Дянко Марков: Легионерите са националисти, а не фашисти

https://www.24chasa.bg/Article/2311593 www.24chasa.bg
Дянко Марков

Дянко Марков дойде в редакцията на "24 часа" с написано опровержение по повод интервю на Велислава Дърева във вестника. В него между другото тя казва: "Председателят на БДФ Дянко Марков обяви от парламентарната трибуна, че антиеврейските закони са върхът на справедливостта и човеколюбието."

Партия БДФ (Български демократичен форум), основана през 1990 г., е идеен приемник на учредения през 1930 г. Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ) и преименуван през 1935 на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Дянко Марков е членувал в тях.

Сега той е на 91 години. "Моля да поместите обяснението ми по случая, за да не останат читателите ви с невярната представа за мен като човек неморален в залеза на дълголетния ми живот", поиска г-н Марков. 

Дянко Марков започна да разказва случки и факти от живота си и когато стигна до убийството на сина му през 2010 г. в САЩ, се просълзи. Болеше го, че от неговия клон на големия плевенски род Маркови вече няма мъжки наследник.
Предлагам ви житейската история на Дянко Георгиев Марков, пълна с драматични мигове, трагични обрати и много смърти. Но и с един идеализъм, къкъвто днес, уви, вече не вирее по нашите земи.

3 март 1944 г. Дянко Марков, току-що е прооизведен в първи офицерски чин - подпоручик, с баща си Георги край царския дворец в София.

Роден е през 1922 г. в Плевен. Баща му Георги Марков е адвокат, майка му Недялка Караджова - гимназиална учителка по български език. Дянко е вторият от четиримата синове на семейството. Другите са Марко (1920), Георги (1924) и Любен (1928). Бащата свири на цигулка и синовете му наследяват този негов талант.

Последната снимка на Дянко Марков като офицер (поручик) от българските ВВС. Направена е в началото на 1948 г., малко преди да бъде арестуван.

Георги Марков е социалдемократ още от юноша. През 1919 г. е депутат от БРСДП (широки социалисти) в ХVIII Народно събрание, първото след Първата световна война. Редактор е на седмичника на партията "Червено знаме".

Дянко Марков (вляво) беше депутат в 38-ото народно събрание от ОДС.

Разочарован от неспособността на европейската социалдемокрация да наложи поне минимална справедливост на мирната конференция в Париж след края Първата световна война, напуска БРСДП (ш.с.) и се включва в "Родна защита" - една от организациите, създадени от разочаровани запасни офицери след войната.

От нея се раждат българските младежки легиони. На 13 юни 1930 в дома на Алекси Ангелов на ул. "Криволак" 14 в София се събират водачите на някои от младежките секции на "Родна защита". На сбирката младите бунтари решават да създадат самостоятелна младежка организация със свои идейни начала и програма.

Кръщават я Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ), в знак на приемствеността към идеалите на възрожденския национализъм и "Българската легия" на Георги Раковски.
Лозунгът, който ги обединява, е "Национално мощна и социално справедлива България". В програмата им няма домогвания към властта и зависимост от традиционните или никнещите нови партии и движения.

Георги Марков освен областен водач на легионерите в Плевен, става и председател на Върховния съюзен съд на СБНЛ. Изключително близък с водачите на легионите ген. Христо Луков и ген. Никола Жеков, който наследява Луков след убийството му на 13 февруари 1943 г. Тези факти решават съдбата на Георги Марков след 9 септември 1944 г. Той е арестуван в края на септември и убит без съд в началото на октомври. И до днес лобното му място не е известно.

По пътя на бащата в легионите поемат и четиримата му синове. Дянко - през есента на 1934, когато е във втори прогиминазиален клас. Отива в клуба на СМНЛ и на стената вижда единствен лозунг: "За България, за другите, за себе си!"

Впечатлен е от обществената позиция на легионерите и се записва в техния съюз. Не след дълго обаче прекъсва членството си, защото постъпва в кадетската гимназия на Висшето народно военно училище (ВНВУ). А там, както и въобще във войската е забранена всякаква политическа дейност.

На 3 март 1944 г. Дянко Марков завършва ВНВУ като летец навигатор с чин подпоручик. Разпределен е в Пети бомбардировъчен полк в Пловдив, където е най-младият офицер в летателния състав.

На 8 септември 1944 г. при него идва летецът подпоручик Марко Марков. (Двамата не са роднини, съвпадение на фамилиите - б.а.) Той казва на Дянко, че сутринта на 9 септември няколко души ще бягат с двата самолета "Юнкерс" в Турция. Предложил и него, но командирът на ятото не се съгласил. Затова е най-добре да вземе един шмайзер и да бяга от полка.

