Ивайло Калфин: Европа да ни помогне, като поеме част от бежанците

https://www.24chasa.bg/Article/2321106 www.24chasa.bg

С евродепутата от левицата Ивайло Калфин разговаря Елица Гилтяй

- Г-н Калфин, преди дни бяхте начело на мисия на комисията по бюджетен контрол на Европарламента и обиколихте центровете за настаняване и границите ни с Турция и Гърция. Къде е балансът между това да помогнем на беззащитни хора и да не допуснем рискове за страната ни?

- Решението е България да създаде доста по-голям от сегашния капацитет за приемане на бежанци. Проблемът е в дългото подценяване на този въпрос. Сега се търсят нови места за подслон, но с това нещата не приключват - става въпрос за провеждане на интервюта с тези хора, процедура по получаване на статут на бежанци, устройване после на техните деца на училище, помощ за постоянно жилище, интеграция на трудовия пазар. Въобще страшно много са международните стандарти за бежанци, които не сме готови да предложим дори на тези близо 5000 души, които вече са в България. А идват нови между 60 и 100 всеки ден.

- Властта сякаш предпазливо опипва почвата за затваряне на границата с Турция.

- Трудно можем да затворим границата. Отдавна нямаме физическа охрана и заграждения, само наблюдение. Като се види, че някой я пресича, отиват и го хващат. И нито можем да го върнем в Турция, защото тя отказва да подпише спогодба за реадмисия с ЕС, нито в Сирия.

- А какво да направим?

- Да търсим облекчаване от ЕС на натиска върху страната ни и по отношение на средства, и на експертна помощ, и на разселване на част от бежанците. Но и ние трябва да вземем доста мерки, включително създаване на физически ограждения по границата - нещо, за което аз отдавна говоря, но предишният вътрешен министър ми се сърдеше, че границата ни била прекрасно пазена. Пазена е, но тези хора не се крият. Те бягат от гражданска война и имат право в рамките на 24 ч да поискат политическо убежище. Тогава влизането им през границата не се смята за престъпление.

- Значи “нашите” бежанци могат да бъдат заселени другаде в ЕС?

- Има различни видове статут на бежанец, някои от тях позволяват свободно придвижване в цяла Европа, за други останалите страни нямат задължение да ги приемат. Нещо повече, ако отидат там нелегално, ще ни ги върнат. Но вече са започнали интервюта по интернет с бежанци на наша територия. Проблемът е, че няма преводачи от арабски. При всички случаи капацитетът на агенцията по бежанците трябва да се разшири. Не може там да има само 3-ма души, които да учат чужденците на български в смесени паралелки, без разлика на начинаещи и напреднали.
Към това трябва да прибавим и проблема с бежанци от Северна Африка, на които е отказан статут, но не можем да ги върнем обратно, защото държавите им не им издават документи. Те са в затворените центрове в Любимец и Бусманци.

- Кога ще дойде финансова помощ от ЕС?
- ЕК, доколкото разбрах, вече е алармирана, че България, Кипър и Гърция имат такъв проблем, и се готви посещение на нейна мисия. Но помощта вероятно ще е минимална на фона на хората, които пристигат всеки ден, и нуждите, които имат. Освен това не става въпрос само за пари, а и за заселването им, икономически дълготраен ангажимент, дори за етнически и религиозни промени, които ще настъпят в съответните региони.
Ще дам пример какво е направила Гърция, с уговорката, че то не отговаря на международните стандарти. От средата на м.г. бежанците там влизат в затворени центрове. Всички сме виждали в репортажи как майки с малки деца бягат от войната, за да се окажат в затвор, което е в разрез с хуманното отношение. Но правейки това, Гърция намалява значително потока на бежанци. Освен това там направиха преди 2 г. ограда по границата. Само че тяхната е 12 км, а ние имаме 284 км сухоземна граница с Турция.
ЕС би трябвало да настоява Анкара много по-сериозно да гледа на този проблем. Това са хора, които минават от Източна Турция през цялата  териотория. В Одрин на автогарата, доколкото разбрах, плащат на някакви хора с коли, които ги оставят на 50 м от границата ни. Турция би могла да се ангажира с много по-строг контрол по целия този път, но властите само казват: “Много е тежко на източната ни граница.” Това не е причина да си затварят очите към прехвърлянето на имигранти към България и да отказват подписване на споразумението за реадмисия.
Така че дългосрочното решение е физически заграждения по границата, натиск към Турция и натиск към ЕС част от бежанците да се разселват, защото това е ангажимент на целия съюз.

- Участвахте в дискусията, организирана от Георги Първанов, на която много от поканените не дошли от страх - по собствените ви думи. От какво се боят членовете на БСП, г-н Калфин?

- Много хора откровено ми обясниха, че това няма да се хареса на “Позитано”. Дали има репресия по отношение на тях, или не, не знам, но това, че се страхуват, не е добре.

- Вие знаково седнахте точно до Първанов. Какво послание е това?

- Когато коментирахме предварително съдържанието на дискусията, се уточнихме да говоря след него. Предполагам, че затова са ни сложили един до друг. Нямам особено участие в организацията.

- А ако се тръгне към някаква нова структура, ще имате ли?

- В политиката ни днес тотално липсва възможността повече хора да казват мнението си по важни въпроси. Няма я дългосрочната визия. В България например изобщо не си говорим за това, че ЕС се променя и структурно, и организационно, и ние трябва да изберем по кой път ще тръгнем. Че светът и Балканите се променят - ислямизират се, а ние сме на границата и трябва да помислим как стоим. Вътрешнополитически проблеми също - говорим за демография, здравеопазване, но решенията се вземат или от днес за утре, или се отлагат за след две години, докато се намерел консенсус. Ясно е, че в края на едно управление консенсус се намира по-трудно, така че това означава просто отказ от тези реформи. Това е смисълът на инициативата и на мястото на ръководстото на БСП бих участвал в дискусията миналата неделя, както и във всички следващи. Това не е формат, който се занимава с вътрешнопартийни проблеми, а място да се защитят идеи, тези, политики. Аз самият правя непрекъснато дискусии като част от дейността ми на евродепутат - от началото на годината са към 20.
 Винаги съм твърдял, че БСП трябва да се отваря, да води диалог, да търси съюзници. А особено след няколкото много тежки грешки в началото на мандата на правителството тя още повече се затвори. Което има цена и тя е отслабване на БСП на следващите избори.
Наистина държавата в момента има много по-малък контрол от един човек и от една партия и институциите работят много по-свободно. Това обаче не е достатъчно.

- Застрашена ли е позицията ви на водач на групата на българските социалисти в ЕП преди изборите през май 2014 г.?

- Не знам какво мисли ръководството на БСП. За един мандат успях доста неща да свърша, да утвърдя и авторитета, и делегацията на българските социалисти. Работих по важни досиета, които се виждат и на общоевропейско ниво, и мисля да продължа с още един мандат.

- Вярно ли е, че сте отказали да сте външен министър в кабинета на Орешарски?

- Медиите пишеха, а и разни хора ми казваха “Знам от първа ръка, че ще ти звъннат.” Но нито от първа, нито от втора ръка съм имал оферти.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,