Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни

https://www.24chasa.bg/Article/2318744 Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни www.24chasa.bg

МАРГАРИТА ПЕТКОВА, поетеса 

Cветът е малък. Всичко, което се случва в което и да е негово кътче, неизбежно рефлектира и при нас. Мигновено като информация и почти моментално като последствия. Няма какво да се лъжем. Обикновено рефлексиите не са приятни. Но за сметка на това са неизбежни.

Думата ми е за кипящите в момента страсти във връзка със сирийските бежанци. Много хлъзгава тема, много удобна за биене в гърдите колко сме хуманни и в същото време - тайно нелицеприятна по смисъла на "Абе нямам нищо против, ама да не са в наше село". А светът, както отдавна сме се разбрали, не е нищо повече от едно голямо село с различни махали.

Не се нагърбвам с ролята на политически анализатор - простирам се според чергата си. Знайно е, дето в България от политика и футбол разбират всички. Аз съм от изключенията. Сиреч имам си мнение, но не претендирам, че то е професионално. Но че е човешко - имам претенции. Ето защо.

Ще говоря само за времето, което помня. Сръбските емигранти. Смътно, но помня, че ги имаше. Чичо Слободан ни водеше в пилотската кабина и ни подаряваше значки ТАБСО, колкото пъти се случваше да летим с "неговия" Ил-14. Помня корейските дечица, които бяха приети в България, за да се спасят от войната. Имам много съученици, състуденти и приятели от гръцката политемигрантска вълна. Никога не сме се делили на ние и вие. Нормално. Сега приемаме сирийските граждани, които бягат от режима, от бунтовниците, от надвисналата война. Настаняваме ги в набързо обособени бежански лагери. Мъчим се да им осигурим покрив и парче хляб. Съчувстваме им. Жалим ги. Човещина. А ние сме човечно племе. Нали? Само че - от София и Враца им съчувстваме, когато са настанени
в Харманли.


В Хасково съчувствието е доста по-размито. И по-настръхнало. В самото Харманли... Преди няколко дни бях в Стрелча. Там били настанени група бежанци, те предизвикали доста притеснения сред местното население, та през нощта ги бяха прехвърлили в София, в кв. "Овча купел" и смъртта на възрастна сирийка там разбуни духовете.
Везните на една хуманитарна мисия се накланят все по-неконтролирано ту в едната, ту в другата посока.

"За" и "против" възбуждат ту милосърдие и състрадание, ту скепсис и къде неоснователна, къде основателна параноя. И това е нормално. На принципа "Разни хора, разни идеали". Нали помните, че разглеждаме проблема от чисто човешка гледна точка? Хората са в беда, трябва да им се помогне.

Дотук добре. ОБАЧЕ. Всички ли са с наистина чисти помисли и с надвиснала над тях заплаха за живота? Няма ли между тях терористи? Доста голяма част са с болести, които са много по-опасни от хремата и дизентерията, няма ли да плъзне пандемия по земите български? Бленуваната и едва достигната Европа ще отпусне ли средства за обгрижването на тези страдалци? Недоверчив човек е нашего брата. Много са го лъгали, много са му хвърляли прах в очите, през много страдания и унижения е минал сам, та не че търси под вола теле, ама все пак да погледне, не пречи. И не обвинявам никого. Винаги съм се смятала за човек, у когото грам расизъм не можеш намери, но когато в родилния дом ми донесоха големия син в една клетка с виетнамско новородено, някак си отвътре ми изскочи "Защо сте ги сложили заедно?". Поправих се моментално, но си го нося като обица на ухото. 27 години. Това - за да не ме обвините, че морализаторствам или се правя на света вода ненапита.

Казах, че се опитвам да разгледам нещата откъм чисто човешката им страна. И да попитам тези, които надигнаха вече глас против това да даваме политическо убежище на вълната сирийски емигранти: братя и сестри, не сте ли със същото настървение против опитите на Англия и Франция да не допускат българи в техните злачни и
упокойни територии?



Българи, които са тръгнали на гурбет далечен, за да изкарат някое и друго евро в повече - за децата си, за родителите си, за бедната ни татковина, в която няма работни места и се оказва, че е земен рай само на думи? Аз мисля, дето е същото. Едните са политически, другите икономически, но все хора в нужда, все търсещи спасение
Ама, ще кажете, тероризъм, болести, заплаха от битови и не само набези... Ами, ще кажа, роми, проститутки, мрежи за обиране на банкомати и още, и още...

Ако и ние като вечния Албион и част от добрата стара Европа сложим всички под един знаменател, значи няма защо да се възмущаваме, че и нас са ни тикнали под общия.
Замислете се, преди да ми наскочите с аргументи, че не съм права. Права съм. Може да ми се иска да не съм, но фактите ме опровергават. Гласовете ви чувам - вземи си ги дома тогава, като си толкова разбираща и изтъкана от човещина! Адски ми се иска да ви отговоря - пращайте, едно семейство все ще прибера, ще се посбутаме, ще им сипвам в паниците точно толкоз, колкото и на децата си, ще...

