Януш Бугайски: Въздушни удари в Сирия може да засилят гражданската война

https://www.24chasa.bg/Article/2292914 www.24chasa.bg

С американския анализатор ЯНУШ БУГАЙСКИ разговаря Алексения Димитрова:

- Войната в Сирия чука на вратата, г-н Бугайски. Какво мислите за позицията, която заеха САЩ по въпроса?

- Правилно или не, Белият дом начерта "червената линия" преди няколко месеца, когато каза, че ще предприеме военни действия, ако химически или биологични оръжия са били използвани от сирийския режим на Башар Асад.

Президентът Обама изчисли, че ако сега САЩ останат пасивни, ще изгубят доверие, а техните усилия ще бъдат лишени от стойност.

Администрацията (на Обама - бел. авт.) смята, че избрани въздушни удари срещу сирийски правителствени цели в отговор на химическата атака срещу невъоръжени цивилни граждани могат да възпрат по-нататъшни жестокости, а и да изпратят сигнал към Иран, че Вашингтон е готов да предприеме военни действия, ако Техеран продължава да развива ядрената си оръжейна програма.

- Бихте ли анализирали аргументите "за" и "против" военна намеса на САЩ в региона?
- Всички американски администрации са изправени пред незавидната дилема между пасивност и приемане на масово убийство, от една страна, или намеса и опасност от още по-голяма регионална нестабилност, от друга. Москва, която се противопоставя на американската интервенция в Сирия, не се сблъсква с такива политически или морални дилеми заради масовите кръвопролития на собственото си цивилно население както по време на комунизма, така и в периода на посткомунизма. В случая с Косово, както в случая с Босна и Херцеговина, западното военно участие спря цивилните кланета. В Ирак и Афганистан, въпреки че убийствени режими бяха отстранени, гражданската война ескалира. В случая на Сирия въздушните удари могат засилят въстаническите сили, включително и елементи, които са по-антизападни, отколкото правителството на Асад, и всъщност да засилят гражданската война.

- Какви могат да бъдат основните последици от настоящата ситуация?

- Според най-добрия сценарий американските въздушни удари могат да допринесат за създаване на патова ситуация между правителството и бунтовническите сили, което да доведе до конструктивни преговори за мир.

Според най-лошия сценарий западно участие би могло да стане предвестник на разпадането на страната, разширяване на терористичната активност в региона, увеличаване на заплахите за съседни страни като Турция, Ливан, Йордания и Израел, и провокиране на много по-натрапчиво иранско участие.

- Как според вас трябва да действа България в тази ситуация - да запази неутралитет, да подкрепи военни действия или да се обяви срещу тях?

- Като член на НАТО България трябва да реши каква роля ще играе със или без своите съюзници по време на вероятната въздушна военна кампания. Парадоксално е, че докато Франция енергично се противопостави на американската военна мисия в Ирак, сега е на преден план в подкрепа на САЩ срещу Сирия.

Българското правителство трябва да декларира какви точно са националните интереси на България в разгръщащия се конфликт. Това означава анализиране на по-широката стратегическа картина, в която открито противопоставяне на американската операция може да обслужи амбициите на Русия в Близкия изток и да нанесе щети на дългосрочните интереси на НАТО, което също така може да навреди на дългосрочните български интереси.

- Как България да се отнесе към бежанската вълна? Всеки ден между 50 и 60 сирийци пресичат южната българска граница, в някои дни стигат и до 100...

- Всички европейски страни са изправени пред проблеми с бежанците  и трябва да координират отговорите си със съседите и с институциите на ЕС. Истинските политически бежанци се страхуват за живота си, трябва да им се намери място за настаняване, защото никога не се знае кога палачинката ще се обърне и приемащите няма да станат бежанци, искащи убежище в други страни.

- В своята последна книга споделяте наблюденията си за Западните Балкани. Колко от тези наблюдения са валидни и за Източните Балкани?

- Новата ми книга "Завръщането на Балканите" е анализ на държавите от Западните Балкани, които са изправени пред трудни предизвикателства по пътя към своята европейска, а понякога към своята собствена вътрешна интеграция, особено Босна и Херцеговина, Македония и Косово. Въпреки това някои от моите наблюдения са валидни и за останалите балкански страни, които са вече част от Евросъюза.

Популизъм, етнонационализъм и социален конфликт могат да ескалират във всяка страна, подложена на дългосрочна икономическа стагнация.

Това важи особено за случаите, когато институциите остават крехки или са предмет на пристрастно политическо влияние, където официалната корупция е широко разпространена, когато са налице тесни връзки между политици и престъпници, и в които чуждестранните фактори (като Русия) допълнително подкопават принципите на закона , на правовата държава и бизнес прозрачността. В този смисъл България става първостепенен кандидат за нестабилност.

- В книгата твърдите, че десетилетие след американско изтегляне от Западните Балкани, кризата в ЕС може отново да върне САЩ в региона.

Това валидно ли е за Източните Балкани, като се имат предвид сирийският конфликт и нарастващото руско присъствие в България чрез инвестиции в имоти по Българското Черноморие, увеличаване на броя на руските туристи и т.н.?

- САЩ остават ангажирани на Западните Балкани, особено на дипломатическо ниво. Въпреки това регионът вече не е американски приоритет, тъй като ЕС пое ролята да привлече тези страни към съюза чрез специфични реформи.

 Въпреки това, ако ЕС не успее в проекта си за разширяване заради вътрешна криза и нерешителност, тогава опасността от подновявяне на конфликтите ескалира. В някои случаи в това може да бъде замесена и България, особено ако Македония се изправи пред междуетнически конфликт и потенциално териториално разделение, или ако кризата в Гърция изостри национализма и конфронтацията с Македония и Турция.

Колкото до Русия, Путин иска да възстанови влиянието на Москва на Балканите и вижда България, особено при управлението на социалистическо правителство, като по-сговорчив "малък брат" , който може да бъде привлечен и убеден да отвори страната към политическите амбиции на Русия и непрозрачни бизнес интереси.

- Вие сте женен за българка. Следите ли със съпругата си събитията в България през последните месеци? Какво мислите за нестабилната ситуация след изборите през май и антиправителствените протести срещу кабинета?


- Жена ми следи събитията в България много по-отблизо, отколкото аз. Тя редовно публикува в САЩ статии за нещата в България, особено в Eurasia Daily Monitor, който се публикува всекиедневно от Фондация "Джеймстаун" във Вашингтон. Тези анализи са широко четени в политическата общност във Вашингтон.

- Кое според вас е най-доброто за България в настоящата ситуация - предсрочни бързи избори или да се даде шанс на новото правителство?


- Сегашното правителство има ограничено доверие, тъй като е подкрепено от крехка и почти абсурдна коалиция, състояща се от социалисти, националисти и турското малцинство. Тя среща намаляваща обществена подкрепа и увеличаващ се бунт от страна на средната класа.

Предсрочните избори могат да бъдат единственият надежден вариант, тъй като правителството виси на подкрепата на ултранационалисти и малцинствата, които ще стимулират по-широко социално негодувание, ако бъдат приемани за фактор, който ще определя политиката на правителството за постигане на техните тесни политически интереси.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реформа трябва, и то в полза на пациентите

    Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а тарикати са превърнали някои болници в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в