В 6 часа на 9 септември за всеобща изненада на летците по радио "София" не прозвучава както обикновено химнът на България, а "Велик е нашият войник". Причината за това Дянко научава след години.

Онази сутрин в радиото са всички министри от новото правителство на Кимон Георгиев, който се готви да прочете обръщение към нацията. Някой се сеща, че
не могат да пуснат "Шуми Марица", бил фашистки химн.

Комунистите предлагат партизанска песен. Другите министри възразяват, че не всички са партизани. Проблемът се решава от само себе си - такава песен във фонда на радиото няма. Накрая военният министър Дамян Велчев предлага да пуснат марша "Велик е нашият войник".

След като в трапезарията на полка изслушват обръщението на премиера Кимон Георгиев и имената на новите министри, поручик Борислав Семов заявява: "Господа, в това правителство има и наши хора! Те ще разчитат на нас, а ние сме хукнали да спасяваме кожите си. Аз оставам!". Групата, подготвила се да бяга в Турция, се отказва. Остава и подпоручик Дянко Марков, решил да се прибира в родния Плевен.

Пети бомбардировъчен полк се включва в първата фаза на войната срещу Германия - в Македония и в Косово. По време на бойните действия подпоручик Марков в летателен тандем с пилота подпоручик Никола Енев няколко пъти усеща полъха на смъртта.

Седем пъти самолетът им се завръща в базата с пробойни от стрелбата на германските противовъздушни батареи. Веднъж парче от снаряд, изстрелян от германска 88-милиметрова батарея край Куманово, преминава между двамата, както седят един зад друг в самолета "Дорниер Do-17" и се забива в радиозасечника пред радиотелеграфиста.

В Граф Игнатиево подпоручик Марков е привлечен от своя колега подпоручик Рафаилов в сформиращата се тайна организация "Народно единство", която ще се бори срещу комунистическата власт. Заклева се в квартирата си в Пловдив пред евангелие, кръст и револвер, както е по устава на Априлското въстание. Рафаилов обаче забравя да вземе кръст и Марков извършва свещенодействието пред малко златно кръстче, подарено от баща му като талисман - да го закриля от нещастия при летенето.

Това кръстче го спасява при всички полети, но е безсилно, когато се намесва ДС.
От Граф Игнатиево подпоручик Марков е изпратен в Школата за инструментално и сляпо летене в Телиш. Става преподавател по навигация. Междувременно в края на юни 1946 г. заедно с разгрома на офицерския състав в армията върви и разправата с част от легионерите. Арестувани са 18 души, смятани за най-ревностни поддръжници на главния водач Иван Дочев, вече успял да напусне България. ДС кръщава процеса "Първи легионерски център". В края на 1946 г. всичките са осъдени на много години затвор, а водачът на конспирацията Илия Минев - на доживотен.

Никой от "Народно единство" обаче не търси подпоручик Дянко Марков. Само веднъж, през 1946 г., случайно среща подпоручик Рафаилов и той му казва: "Виждаш какво става. Всичко ври и кипи. Изчакай още малко. И аз чакам директива за скорошни действия..."

През пролетта на същата 1946 г. Марков се включва в още една завера, наречена "Кръст за народно спасение". За нея е привлечен от съгражданина си легионер Петър Петров. При среща между двамата в Плевен Петров му подава кутия цигари с двойно дъно.

В него Марков намира тънък лист хартия. На нея с дребни букви и на гъсти редове е написан апел срещу комунистическото управление и се призовава към решителни действия за промяна.

На 3 март 1947 г. Дянко Марков е произведен в чин поручик. Той е лектор и навигационен офицер в НВВУ "Георги Бенковски". Служи и като първи навигационен офицер към гражданското въздухоплаване. Това не му носи допълнителни пари, но утвърждава авторитета му като най-добрия специалист по навигация в България.

ДС вече плете мрежи по процеса, наречен Втори легионерски център. Поручик Дянко Марков е арестуван на 27 февруари 1948 г., докато е дежурен във Въздухоплавателното училище в кв. "Лозенец".