Страх ме е, че ще им мия отделно приборите и ще заливам банята с белина. Сериозно. С ръка на сърце. Мога да се направя и на мноооого широко скроена и да ям от една чиния с тези хора. Християни сме, човеци сме, ще се радваме на труда си и ще се обичаме като братя. Може и да ми се получи. Но бая усилие ще трябва да положа, бая инат, мотивация, за да потисна спонтанното "Моят дом е моята крепост!".

p>Нашият общ дом е светът. Целият. От Япония до Холивуд и обратно. От Владивосток до нос Хорн и обратно. И това не е популизъм. Понякога е по-лесно да си дадеш целия залък, отколкото да го поделиш с някого. Защото поделянето е нещо сакрално, то е акт на безрезервно приемане и споделяне на чуждата съдба. Затова е толкова трудно.
А би могло да бъде по-лесно. Просто да погледнеш от чуждата камбанария, да се поставиш на чуждото място. Когато у теб се надигне ропот срещу не самите бежанци, а срещу последствията от тяхното приемане, да си спомниш за майка си, която се грижи
за някоя баба  в Гърция, за мъжа си, който бере лук в Англия, за децата си, които мият чиниите и автомобилите на отвъдшенгенска Европа. Които са трън в очите , нарочени като крадливо и неблагодарно племе. А всички ние знаем, че НЕ СА такива. Да не се извиняваме с това, че покрай сухото гори и суровото. Да бъдем най-трудното на този свят - човеци. Поне това зависи само и единствено от нас самите.

Светът е толкова малък, че не знаеш кой и защо е застанал на прага ти. И кога ти ще застанеш пред нечий праг. И дали всъщност вече не стоиш - за да избършеш праха в стаята, а не за да те сритат като просяк. Не отблъсквай протегнатата ръка - утре ще се окаже, че точно тя може да те задържи, когато политаш в бездната.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Плевнелиев и прозападната ориентация

Да не бързаме да даваме оценки на Плевнелиев. Той е държавен глава. Добър или лош, той е в “координатната система” на националната история. Не знаем как ще изглеждат неговите думи и действия в

За грамотността на сърцето

Спрем ли да се учудваме на света - чудото изчезва* Cкъпи ученици от Випуск 2016, Вие сте в центъра на този ден, а тайно ще кажа - и в центъра на този век. Благодаря ви за вълнението, че съм с вас.

24 май - ден за гордост и срам

Немарата към езика лъха повсеместно и настъпателно Hа 24 май - Деня на славянската писменост, се сещаме колко много тачим писмеността си и колко се гордеем с нея. И с основание.

Следващата финансова криза

Краят е близо – в зависимост от това какво определение давате за “близо” и къде живеете, пише икономистът във в. “Вашингтон таймс”. Преди две седмици легендата на хедж фондовете Стенли Дръкънмилър

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Списъкът на Дилов

“24 часа” започна националната кампания “18 книги за вашето литературно пълнолетие”, подкрепена от VIVACOM. Става дума за книги, които е добре човек да е прочел,

Коментари на седмицата. №1: 18 незадължителни книги, които трябва да прочете всеки 18-годишен

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е намер едно - има над 90 000 прочитания.

Коментари на седмицата. №2: МВР хвана 49 г кока. Дозата на известен политик за 10 дни

Публикуваме отново най-четените анализи и коментари през седмицата. Този е №2, чеби са го над 42 000 души. Чудя се, когато тази седмица вътрешният министър Румяна Бъчварова обяви,

Стига плюнки по Григор!

Кой от тукашните му критици е 35-и в света в своята област. И аз не се чувствам добре, когато виждам как българският тенисист Григор Димитров пада в световната ранглиста.

Как парите за студенти да не изтичат към богати страни

Щом държавата плаща обучението на някого, той трябва да работи определен брой години у нас Над 20% от завършилите висше образование отиват да работят в чужбина.

  • Гласове по пощата - щом в Австрия може, защо не и у нас

    Гласовете по пощата се оказаха решаващият фактор на президентските избори в Австрия. Те обърнаха резултата в последния момент в полза на “зеления” кандидат Ван дер Белен срещу крайнодесния Норберт Хофер. А какъв президент ще има Австрия, е в много отношения ключово за бъдещи тенденции в цяла Европа.
  • Стефан Данаилов: Ранният Бойко ми беше фен*

    ИМА неща, които могат да стават, и неща, които не могат да станат. Затова ѝ казах (на новия лидер на БСП Корнелия Нинова - б.р.) да бъде по-голям реалист. Мисля, че тя се вслуша в това, което ѝ споделих тогава. Аз съм предан човек. Знам какви хора стоят зад мен, какво са виновни за това,