Идеален дом Авто мото Досиетата от Панама

Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни

https://www.24chasa.bg/Article/2318744 Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни www.24chasa.bg

МАРГАРИТА ПЕТКОВА, поетеса 

Cветът е малък. Всичко, което се случва в което и да е негово кътче, неизбежно рефлектира и при нас. Мигновено като информация и почти моментално като последствия. Няма какво да се лъжем. Обикновено рефлексиите не са приятни. Но за сметка на това са неизбежни.

Думата ми е за кипящите в момента страсти във връзка със сирийските бежанци. Много хлъзгава тема, много удобна за биене в гърдите колко сме хуманни и в същото време - тайно нелицеприятна по смисъла на "Абе нямам нищо против, ама да не са в наше село". А светът, както отдавна сме се разбрали, не е нищо повече от едно голямо село с различни махали.

Не се нагърбвам с ролята на политически анализатор - простирам се според чергата си. Знайно е, дето в България от политика и футбол разбират всички. Аз съм от изключенията. Сиреч имам си мнение, но не претендирам, че то е професионално. Но че е човешко - имам претенции. Ето защо.

Ще говоря само за времето, което помня. Сръбските емигранти. Смътно, но помня, че ги имаше. Чичо Слободан ни водеше в пилотската кабина и ни подаряваше значки ТАБСО, колкото пъти се случваше да летим с "неговия" Ил-14. Помня корейските дечица, които бяха приети в България, за да се спасят от войната. Имам много съученици, състуденти и приятели от гръцката политемигрантска вълна. Никога не сме се делили на ние и вие. Нормално. Сега приемаме сирийските граждани, които бягат от режима, от бунтовниците, от надвисналата война. Настаняваме ги в набързо обособени бежански лагери. Мъчим се да им осигурим покрив и парче хляб. Съчувстваме им. Жалим ги. Човещина. А ние сме човечно племе. Нали? Само че - от София и Враца им съчувстваме, когато са настанени
в Харманли.


В Хасково съчувствието е доста по-размито. И по-настръхнало. В самото Харманли... Преди няколко дни бях в Стрелча. Там били настанени група бежанци, те предизвикали доста притеснения сред местното население, та през нощта ги бяха прехвърлили в София, в кв. "Овча купел" и смъртта на възрастна сирийка там разбуни духовете.
Везните на една хуманитарна мисия се накланят все по-неконтролирано ту в едната, ту в другата посока.

"За" и "против" възбуждат ту милосърдие и състрадание, ту скепсис и къде неоснователна, къде основателна параноя. И това е нормално. На принципа "Разни хора, разни идеали". Нали помните, че разглеждаме проблема от чисто човешка гледна точка? Хората са в беда, трябва да им се помогне.

Дотук добре. ОБАЧЕ. Всички ли са с наистина чисти помисли и с надвиснала над тях заплаха за живота? Няма ли между тях терористи? Доста голяма част са с болести, които са много по-опасни от хремата и дизентерията, няма ли да плъзне пандемия по земите български? Бленуваната и едва достигната Европа ще отпусне ли средства за обгрижването на тези страдалци? Недоверчив човек е нашего брата. Много са го лъгали, много са му хвърляли прах в очите, през много страдания и унижения е минал сам, та не че търси под вола теле, ама все пак да погледне, не пречи. И не обвинявам никого. Винаги съм се смятала за човек, у когото грам расизъм не можеш намери, но когато в родилния дом ми донесоха големия син в една клетка с виетнамско новородено, някак си отвътре ми изскочи "Защо сте ги сложили заедно?". Поправих се моментално, но си го нося като обица на ухото. 27 години. Това - за да не ме обвините, че морализаторствам или се правя на света вода ненапита.

Казах, че се опитвам да разгледам нещата откъм чисто човешката им страна. И да попитам тези, които надигнаха вече глас против това да даваме политическо убежище на вълната сирийски емигранти: братя и сестри, не сте ли със същото настървение против опитите на Англия и Франция да не допускат българи в техните злачни и
упокойни територии?



Българи, които са тръгнали на гурбет далечен, за да изкарат някое и друго евро в повече - за децата си, за родителите си, за бедната ни татковина, в която няма работни места и се оказва, че е земен рай само на думи? Аз мисля, дето е същото. Едните са политически, другите икономически, но все хора в нужда, все търсещи спасение
Ама, ще кажете, тероризъм, болести, заплаха от битови и не само набези... Ами, ще кажа, роми, проститутки, мрежи за обиране на банкомати и още, и още...

Ако и ние като вечния Албион и част от добрата стара Европа сложим всички под един знаменател, значи няма защо да се възмущаваме, че и нас са ни тикнали под общия.
Замислете се, преди да ми наскочите с аргументи, че не съм права. Права съм. Може да ми се иска да не съм, но фактите ме опровергават. Гласовете ви чувам - вземи си ги дома тогава, като си толкова разбираща и изтъкана от човещина! Адски ми се иска да ви отговоря - пращайте, едно семейство все ще прибера, ще се посбутаме, ще им сипвам в паниците точно толкоз, колкото и на децата си, ще...

