Иво Христов: Спонтанният протест срещу олигархията премина в кич

https://www.24chasa.bg/Article/2311840 www.24chasa.bg

С журналиста ИВО ХРИСТОВ разговаря Мила Гешакова

- Залязва ли протестът, г-н Христов? Съвсем наскоро социолози твърдяха, че той отнема ролята на опозицията, докато сега мнозина отчитат, че бавно и полека редиците на бунтарите оредяват.
- Протестът залязва, но се задават озъбените социални бунтове.
През първите десетина дни на летния протест оживя надеждата за нов национален консенсус. На улицата бяха десни, леви  и аполитични под общия знаменател на гнева срещу опита за официализиране на олигархията чрез кандидатурата на Пеевски.

След протестите през 1997-а се оформи първият национален консенсус - курс към ЕС, НАТО и либерална демокрация. Дори противниците тогава го преглътнаха. През 2013-а ни трябваше нов консенсус: нови изборни правила, гражданско участие в политиката, реформа на съдебната власт (дори с цената на ВНС и нова конституция). В резюме - оздравяване на българската пишман демокрация. Но шансът за нов консенсус бе убит в зародиш. Днес сме по-разделени отвсякога.

- На 4 септември автобусът се превърна в знак, че протестът излиза от гражданската си фаза. Неизбежно ли беше?
- Всичко започна като спонтанен бунт срещу олигархията, превърнаха го във виагра за угасналата синя десница, а днес се изражда в смес от кич и зле насочен гняв. Уморените протестъри скачат срещу всеки,  който им казва горчивата истина, но не и срещу онези, които ги изиграха.

В първите дни изригна дълго таено негодувание и хората се почувстваха щастливи, че не са сами в гнева си. Но някой реши да сърфира върху вълната. В деня, когато Таня Илиева разголи гръд в някаква нелепа възстановка на Дьолакроа, стана ясно, че пиарът яхва протеста. Някой взе да режисира и пакетира бунта за свои нужди. Сетне бял роял се материализира чудодейно на жълтите павета. Последваха кичозни акции с балерини и бременни жени, които "спонтанно" решават да почетат книга на асфалта. Току пред камерите. Протестът бе  "опакован" секси, но загуби смисъл и автентичност. Де факто бе приватизиран.

През лятото взе да оредява и манипулаторите му се опитаха да ескалират събитията до кръв в нощта на белия автобус. Но властта е възприела гьонсурата за своя идеология и не поддаде. Протестът още оредя.

4 септември и "голямото посрещане" белязаха идейния му фалит: съглашателството на скритите кукловоди на улицата с ГЕРБ.

От самото начало твърдя, че лозунгът "червени боклуци" не е простим емоционален изблик, а фатална политическа заблуда. Внушението, че мафията има цвят, отнапред дава индулгенция на всички другоцветни "боклуци". Връща ни в 1997-а.  Втвърдява червения електорат. А отдясно - реанимира отдавна провалилата се синя десница. Тя се вкопчи в сламката. Размаха вехти сърпове, чукове, боядиса Паметника на Съветската армия и се преименува на Реформаторски блок. Върнахме се 16 години назад. Същите опоненти, същите разломи, същите аргументи, същата бутафория. Но сините днес са слаби и се наложи да се прегърнат с ГЕРБ. Ако перифразирам злополучната теза на проф. Калин Янакиев, реформаторите претендират, че са "качеството", но Борисов владее все още "количеството". И си стиснаха ръцете в името на властта. С което изиграха надеждите на честните бунтари на паветата. Такива има и до днес.

Синята десница винаги е била фарисейска в идеологията си. Българските антикомунисти са късно заявили се борци срещу злото в минало време. Стигат до нелепици. Манипулаторите на протеста обявиха ден за почит към паметта на Георги Марков. Сиреч едната вечер почитаха паметта на писателя - жертва на живковизма, а предния ден протестираха ръка за ръка с телохранителя на същия този Живков.

- Очаквате ли напрежението да ескалира в близките месеци?
- Да. Борбата за еврофондовете е безмилостно жестока. ГЕРБ ерозира, сините имат шанс сега или никога и ще настояват за бързи избори. Властта пък няма средства да гаси социалните пожари.

- Докога властта може да се задържи?
- Докато не бъде пометена. Може дори цял мандат. Тя се показа глуха за справедливия обществен ропот в началото, но и неподатлива на режисиран уличен шантаж напоследък. Изглежда, кабинетът е в частична международна изолация и това също може да го притисне в средносрочен план.

- Ще се случат ли напролет избори 2 в 1?
- Към момента нямам отговор. По-скоро зависи от външните фактори и състоянието на хазната.

- Спрягат ГЕРБ и Реформаторския блок като бъдещи партньори. Какво общо имат освен желанието да свалят правителството?
- Подвластни са на новия Коминтерн - Европейската народна партия, която очаква от тях определена аритметика на европейските избори. Принуждава ги да взаимодействат. Съединените щати също разчитат дружните им усилия да осуетят "Южен поток" и рестарт на "Белене". Синята десница днес играе с две визитки: партийната е Реформаторският блок, а гражданската е Протестната мрежа. Взаимодейства с ГЕРБ и на двете нива, но не го признава. И дори се надява да изиграе Борисов. А ще стане обратното.

Питате какво общо имат РБ и ГЕРБ, но според мен не е ясно какво ги различава. Икономическите стратези от гражданския съвет на РБ са същите, които три години и половина клакьорстваха на г-н Дянков. Гражданският съвет на РБ мобилизира втория, експертен ешелон на десницата, след като видимите лица изчерпаха потенциала си. Няма грам промяна във философията.

- Защо новородените политически формации са все вдясно? Няма ли да се роди лява алтернатива в тази криза? (Дончева, Първанов и т.н.)
- Това е част от перверзията на прехода. Десницата у нас се ползва с презумпция за непорочност и модерност, а левицата е лоша по дефиниция, което е "заслуга" на БСП. По света е по-скоро обратното. В България няма автентична левица и това е причината за социалната деградация на обществото ни. Надявам се българите да го осъзнаят, преди да закрият държавата си.  Но автентичната левица няма да се роди  в лоното на БСП . Тя съществува и сега във фесбук, "Солидарна България" и други леви групи, убедени демократи, които подкрепиха протеста, но се отдръпнаха, след като той се превърна в пиар на новата десница.

Появата на независима левица е големият страх на олигархията през целия преход. Тя и сега се гласи да попие протестния вот с нова популистка формация, зачената в една телевизия. С площаден патос и народни танци. Солидарната алтернатива на десния модел трябва да заложи на демография, екология, образование и реабилитиране на справедливостта чрез прогресивно облагане, разбиване на монополите, защита на потребителите и реформа на правораздаването.

- Управляващата БСП сега е първа сила, а с напредването на мандата симпатиите към всеки на власт угасват. Не е ли в неин интерес изборите да са скоро?
- БСП прескочи трапа. Блудните избиратели уплашени се върнаха обратно в кошарата. Манипулаторите на протеста съживиха бесовщината от 90-те, за да реанимират синия елит, а пътьом направиха чудесна услуга на БСП. Но изиграха честните протестъри.

  • Рисковете на живото предаване - политиците трябва да ги знаят

    Рисковете на живото предаване - политиците трябва да ги знаят

    Купища въпроси остават без отговор след лайфа, който си направи лидерът на “Да, България” от Орлов мост.  Тези въпроси вероятно ще го преследват още дълго в политическата му кариера. Впрочем студентите по журналистика още във втори курс учат за рисковете на живото предаване. Всеки професионалист трябва да е подготвен за тях и да бъде на висотата
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи