Българин измисли как да направи умни пари

https://www.24chasa.bg/Article/2286258 www.24chasa.bg

Българин се прочу по света, след като с малък екип учени от Университета в Северна Дакота (North Dakota State University) измисли технология за вграждане на ултратънък силициев радиочестотен идентификационен чип в тънка хартия, върху която може да се печатат пари, дипломи, чекове и документи.

За постижението на 59-годишния Вал Маринов от април досега говорят от Флорида до Китай.

“За мое щастие имаме комбинация от нещо, което хем е важно за всеки, хем е лесно обяснимо”, казва Маринов пред “24 часа”.

До декември той има покани да представи метода пред учени в Денвър, пред държавната компания, която печата китайските пари и чекове в Пекин, пред международна среща на банкови шефове и експерти по сигурността в Москва и на среща за сигурността на документите, организирана от Сикрет сървис във Вашингтон, които водят титанична битка с фалшивите банкноти.

“Бих се радвал Сикрет сървис да се заинтересува от технологията. Затова приех покана за презентация. Но сега има параноя от масово подслушване и следене. Хората може да помислят, че вграждането на чип в банкнотите е нов начин за тотален контрол, макар че тази мярка би защитила техните пари от фалшификация”, казва Маринов.

Той признава, че идеята за “умна хартия” не е нова. През 2008 г. прочел, че преди 10 г. Японската и Европейската централна банка обявили намерение да сложат електронни чипове в банкнотите. “Повече от 10 г. по-късно такива банкноти още няма. Фалшификатите продължават да заливат света”, казва Маринов.

Всъщност хартия с вградени радиочестотни идентификационни чипове съществува, но тя не става за печатане на пари и документи, а се ползва за “умни” етикети. Затова идеята за умна хартия за масова употреба се оказала истинското предизвикателство за българина и колегите му. Отначало екипът бил 8-9 души, сега останали 4-ма.
“Да вградят радиочестотен идентификационен електронен чип са опитвали различни

университети и изследователски звена в Западна Европа, както и японската фирма “Хитачи”, но опитите все още не са довели до приложимо решение”, споделя българският учен. Една от възможните причини е, че този чип трябва да е по-тънък от 20-30 микрометъра.

“За да се изтъни и вгради в хартията, използвахме процес, наречен Laser Enabled Advanced Packaging. Наше изобретение е методът за вграждане, а не продуктът”, казва Маринов.

Като се връща в годините, и той самият е изненадан колко бързо електрониката е обсебила живота на хората. “Като студент в Техническия университет в Русе никога не съм предполагал, че моята четка за зъби ще бъде електронна. Но след като стана, реших, че електрониката може да добави и ново ниво на сигурност в парите чрез “електронната” хартия. “Всъщност хартията не е електронна. Електронен е чипът, който се вгражда в нея и който носи автентичната информация. Целта на разработката бе това да стане така, че да може да се прилага навсякъде и да гарантира истинността на водните знаци на банкноти, печати на дипломи и визи, подписи на документи и т.н.”, казва Маринов.

Той пристигнал в САЩ през 2000 г., след като 4 г. работил в Кипър, а преди това 1 г. в Южна Корея. Започнал работа в Университета в Северна Дакота във Фарго, а през 2002 г. се присъединил към Центъра за нанометрични проучвания и инженеринг към висшето училище.

“Освен че преподавам, се занимавам с научни изследвания, както повечето университетски преподаватели в САЩ. Не са много обаче изследователите, които имат късмета да създадат нещо, значимо за цялото общество. Медиите съобщават шумно предимно за медицински, но не и за технически постижения. Ние сме късметлии, че изобретението ни получи широко медийно признание”, казва Маринов.

След първото представяне през март т.г. в Сан Франциско бил поканен да говори за изобретението на конференция, организирана от Института на инженерите по електроника в Орландо, Флорида. “Бях на летището в Денвър, когато ми позвъниха от Би Би Си за интервю, което бе разпространено от Дискавъри нюз и световните медии”, спомня си Маринов. Оттогава непрекъснато получава запитвания от частни и правителствени организации по света, които искат сътрудничество, или заедно да лицензираме технологията”, разкрива Маринов.

