Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни

МАРГАРИТА ПЕТКОВА, поетеса 

Cветът е малък. Всичко, което се случва в което и да е негово кътче, неизбежно рефлектира и при нас. Мигновено като информация и почти моментално като последствия. Няма какво да се лъжем. Обикновено рефлексиите не са приятни. Но за сметка на това са неизбежни.

Думата ми е за кипящите в момента страсти във връзка със сирийските бежанци. Много хлъзгава тема, много удобна за биене в гърдите колко сме хуманни и в същото време - тайно нелицеприятна по смисъла на "Абе нямам нищо против, ама да не са в наше село". А светът, както отдавна сме се разбрали, не е нищо повече от едно голямо село с различни махали.

Не се нагърбвам с ролята на политически анализатор - простирам се според чергата си. Знайно е, дето в България от политика и футбол разбират всички. Аз съм от изключенията. Сиреч имам си мнение, но не претендирам, че то е професионално. Но че е човешко - имам претенции. Ето защо.

Ще говоря само за времето, което помня. Сръбските емигранти. Смътно, но помня, че ги имаше. Чичо Слободан ни водеше в пилотската кабина и ни подаряваше значки ТАБСО, колкото пъти се случваше да летим с "неговия" Ил-14. Помня корейските дечица, които бяха приети в България, за да се спасят от войната. Имам много съученици, състуденти и приятели от гръцката политемигрантска вълна. Никога не сме се делили на ние и вие. Нормално. Сега приемаме сирийските граждани, които бягат от режима, от бунтовниците, от надвисналата война. Настаняваме ги в набързо обособени бежански лагери. Мъчим се да им осигурим покрив и парче хляб. Съчувстваме им. Жалим ги. Човещина. А ние сме човечно племе. Нали? Само че - от София и Враца им съчувстваме, когато са настанени
в Харманли.


В Хасково съчувствието е доста по-размито. И по-настръхнало. В самото Харманли... Преди няколко дни бях в Стрелча. Там били настанени група бежанци, те предизвикали доста притеснения сред местното население, та през нощта ги бяха прехвърлили в София, в кв. "Овча купел" и смъртта на възрастна сирийка там разбуни духовете.
Везните на една хуманитарна мисия се накланят все по-неконтролирано ту в едната, ту в другата посока.

"За" и "против" възбуждат ту милосърдие и състрадание, ту скепсис и къде неоснователна, къде основателна параноя. И това е нормално. На принципа "Разни хора, разни идеали". Нали помните, че разглеждаме проблема от чисто човешка гледна точка? Хората са в беда, трябва да им се помогне.

Дотук добре. ОБАЧЕ. Всички ли са с наистина чисти помисли и с надвиснала над тях заплаха за живота? Няма ли между тях терористи? Доста голяма част са с болести, които са много по-опасни от хремата и дизентерията, няма ли да плъзне пандемия по земите български? Бленуваната и едва достигната Европа ще отпусне ли средства за обгрижването на тези страдалци? Недоверчив човек е нашего брата. Много са го лъгали, много са му хвърляли прах в очите, през много страдания и унижения е минал сам, та не че търси под вола теле, ама все пак да погледне, не пречи. И не обвинявам никого. Винаги съм се смятала за човек, у когото грам расизъм не можеш намери, но когато в родилния дом ми донесоха големия син в една клетка с виетнамско новородено, някак си отвътре ми изскочи "Защо сте ги сложили заедно?". Поправих се моментално, но си го нося като обица на ухото. 27 години. Това - за да не ме обвините, че морализаторствам или се правя на света вода ненапита.

Казах, че се опитвам да разгледам нещата откъм чисто човешката им страна. И да попитам тези, които надигнаха вече глас против това да даваме политическо убежище на вълната сирийски емигранти: братя и сестри, не сте ли със същото настървение против опитите на Англия и Франция да не допускат българи в техните злачни и
упокойни територии?



Българи, които са тръгнали на гурбет далечен, за да изкарат някое и друго евро в повече - за децата си, за родителите си, за бедната ни татковина, в която няма работни места и се оказва, че е земен рай само на думи? Аз мисля, дето е същото. Едните са политически, другите икономически, но все хора в нужда, все търсещи спасение
Ама, ще кажете, тероризъм, болести, заплаха от битови и не само набези... Ами, ще кажа, роми, проститутки, мрежи за обиране на банкомати и още, и още...

Ако и ние като вечния Албион и част от добрата стара Европа сложим всички под един знаменател, значи няма защо да се възмущаваме, че и нас са ни тикнали под общия.
Замислете се, преди да ми наскочите с аргументи, че не съм права. Права съм. Може да ми се иска да не съм, но фактите ме опровергават. Гласовете ви чувам - вземи си ги дома тогава, като си толкова разбираща и изтъкана от човещина! Адски ми се иска да ви отговоря - пращайте, едно семейство все ще прибера, ще се посбутаме, ще им сипвам в паниците точно толкоз, колкото и на децата си, ще...