Във военното министерство го водят при д-р Кирил Игнатов, шеф на РО (Разузнавателно отделение) в щаба на войската. Той е лекар, бил е партизанин в Титовата армия. Сочейки Марков, казва само едно изречение: "И него на същото място!" Закарват го в ъгловата къща на ул. "Оборище" и бул. "Евлоги Георгиев" и го напъхват в "шахтата". Така наричат килията с размери 50 на 50 см. Тя е без прозорец, в нея не може да се легне и има само една отходна кофа.

След като и на третия ден не го извеждат от шахтата, Марков решава да сложи край на живота си. При обиска успява да скрие карфица и решава да я забие в глъбината на тила си, където мисли, че се намира хипофизата. Опитва по два начина, но без успех. Тилът му се оказва не толкова мек и острието на топлийката прониква едва 2-3 милиметра.

"В един момент осъзнах - каза ми Марков, - че моят бъдещ живот, който бях решил да погубя, не е моя лична собственост, а принадлежи на всички, които ме обичат и които обичам. Че нямам право да прехвърля бремето на сполетялата ме беда върху душите им - в нищо невиновни за това..."

И решава да посвети по едно денонощие на най-близките си хора - майка му, братята и любимото момиче. Чак след 15 дни го закарват в сградата до "Лъвов мост", където тогава е следственият отдел на ДС. Там му взимат офицерската куртка и му дават да облече вехта черна жандармерийска дреха. Но бричът остава - от дългото стоене прав краката му са отекли и не може да събуе ботушите си. Килията със своите 3,5 на 2,5 метра му изглежда като дворцова зала.

В края на 1948 г. на всички подсъдими по т.нар. Втори легионерски център връчват обвинителните актове. В групата е и Марко Марков, по-големият брат на Дянко. Присъдите са прочетени на 12 август 1948 г. Братята получават по 5 г. затвор.

В затвора Дянко Марков е зидар, миньор в Богданов дол и дори цигулар в малкия оркестър, ръководен от Боян Пешев, който до 1944 г. е инспектор в тогавашната ДС. От смърт го спасява фактът, че е брат на прочутия за времето си централен нападател на "Левски" и на националния отбор по футбол Асен Пешев-Капуй.

След като излиза от затвора, Марков 4 години е стругар в кооперация "Българска машина" и автомонтьор в частна работилница. По съвет на най-малкия си брат Любен, инженер по професия, но цигулар в оркестъра на Държавния музикален театър, се подготвя и печели първото място на конкурс за музиканти в същия театър.

Назначаването му е пред провал заради "лоша биография". Благодарение на добрата характеристика, дадена му от ген. Петър Вранчев, също оцелял в процеса за Втория легионерски център и станал началник на Военното издателство, Марков е назначен. Така бившият най-добър български специалист по навигация до пенсионирането си, а и след това си вади хляба с музика.

Въпреки всичко, въпреки загубата на любимия син и въпреки годините Дянко Марков продължава да работи за каузата на своя живот - българския национализъм. Миналата година издава книгата си "Свидетелствам под клетва". Във внушителния том разказва историята на своя живот, свързан с преломните моменти в България през ХХ век.

Година по-рано издава книжката "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба" (Политико-исторически обзор). В него с много аргументи и факти иска да докаже, че легионите никога не са били фашистка организация, а съюз, чийто идеал винаги е бил любовта към народа и Отечеството.

 Какво каза от трибуната на НС при свалянето на акад. Сендов

Приписваната ми от г-жа Дърева оценъчна позиция, при това от трибуната на Народното събрание, няма нищо общо с истината. Смятах до ден днешен, че г-жа Дърева не е човек, който се нуждае от средствата на лъжата и клеветата, за да защити своята позиция и вяра и/или да отхвърли тази на другомислещите.

Каква е истината?
Единственият случай, когато от трибуната на Народното събрание съм засягал въпрос, в една или друга степен отнасящ се до еврейския народ и държава, е, когато ми бе възложено от парламентарната група на ОДС (Обединени демократични сили), на която бях член, да представя мотивите на внесеното предложение за сваляне на акад. Благовест Сендов от поста зам.-председател на Народното събрание заради действията му в ущърб на националните интереси, отнасящи се до спасяването на българските евреи от унищожение в концлагерите в Източна Полша.

На уважаемата редакция на "24 часа" предоставям цялата стенограма от пледоарията ми, поместена във в. "Истина", бр. 11 от 2001 г.
(Пледоарията си г-н Дянко Марков произнася на 417-ото заседание на 38-ото народно събрание на 27 юли 2000 г. Тогава беше поставено на разискване и гласуване предложението на група депутати зам.-председателят на НС акад. Благовест Сендов да бъде свален от поста му.)

