Български лекар в САЩ - в екип, създал нов препарат срещу рак

https://www.24chasa.bg/Article/2304065 www.24chasa.bg

Българският лекар Константин Христов, който 25 г. работи в САЩ, е един от екипа от 10-ина световни учени, създали нов противотуморен препарат.

“Препаратът, който носи работното название р28, блокира деленето на туморни клетки и показва ефективност при някои видове рак у човека”, каза д-р Христов за “24 часа” при краткото си завръщане в София.

Резултатите от проучванията на екипа са публикувани в едни от най-авторитетните научни списания в областа на рака - Cancer Research и British Journal of Cancer. В тях учените описват как работи препаратът.

“P28 не е токсичен, избирателно навлиза в туморните клетки, където се свързва с наличния в ядрото р53 дефектен протеин, стабилизира го и по така спира делението на туморните клетки. Освен това установихме, че р28 потиска ангиогенезата (образуване на кръвоносни съдове) и с този втори механизъм също потиска туморния растеж”, казва д-р Христов.

Проучването било проведено първо върху туморни клетки в епруветка. След това продължило у животни с клетки от различни тумори. Накрая завършило върху болни с напреднали форми на рак, резистентни на химио- и лъчетерапия. “Това бе фаза 1 - клинично проучване, при която се отчита допустимата доза и евентуалното повлияване на туморите от приложеното лечение. Изследвани бяха болни с тумори на дебелото черво, меките тъкани, белия дроб, гърдата и меланоми. При някои болни се получи добър клиничен ефект”, разказва д-р Христов. Той завършил медицина през 1963 г. в България. “Първоначално 2 г. бях селски доктор в родния си видински край. Мечтата на родителите ми бе да стана проспериращ лекар във видинската болница. Но още като студент ме интересуваха научните изследвания, исках да правя неща, които другите доктори у нас не правят. Заради това класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия, гинекология ми се виждаха неадекватни за сериозна изследователска дейност”, споделя той.

Това било времето, когато в България пробивали път молекулярната биология и генетика. “Вече бе открита двойната спирала на ДНК и се водеха горещи спорове коя генетика е по-правилна - на Лисенко или на Мендел. Създаваха се нови институти към БАН и към тогавашното здравно министерство. В Онкологичния център в “Дървеница” се откриваха нови клиники и лаборатории и се вършеше сериозна изследователска работа. Имаше изключително добри специалисти, повечето от които бяха специализирали в едни от най-добрите оннкологични центрове в Европа. Според мен това бе най-добрият, романтичен период в развитието на Онкологичния център”, казва д-р Христов.

През 1966 г. младият лекар печели конкурс и става аспирант в Онкологичния център. Там работи 22 г. и стига до професор. През 1971-1972 г. печели две международни стипендии от Европейската агенция за борба с рака в Лион и от Хумболтовата фондация в Германия. Така работи 3 г. в онкологичните лаборатории към университета във Фрайбург и раковия център в Хайделберг. “Винаги обаче се връщах в България - исках да въведа поне част от нещата, научени в Германия”, казва лекарят.

След завръщането си създава лаборатория и помага на млади колеги от Онкологичния център и от медицинските институти в София и Пловдив да защитят дисертации.
През 1988 г. се явява на конкурс към Международната агенция за борба с рака във Виена. “От 74 кандидати спечелиха 12, сред тях - и аз”, казва той. Така през 1989 г. се озовава в раковия център към Калифорнийския университет в Сан Франциско, където остава 1,5 г. “Мислех да се връщам в България, защото още ми пазеха лабораторията в онкологията. Но свалихте Живков и настана бъркотия”, споделя Христов.

Един ден се обадил на проф. Марин Мушмов - тогава шеф на онкологията. “Той ми каза, че в София има режим на тока и топлата вода, че няма мляко за децата, да не говорим за пари за наука”, казва лекарят. В края на разговора професорът го посъветвал, че ще е добре, ако може да си намери поне за няколко години работа в САЩ. “Думите му ми подействаха отрезвяващо. Давах си сметка, че няма да ми е лесно. Бях вече на 53 г., имах лаборатория в София и хора, с които да работя, куп научни титли и звания. Оставането ми в САЩ означаваше, че трябва да започна от нулата, както става с всички чужденци тук”, казва д-р Христов. Решението обаче е взето. В следващите 3 г. той работи като гост-професор в лабораторията за ракови изследвания към Калифорнийския университет в Бъркли. Води и един от аспирантите си от София да му помага.

През 1994 г. се явява на конкурс в Онкологичния център на Илинойския университет в Чикаго. Печели го, хабилитира се и вече почти 20 г. има лаборатория и провежда научни изследвания в областта на експерименталната терапия на рака.

Още при постъпването му заявили директно: Искаме да създадете самостоятелна изследователска програма. Даваме ви добра заплата, офис, помощници и $ 40 000,
за да почнете изследователска дейност. Но ако след 3 г. не сте в състояние да получавате грантове да се издържате и да плащате заплати на помощниците, ще ви освободим, спомня си Христов. “Рискът бе голям - не вярвах, че ще успея. Затова 3 г. оставих жена ми в Бъркли, където тя вече имаше работа”, казва българинът.