Страх ме е, че ще им мия отделно приборите и ще заливам банята с белина. Сериозно. С ръка на сърце. Мога да се направя и на мноооого широко скроена и да ям от една чиния с тези хора. Християни сме, човеци сме, ще се радваме на труда си и ще се обичаме като братя. Може и да ми се получи. Но бая усилие ще трябва да положа, бая инат, мотивация, за да потисна спонтанното "Моят дом е моята крепост!".

Нашият общ дом е светът. Целият. От Япония до Холивуд и обратно. От Владивосток до нос Хорн и обратно. И това не е популизъм. Понякога е по-лесно да си дадеш целия залък, отколкото да го поделиш с някого. Защото поделянето е нещо сакрално, то е акт на безрезервно приемане и споделяне на чуждата съдба. Затова е толкова трудно.
А би могло да бъде по-лесно. Просто да погледнеш от чуждата камбанария, да се поставиш на чуждото място. Когато у теб се надигне ропот срещу не самите бежанци, а срещу последствията от тяхното приемане, да си спомниш за майка си, която се грижи
за някоя баба  в Гърция, за мъжа си, който бере лук в Англия, за децата си, които мият чиниите и автомобилите на отвъдшенгенска Европа. Които са трън в очите , нарочени като крадливо и неблагодарно племе. А всички ние знаем, че НЕ СА такива. Да не се извиняваме с това, че покрай сухото гори и суровото. Да бъдем най-трудното на този свят - човеци. Поне това зависи само и единствено от нас самите.

Светът е толкова малък, че не знаеш кой и защо е застанал на прага ти. И кога ти ще застанеш пред нечий праг. И дали всъщност вече не стоиш - за да избършеш праха в стаята, а не за да те сритат като просяк. Не отблъсквай протегнатата ръка - утре ще се окаже, че точно тя може да те задържи, когато политаш в бездната.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Вижда ли Костов Радан Кънев, като се погледне в огледалото

Ученикът спазва най-важния урок на учителя - стане ли напечено - бягай Правя нов проект. С този анонс изсурвака предколедно Радан Кънев - и свои, и чужди.

Вижда ли Костов Радан Кънев, като се погледне в огледалото

Ученикът спазва най-важния урок на учителя - стане ли напечено - бягай Правя нов проект. С този анонс изсурвака предколедно Радан Кънев - и свои, и чужди.

Иде ли нова криза в Гърция?

Пенсионната реформа е капката, която преля чашата, а Ципрас ходи по много тънък лед Гърция отново е парализирана от национални стачки и масови демонстрации – включително обичайните сблъсъци между

Пържените яйца - на челото

Тайният вирус, от който елитът става все по-тъп Гледам, че началството пак решило да смени “пържените яйца”, т.е. туристическото лого на България. Грешка!

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Който клати клона в парламента, да не падне от него

Какво трябва да се промени в училище и какво не трябва да се променя в учебниците Какво се видя при гласуването на кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието?

Кунева да рестартира Българското възраждане

Народът тъне в невежество, нужна е просвета Новият министър на образованието Меглена Кунева има две главни задачи. Първата е да върне робството в учебниците.

Новите социалисти

Швейцария, Финландия и Холандия опитват модела с безусловния минимален доход Когато бях на 12, ни заведоха в атомно скривалище някъде в София да ни покажат как да действаме,

Ние чакаме, гърците цакат

Решават вътрешни проблеми с натиск навън “А вие били ли сте в Германия? О, аз съм бил в Германия! Накъдето се обърнеш, пълно с германци!” Това е реплика от пиесата “Дървеница” на Владимир

Навън - войни в нова фаза, у нас - нагнетяване на напрежение

Борисов с амбиция за самостоятелност в глобалните и регионалните напрежения Сложната международна среда кара и българските управляващи да говорят нови неща.

  • Затегнете обръча още

    Каквито и огради да построи България по границата, за да спре потока от бежанци, те няма да помогнат, ако граничарите работят заедно с каналджиите. Държавата им плаща, за да са по-сигурни границите, а те си намерили лесен начин да забогатяват. Срамно е, че български граничари са вътре в най-грозния черен бизнес от последните години.
  • 5-те заглавия, които не бива да пропускате през 2016-а

    Spotlight (“Прожектор”) е моят фаворит тази година, нищо, че не е номиниран за 6 оскара И БЕЗ да е номиниран за 6 оскара, Spotlight (“Прожектор”) пак щеше да е моят фаворит за 2016 г. Защото е от филмите, които осмислят целия този раздут, лъскав и претенциозен балон, наречен Холивуд. Няма специални ефекти,