Страх ме е, че ще им мия отделно приборите и ще заливам банята с белина. Сериозно. С ръка на сърце. Мога да се направя и на мноооого широко скроена и да ям от една чиния с тези хора. Християни сме, човеци сме, ще се радваме на труда си и ще се обичаме като братя. Може и да ми се получи. Но бая усилие ще трябва да положа, бая инат, мотивация, за да потисна спонтанното "Моят дом е моята крепост!".

p>Нашият общ дом е светът. Целият. От Япония до Холивуд и обратно. От Владивосток до нос Хорн и обратно. И това не е популизъм. Понякога е по-лесно да си дадеш целия залък, отколкото да го поделиш с някого. Защото поделянето е нещо сакрално, то е акт на безрезервно приемане и споделяне на чуждата съдба. Затова е толкова трудно.
А би могло да бъде по-лесно. Просто да погледнеш от чуждата камбанария, да се поставиш на чуждото място. Когато у теб се надигне ропот срещу не самите бежанци, а срещу последствията от тяхното приемане, да си спомниш за майка си, която се грижи
за някоя баба  в Гърция, за мъжа си, който бере лук в Англия, за децата си, които мият чиниите и автомобилите на отвъдшенгенска Европа. Които са трън в очите , нарочени като крадливо и неблагодарно племе. А всички ние знаем, че НЕ СА такива. Да не се извиняваме с това, че покрай сухото гори и суровото. Да бъдем най-трудното на този свят - човеци. Поне това зависи само и единствено от нас самите.

Светът е толкова малък, че не знаеш кой и защо е застанал на прага ти. И кога ти ще застанеш пред нечий праг. И дали всъщност вече не стоиш - за да избършеш праха в стаята, а не за да те сритат като просяк. Не отблъсквай протегнатата ръка - утре ще се окаже, че точно тя може да те задържи, когато политаш в бездната.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Мир за покойника, война между опечалените

За публичните скандали на близките на Трифон Иванов Когато си известен, животът ти няма как да не е на показ. Бивало и небивало се обнародва или се носи от уста на ухо за всичко, което правиш.

За грамотността и свободното слово

Защо там, където резултатите от PISA са по-високи, медиите са по-свободни “ИНДЕКСЪТ на настигането” (The Catch-up index), класация, която сравнява 35 държави в Европа по 47 индикатора,

Псевдопатриотите и бедните пенсионери, които гасят бойлера от страх

Псевдопатриотите са хванали една важна черта на българите днес. Застаряващи, подозрителни, изпълнени с разнопосочни омрази, ужасени от бъдещето, което идва с глобалния свят.

Двупартийна система ГЕРБ - ДПС ли?

  Мажоритарната система е в полза на големите играчи Валери Найденов отново защитава своята теза (в статията “Говорете за вредата от магданоза”, “24 часа” от 27 април - б.р.

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Венецуела - два дни на работа

Президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви, че е постигнал великата цел, която си беше поставил Джон Мейнърд Кейнс - въвеждането на 15-часова работна седмица.

Сатирата е опасна за живота

Меркел сгреши, като позволи на Ердоган да съди германски комик. Цената за това вече е висока “Казват, че народите са като децата — не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините,

Зреят нови алтернативи

В момента има мъртво вълнение в политическия процес, а в такива времена могат да изплуват и политически трупове. Мирише на избори. Това коментира политологът Първан Симеонов пред БНР.

Където учениците са по-грамотни, има по-голяма свобода на медиите

Mедийната свобода в една страна е в пряка зависимост от представянето й в международното изследване за функционална грамотност PISA. Този e един от изводите в 5-ото издание на класацията “Индекс на

Говорете за вредата от магданоза!

За голямото табу в избирателните промени Помните ли този виц? - Адски ме цепи главата от снощи! -А с какво замези? - Кюфтета с магданоз. - Е, от магданоза ще да е!

  • Шанс за мажоритарен пробив

    Мажоритарна избирателна система в два тура - това е един от въпросите, по които хората ще могат да се произнесат на референдум заедно с президентските избори наесен. (Виж 2-а и 3-а стр.) За да е валидно решението за промяна на избирателната система, трябва да се случат две неща. Първо, в допитването да участват поне толкова избиратели,
  • Гилотини над пешеходците

    Глобата за неукрепена сграда е 5000 лева. Да стане двойна и да се налага ефективно ОТ НЯКОЛКО години правя ловки маневри, така че да не минавам по един от тротоарите на кръстовището на булевард “Мадрид” и улица “Черковна” в столицата. Там необезпокоявана върху главите на преминаващите виси усукана в странни посоки сграда.