглед и почти падна в него. Не е ясно дали причина за инцидента е нетърпението на водачът да смени скъпоценните табели или техническа неизправност във возилото е довела за