Най-трудно му било да пише и печели грантове, макар че имал добри идеи. “Преди 20 г. в САЩ само около 20% от кандидатите за грантове в областта на рака получаваха финансиране. В момента е още по-трудно - добро финансиране получават едва 10-15%”, споделя д-р Христов. Това според него прави оцеляването на научните кадри в университетите изключително трудна задача. “Всяка година трябваше да пиша поне 2-3 проекта, от които поне един да получи финансиране, за да мога да издържам лабораторията. Системата е жестока, но справедлива, оцеляват добрите, загиват слабите”, казва д-р Христов.

Това обаче не го отклонявало от основния му научен интерес. “През всички тези години и в България, и в САЩ се стремях да разбера не как изглеждат туморните клетки - това е работа на патолозите, а как функционират. Това е важно, защото определя до голяма степен тяхната злокачественост, резистентност към химио- и лъчетерапия. Освен това получената информация открива възможност за създаване на нови противотуморни препарати, които да атакуват специфични гени”, коментира д-р Христов.
Според него тези проучвания са директно свързани с т.нар. индивидуализирана
терапия на рака, където всеки болен би следвало да получи лечение, базирано на генетичния профил на неговите туморни клетки. “С малки изключения, разочарованията в тази насока са големи, тъй като синтезираните нови противотуморни препарати, атакуващи специфични гени, са или токсични, или имат краткотраен ефект, който с времето намалява и туморите стават резистентни. Човешкият геном е съставен от около 30 000 гена, които са различно представени при всеки отделен тумор, така че е обяснимо защо новосъздадените таргетни препаратни и наличните около 30-40 цитостатика работят при някои болни, но нямат ефект при други”, обяснява докторът.

Д-р Константин Христов: Вече го пробвахме върху 44 болни

- Как стигнахте до новия противотуморен препарат, д-р Христов?

- Препаратът p28, който създадохме и премина първа клинична фаза, бе изолиран от непатогенната бактерия Pseudomonas aeruginosa. Става дума за секретиран от бактериите нискомолекулярен белтък със специфична конфигурация на молекулата. За да има клинично приложение един белтък, трябва да е нискомолекулярен, иначе се получава имунологична реакция с всичките й неприятни клинични прояви.

- Как получихте такъв белтък?

- За да постигнем това, привлякохме към колектива японския молекулярен биолог Тору Ямада. Той накъсва молекулата на белтъка на малки вериги, една от които - именно р28, не предизвика отрицателна имунологична реакция у хората и показа забележителен противотуморен ефект.

- Колко души участваха в проучването?

- Проучването продължи повече от 10 г. и в него участваха в различно време между 10 и 15 специалисти: микробиолози, молекулярни биолози, фармаколози, токсиколози, патолози, клиницисти химиотерапевти, хирурзи.

- Колко струваше проучването?

- То бе финансирано от Илинойския университет и от една частна фирма. Бяха похарчени близо 10 млн. долара.

- А клиничното проучване?

- В САЩ има много строги изисквания за проучване на нови противотуморни препарати у хора. Тези изиквания се следят от FDA - Федералната агенция по лекарствата. В нашия случай проучването започна с 44 болни с напреднала форма на рак в различни органи. Става дума за първа фаза на проучване, където се отчита предимно токсичноста на препарата и допустимите дози. Проучването завърши върху 14 болни, като при някои от тях резултатите бяха доста обнадеждаващи.

- Какво предстои оттук нататък?

- Създаването на нов противотуморен препарат за клинично приложение е изключително труден и скъп процес и продължава най-малко 10 г. Освен това, за да влезе в ежедневната практика, препаратът трябва да се окаже по-малко токсичен и по-ефективен от съществуващите противотуморни препарати.

- Знае ли се как вашият препарат уврежда туморните клетки?

- Нашите проучвания показаха, че препаратът се свързва с протеин p-53 в туморните клетки и го стабилизира. В около 50% от различните видове рак у човека (гърда, стомах, дебело черво, бял дроб) p-53 е дефектен, мутирал, което прави туморите резиiтентни към лечение. Стабилизирайки р53 с помоща на р28, може да се потисне делението на туморните клетки не само в един, а в няколко вида рак и в различни органи. Това именно прави р53 твърде обещаваща цел при създаването на нови противотуморни препарати, по които в момента работят едни от най-големите фармацевтични фирми в света като “Мерк”, “Рош” и “Зонофи”.

- Ще има ли скоро клинично приложение р28?

- За да влезе в лечебната практика, р28 трябва да премине фаза 2 и фаза 3 клинични проучвания със стотици болни.

- Кога очаквате да стане това?

- За тези фази са необходими десетки и стотици милиони долари. Затова в момента се търсят фармацевтични фирми или големи инвеститори, които да закупят патентите и да проведат клиничните проучвания. Сам по себе си р28 не се произвежда за клинично приложение, няма го в аптеките. По-нататъшната му съдба ще бъде в ръцете на други изследователи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният блус музикант Буги Барабата е починал тази нощ! Скръбната вест съобщиха негови колеги от радио "Z Rock". Не се съобщават причините за кончината на 58-годишния музикант. Той бе една от най-колоритните фигури в българския блус и рок. Истинското му име е Марио Събев. Той е роден на 24 декември 1960 г.

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.