По закон обаче собствеността на изобретението принадлежи на университета. “Понеже нямат опит с интерес от подобен мащаб, ми предложиха да взема нещата в свои ръце”, казва българинът. Той разбрал, че за да води преговори с потенциални инвеститори,
 трябва да регистрира фирма и лицензира технологията от университета. Тъкмо това направил преди броени дни. Сега търси човек, който да я оглави и да води разговорите с инвеститори.

“Трябва да е човек с опит в преговори и умение да разкрие какво стои зад технологията. Докато нещо е в лабораторията, инвеститорите никога не знаят дали то ще заработи. Затова не обичат да поемат големи рискове. Предпочитат по-сигурни инвестиции”, обяснява Маринов.

Това е една от основателните му тревоги: “Много големи идеи са умирали от лабораторията до пазара. Учените в САЩ наричат това долината на смъртта. За да се внедри нашата технология и производството да стане масово, е нужно финансиране, и то съществено”, казва Маринов.

Той признава, че и в момента има много добра работа, която осигурява нелош доход на него и семейството му. “Не парите са ми мотив да продължа напред, но ще бъде жалко, ако една полезна идея не види бял свят. Сигурен съм, че ако не го направя аз, само след няколко години ще го направи друг”, казва българинът.

Технологията още не е патентована, но заявки са пратени във всички промишленоразвити страни. “Скоростта на патентните бюра не е висока, така че очаквам патента най-рано след около 2-3 г.”, смята Маринов.

Той казва, че значимостта на една технология от този тип се измерва с няколко неща. “Първо, да е технически осъществима, второ, да е евтина, и, трето, да е лесна за масово производство. Всеки може да сложи чип в хартия. Въпросът е дали може да го направи на ниска цена и за масово производство”, разсъждава Маринов. Разработката на технологията отнела на него и колегите му около 3-4 г. и била финансирана с повече
от половин милион долара от американското министерство на отбраната. “И след толкова години обаче не мога да твърдя, че технологията е напълно ошлайфана и че сме изчерпали възможните идеи за приложение”, споделя българинът.

Според него освен за вграждане в банкноти, дипломи, нотариални актове и други документи изобретението може да намери още приложения в различни области. Например в производството на памперси за възрастни. “В момента в старческите домове в САЩ има нещо като норма - памперсите за възрастни да се сменят на 4 часа. Това обаче може да значи, че памперсът се сменя, когато не е нужно, или обратно - не се сменя, когато трябва”, обяснява Маринов. Нашата технология може да позволи това да стане в момента, когато е необходимо. Крайният ефект може да са милиони, спестени на пациенти и домове за стари хора.

Маринов тъгува, че никой в семейството му не планира да тръгне по стъпките му. Поне засега. Големият му син, на 27 г., работи като следовател в шерифски офис. Малкият - на 16, се увлича по геополитика. Съпругата му е художник реставратор, но “понеже САЩ са на 200 г. и няма какво толкова да се реставрира, се грижи за нас”, казва ученият.
За сметка на това един от екипа, измислил технологията, е българин - докторантът Юри Атанасов. Роден е в Русе, но от години живее със семейството във Фарго.

Маринов е готов да подаде ръка и на други млади хора от България, които се интересуват от технологии. “Ако са завършили бакалавърска степен с успех над 5, имат отличен английски и искат да учат по магистърски и докторски програми в САЩ в областта на електронните технологии, нека ми се обадят. Ще им осигуря стипендии и безплатно обучение, което иначе при нас струва в момента около $18,000 на година за чужденци”, обещава Маринов.

100 бизона с чип - в Политехническия музей в София

Любопитните могат да видят как изглежда хартията с вграден електронен чип, създадена от Маринов и екипа му, в една банкнота от 100... бизона.

“Понеже нямам право да създам долари или друга реална валута, направих няколко, които нарекох бизони по името на талисмана на спортните отбори от нашия университет. Една от банкнотите пратих в Националния политехнически музей в София, които поискаха да им разкажа за разработката", казва Маринов.

Банкнотите са произведени на т. нар. лазерна установка, която направили за проекта. Намира се в центъра за нанотехнологични проучвания и инженеринг към университета. “Тя е прототип на промишлената апаратура, която би се използвала за редовно производство", казва Маринов.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и