Причината за това е писмо на акад. Сендов до президента на държавата Израел, в което се настоява името на цар Борис Трети да бъде заличено от мемоарните плочи и "всякакви други мемоарни мероприятия" в гората, посветена на България, в зоната на Ерусалим. В крайна сметка мемориалните плочи бяха премахнати, а акад. Сендов - свален от поста - бел. ред.)

Тук изваждам само най-важните моменти: "Не става дума и за това дали еврейската държава и еврейският народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценят кой има заслуга за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други... Но ние имаме преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Оставям като документ картата, на която са нанесени процентите на унищожените хора от различните европейски страни.

В Полша са унищожени 90% от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на сто, в Румъния - 28%, в Холандия, Белгия и Люксемборг - 56%, в Дания - 1,55 (70 души са унищожени, всички други са били спасени с лодки). За България стои 0! За България стои 0, господа! (Силни ръкопляскания и викове "Браво" от блока на ОДС). Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС). Акад. Сендов оспори тази нула..."

За никаква народна партия в моята пледоария в това време няма и дума; за никакви антиеврейски закони, за никаква "висша справедливост и човеколюбие" в тях - това са измислици и лъжи от страна на г-жа Дърева, целяща да ме окаля.

Оставям и още нещо, уважаеми хора от редакцията на "24 часа". Това е моята малка поемка "Мамо, не плачи. Аз съм жив!", посветена на трагично погубеното момче еврейче Виктор Молхов, стъпкано и умъртвено от подивялата тълпа, хукнала за следващия мач. Прочетете го, тя е кратка. Прочетете го, г-жо Дърева. Това е моето човеколюбие. То е към всички страдащи, мъчени и убивани хора навред по света от силите на злото и насилието и не е това,което ми приписвате във вашето интервю.

(На 3 октомври 1984 г. след края на мача ЦСКА - Монако 15-годишният Виктор Молхов е стъпкан на стълбите на стадиона от напиращите да излязат хора. Вижте стихотворението на Дянко Марков в карето.)

В памет на Виктор Молхов

Мамо, не плачи!
Аз съм жив


Всеки падащ лист,
който погалва косата ти,
е докоснат от мен,
не усещаш ли?
Вечер чуй врабците,
чуруликайки, как заспиват.
Аз съм в техните
замиращи звуци.

Ето, махвам със длан
и очиствам небето,
безбрежното.
С всяка светла звезда
благославям дома,
благославям Дориан,
теб и татко...
Ненаплака ли се, мамо?

Иде зима. Щом снежец
завали, дай лице
на снежинките.
Те са всички
частици от мен.
Целувам те с тях, мамо.

А напролет. Ах, напролет!
В светлина, в ухания къпан,
облян, аз край теб ще
раста, ще цъфтя,
и от всяка тревичка
и от всеки цвят
ще ти кимам:
ЕТО МЕ, МАМО!
Колко много живот
придобих,
откакто
напуснах света,
в който тъпчат
обезумели
двуногите.
Аз съм просто навред
и оставам
до теб
завинаги, мамо!

Всяка нощ тишината
ти шепне
думи на обич и на утеха -
моите думи, мамо.
Ти ги долавяш, нали?
Само сълзите
изтрий.
Слушай само:
ОБИЧАМ ТЕ, МАМО.
НЕ ПЛАЧИ.
АЗ СЪМ ЖИВ.
Х. 1984 г.

 

 

 

 

 

 

 

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

След мозъчния тумор осъзнах, че свиренето е моя кауза Кой е той? През 2016 година американският журналист Дейвид Муър от ABC World News Tonight го нарича "музикално чудо". Свет Радославов е цигулар в ранните си 30 г., но вече пише история. Той е първият българин, поканен да участва в шоуто "Америка търси таланти".

Сладко и мълчаливо похапват Ваня Щерева и дъщеря й, певицата Мила Роберт, в столичен ресторант, видя "България Днес". Актрисата и писателка видимо бе прегладняла. Докато дъщеря й вяло боцкаше в чинията, Ваня обираше всичко от нейната и апетитно се облизваше. До талантливата Мила стоеше неотлъчно китарата й,

Жорди Гомес вече официално не е футболист на "Левски". Халфът и "сините" се разделиха по взаимно съгласие и той ще продължи кариерата си в "Омония" (Никозия). Испанецът се появи на "Герена" вчера преди тренировката на тима, видя "България Днес". Той влезе в съблекалнята и си взе довиждане със съотборниците си.